Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на "Атес Груп" ЕООД срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх. № 02-230-2600/2987 от 10.03.2022г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е намалено финансирането по мерки СЕПП, СПП, ЗДП и мярка 13.1/НР1, общо в размер на 11418,93лв. Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и моли да се отмени. Посочва, че така приложените мотиви от административния орган са непълни и по същество могат да се приравнят на липса на мотиви, което от своя страна представлява неспазване на установената форма на акта – отменително основание по чл.146 т.2 от АПК. Претендира разноски по делото.

Ответната страна – зам. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира и присъждане на разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и съобрази становищата на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, намира за установено следното:

Жалбоподателят е кандидатствал със Заявление за подпомагане с УИН 23/280520/03843 за кампания 2020 по множество схеми и мерки за подпомагане, като относими към предмета на делото са Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПП); Схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) и подмярка 13.1/НР 1.

С оспореното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. с изх. № 02-230-2600/2987 от 10.03.2022г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, получено от жалбоподателя на 20.11.2024 г. (л. 29) Същият е уведомен, че при извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане, сравнени с наличната информация съдържаща се в ИСАК, е изчислен следният размер на финансово подпомагане, касателно процесните схеми: по СЕПП от претендирана сума в размер на 38140,16 лева, е оторизирана 32111,57лева (намаление 6028,59 лева); по СПП от претендирана сума в размер на 4524 лева, е оторизирана 4392,52 лева (намаление 131,48 лева) ; по ЗДП претендирана сума в размер на 24020,69 лева, е оторизирана 22054,48 лева ( намаление 1966,21 лева) и по подмярка 13.1/НР 1 от претендирана сума в размер на 24222,58 лева, е оторизирана 20929,93 лева (намаление 3292,65 лева).

По делото е постъпило становище от страна на ответника с вх. № 5486 от 10.09.2025г. от . по повод обжалването на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с изх. № 02-230-2600/2987 от 09.09.2025г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Към него са представени печат на обекти от ПнМ във връзка с работата на вещото лице по назначената експертиза.

С молба вх. № 571 от 24.01.2025 г. ДФ „Земеделие“ са представени данни за извършена кръстосана проверка за наличие на застъпвания между парцелите на отделните заявления използвайки данните, предоставени от Министерството на земеделието и храните, съгл. чл. 41, ал. 5 от ЗПЗП. Приключването на кръстосаните проверки е оповестено на 31.08.2021 г. на интернет страницата на ДФ „Земеделие.“

Представен е доклад от проверка на площи по УИН:643647.

За изясняване обстоятелствата по делото, съдът допусна изслушването на техническа експертиза. Вещото лице е посочило, че за да отговори на поставените от съда въпроси е било необходимо да му се представят допълнителни доказателства от ДФ „Земеделие“, които не са приложени към преписката. За да отговори на въпросите е използван и доклад от техническия инспекторат приложен в преписката. Представена е и допълнителна информация от ДФ“Земеделие“ като калкулация, която й е помогнала да отговори на въпросите. В заключението си вещото лице е конкретизирало в табличен вид като са маркирани парцелите в син и жълт цвят със санкция заради липса на правно основание в застъпената площ и в жълт със санкция от извършена проверка на място. Заявените за подпомагане парцели на дружеството жалбоподател са ливади за косене /постоянни пасища/ и „Постоянно затревени площи, поддържани в състояние годно за паша или косене“/Постоянни пасища/-постоянно затревени площи. Вещото лице е посочило, че заявените от „Атес Груп“ земеделски парцели са постоянно затревени площи. В доклада за проверка на площи на Техническия инспекторат не е посочено санкционираните парцели кои от условията на чл.8, ал.2 от Наредба №2 от 26.03.2028г. не удовлетворяват или кои от пречките, описани в чл.10 от същата наредба са налице. Вещото лице е изчислило, че заявената за подпомагане площ е 179,5 ха, допустима -169,74ха , недопустима е 9,76 ха, а процентът на наддеклариране е 5,75%. Тези проценти вещото лице е изчислило от допълнително представената калкулация от ДФ“Земеделие“. Процентът на наддеклариране не е посочен в приложената по делото допълнително представена информация.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима за разглеждане. Същата е подадена от адресата на административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Спазен е преклузивният срок за упражняване на правото на оспорване по чл. 149, ал.1 от АПК. Актът е връчен на 20.11.2024г., а жалбата е постъпила по електорнната поща на 04.12.2024г.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на настоящото съдебното производство е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх. № 02-230-2600/2987 от 10.03.2022г.на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е намалено финансирането по мерки СЕПП, СПП, ЗДП и мярка 13.1/НР1, общо в размер на 11418,93 лв.

Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ съгласно чл. 20а от ЗПЗП, организира и ръководи дейността и на Разплащателната агенция (РА) и я представлява. Изпълнителният директор притежава правомощия по отношение одобряването или отхвърлянето на проекти по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, които може да делегира, съгласно чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от закона, каквото в случая е сторено със Заповед № 03-РД/4509 от 16.06.2021г.на изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“.

