Делото е образувано по жалба на К. Н. Г. срещу Заповед № ТС-364/11.07.2024 г. на заместник-кмета на Община Божурище, с която е одобрен проект за изменение на ПУП – ПР в обхват кв. 4 на гр. Божурище, включително улична регулация по осеви точки ***–***–***–***. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

По същество се навеждат доводи за нищожност поради липса на компетентност – заповедта е издадена от орган, който без изрични правомощия на общинския съвет не може да се разпорежда с имоти – публична общинска собственост (ЗМСМА), неправилно индивидуализиране и обхват на проекта (правилното наименование според жалбоподателя е „изменение на плана за улична регулация“ за ул. с о.т [улица]), както и липса на мотиви, пороци на предхождащата заповед за допускане № ТС-83/17.02.2023 г., издадена на несъответни правни основания (чл. 135, ал. 1, 3 и 4, т. 1 вр. чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ вместо чл. 134, ал. 2, т. 4 и т. 5 ЗУТ) при положение, че изменението засяга един имот – улица, публична общинска собственост, липса на законови предпоставки за изменение на влязла в сила улична регулация извън хипотезите на чл. 134, ал. 2, т. 4 и т. 5 ЗУТ, несъответствие с чл. 81, ал. 1 ЗУТ – тупик с ширина 3,5 м обслужва повече от четири УПИ (вкл. ***, *** и др.), което изисква ширина най-малко 6 м., наличие на дългогодишни пороци в действащия регулационен план (Решение № 20/07.06.2002 г. на ОбС), вкл. явна фактическа грешка при о.т. ***–*** и преминаване на регулация през заварена сграда, установени и в съдебни актове – Решение № 224/12.07.2006 г. на СОС (отменящо заповед по чл. 179, ал. 2 ЗУТ) и Решение № 5415/30.05.2007 г. на ВАС, с които е прието, че уличната регулация не е приложена и следва да се коригира, недопустимо „придаване“ на части от общински имот към пълномерни УПИ за сметка на съседни непълномерни УПИ в противоречие с чл. 19 ЗУТ, пренебрегване на подадените по чл. 128 ЗУТ възражения, като ОЕСУТ е предложил одобряване на проекта без мотиви и без съобразяване с възраженията.

В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Съображения се излагат и в писмени бележки. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения в отговора на жалбата и в съдебно заседание.

Заинтересованите страни Х. Д. Д., Е. Х. П. – Ц., А. К. Ц., Т. К. М., Д. К. М., Х. Д. М., Т. С. М., И. К. М., М. К. М., Н. К. М., Д. Ф. Ш., К. А. З., П. Д. Б., А. К. Б., М. Ц. П., Р. В. М., Д. А. М., Й. М. С., Р. Д. И., Й. С. П., редовно призовани, вземат становище по жалбата.

 

Софийска окръжна прокуратура, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и по този начин не прави искане за встъпване като страна в процеса по реда на чл. 16 от АПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.188, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, събраните и приети по делото писмени доказателства и заключението по приетата СТЕ, приема за установена следната фактическа обстановка:

Предмет на оспорване в настоящето производство е Заповед № ТС-364/11.07.2024 г. на заместник-кмета на Община Божурище, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация (ПУП–ПР) за кв. 4 на гр. Божурище в обхват на улична регулация по осеви точки ***–***–***–***.

Оспорваната заповед е съобщена на жалбоподателя на 12.07.2024год., а жалбата против акта е подадена на 24.07.2024 год.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят К. Н. Г. е собственик на [УПИ] по кадастралния план на [населено място].

