Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 35, ал. 5 от Закона за българското гражданство (ЗБГ).

Делото е образувано по жалба на С. А., родена на [дата]. в Република Турция, [населено място],Милас, съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. В. Г. Д., като пълномощник на С. А., електронен адрес за връчване на съдебни книжа: [Наименование]@[интернет адрес], срещу мълчалив отказ на Министъра на правосъдието на Република България за произнасяне по преписка №14879/2024г.

В жалбата се посочва, че на 31.07.2024г. жалбоподателката е депозирала в Министерство на правосъдието на Република България в [населено място] молба за придобиване на българско гражданство, по която молба е образувана преписка №14879/2024г. Подчертава, че в така подадената молба не са констатирани нередовности и съответно не й е даван срок за отстраняване на такива .

Твърди, че към момента в предвидения от закона срок по чл. 35, ал.1, т.1 от ЗБГ министърът на правосъдието не се е произнесъл по молбата й, като от справка в сайта на министерството по преписката е видно, че същата се намира в процедура по задължително съгласуване.

Според С. А., министърът на правосъдието е следвало да направи предложение за издаване на указа по чл. 34 от ЗБГ в срок до дванадесет месеца от образуване на преписката, когато се касае за придобиване на българско гражданство на основание чл.15,ал.1,т.3 от Закона за българското гражданство - родител български гражданин - какъвто е настоящият случай.

Аргументира се, че съгласно Глава пета на ЗБГ и Наредба № 1/19.02.1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство и образуването на производството и всички действия, насочени към издаване на указа, са от компетентност на министъра на правосъдието, като до него се отправя молбата съгласно чл. 32 от ЗБГ и именно той е органът, който въз основа на мнението на Съвета по гражданството, прави предложение за издаване на указ за придобиване на гражданство, или съответно за отказ за издаване на такъв, по аргументите на чл. 34 ЗБГ.

Подчертава, че законодателят е регламентирал сроковете за произнасяне по преписките свързани с придобиване на българското гражданство, като е приел с нормата на чл. 35 ал.2 от ЗБГ, че същите текат от постъпването на молбата или предложението в Министерството на правосъдието, съответно - от датата на отстраняване на нередовностите.

Счита, че не произнасянето на Министъра на правосъдието в законово установения срок безспорно формира мълчалив отказ от негова страна.

С тези доводи С. А. иска от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени като незаконосъобразен оспорвания мълчалив отказ на Министъра на правосъдието, като задължи административния орган да проведе административната процедура и се произнесе по преписка вх. № №14879/2024г. с административен акт.

Ответникът Министърът на правосъдието, чрез процесуалните си представители П. Н. и И. И., взема становище за недопустимост на жалбата и моли съда да остави същата без разглеждане, с произтичащите от това правни последици. Твърди, че жалбата е недопустима, поради факта, че не съществува административен акт, годен да бъде обект на съдебен контрол. Изтъква, че производството по промяна на гражданството на С. А. е на междинен етап, респективно – няма окончателен акт, с който това производство да приключва.

Алтернативно - Министърът на правосъдието моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Аргументира се, че в е постъпила молба за придобиване на българско гражданство от С. А. на основание – родител български гражданин, по чл.15, ал.1, т.3 от ЗБГ, като по така постъпилата молба е образувана преписка с рег.№14879/2024г конкретния случай, видно от приложената административна преписка на 31.07.2024г. в Дирекция„Българско гражданство“ при Министерство на правосъдието. Изтъква се, че така образуваната преписка е процедирана, като са изпратени искания за писмени становища от Министерство на вътрешните работи и на Държавна агенция„Национална сигурност“, като след приключване на съгласувателната процедура преписката на С. А. за придобиване на българско гражданство ще бъде разгледана от Съвета по гражданството, при спазване на нормативните изисквания за поредност.

Според ответника, не са налице едновременно и двете абсолютни положителни процесуални предпоставки – наличие на административен акт, годен да бъде обект на съдебен контрол и наличие на правно защитен интерес за оспорващия да го обжалва, тъй като производството във връзка с промяната на гражданството е на междинен етап, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, поради което не може да бъде атакуван по реда, предвиден в него, а същевременно и жалбоподателят няма правен интерес, тъй като няма окончателен акт, който да завършва производството.

Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

В заключение, Министърът на правосъдието иска от съда да остави жалбата без разглеждане - като недопустима на основание чл.159,т.1 и т.4 от АПК, алтернативно, ако приеме, че тази жалба е допустима – да остави същата без уважение - като неоснователна .

Настоящият съдебен състав на Административен съд – София област, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

Между страните не е спорно, че жалбоподателката С. А., родена на [дата]. в [населено място], Република Турция, е депозирала молба за придобиване на българско гражданство по чл.15 от Закона за българското гражданство – родител български гражданин, въз основа на която молба е била образувана преписка рег.№14879/31.07.2024г. Не се твърди от ответника при приемане на молбата за придобиване на българско гражданство, подадена от жалбоподателката, да са констатирани нередовности и да е даден срок на С. А. за привеждане на молбата й в съответствие със законовите изисквания и за представяне на други документи.

От представената преписка се установява, че в изпълнение на нормативно регламентираната процедура за придобиване на българско гражданство, молбата за придобиване на българско гражданство е изпратена за съгласуване в Министерство на вътрешните работи, но към 09.09.2025г. няма постъпило становище. От приложена справка за движението на преписката/ л.14 от делото /, е видно, че междувременно, с писмо 11.11.2024г е получено положително становище по молбата на жалбоподателката за придобиване на българско гражданство от ДАНС. От страна на Министъра на правосъдието не се представят доказателства и не се твърди молбата на С. А. да е била разгледана от Съвета по гражданството.

При така приетото за установено от фактическа страна Административен съд – София област, Седми състав, счита, че жалбата на С. А. е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Правото на оспорване е упражнено в рамките на законоустановения срок, регламентиран в чл.149,ал.2 от АПК, в настоящата редакция на разпоредбата, от правен субект, който е активно процесуално легитимиран да оспори пред съда формирания мълчалив отказ, като е сезиран компетентният да се произнесе по правния спор съд.

Неоснователни са доводите на Министъра на правосъдието, че жалбата е недопустима поради факта, че не съществува административен акт, годен да бъде обект на съдебен контрол, тъй като се касае за акт, който следва да бъде издаден на един междинен етап в производството по придобиване на българско гражданско, и с който междинен акт не приключва това административно производство. Вярно е, че придобиването на българско гражданство по реда на Закона за българското гражданство е сложен фактически състав, че в рамките на това производство се издават множество актове и че актът, с който следва да се произнесе Министъра на правосъдието е междинен акт. Необходимо е изрично да се посочи обаче, че се касае за специално производство, развиващо се по специални правила и че по силата на закона, непроизнасянето на Министъра на правосъдието, в рамките на законоустановения срок по молба за придобиване на българско гражданство е приравнено на мълчалив акт и му е придаден статут на административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, който административен акт подлежи на съдебен контрол. Иначе казано, по силата на закона формираният мълчалив отказ, в резултат на непроизнасянето в срок на Министъра на правосъдието, представлява акт, годен за оспорване пред съд по реда на АПК, поради което жалбата на С. А. е допустима като насочена срещу акт, който е годен да бъде обект на съдебен контрол по силата на закона.

Некоректен , а и неверен е и доводът на ответника, че жалбата е недопустима , тъй като се касае за акт, който е междинен такъв в рамките на конкретното административно производство и че не съдебен контрол подлежат само крайните актове, с които едно административно производство приключва. Действително административните актове, издавани като междинни такива в рамките на едно административно производство не подлежат на самостоятелно обжалване, освен в изрично предвидените в закона случай. Оспорването на мълчаливия отказ на министъра на правосъдието да се произнесе с акт по чл.35 от Закона за българското гражданство е един от актовете, за които изрично е предвидено , че подлежи на самостоятелно обжалване по реда на АПК, макар и да е крайният административен акт, с който това административно производство приключва. Следователно, след като законът изрично посочва, че това е акт, който подлежи на съдебен контрол, при все че е междинен акт, а не окончателен такъв, с който дадено административно производство приключва, жалбата на С. А. е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В обобщение не са налице сочените от ответника основания по смисъла на чл.159, т.1 и т.4 от АПК за оставяне жалбата без разглеждане.

