Производството е по реда на чл. 112 ал. 1 т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от С. Ж. Д., [ЕГН], от гр. *** против Експертно решение № 00243/19.12.2024г. на НЕЛК Специализиран състав по Вътрешни, Хирургични, Нервни и Сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено ЕР № 412/10.09.2024г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина – Варна“ ЕАД – Варна за отмяна на болничен лист /БЛ/ № Е20233205210 от 05.04.2024 г.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност, наличие на процесуални нарушения при постановяване на оспореното Експертно решение. Твърди се, че липсват мотиви, тъй като към жалбата до НЕЛК са били представени амбулаторен лист № 24143303214F и заключение от проведена образна диагностика, които потвърждават диагнозата от отменения от ТЕЛК болничен лист. Оспорва се заключението на лекарската комисия, въз основа на която е постановен актът. Прави се искане за отмяната му.

Ответникът, чрез юриск. Х. Д., в становище и писмени бележки с.д. № 10184/17.06.2025 г. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че не е налице основание за отмяната предвид нарушение на процесуалните правила, тъй като решението е издадено в писмена форма, от компетентен орган, в състава на който са включени не по-малко от трима лекари, един от които е председател на състава, съобразно медицинските документи, които са обсъдени. Прави искане за отхвърляне изцяло на жалбата, а оспореното ЕР да бъде оставено в сила. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, като прави искане при присъждане на разноски на жалбоподателката и/или други страни в процеса, да не се присъждат разноски в прекомерен размер.

Заинтересованите лица ТЕЛК към УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД Варна, Агенция за хората с увреждания, Териториално поделение на НОИ Варна, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Варна, „СИС ГРУП ХОЛДИНГ“ ЕООД и Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ /АИППМП/ „д-р Г. И.“ ЕООД, гр. Бяла не са взели становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от амбулаторен лист № 24096700С309 от 05.04.2024 г. жалбоподателката е посетила болнично заведение АИППМП „д-р Г. И.“ ЕООД, била е прегледана от доктор Г. И., който й е поставил основна диагноза: увреждане на междупрешленен диск, неуточнено /М51.9/. В графа анамнеза е записано: оплаква се от силни болки в поясната област, излъчващи се към краката. Чувства скованост и затруднени до невъзможност движения в пояса, както и изтръпване на краката понякога. Въз основа на този амбулаторен лист е издаден БЛ № Е20233205210 от 05.04.2024 г. за временна нетрудоспособност за периода от 01.04.2024 г. до 14.04.2024 г. В него е определен режим на лечение – домашен-стаен. Този болничен е оспорен от работодателя на жалбоподателя „СИС ГРУП ХОЛДИНГ“ ЕООД пред РЗИ гр. Варна. С Решение № 400740/13.05.2024г. ЛКК при ДКЦ 4 ЕООД Варна е отменила издадения БЛ с мотив, че е установено несъответствие и алогизъм в издадената медицинска документация, поради липса на образни изследвания, доказващи диагнозата по издадения БЛ и нарушение на чл. 13 ал. 1 и ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/. Недоволна от това решение на ЛКК, С. Ж. го е оспорила с жалба вх. № 97-00-512/21.05.2024г. пред ТЕЛК. ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина-Варна“ ЕАД се е произнесла по жалбата, като с Решение № 412/10.09.2024г. е потвърдила решението на ЛКК за отмяна на БЛ. Това решение на ТЕЛК е оспорено от жалбоподателката пред НЕЛК гр. София с жалба вх. № 97-00-1015/24.09.2024 г. с твърдения, че решението на ТЕЛК е немотивирано и че не съществува законово основание за отмяна на БЛ, каквото е посочено в обжалваното решение на ЛКК - несъответствие и алогизъм в издадената медицинска документация.