По силата на заповедта участък от улица - тупик между осеви точки ****и ***отпада, като освободената площ се разпределя към съседни урегулирани поземлени имоти (УПИ), а участъкът о.т. ***–***–***се оформя като задънена улица (тупик) с проектна ширина 3,50 м и дължина под 100 м. Успоредно с това са преструктурирани прилежащи парцели, включително образуване на нов [УПИ] и преоформяне на съществуващи УПИ в границите на [жк], съгласно графичните приложения, които съставляват неразделна част от административния акт. Имотът на жалбоподателя е урегулиран поземлен имот, отразен в проекта като УПИ ****,****в кв. 4 (кореспондиращ на [ПИ] по КККР). Проектното изменение засяга улично-регулационната му граница към новоформирания задънен уличен участък по осеви точки ***–***–***. Регулационната линия, която по действащия преди това ПУП е трасирана през обема на съществуваща жилищна сграда в парцела, е изместена така, че да следва фасадната линия без пресичане на застрояването. По уличната линия е отразено придаване на тясна лента от досегашната улица (проектна широчина около 0,50 м) към парцела, с което регулационната граница е изместена към уличното пространство. В графичните приложения е нанесено актуализирано положение на регулационните точки и линии, координатна осигуреност на регулационните чупки по уличната регулационна линия, както и съответствието с кадастралните граници на [ПИ]. В рамките на квартала е отразено преструктуриране на съседни УПИ и граници към задънения участък (о.т. ***–***–***), като за имота на жалбоподателя е показан актуализирана граница към уличната регулация, без промени в очертанията по останалите имотни линии извън тази улица.

Административното производство е започнало по заявление на Община Божурище. В хода на производството е издаден акт за допускане по чл. 135 ЗУТ с определен обхват, задачи и задание за проектиране; изготвени са и са приобщени графични материали (чертежи по ПУП–ПР, скици и извадки от действащите регулационни планове, схеми с осеви точки и дължини на уличните отсечки), удостоверения и справки от компетентните служби, включително от Службата по геодезия, картография и кадастър относно идентификацията и площта на имотите по кадастралната карта.

Проектът за изменение е съобщен на заинтересованите лица по реда на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, като по делото се намират доказателства за изготвено обявление и за изпратени съобщения до собствениците на т.нар. „контактни“ имоти по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. В предвидения 14-дневен срок са постъпили възражения и становища, съдържащи възражения срещу заличаването на участъка ***–***, срещу оформянето на задънената [улица],50 м, както и твърдения, че новият уличен габарит обслужва повече от четири УПИ. Тези възражения са обсъдени от Общинския експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ), който на заседание, документирано с протокол и решение, е приел проекта за изменение на ПУП–ПР и е предложил на компетентния орган неговото одобряване.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и допълнително заключение, изготвени от вещо лице с нужната специалност. Експертизата е изработена по писмените материали от административната преписка и по данните от кадастралната карта, като са анализирани действащият ПУП–ПР и проектът за неговото изменение, включително графичните решения за осеви точки, трасета, ширини на уличните отсечки и отразените регулационни линии. Вещото лице е извършило и теренна проверка с оглед верификация на реалния достъп и наличната улична мрежа. В заключенията, се констатира, че задънената улица в участъка [улица] е проектирана с ширина 3,50 м и дължина под 100 м, като по фактическо положение обслужва ограничен брой имоти – два, а останалите граничещи имоти притежават лице и излаз към други съществуващи улици, сред които [улица]и [улица]. Вещото лице е дало ясни и категорични отговори на поставените от страните въпроси, като съдът кредитира заключенията като компетентни, последователни и съответстващи на останалите доказателства по делото.

 

При тези фактически установявания от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред настоящия съд и съдебен състав , подадена е в срок и от надлежно легитимирано по смисъла чл. 131, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗУТ лице, жалбоподателят е собственик на имот засегнат от допуснатото изменение на регулационния план.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган. Оспорената заповед е издадена по чл. 129, ал. 2 ЗУТ от заместник-кмет на общината, надлежно овластен от кмета, със Заповед № РД 534/10.11.2023 г. за делегиране на правомощия /л. 101/.