Разгледана по същество жалбата на С. А. е основателна и следва да бъде уважена, с произтичащите от това правни последици. Аргументите на съда, за да направи този извод са следните:

Производството по придобиване на българско гражданство е уредено в глава пета на Закона за българското гражданство и Наредба № 1 от 19.02.1999 г. за прилагането й. Независимо, че придобиването на гражданство се извършва с указ на друг орган - Президентът на Република България, образуването на производството и последващите действия, насочени към издаване на указа, са от компетентността на Министъра на правосъдието. До него се отправя молбата съгласно чл. 32 от ЗБГ и именно той е органът, който въз основа на мнението на Съвета по гражданството, прави предложение за издаване на указ за придобиване на гражданство, или съответно на отказ за издаване на такъв/чл. 34 от ЗБГ/.

Безспорно се установява, че се касае за производство по молба за придобиване на българско гражданство по натурализация, на основание чл. 15,ал.1,т.3 от ЗБГ - родител български гражданин, като съобразно чл.35,ал. 1,т. 3 от същия закон Министърът на правосъдието прави предложение за издаване на указа по чл. 34 от ЗБГ в срок до дванадесет месеца от постъпването на молбата за придобиване на българско гражданство. Доказано е по несъмнен начин, че молбата на жалбоподателката за придобиване на българско гражданство е постъпила на 31.07.2024г. в Министерство на правосъдието, когато е образувана преписка № 14879/2024 г. Анализът на събраните доказателства налага еднозначен и категоричен извод, че към момента на депозиране на жалбата на С. А. М. на правосъдието не се е произнесъл в предвидения от закона – чл.35, ал.1, т.1 от ЗБГ – срок по преписката .

Основателни са доводите на жалбоподателя , че министърът на правосъдието е следвало да направи предложение за издаване на указ по чл.34 от ЗБГ в срок до 12месеца, но че като не е сторил това в рамките на посочения срок е формиран мълчалив отказ, който е незаконосъобразен и който отказ следва да бъде отменен, с произтичащите от това правни последици. Министърът на правосъдието е административният орган, на когото е вменено задължението да направи предложението за издаване на указ до Президента или съответно отказ за издаване на указ в определения по чл. 35, ал. 1 от ЗБГ срок. Ето защо в конкретния случай непроизнасянето на Министъра на правосъдието по молбата за придобиване на българско гражданство на жалбоподателя в рамките на срока, посочен в закона, представлява незаконосъобразен мълчалив отказ, които следва да бъде отменен, със законните последици от това.

Съобразно нормата на чл.173, ал. 2 от АПК, при отмяна на административен акт, който в случая е обективиран в мълчалив отказ, когато естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на административния орган за провеждане на административната процедура и произнасяне с административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, изложени в мотивите на настоящото съдебно решение.

Разпоредбата на чл. 174 от АПК разпорежда на административния орган да бъде определен срок за произнасяне с административен акт по чл. 34 от Закона за българското гражданство.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав на административен съд София-област намира, че жалбата С. А. е основателна и следва да бъде уважена, като преписката бъде изпратена на административния орган за приключване на административната процедура и произнасяне с административен акт, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, такива се дължат на жалбоподателя на основание чл. 143,ал. 1 от АПК, в размер на 10лв., представляваща внесена държавна такса, както и адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева . Неоснователно е направеното възражение от ответника за прекомерност, доколкото минималният размер на възнаграждението за адвокатска работа по такива дела като настоящето е 1000лв., съобразно чл.8,ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което това възражение се оставя без уважение .

Водим от изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – София-област, Седми състав

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен мълчаливия отказ на Министъра на правосъдието за издаване на акт по чл. 34 от Закона за българското гражданство по преписка №14879/2024 година по описа на Министерство на правосъдието, образувана по молба на С. А., гражданин на Република Турция.

ИЗПРАЩА преписката на Министъра на правосъдието за произнасяне и издаване на акт по чл. 34 от Закона за българското гражданство при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЯ на Министъра на правосъдието двумесечен срок, считано от съобщаването на настоящото определение ,за издаване на акт по чл. 34 от Закона за българското гражданство по преписка рег.№14879/2024г, образувана по молба на С. А..

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на С. А., родена на [дата]. в Република Турция, [населено място],Милас, разноски по делото в общ размер 710лв./Седемстотин и десет лева, от които държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 35, ал. 5 от ЗБГ.

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане препис от същото, съобразно чл. 138 от АПК.