Въз основа на представената медицинска документация Специализиран състав по Вътрешни, Хирургични, Нервни и Сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК - София се е произнесъл с процесното Експертно решение 00243/19.12.2024г., с което е потвърдила решението на ТЕЛК за отмяна на обжалвания болничен лист. Прието е от специализирания състав на НЕЛК, че „неуточненото увреждане на междупрешленен диск“, което до момента на издаване на БЛ не е изследвано, изисква обективно/образно изследване за уточняване и освен ХДР /хигиенно-диетичен режим/, при определената 14-дневна временна нетрудоспособност, е следвало да се назначи медикаментозно и/или ФТР /физикална терапия и рехабилитация/ лечение. Посочено е също, че в МЕД на лицето са приложени епикриза от Ортопедично отделение за проведено оперативно лечение 21-24.04.2024г., но без предшестващ или последващ медицински документ, потвърждаващ посочената в БЛ диагноза. В допълнение е посочено, че е налице и друго нарушение – БЛ не е първичен, тъй като е налице издаден предходен за временна нетрудоспособност № Е20240163466 от 11.02 до 30.03.2024г., като неработните дни не прекъсват БЛ.С оглед на което е прието, че е налице основание за отмяна на БЛ поради несъответствие между продължителността на временната нетрудоспособност и липсата на обективни потвърждаващи диагнозата изследвания и липсата на терапия, съответстваща на заболяването.

По делото е назначена съдебномедицинска експертиза. От заключението се установи, че към момента на издаване на БЛ отсъстват придружаващи изследвания и/ли консултации със специалисти, които да потвърждават поставената диагноза. Вещото лице посочва, че от представените амб. лист № 24143303214F/22.05.2024г. и резултат от компютърна томография № 3059/29.05.2024г. /представени с жалбата до съда/ може да се направи извод, че има данни за увреждане на междупрешленен диск. По отношение на лечението, вещото лице счита, че посоченото в отменения БЛ спазване на ХДР е само част от мерките, които се налагат при подобни състояния, но е недостатъчно за овладяване на оплакванията и възстановяване на пациента.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице, за което е налице правен интерес да оспорва издаденото експертно решение. Същата е подадена срещу подлежащ на обжалване административен акт съгласно чл. 112 ал. 1 т. 4 от ЗЗ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорваното решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия съгласно императивната разпоредба на чл. 49 ал. 1 от Правилника за устройство и организация на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРМЕРКМЕ/ - Специализиран състав по Вътрешни, Хирургични, Нервни и Сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК, определен с оглед посочената диагноза.

Процесното решение е издадено в предвидената от закона форма и съдържа необходимите реквизити. Изложени са конкретни съображения на органа за потвърждаване на ЕР на ТЕЛК и за отмяна на процесния болничен лист.

Оспореното ЕР на НЕЛК е издадено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Съгласно чл. 50 ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, НЕЛК се произнася по медицински и други документи, а по аргумент на чл. 40 ал. 1, при определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане териториалната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на наличната медицинска и друга документация, включително информацията в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система, без да се извършва клиничен преглед.

В случая предмет на изследване и преценка за материална законосъобразност на акта е съответствието на издадения болничен лист с нормативните изисквания за издаването му и съответствието на действителното здравословно състояние на жалбоподателката към момента на издаване на процесния болничен лист с констатираната и отразена в последния, временна неработоспособност от 01.04.2024 г. до 14.04.2024 г. В приложеното по делото медицинско експертно досие на жалбоподателката са налични медицински документи, които не са достатъчни за диагностичното и функционалното изясняване на здравословното и състояние към датата на издаване на процесния болничен лист. Това е потвърдено и от вещото лице, както в приетото по делото заключение, така и от отговорите му в съдебно заседание. За възможно наличие на изменения в гръбначния стълб, което да доведе до описаните оплаквания може да се предполага, но следва да се извършат допълнителни изследвания – подробна електромиография, тъй като само компютърната томография не е достатъчно, за да се определи степента на увреда на нервните структури. Недостатъчно е и описаното в БЛ лечение, тъй като ХДР е само част от мерките при такова увреждане.

