Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от За Директор на Регионална дирекция по горите - София, против Решение №80/13.03.2025г., постановено по НАХД №741/2024г. по описа на Районен съд – Ботевград. Твърди се, че обжалваното решение на районния съд е неправилно, защото въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно е приложил материалния закон.

Касаторът изцяло не е съгласен с направеното превратно тълкуване на законови разпоредби от Закона за горите, в противоречие с административно-наказателната практика на всички 16 броя Регионални дирекции по горите /РДГ/ към Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ до сега и релевантната съдебна такава, а именно - че трябвало да е безспорно установено съхраняваните дърва за огрев от нарушителя, без същите да са придружени с превозен билет /ПБ/, съответно немаркирани с контролна горска марка /КГМ/ или производствена марка, да са добити от горски територии, за да има нарушения на нормите на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите.

Категоричен е, че по логиката на съда и при констатация от контролните органи при проверка на МПС, което транспортира дървесина, без същата да е придружена с превозен билет /ПБ/, съответно немаркирана с контролна горска марка/КГМ/ или производствена марка, няма да е осъществено никакво административно нарушения на съответните норми на Закона за горите, тъй като са много малко случаите, при които е въобще възможно да се установи безспорно и еднозначно от къде точно дървесината е първоначално добита, съответно да е добита от горски територии, както изискване съществува според съда, за да е съставомерно конкретното административно нарушение.

Според касатора, не е правилно и обосновано да се тълкува и прилага в смисъла вложен в мотивите на атакуваното решение, а именно - че за да се осъществят съставите на нарушенията визирани в разпоредбата на чл. 213,ал.1,т.1 и т.2 от Закона за горите, съгласно която се забраняват покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка, съответно дървесина, непридружена с превозен билет, трябва да се установява и доказва дървесината да е добита единствено и само от горските територии, тъй като съгласно разпоредбата на чл.2,ал.3 от Закона за горите, същият не се прилагал за посочените изключения в цитирания текст на закона. Подчертава, че при проверка на дървесина от контролните органи по Закона за горите, винаги същата следва да е маркирана и придружена с превозен билет, съответно при липсата на тези две законови изисквания, се осъществяват някои от съставите на посочените по-горе административни нарушения по чл. 213, ал.1, т. 1 и т.2 от Закона за горите, като от къде същата е незаконно добита при последващото й незаконосъобразно транспортиране или съхраняване в случая, не е част от състава на визираните административни нарушения по Закона за горите в процесното наказателно постановление, съответно - не следва и не може да се установяват такива факти при констатиране на нарушението, които са правно ирелевантни при процесния случай, съответно са съвсем отделни евентуално административни нарушения на Закона за горите и/или подзаконовите актове по неговото прилагане, свързани с нейния законосъобразен добив.

Касаторът оспорва и частта от мотивите на обжалвания съдебен акт, в която е посочено, че в конкретния случай има смекчаващи вината обстоятелства, които предполагат прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Изтъква, че е направена задължителната преценка от административно-наказващия орган преди да издаде процесното наказателно постановление по образуваната административно- наказателна преписка в РДГ - София за наличие на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, които не са налице във връзка с установеното нарушение. Намира, че при тълкуване на нормата на ЗАНН трябва да се има предвид субсидиарното приложение на НК /чл. 93, т. 9 от НК/. Счита, че естеството на нарушението, характерът на засегнатите обществени отношения, обстоятелствата, свързани с извършване на деянието, представляващо административно нарушение от лицето мотивират извода, че случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае до типичен вид нарушение от съответния вид, разкриващо достатъчно висока степен на обществена опасност, предвид естеството на засегнатите отношения, свързани със задължението да бъде опазена природата, чието нарушаване рефлектира неблагоприятно върху широк кръг от правни субекти и оставя дългосрочни негативни последици. Подчертава, че съхраняваните незаконно дървета са в значителен обем - 3,0 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид зимен дъб, като паричната равностойност на вещите - предмет на нарушението е определена на основание осреднените цени в РДГ - София по информация от държавните горски стопанства в териториалния обхват на дейност на РДГ - София за пазарните цени при продажба на дървесина на временен склад, които са определени чрез информационната система на Изпълнителната агенция по горите /ИАГ/ за продажба на дървесина на временен склад, паричната равностойност на иззетата и задържана с АУАН Серия Р014 № 101972/21.07.2024 г. дървесина, предмет на нарушението - 3,0 пр.куб.м. от дървесен вид зимен дъб, възлиза на 187,75 лв. Твърди, че посочената парична равностойност на вещите - предмет на нарушението по Закона за горите се различава по начина на определянето й от тази, която би се получила при назначаване на комплексна съдебно - лесовъдска и оценителска експертиза за стойността на дървесината, по пазарни цени към датата на извършване на деянието, която ще е в по - голям размер.

