РЕШЕНИЕ

№ 5111

Пловдив, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XVI Състав, в съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
   

При секретар ТАНЯ ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНА ЮРУКОВА административно дело № 20257180702927 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/.

Образувано е по жалба на Председател на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ Пловдив, против Експертно решение № 93198/158 от 12.11.2025г. на НЕЛК-0081 гр. София, с което се отменя ЕР № 90780 от 18.06.2025г. по оценката за работоспособност и се издава ново, като се определя 75% трайно намалена работоспособност за срок от една година и се коригира срока на инвалидизация в т. 13 от ЕР, като се определя срок на определения % ТНР/ВСУ – 01.06.2026г.- 1 година. Жалбата е насочена срещу определения краен срок на инвалидизация, като се счита, че срокът следва да е съобразен с чл. 69, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза и да е 01.12.2025г.(както е бил в ЕР на ТЕЛК). Иска се отмяна на ЕР на НЕЛК в тази му част и се претендира възстановяване на разноските по делото.

Ответникът - НЕЛК - София, в становището, с което е изпратена жалбата до Административен съд Пловдив, оспорва жалбата. В допълнително подадена писмена молба-становище от 17.12.2025г., молба от 05.02.2026г. и в становище от 01.04.2026г., чрез юрк. Д., представя съображения относно законосъобразността на процесното ЕР. Счита, че при издаване на ЕР правилно е приложен материалния закон и няма допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а ЕР потвърдено. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност в случай на процесуално представителство на жалбоподателя и на заинтересованата страна.

Конституираните в производството заинтересовани страни:

С. И. И., лично и чрез адвокат Т., счита, че жалбата е основателна. Посочва, че председателят на медицинската комисия е оспорил пред НЕЛК ЕР на ТЕЛК единствено по повод срока на решението, като произнасянето извън това е нарушение на чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ.

Заинтересованата страна „И. ****“ЕООД ангажира становище, чрез законния си представител – С. И., за основателност на жалбата.

Втора ТЕЛК към „Св. П.“ АД, гр. Видин, чрез пълномощник – адвокат В. ангажира становище за неоснователност на жалбата и правилност на ЕР на НЕЛК относно определената дата за едногодишен срок на 01.06.2026г. Претендира разноски в размер на 255,65 евро за адвокатска защита.

Агенция за хора с увреждания - не ангажира становище по жалбата.

Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр. Пловдив – не ангажира становище по жалбата.

Регионална дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пловдив – не ангажира становище по жалбата.

От приложената административна преписка и от събраните по делото писмени доказателства, се установява следното от фактическа страна:

С. И. е била освидетелствана с ЕР № 90077/зас.10/15.01.2024 г. на ТЕЛК – МБАЛ“Св.Пантелеймон“/л.100/, като й е определена 80% ТНР и срок на определения процент ТНР 1 години, с крайна дата 01.01.2025 г., тъй като освидетелстването е извършено на 15.01.2024 г.

Преди изтичане на срока на първото ЕР, жалбоподателката е подала заявление-декларация с вх. № 162024120294674/02.12.2024г. /в МЕД/ за преосвидетелстване по повод изтичане на срока на предходното ЕР. Подаденото заявление-декларация е по образец предвиден в чл. 56, ал. 1 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ).

С ЕР № 91207/зас.253/18.12.2024 г. на Втора ТЕЛК – към МБАЛ „Св.П.“АД - Видин /л. 29/ С. И. е преосвидетелствана по документи, като й е определен 75% ТНР за срок от 1 години, т. е. до 01.12.2025 г. Датата на освителстване е 15.01.2024г. като работещ съгласно чл. 70, ал. 5 от НМЕ. В т. 12 от ЕР е вписано 71% тр.н.раб.

Издадено е друго ЕР № 90197/зас.262/29.01.2025г. на Втора ТЕЛК – към МБАЛ „Св.П.“АД - Видин /л. 20/, с което е следвало да бъде поправено разминаването в определения процент ТНР в т.9.2 - 75% и в т. 12 - 71%. В решението за поправка на „техническа грешка“ това реално не е направено в титулната част на ЕР, а само в текстовата част, явяваща се мотиви и разпоредителна част. Процентите отново се разминават в изписването – в рамковата част е 71%, а в разпоредителната част е 75%. Срокът на определения процент ТНР е за една година до 01.12.2025г.