При издаване на оспорваната заповед са спазени всички предвидени в ЗУТ и АПК административно-производствени процедури по издаване и съобщаване на процесната заповед за одобряване на ПУП.

Съдът приема, че наведените в жалбата оплаквания, насочени срещу законосъобразността на предходни регулационни планове, са неотносими към предмета на настоящия спор и не подлежат на разглеждане в рамките на това производство. Предмет на съдебен контрол тук е единствено оспорената заповед за одобряване на изменението на ПУП–ПР и съдът дължи проверка по критериите на чл. 146 АПК (компетентност, форма, процесуални правила, материална законосъобразност и целесъобразност по законовата цел) и в границите на чл. 168 АПК – само спрямо обжалвания индивидуален административен акт.

Съгласно трайната практика на ВАС не се допуска косвен съдебен контрол върху други, неоспорени в срок административни актове (вкл. предходни ПУП/регулационни решения), посредством производство по жалба срещу нов по-късен акт. Такива актове се ползват с презумпция за валидност и законосъобразност.

В тази връзка, доводите, насочени към пороци на стари регулационни решения (вкл. твърдения за допуснати грешки или несъответствия в минали планове), имат само фактическо значение като контекст на развитието на плана за регулация, но не подлежат на съдебен контрол самите предходни актове и не могат да обусловят извод за незаконосъобразност на настоящия акт само по себе си. Съдът може да ги вземе предвид дотолкова, доколкото са от значение за преценката дали оспорената заповед е издадена при спазване на приложимите материални и процесуални норми и дали съдържащите се в нея решения коригират или възпроизвеждат правнорелевантни пороци. В този смисъл съдът следва да приеме правното положение, че в предходните планове е била предвидена процесната улица, която първоначално не е била тупик, а впоследствие с изменение на плана и разрешаване на строителство се е превърнала в задънена улица/тупик/. Тази улица реално е съществувала в плана и спрямо нея е разрешавано последващо строителство.

Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ, изработването на подробни устройствени планове се възлага от кмета на общината. Последователността на процедурата включва: възлагане на изработването от кмета на общината (чл. 124а, ал. 2 ЗУТ) въз основа на становище от главния архитект и формулирано задание (чл. 125 ЗУТ), допускане на изработването с мотивирана заповед по чл. 135 ЗУТ, в която се определят обхватът, целите и изходните данни, изработване на проект върху действащата планова и кадастрална основа, съобщаване на проекта на заинтересованите лица по чл. 128, ал. 3 ЗУТ и предоставяне на срок за възражения по чл. 128, ал. 5 ЗУТ, експертно разглеждане и приемане от ОЕСУТ по чл. 128, ал. 8 ЗУТ и одобряване с индивидуален административен акт по чл. 129, ал. 2 ЗУТ от кмета или надлежно овластен заместник-кмет. По отношение на формата и мотивите на одобряващия акт се прилага чл. 59 АПК, като мотивите могат да се извлекат от административната преписка (решения на ОЕСУТ, графични материали, удостоверителни документи), стига да позволяват пълноценен съдебен контрол. Съдът констатира, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ от заместник-кмет, овластен от кмета. Налице е издаден акт за допускане по чл. 135 ЗУТ след становище на главния архитект и формулирано задание по чл. 125 ЗУТ. Проектът е изработен върху действащата планова и кадастрална основа и е съобщен на заинтересованите лица по реда на чл. 128, ал. 3 ЗУТ, като е предоставен срок за възражения. Постъпилите възражения са разгледани от ОЕСУТ, който е приел проекта с решение и го е предложил за одобряване. Макар диспозитивът на заповедта да е лаконичен, мотивите се извличат от преписката: налице са решение/протокол на ОЕСУТ, графични приложения към ПУП–ПР, удостоверителни и кадастрални документи.