В касационната жалба се навеждат и доводи, че в първичните документи за започване на административно-наказателното производство - констативен протокол и акт за установяване на административно нарушение - пълно и точно е описано нарушението, времето и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Намира, че описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление деяние е административно нарушение, което в случая е установено от овластено длъжностно лице, както и че в наказателното постановление , а и в акта за установяване на административно нарушение не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Според Директора на РДГ- [населено място] жалбоподателят е бил напълно наясно за какво е наказан по административен ред, защото нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Сочи, че всички елементи от състава на нарушението/нарушенията са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Изтъква, че е посочено нарушението и законови/ подзаконовите разпоредби, които са нарушени, както и нормата въз основа на която е определена санкцията тоест няма основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Според За директор на РДГ-[населено място] решението на районния съд е неправилно и поради това, че в административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които биха довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Категоричен е, че актът за установяване на административно нарушение съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл.40, ал.1 и чл.43,ал.1 от ЗАНН. Сочи, че въпросното наказателно постановление е издадено от упълномощено лице по смисъла на чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, според приложената по делото заповед на Министъра на земеделието и храните за делегиране права на директорите на РДГ да издават наказателни постановления по съставени актове по ЗГ, при което административното наказание е наложено от лице по чл.47, ал.1,б."б" от ЗАНН и в законоустановения срок, без то да съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защити. Счита, че е изпълнено и изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН от формална страна, а по същество - административното нарушение на Закона за горите е доказано от обективна и субективна страна.

Касаторът изтъква, че административно-наказващият орган с предвидените по закон процесуални способи и средства е доказал безспорно факта на извършеното административно нарушение, че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител в АУАН и НП, както и че нарушителят го е извършил виновно и следователно са установени са правно значимите факти касаещи съставомерността на констатираното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, за което е санкционирано лицето, както и че наказателното постановление се явява издадено в съответствие с чл.53 ал.2 от ЗАНН. Iчита, че неправилно възприетата от Районен съд - гр. Ботевград фактическа обстановка, е довела до погрешни правни изводи, а това от своя страна води до грешка във формирането на волята на съда за взетото от него решение.

С тези аргументи За директор на РДГ – София иска от касационната инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение - като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да потвърди атакуваното наказателно постановление - като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение .

Ответникът по касационната жалба А. Т. Н., от [населено място] , в писмен отговор на касационната жалба , взема становище за допустимост на жалбата, но я намира за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение . Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и че решаващият съд правилно е приел, че не е доказано по безспорен начин наличие на административно нарушение по смисъла на чл.213,ал.1,т.1 и т.2 от Закона за горите, защото нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление се съдържат конкретни и безспорни доказателства относно произхода на дървесината,териториалния й произход от горски фонд, действително нарушение на режима за съхраняване, транспортиране или маркиране на дървесината.

Според ответник-жалба, районният съд е анализирал подробно липсата на достатъчно доказателства като се е позовал на показанията на контролните органи, акт за установяване на административно нарушение и липсата на съпътстващи документи и е направил обоснован извод, че административното нарушение не е доказано по несъмнен начин.

