Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от С. М. И., чрез адв. К. С. от ВТАК, срещу Решение № 50/13.02.2026г. по АНД № 1578/2025г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с която е потвърдено Наказателно постановление № 25-1275-003009 от 28.10.2025г., издадено от Началник група в ОД МВР Велико Търново, С. П. полиция В. Търново, с което за административно нарушение на чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ й е наложено административно наказание глоба в размер на 127. 82 евро (сто двадесет и седем евро и 82 цента).

Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и съществени процесуални нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Счита, че РС неправилно отказвал да приема факта, че автомобилът не е бил в движение или управляван. Недопустимо било изложеното, че случаят не може да се квалифицира като маловежен и молозначителен. Счита, че от събраните доказателства не може да се установи по безспорен начин нарушение на КЗ. В Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено постановлението.

Ответникът, Началник група в ОД МВР В. Търново, С. П. полиция В. Търново, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на Районен съд – Велико Търново за правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила. Счита, че при постановяването на решението не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, че по безспорен начин е доказано извършеното нарушение.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от РС – Велико Търново. От фактическа страна въззивният съд е приел, че на 26.09.2025год. около 07.25 часа в гр. В. Търново полицейски екип посетили местопроизшествие по сигнал за настъпило ПТП. На кръстовището на [улица]и [улица]установили паркиран лек автомобил „Пежо 206 ЦЦ“, сив цвят с рег. № [рег. номер], като същият бил с материални щети. Сигналът бил подаден от собственика жалбоподателката С. М. И.. При установяване обстоятелствата по заявеното произшествие и информацията от станцията за отдалечен достъп/РСОД/ от информационната система на МВР е установено, че за автомобила няма сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност". По този начин жалбоподателката не изпълнила като собственик задълженото си по чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ, с което е нарушил разпоредбата на чл. 638 ал. 1 т. 1 от КЗ.

 

С жалбата пред районния съд нарушителката е навела доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, поради неприлагане на чл. 28 от ЗАНН. Тези възражения са били преценени като неоснователни от решаващия състав, който въз основа на приобщените към делото доказателства, е приел за безспорно установен фактическия състав на нарушението, времето и мястото на извършването му. При така изяснените обстоятелства, решаващият състав е намерил подадената жалба за неоснователна, като е преценил, че извършеното от същата деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на наказателното постановление, правилност на дадената квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по индивидуализиране на наказанието, като е изложил и мотиви за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. С тези съображения, районният съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.

 

Постановеното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Касационната жалба е основателна.

Неоснователни са направените от касатора оплаквания, извеждащи отменителното основание по чл. 148, ал. 1, т. 2 от НПК. При постановяване на обжалваното решение не е било допуснато нарушение на процесуални правила. Решаващият състав на РС – Велико Търново е формирал изводите си, след като е обсъдил обстоятелствата по делото, както и наведените от страните доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез събиране и приобщаване, на допустими и относими доказателства. Видно от съдебния акт е, че при постановяването му тези доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупноост, като са изложени мотиви, относно тяхната преценка. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

При извършената проверка настоящата инстанция установи, че АУАН и наказателното постановление отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото наказателно постановление. По същество деянието е доказано от обективна и субективна страна, осъществява фактическия състав на визираната в диспозитива на наказателното постановление норма и представлява основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в същата разпоредба.

 

Независимо от горното, съдът намира, че с оглед наличните по касационното дело доказателства, са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, която преценка съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., ОСНК ВКС, се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно § 1, т. 4 от ДП на ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай. При анализ на установените факти, настоящият състав намира, че се касае за маловажен случай и че нарушителката не следва да се наказва, а само да се предупреди, че при повторно нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. Безспорно като правоспособен водач на МПС от касаторката се изисква да спазва всички предвидени в закона правила и е трябвало да има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, която по закон е задължителна. Нарушението е на просто извършване, при което без значение за съставомерността му е липсата на вредоносен резултат. Липсата на настъпили вредни последици от деянието обаче, е от значение при преценката дали то разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. От значение при съобразяване приложимостта на чл. 28 от ЗАНН е обстоятелството, че МПС-то не е било управлявано от нея, а паркирано и тя е подала сигнал за причинено ПТП от действия на друг водач.

 

Такива смекчаващи обсоятелства са фактите служебно известни на касационната инстанция, свързани със здравословното състояние на касаторката, които обосновават вероятността в бъдеще тя изобщо да не управлява МПС. В тази връзка, видно от Решение № 3861/01.12.2025г. по адм. дело № 842/2025г. по описа на Административен съд Велико Търново е отхвърлена жалбата на С. М. И., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1275-000233/23.09.2025 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново, с която на С. М. И. на основание чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това, на база поискана с писмо № 127500-16201/01.09.2025 г. началникът на сектор „Пътна полиция“ от „Център за психично здраве – Велико Търново“ ЕООД информация за жалбоподателката. От данните по това дело е видно, че в отговор с писмо № 127500/16533/10.09.2025 г. е получена информация, че С. М. И. неколкократно е хоспитализирана в ЦПЗ – В. Търново. Проведено задължително лечение от 20.04.2023 г. до 12.06.2023 г. с диагноза параноидна шизофрения. От 21.01.2025 г. до 16.04.2025 г. отново е настанена на задължително стационарно лечение по ЗЗ. Към писмото е приложена епикриза, според която на 16.04.2025 г. жалбоподателката е изписана с диагноза F 20.0 - Параноидна шизофрения. Епизодично протичане с прогресиращ дефицит. Халюцинаторно-параноиден синдром. Видно от Определение № 3150/03.10.2025г. по адм. дело № 800/2025г. по описа на Административен съд Великои Търново е, че със Заповед ЗППАМ № 25-1275-000233/23.09.2025г., издадена по чл. 171, т. 1, б. А от ЗДвП на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Велико Търново е наложена ПАМ на С. И. по чл. 171, т. 1, б. А от ЗДвП – временно отнемане на СУПС до отпадане на основането за това. Видно от данните по делото И. е многократно хоспитализирана в ЦПЗ – Велико Търново и ДПБ – [населено място], включително настанявана на задължително лечение по Закона за здравето с Решение № 33 от 28.01.2025г. на Районен съд Велико Търново. Смекчаващо обстоятелство в тази насока относно намаляване на риска е и фактът, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1724649 от 26.09.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор В. У., със Заповед № 366з-3555/29.09.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор В. У., на основание чл. 91, ал. 1 от АПК е отменена, тъй като при извършена допълнителна проверка се установило, че не е налице законово основание за издаване на ЗППАМ.

Съобразно изложеното се разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца, които мотивират настоящата инстанция да приложи чл. 28 от ЗАНН, доколкото и така би се постигнал целеният възпитателен ефект на административнонаказателната отговорност. За маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

 

По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено по касационен ред. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което настоящият състав следва да постанови решение по същество, с което да отмени обжалваното наказателно постановление и предупреди нарушителката.

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 4, във връзка с чл. 63в от ЗАНН и с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административния съд – В. Търново, първи касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 50/13.02.2026г. по АНД № 1578/2025г. по описа на Великотърновския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1275-003009 от 28.10.2025г., издадено от Началник група в ОД МВР В. Търново, С. П. полиция Велико Търново, с което за административно нарушение на чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на С. М. И., [ЕГН] от [населено място], [улица], е наложено административно наказание глоба в размер на 127.82 евро (сто двадесет и седем евро и 82 цента).

ПРЕДУПРЕЖДАВА С. М. И., [ЕГН] от [населено място], [улица], че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото решение, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.

Решението е окончателно.