Издадено е още едно (второ решение за поправка) ЕР №90780/зас.401/18.06.2025г. на Втора ТЕЛК – към МБАЛ „Св.П.“АД - Видин /л. 22/, с което се отменя ЕР № 90197/зас.262/29.01.2025г. и се издава ново ЕР поради „техническа грешка“ с посочена причина „%“. С него е определен краен процент ТНР 75% за срок от една година. В текста на решението отново има разминаването в определения процент ТНР в т.9.2 - 75% и в т. 12 - 71%.

С Решение № 11597 от 580зас. от 24.06.2025г. Медицинската комисия към ТП на НОИ Пловдив е констатирала допуснатата техническа грешка в ЕР на ТЕЛК относно разминаването в определения процент ТНР в т.9.2 - 75% и в т. 12 - 71%., както и че експертното решение е връщано два пъти за корекция.

По повод жалбата на Председателя на медицинската комисия при ТП на НОИ Пловдив НЕЛК - София е издала процесното ЕР № 93198/158 от 12.11.2025г. на НЕЛК-0081 гр. София, с което се отменя ЕР № 90780 от 18.06.2025г. по оценката за работоспособност и се издава ново, като се определя 75% трайно намалена работоспособност за срок от една година и се коригира срока на инвалидизация в т. 13 от ЕР, като се определя срок на определения % ТНР/ВСУ – 01.06.2026г.- 1 година. Вписано е, че поради техническа невъзможност да се коригира срокът на инвалидизация, то отразеното в т. 13 на титулната страница 01.12.2025г., за правилно следва да се чете 01.06.2026г.

С. И. е ангажирала писмени доказателства по делото, от които се установява, че тя получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО за 80% ТНР, отпусната с разпореждане № 6801054634 от 30.04.2024 г. на ТП на НОИ – Пловдив, от 15.01.2024 г. до 01.01.2025 г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата е допустима. Оспорването е направено от Председателя на медицинската комисия при ТП на НОИ Пловдив - лице с право на жалба съгласно чл. 112 от ЗЗ. Подадена е и в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок, тъй като е депозирана чрез НЕЛК на 04.12.2025 г., а процесното ЕР на НЕЛК е получено от ТП на НОИ Пловдив на 20.11.2025 г. видно от извлечението по деловодната система.

Предмет на оспорване е ЕР № 93198/158 от 12.11.2025г. на НЕЛК-0081 гр. София, с което се отменя ЕР № 90780 от 18.06.2025г., само в частта му по пункт т. 12, с която се коригира срокът на инвалидизация в т. 13 от процесното ЕР, като се определя срок на определения % ТНР/ВСУ – 01.06.2026г. - 1 година.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ, чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, чл. 49, ал. 1, чл. 18, ал. 3 и ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ.

Спазен е чл. 59 от АПК по отношение формата и част от задължителните реквизити на оспорения индивидуален административен акт. ЕР обаче не съдържа правни и фактически основания защо се определя крайната дата на срока на определения % ТНР на 01.06.2025г., вместо отразеното 01.12.2025г.

С оглед изложеното обжалваният акт е издаден в надлежна писмена форма, като в него се съдържат реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, но при нарушение на изискването за излагане на правни и фактически основания за определяне на срока по пункт 13 от решението.

Относно приложението на материалния закон и нарушенията по прилагането му:

Спорен по делото е не срокът, за който е определен процентът ТНР – 1 година, а крайната дата на едногодишния срок, посочената дата в титулната страница на оспорваното ЕР, на която той изтича - 01.12.2025 г., така както се твърди, че трябва да е от оспорващия, заинтересованото лица С. И. и заинтересованото лица „И. ****“ЕООД, или датата 01.06.2025г., както е посочено в оспорената отменителна част на решението на НЕЛК за пункт 13.

Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) регламентира какво се определя с експертизата на трайно намалената работоспособност, като срокът на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност са едни от задължителните реквизити.

Съгласно чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от НМЕ, срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване, а крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването.

Съгласно чл. 70, ал. 5 от НМЕ когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването.

В конкретния казус, С. И. е била освидетелствана с ЕР № 90077/зас.10/15.01.2024 г. на ТЕЛК – МБАЛ“Св.Пантелеймон“, като й е определен срок на инвалидност 1 години, с крайна дата 01.01.2025 г., тъй като освидетелстването е извършено на 15.01.2024 г.

Преди изтичане на срока на първото ЕР, жалбоподателката е подала заявление-декларация с вх. № 162024120294674/02.12.2024г. /в МЕД/ за преосвидетелстване по повод изтичане на срока на предходното ЕР. Подаденото заявление-декларация е по образец предвиден в чл. 56, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ.