В заключение, А. Н. моли съда да остави касационната жалба без уважение и да потвърди решението на Районен съд – Ботевград - като правилно и законосъобразно постановено.

Софийска окръжна прокуратура, представлявана от прокурор Ц.Иванова, взема мотивирано становище за правилност на решението на първоинстанционния съд и предлага на касационната инстанция да остави същото в сила, като постановено при правилно приложение на материалния закон.

Настоящият касационен състав на Административен съд-София област, като взе предвид доводите, развити в касационната жалба, обсъди доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното :

Предмет на обжалване е Решение№80/13.03.2025г., постановено по НАХД№741/2024г. по описа на Районен съд –Ботевград, с което решаващият съд е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление№407/14.11.2024г. на Директора на Регионална дирекция по горите - София, упълномощен със заповед№РД 49-171/23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните, в частта му ,с която за нарушение на чл. 213, ал.1, пр. 7 /съхраняването/, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7/съхранява/ и чл. 275, ал., 1, т. 2 ЗГ, на А. Т. Н. от [населено място],е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300лева; - отменил е като незаконосъобразно Наказателно постановление №407/14.11.2024г. на Директора на Регионална дирекция по горите - София, упълномощен със заповед РД 49-171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, и в частта му, с която на А. Т. Н. , от [населено място], за нарушение на чл. 213, ал.1, пр. 7 /съхраняването/, т.2 от Закона за горите /ЗГ/, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7/съхранява/ и чл. 275, ал.1, т. 2 ЗГ, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300лева, като незаконосъобразно; - отменил е като незаконосъобразно наказателно постановление № 407/ 14.11.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - София, упълномощен със заповед РД 49­171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, в частта му, с която на А. Т. Н. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], на основание чл. 275, ал. 2 от Закона за горите е определено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи - предмет на нарушението - 3,0 пр. m3 сурови дърва за огрев от зимен дъб, в размер на 187,75 лева, като незаконосъобразно.

Районният съд, анализирайки събраните доказателства, е приел за недоказано по безспорен начин извършването на приписваните на нарушителя деяния - поради неустановено по безспорен начин за налични на всички елементи на съставите на приписаните нарушения по Закона за горите. Счел е, че не е доказано по безспорен начин произходът на дървата, заварени в имота на жалбоподателката А. Н., макар де не е спорно от страните по делото, че дървата са от вида зимен дъб. Посочил е, че в случая никой не е направил изследване и/или установяване в хода на проверката на мястото на произхода на тези дърва. Изтъкнал е, че фактът от къде са „взети“ дървата тоест в какъв имот са били и на кого е той е от съществено значение за режима на тяхното добиване, съхранение и транспортиране.

Ботевградският районен съд се е мотивирал, че е безспорно, че Законът за горите е приложим за горските територии, формиращи горския фонд на страната и дефинирани като понятие в закона, както и че за дървата, добивани и извозвани и транспортирани от този фонд чл.213,а л.1,т.1 и т.2 от ЗГ указва законосъобразния начин те да бъдат обект на изброените дейности. Съдът се е аргументирал, че в настоящия казус мястото на добиване на дървесината въобще не е изяснявано и безспорно доказано от актосъставителя и административно-наказващия орган, с оглед определяне приложимите нормативни актове, включително и компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган, при което е приложим друг нормативен акт, извън Закона за горите. Подчертал е, че самото изясняване на обстоятелството за мястото на нахождане на дървесината преди отсичането й води до недоказаност по безспорен начин на приписаните деяния, тъй като при друг произход на дървесината – не от горска територия, част от горския фонд, са приложими други норми за контрол на упражняваните дейности по добив и транспорт на дървесината, както и правомощия на контролните органи/законосъобразността на добива и транспорта се осъществява от оправомощени служители на община по местонахождение на имота по реда на ЗОСИ/. Решаващият съд е посочил, че задължение на административно-наказващият орган е за изясни правилно фактическата обстановка, да събере безспорни доказателства за случилото се и да изгради правилен правен извод относно вина и авторство на деяние, както и относно приложимите правни норми. Районният съд е намерил, че с оглед възможността дървата, предмет на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление да се намирали и усвоени от извън горска територия – от земеделски имот или такъв включен в населеното място - частна или публична собственост - внася достатъчно съмнения в обвиненията, тъй като би означавала, че режимът на маркиране на дървесината и издаването на документ за транспорта й са по различни. Съдът е направил извод, че след като административно наказващият орган в хода на съдебното производство не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърдяната от него фактическа обстановка за приложимостта на Закона на горите, то процесното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

