Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е касационна жалба от Директор на Агенция за държавна финансова инспекция-София против Решение № 42 от 14.04.2025 г. на Районен съд –Самоков постановено по АНД № 541 по описа за 2024 г., с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-431/02.10.2024 г. издадено от Директора на АДФИ, с което на В. В. Г. е наложена глоба в размер на 10 000 лв. на основание чл. 250 във вр. с чл. 261, ал.2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/.

Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Според касационния жалбоподател не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 3 ал.2 от ЗАНН и административнонаказателната отговорност е ангажирана правилно по отношение на санкционираното лице. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и за потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски по делото.

Редовно призован за датата на съдебното заседание касационният жалбоподател Директор на Агенция за държавна финансова инспекция-София, представляван от юрисконсулт Шанов моли за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответник по касационната жалба - В. В. Г., явява се лично и чрез адвокат Евлогиева. Касационната жалба се оспорва като неоснователна. Претендират се разноски по делото.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура изразява становище за правилно и законосъобразно решение на РС, което следва да бъде потвърдено.

Административен съд София - област, касационен състав, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото, и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и 213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред РС - Самоков е образувано по редовна и допустима жалба срещу Наказателно постановление № 11 - 01 - 431/02.10.2024г. издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция - София, с което на В. В. Г., в качеството му на Кмет на О. С. и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5 ал.2 т. 9 от Закон за обществените поръчки/ЗОП/, административнонаказаващият орган на основание чл. 250 от ЗОП във вр. с чл. 261, ал.2 от ЗОП за извършено административно нарушение на чл.79, ал.1, т. 4, във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП /обн. ДВ, бр. 13/16.02.2016г. в сила от 15.04.2016 г., изм. и доп. ДВ. бр.107/18.12.2020 година/ е наложена „глоба" в размер на 10 000 лева.

За да постанови атакуваното решение РС е приел за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка е съставен Акт за установяване на административно нарушение / АУАН / № 11 - 01 - 431 / 19.04.2023 г. за това, че на 02.11.2021 г. в [населено място], в О. С. В. В. Г., в качеството му на Кмет на О. С. и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.2, т. 9 от Закон за обществените поръчки/ЗОП/, е открил и провел процедура на договаряне без предварително обявление по смисъла на чл. 18, ал.1, т. 8 от ЗОП, на основание чл.79 ал.1 т.4 от ЗОП, за възлагане на обществена поръчка с предмет : „ Аварийно възстановителни работи по обслужващ път за пречиствателна станция за отпадни води „Яйцето“, к.к Боровец , община Самоков“ без да са налице условията по чл. 79, ал.1, т.4 от ЗОП. С деянието е нарушена разпоредбата на чл.79, ал.1, т.4 във вр. с чл.18, ал.1, т.8 от ЗОП.

Процедурата на договаряне без предварително обявление е открита с Решение № 91 00-416/02.11.2021г. на кмета на община С. В. Г.. Правното основание за откриване на процедурата е чл.79, ал.1 т.4, обект на поръчката е услуги по чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП, а видът на процедурата е „договаряне без предварително обявление“, съгласно чл. 18, ал.1, т.8 от ЗОП. Обществената поръчка е вписана в регистъра на обществените поръчки с УИН 2021-0047. Според административно наказващия орган процедурата е проведена без да са налице изключителни обстоятелства по смисъла на § 2 т. 17 от ДР па ЗОП, в нарушение на чл. 79 ал.1 т. 4 от ЗОП.

За да постанови своето решение РС – Самоков е приел, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

В мотивите на обжалваното решение обаче, РС е приел, че нарушението не е безспорно доказано от обективна и субективна страна. На следващо място според въззивния съд в настоящият случай при издаването на НП е допуснато нарушение и на материалноправната разпоредба на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

В обжалваното решение са обсъдени всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

По отношение доводите, изложени в касационната жалба, съдът намира следното: Възражението на касатора се свежда до липса на условия за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, с оглед изразеното становище, че наказуемостта на деянията от вида на процесното не е отпаднала, а такава е предвидена в новата разпоредба на чл. 250а от ЗОП. Съдът не споделя становището на касатора, че и в двете разпоредби - чл. 250-преди изм. и чл. 250а от ЗОП, се предвижда наказуемост за провеждане на процедура в нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, тъй като елемент от фактическия им състав е провеждането на процедура на пряко договаряне, без да са били налице съответните условия за това, а също и сключването на договор в резултат на неоснователно проведената такава процедура. Провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1 от ЗОП и сключването на договор в резултат от такава процедура не са идентични понятия. Провеждането на процедури за възлагането на обществените поръчки е уредено в гл. 11 от ЗОП, а сключването на договор- в раздел II, глава 13 от посочения закон. В разпоредбата на чл. 108 от ЗОП изрично е разписано, че процедурите по този закон приключват с решения за: 1. определяне на изпълнител по договор за обществена поръчка, включително по договор, сключен въз основа на ДСП или квалификационна система; 2. определяне на изпълнители по рамково споразумение; 3. класиране на участниците и/или присъждане на награди и/или други плащания в конкурс за проект; 4. прекратяване на процедурата. Видно е при тази нормативна уредба, че сключването на договор е действие, следващо приключването на процедурата за възлагане на обществена поръчка, а не е неин елемент. От самите коментирани санкционни разпоредби също така е видно, че според законодателя е налице разлика между провеждане на процедура и сключване на договор. Така според действащата норма на чл. 250 от ЗОП, съставомерно е провеждането на процедура – процедури по чл. 18, ал. 1, т. 3-7 от ЗОП, а според нормите на чл. 250а, чл. 254, чл. чл. 255 от ЗОП съставомерно е сключването на договор, в резултат на неправилно проведена процедура. Не следва да се игнорира и обстоятелството, че между датата на вземането на решение за отриване на процедурата и датата на сключването на договора винаги има разлика, което потвърждава извода, че се касае за различни, а не за идентични деяния. Да се сподели позицията на касатора, че процесното деяние е съставомерно и по чл. 250а от ЗОП, би означавало да се въведе съществено изменение във фактите на административнонаказателното обвинение, което е недопустимо.

Предвид всичко изложено настоящият състав не констатира посочените от касатора основания за отмяна, а съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. По изложените съображения, поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно претендираните разноски от страна на ответника по касационната жалба, съдът следва да осъди АДФИ да заплати на В. В. Г. разноски по делото в размер на 800 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, 3-ти касационният състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42 от 14.04.2025 г., постановено по АНД № 541 по описа за 2024 г. на Районен съд –Самоков.

Осъжда Агенция за държавна финансова инспекция-София да заплати на В. В. Г. разноски по делото в размер на 800 лева.

Решението е окончателно.