Съдът намира, че изменението е допустимо, съгласно хипотези на чл. 134, ал. 2 ЗУТ. От установената фактическа обстановка е видно, че са налице няколко условия за изменение на съществуващия план - несъответствие между имотни и регулационни граници, наличие на фактическа грешка в предходната регулация, изразяваща се в трасировка на регулационна линия през обема на заварена жилищна сграда в имота на жалбоподателя и необходимост от привеждане на съществуващата улица-тупик в съответствие със законовите изисквания.

Нормата на чл. 81, ал. 1 ЗУТ предвижда минимален габарит 3,50 м за задънените улици и 6,00 м, когато те обслужват повече от четири УПИ. Съдебно-техническата експертиза установява, че процесната улица-тупик е с ширина 3,50 м, с дължина под 100 м и фактически обслужва два урегулирани имота, докато останалите контактни имоти имат лице и излаз към съществуващи улици. При тези установени факти изискването за 6,00 м. ширина не е приложимо, поради което проектният габарит е съобразен с императивното изискване на закона. Следва да се отбележи, че искането на жалбоподателя и подалите възражения в административното производство за цалостно премахване на улицата-тупик не е възможно, тъй като един имот е с лице, а в два имота е предвиден достъп до гаражи от тази улица, които не са достъпни от друго място. Следва да се отчете, че при съществуващото заварено положение на дължината и ширината на улицата и осъщественото строителство, предложеното изменение е оптимално.

Съдът, въз основа на цялостната оценка на административната преписка и приетото съдебно-техническо заключение, приема, че предвиденото изменение на плана за регулация рефлектира върху имота на жалбоподателя единствено в благоприятен план. По действащия до изменението ПУП улично-регулационната линия е трасирана така, че е навлизала в обема на заварената жилищна застройка в имота, което съставлява фактическа грешка в плана и представлява несъответствие между регулационната линия и кадастрално заснетите имотни граници. С процесното изменение регулацията е приведена към реалното положение.

От графичните приложения и геодезическата част на експертизата се установява, че към имота на жалбоподателя е налице минимална корекция на улично-регулационната линия, посредством придаване на тясна лента от съществуващата до момента улица. Тази корекция увеличава площта на парцела и води до нормализиране на отстоянието между регулационната граница и фасадната линия на съществуващата сграда. Едновременно с това се установява, че транспортно-експлоатационната осигуреност на имота остава обезпечена чрез съществуващата улична мрежа (включително достъпа от прилежащата второстепенна улица), поради което новият задънен уличен участък има ограничена обслужваща функция спрямо други урегулирани поземлени имоти и не променя функционалната достъпност на процесния парцел. С оглед на изложеното съдът приема, че изменението изпълнява целите на устройственото планиране по съгласуване на регулацията с кадастъра и реално формираната застроена среда, отстранява допуснатата фактическа грешка и не накърнява правната сфера на жалбоподателя.

В резултат на горното съдът заключава, че в настоящото производство са изпълнени както процесуалните изисквания на чл. 124а–135 ЗУТ, така и материалноправните критерии на чл. 134, ал. 2 ЗУТ и чл. 81 ЗУТ. Изменението е правно допустимо и обосновано, поради което отговаря на целите на закона.

 

По изложените съображения, жалбата на К. Н. Г. срещу Заповед № ТС-364/11.07.2024 г. на заместник-кмета на Община Божурище, с която е одобрен проект за изменение на ПУП – ПР в обхват кв. 4 на гр. Божурище е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като не са налице основанията за отмяна на оспорвания акт по чл. 146 АПК във връзка с чл. 168 АПК.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по оспорването следва да се присъдят разноски на основание чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК.

Мотивиран от горното, Административен съд, София област, IV състав

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалбата на К. Н. Г. срещу Заповед № ТС-364/11.07.2024 г. на заместник-кмета на Община Божурище, с която е одобрен проект за изменение на ПУП – ПР в обхват кв. 4 на гр. Божурище.

 

Осъжда К. Н. Г. [ЕГН] да заплати на Община Божурище разноски в размер на 200лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на Република България.