Няма спор, че преосвидетелстването на С. И. е извършено на дата 18.12.2024 г., а освидетелстването на дата 15.01.2024 г.

Съгласно чл. 69, ал. 2 от НМЕ крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването.

След като няма спор, че се извършва преосвидетелстване с дата 18.12.2024 г., няма спор и че освидетелстването е с дата 15.01.2024 г., то следва съобразяване с нормата на чл. 69, ал. 2 от НМЕ и датата на срока на инвалидност следва да се определи датата 01.12.2025 г.

С първото ЕР на ТЕЛК за преосвидетелстване за лицето - ЕР № 91207/зас.253/18.12.2024 г. на Втора ТЕЛК – към МБАЛ „Св.П.“АД - Видин /л. 29/, е определена крайна дата 01.12.2025 г., предвид датата на освидетелстване. Видно е, че срокът му е една година, с крайна дата 01.12.2025 г. (1-во число на месеца, през който е било извършено преосвидетелстването).

Началната дата на загуба на работоспособността или датата на инвалидизиране ( задължителен елемент на всяко ЕР), е моментът, в който е настъпила трайната неработоспособност, като тази дата е свързана с правото на осигурително плащане (пенсия за инвалидност).

Анализът на разпоредбите на чл. 69, чл. 70 и чл. 71 от НМЕ сочат на извода, че при определяне на същия или по-нисък процент ТНР, датата на инвалидизиране се определя при първото освидетелстване на лицето и не се променя при следващо преосвидетелстване, като крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването /чл.69, ал.2 НМЕ/.

С оглед изложеното и в съответствие с принципите на законност, справедливост и съразмерност, както и съобразно целта на закона за крайна дата на срока на инвалидност следва да се определи датата 01.12.2025 г.

Определяне на срока на определения процент ТНР на дата 01.06.2026г., би довело до накърняване на правата на освидетелстваното лице.

Съгласно чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето. С жалбата си пред НЕЛК председателят на МК при ТП на НОИ Пловдив е оспорил единствено разминаването в определения процент, тъй като в ЕР на ТЕЛК е вписано 75% и 71% ТНР, поради което НЕЛК е следвало да се произнесе единствено по този повод. Обвързаната компетентност на органа е задължавала същият да прецени и определи какъв е процентът ТНР. След като не е бил сезиран с оспорване на крайната дата на определяне на инвалидността, то органът се е произнесъл извън сезирането за произнасяне. Никое от заинтересованите лица (вкл. преосвидетелстваното лице И., председател на МК при ТП на НОИ Пловдив) не е оспорило пред НЕЛК крайната дата на инвалидността.

Като е приела и посочила друга дата 01.06.2026г., НЕЛК е постановила незаконосъобразен административен акт в оспорената част, без да е била сезирана в този пункт, в противоречие с материалноправните разпоредби на закона - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, както и в несъответствие целта на закона - отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, ведно с липса на мотиви в тази си разпоредителна част на решението – основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Доколкото естеството на спора се решава с отмяната на съответната част от оспореното ЕР на ТЕЛК, то не е необходимо връщане на делото като преписка на НЕЛК София за ново произнасяне, а с отмяната се решава правния спор между страните. Както се посочи НЕЛК не е била сезирана и не е следвало да се произнася по повод, който не е в жалбата на председателя на МК при ТП на НОИ Пловдив, по аргумент на чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на оспорващия следва да бъдат присъдени направените разноски за внесена държавна такса.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. В случая се претендират разноски от страна на Втора ТЕЛК – към МБАЛ „Св.П.“АД – Видин, чрез процесуалния им представител. В случая съдът не е отхвърлил оспорването, а е отменил акта, като заинтересованата страна, конституирана на основание чл. 112, ал. 2 от ЗЗ, няма право на разноски. Искането й следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Председател на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ Пловдив, Експертно решение № 93198/158 от 12.11.2025г. на НЕЛК-0081 гр. София, в частта, с която за т. 13 от ЕР, се определя срок на определения % ТНР/ВСУ – 01.06.2026г.

ОСЪЖДА НЕЛК София да заплати ТП на НОИ Пловдив сумата от 25,56 евро (50 лева) разноски по делото.

Оставя без уважение искането на Втора ТЕЛК – към МБАЛ „Св.П.“АД – Видин за присъждане на разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия:  
   
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