С оглед на това обстоятелство съдът намира, че оспореното Уведомителното писмо, е издадено от материално компетентен орган, с оглед на което не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Независимо от това, настоящият съдебен състав намира, че процесният административен акт е издаден в нарушение на чл. 146, т. 2 от АПК. Аргументите за това са следните:

Нормата на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което се налага извода, че императивно изискване на закона е същият да бъде мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол. В този смисъл липсата на мотиви представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

В процесния случай фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи т.нар. мотиви на административния орган се съдържат в табличен вид в самия акт, включително и разясненията по колони на самите таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо, административният орган е отказал финансово подпомагане, с данните в колоните от таблица 1 от уведомителното писмо. Поясненията към колона 3, по съществото си и според утвърдената съдебна практика на ВАС, представляват мотивите за постановяване на отказа. В конкретния случай административният орган е посочил намаление в размер на 6028,59 лева по СЕПП; 131,48 лева по СПП и 1966,21 лева по ЗДП и подмярка 13.1/НР1 3292,65 лева, но в обстоятелствената част на оспорения административен акт не са изложени основанията въз основа на които е възприето процесното намаление.

Видно от вписаното съдържание на таблица 1, в Колона 3 „Намаления“ се отчитат: намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗМ и МОСВ; намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; наложена ставка на корекция („финансова дисциплина”), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, в изпълнение на Регламент (ЕС) № 2021/951 на Комисията от 11.06.2021 г. За кампания 2021 е в размер на 1,658907 %; Линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2021 не е налагано такова; Линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2021 не е налагано такова.

В конкретния случай изследването на съдържанието на таблиците и на обясненията към тях, не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за отказаната с оспореното уведомително писмо оторизация по заявлението на жалбоподателя по процесните схеми. В оспорения акт, административният орган единствено е изброил възможните хипотези за намаляване на субсидията, без да е посочил коя от тях е приложил в конкретния случай. Не са налице никакви конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия по процесните мерки.

Наредба № 5 от 27.02.2009 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Вярно е, че мотивите на акта, съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Р България може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи.

Съгласно чл. 10а, ал. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания автоматичните проверки по ал. 1 се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни в ИСАК и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП. Представените резултати от автоматични проверки нямат характер на мотиви на административния акт, тъй като в писмото липсва препращане към който и да е документ с номер, дата и съставител, за да се приеме, че констатираните в тях факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за отказа за подпомагане. Липсва препращане и към доклада за проверка на площи. В придружителното писмо е посочено, че се изпраща доклад от проверка на място, а видно е, че такива проверки на място не са били извършени. Докладът е базиран на интерпретиране на сателитни изображиня. В колоните –„Забележка от БПнМ“ и „Забележка/Дистанционен контрол/ не е записано нищо за всички проверяване парцели. Не е посочено правното основание, поради което са приети за недопустими и дори с препращането към този документ, също не може да се установят правните и фактически основания за издаването на акта. Това е така, тъй като вещото лице е посочило, че са да изчисли процентът наддеклариране е следвало да ползва и други данни предоставени от ДФ“Земеделие“, които не се съдържат в административната преписка.

Посоченото в писмото, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ. (в този смисъл Решение № 398 от 15.01.2025 г. по адм. дело 283/2024 по описа на ВАС; Решение № 225 от 10.01.2025 г. по адм. дело 6339/2024 по описа на ВАС; Решение № 3567 от 22.03.2024 г. по адм. дело 6732/2023 по описа на ВАС;)

По изложените съображения, жалбата се явява основателна, а това означава, че оспореното Уведомително писмо следва да бъде отменено, като незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 2 от АПК.

Предвид изхода на спора, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, като ДФ „Земеделие“ следва да бъден осъден на заплати на "Атес Груп" ЕООД, направените по делото разноски в общ размер на 1700 лв. - от които 50 лв. държавна такса и 1400лв. - за адвокатско възнаграждение и 250лв за вещо лице. Съдът отчита направеното от ответника възражението за прекомерност, но отчитайки действителната фактическа и правна сложност на делото, намира последното за неоснователно.

Следва да бъде осъден и ответникът да заплати по сметка на АССО сумата от 815 лв. за вещо лице във връзка с приетата експертиза.

Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Административен съд София-област

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. № 02-230-2600/2987 от 10.03.2022г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е намалено финансирането по мерки СЕПП, СПП, ЗДП и мярка 13.1/НР1, общо в размер на 11418,93 лв.

ИЗПРАЩА преписката на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за произнасяне по Заявление за подпомагане № 23/280520/03843 за кампания 2020, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЯ на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ двумесечен срок за произнасяне по Заявление за подпомагане № 23/280520/03843 за кампания 2020, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото определение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - РА да заплати на "Атес Груп" ЕООД, направените по делото разноски в общ размер на 1700 (хиляда и сто) лева., а по сметка на АССО сумата от 815лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.