По смисъла на чл. 6 ал. 1 от НМЕ, респективно §1 т. 34 от ДР на ЗЗ, „Временната неработоспособност“ е състояние на здравето на осигуреното лице, при което последното не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина и т. н. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ал. 2 от НМЕ, отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от ЗЗ. Според чл. 9 ал. 1 от НМЕ, болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Не се допуска издаване на болничен лист, в който датата на започването на отпуска е по-късна от датата на издаването му. Изключение се допуска само в случаите, когато временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове, или след изтичане на работното му време. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от следващия календарен ден, независимо че той може да е неработен за лицето. Изключение се допуска и в случаите, когато болничният лист е продължение. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от деня, в който лицето е следвало да се яви на работа по предхождащия болничен лист, независимо че той може да е неработен за лицето. Нормата на чл. 9 ал. 4 от НМЕ сочи, че болничен лист за минало време без предварителен преглед на болния не се издава, като е предвидено и изключение.

В рамките на срока за произнасяне от НЕЛК не са били ангажирани други доказателства, които да установят наличие на обективни данни, потвърждаващи състоянието на жалбоподателката и съответно наличие на предпоставки за издаване на спорния болничен лист, освен съдържащите се в МЕД на лицето. НЕЛК е описала и обсъдила медицинските документи, дали основание да се потвърди ЕР № 412/10.09.2024г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина – Варна“ ЕАД, с което е отменен болничен лист № Е20233205210 от 05.04.2024 г. Предвид липсата на обективни данни за предшестващ или последващ медицински документ, потвърждаващи диагнозата, медицинските специалисти от специализирания състав на НЕЛК правилно са стигнали до заключението, че в случая следва да се потвърди обжалваното ЕР на ТЕЛК, отменящо болничния лист.

Неоснователни за съображенията в жалбата, че в решението липсват мотиви, както и че преценката на лекуващия лекар подлежи на контрол само по отношение на медицинската част, а не по отношение на аргументацията на болничния лист. Съставът на НЕЛК е изложил подробни мотиви за потвърждаване решението на ТЕЛК, като вкл. и допълнително основание за незаконосъобразност на издадения БЛ, несвързан с медицинските показания, а именно – издаването му като първичен, което е нарушение на чл. 6 ал. 5 от НМЕ – „неработните дни, както и ползването на друг законоустановен отпуск не прекъсват временната неработоспособност“, предвид установеното, че е налице предходен БЛ за времето 11.02 до 30.03.2024г. По отношение на медицинската част - съответствието на поставената диагноза с оплакванията и назначената терапия, извършената проверка е установила несъответствие. Решението е мотивирано именно с липсата на достатъчно данни за диагнозата и назначеното лечение, което бе потвърдено и в хода на съдебното дирене. Съдът приема, че и допълнително извършените изследвания, след издаване на БЛ, не могат категорично да потвърдят поставената в него диагноза.

В заключение, процесният индивидуален административен акт е издаден от компетентeн орган, в кръга на неговите правомощия, надлежно е мотивиран, съобразно изискванията на чл. 49 ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, постановен е въз основа на проверка и анализ на събраната съотносима медицинска документация и в съответствие с целите на приложимите материалноправни разпореди на ЗЗ, НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ, поради което се явява законосъобразен и следва де се потвърди, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

При този изход на спора, на основание чл. 143 ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27в от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 70 /седемдесет/ евро.

 

Съдът, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Ж. Д., [ЕГН], от гр. *** против Експертно решение № 00243/19.12.2024г. на НЕЛК Специализиран състав по Вътрешни, Хирургични, Нервни и Сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено ЕР № 412/10.09.2024г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина – Варна“ ЕАД – Варна за отмяна на болничен лист /БЛ/ № Е20233205210 от 05.04.2024 г.

 

ОСЪЖДА С. Ж. Д., [ЕГН] да заплати на НЕЛК юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 /седемдесет/ евро.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.