На следващо място, Районен съд–Ботевград е счел, че дори и да бил доказано по безспорен начин произходът на процесните дърва от вида зимен дъб и че те са добити от горски фонд и е приложим Закона за горите, наказателното постановление отново следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради маловажност на деянието и наличието на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Решаващият съд се е аргументирал, че в конкретния случай макар и формално, според административно- наказващият орган да е осъществен състава на административно нарушение, предвид ниската степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на този вид нарушения и обществената опасност на дееца, налагането на имуществена санкция се явява несъразмерно тежка за всяко едно от приписваните нарушения, поради което и на основание чл.28 от ЗАНН е отменил изцяло обжалваното наказателно постановление .

При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав на Административен съд-София област, при извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63в от ЗАНН. С оглед на изложеното съдът смята, че подадената жалба е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съдът, при извършената служебна проверка на обжалваното съдебно решение, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не констатира основания за недопустимост или нищожност на същото. Настоящият касационен състав на Административен съд – София област, намира, че решението като краен резултат е правилно, но по мотиви, различни от тези, изложени от районния съд .

Неправилен и опроверган по категоричен начин от събраните в хода на административно-наказателното, а и съдебното производство доказателства е изводът на Районен съд – Ботевград, че не е доказано по безспорен начин извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Противно на приетото от въззивния съд, касационната инстанция приема за доказано по безапелационен начин осъществяването на всички елементи от фактическия състав на визираните административни нарушения, както и наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на нарушителя за така извършените две административни нарушения по Закона за горите.

Изцяло ирелевантни с оглед конкретния правен спор и обективните елементи от фактическите състави на сочените да са извършени административни нарушение по чл.213, ал.1,т.7 – съхраняване на дърва за огрев от зимен дъб, немаркирани с контролна горска или производствена марка и съхраняване на дърва за дърва за огрев без издаден превозен билет, доказващ законния им произход – са мотивите на районния съд, отнасящи се до осъществяване на административни нарушения по Закона за горите, свързани с добиването и транспортирането на дървесината. В разпоредбата на чл.213 от Закона загорите са посочени няколко различни административни нарушения, осъществяване с различни изпълнителни деяния и аргументите , изложени от районния съд категорично са неотносими към конкретните административни нарушения, представляващи съхраняване на дърва за огрев, които не са маркирани с контролна горска или производствена марка и за които няма издаден превозен билет. Фактът откъде са „взети“ дървата за огрев – от кой имот, на кого е този имот - не е елемент от фактическия състав на административното нарушение по чл.213, ,ал.1,пр.7 от ,т.1 и т.2 от Закона за горите - съхраняване на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка; съхраняване на дървесина , непридружена с превозен билет; - поради което и установяване на този факт е без всякакво правно значение за съставомерността на такова административно нарушение, респективно за законосъобразността на наказателно постановление, издадено за ангажиране отговорността на нарушителя за такова административно нарушение. Споделими от касационната инстанция са аргументите на касатора,че нито административно-наказващият орган, нито съдът следва и могат да установяват факти откъде, от какъв имот е добивана дървесината при констатиране на нарушение по чл.213,ал.1, т.1 и т.2 от Закона за горите, които факти са правно ирелевантни.

Не на последно място ,трябва изрично да бъде посочено, че ако правният субект, съхранява такава дървесина, която не е с произход горски фонд той трябва да разполага с други документи, издадени от други органи, установяващи произхода на тази дървесина и чрез представянето им би установил, че твърдяното да е извършено административно нарушение е несъставомерно. Такива документи, чрез които се установява, че дървесината, която се съхранява, е добита от имот, който се намира в урбанизирана територия и е собственост на лицето, което съхранява дървесината и това лице има правен интерес да представи тези документи на административно-наказващия орган и по този начин да докаже несъставомерност на такова административно нарушение. В случая не се твърди и не се представят доказателства А. Н. да е добила съхраняваните дърва за огрев от имот, който е нейна собственост или за който добиването на дървесината се подчинява на нормите на ЗОСИ. Самата Найденова не оспорва да е извършила въпросните две нарушения, а твърди в жалбата си до съда само , че по отношение на нея са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН. Иначе казано, няма спор по фактите и по това, че с действията си жалбоподателката е осъществила състава на конкретно посочените две административни нарушения, а че с оглед личността на дееца и обществената опасност на нарушенията са налице множество смекчаващи вината обстоятелства. Освен това житейски несъстоятелна е тезата на районния съд, че въпросните дърва за огрев от вида зимен дъб представляват дървесина, която расте в урбанизирани територии или в имоти, по отношение на които следва да намерят приложение нормите на ЗОСИ. В тази връзка основателни са доводите на касатора, че дори и когато е добита в такива имоти, които не представляват горски фонд, дървесината трябва да е маркирана и да е транспортирана с изискуемите , съобразно приложимия закон, превозен документ, а въпросната дървесина, съхранявана от А. Н. не е била маркирана с никаква марка и за нея жалбоподателката не е разполагала с никакъв документ, удостоверяващ законния произход на дървесината , както и транспортирането й от мястото на добива й до имота на Найденова.

Ето защо настоящият касационен състав на Административен съд – София област счита, че неправилно и необосновано решаващият съд е приел, че не е доказано по безспорен начин осъществяването на фактическия състав на двете административни нарушения, за които е ангажирана отговорността на А. Н. и е отменил атакуваното през него наказателно постановление като незаконосъобразно.

От друга страна е установено по безспорен начин, че в конкретния случай са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Доказано е, че това е прецедент в поведението на жалбоподателката и че в предходни години тя се е снабдявала с дърва за огрев при спазване на законовите изисквания за това. Установява се и че са постигнати целите на наказанието, доколкото Найденова заявява, че няма да си купува дърва за огрев по този начин и че е била излъгана, че ще и донесат необходимите документи за закупените дърва по–късно. С оглед личността на дееца несъмнено и най-лекото наказание, предвидено за въпросните две административни нарушения е несъразмерно тежко и явно несправедливо. Стойността на въпросната дървесина съотнесена към размера на наложените глоби действително нарушава принципа за справедливостта на наложеното наказание, като целта на административните наказания по аргумент от чл. 12 от ЗАНН ще се изиграе и при отправеното предупреждение към нарушителката.

По изложените съображения касационната инстанция счита, че като краен резултат Районен съд – Ботевград правилно е приложил в конкретния случай нормата на чл.28 от ЗАНН и е отменил обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В заключение, макар и издадено от компетентен административно-наказващ орган, при спазване на изискванията за форма на акта, при съблюдаване сроковете по чл.34 от ЗАНН, при спазване на административно- производствените правила и при безспорно установено осъществяването на конкретните две административни нарушения, процесното наказателно постановление правилно е отменено като незаконосъобразно - поради наличието на предпоставките по чл.28 от ЗАНН – жалбоподателят да не бъде наказван, а само да бъде предупреден, че при ново такова нарушение ще бъде наказан . Ето защо касационната жалба трябва да бъде оставена без уважение.

Никоя от страните не претендира разноски, поради което и такива не се присъждат .

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд –София област, IV – ти касационен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение№80/13.03.2025г., постановено по НАХД№741/2024г. по описа на Районен съд –Ботевград.

Решението не подлежи на обжалване и протест .