Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Еко стийм 17“ ЕООД против решение № 129/26.01.2024 г. по НАХД № 5397 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление № 002442/28.08.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 207, ал. 1 ЗЗП на касатора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, като наказателното постановление е преквалифицирано за нарушение на чл. 50, т. 2 ЗЗП.

В жалбата се излагат доводи, че АУАН е съставен в присъствието на неупълномощено лице, тъй като В. Т. няма представителна власт да подписва и получава такъв документ. Поддържа, че по силата на чл. 8 и чл. 9 ЗЗД страните могат да уговорят клауза за приложението на чл. 57, т. 5 ЗЗП по отношение на процесната стока. В тази връзка се цитира т. 7.1 от Условия за продажба на касатора, с които потребителят е запознат. Поддържа се, че потребителят е разопаковал и използвал стоката, което изключва правото по чл. 50 ЗЗП. Допълнително се правят оплакванията, че съдът не е изложил мотиви за неприложението на чл. 57, т. 5 ЗЗП. Развиват се доводи, че стоката е свързана с хигиената и защита на здравето по смисъла чл. 57, т. 5 ЗЗП, за което се позовава на сертификат за ползване на стоката.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Пловдивска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Пловдив, съобразявайки събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащо на оспорване по чл. 208 от АПК съдебно решение.

Касационният контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АС - Пловдив, е ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за които съдът следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.

Разгледана по същество, касационната жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел, че на 15.01.2023 г. е сключен договор за покупка извън търговски обект между продавача „Еко стийм 17“ ЕООД и купувача Т. С., който има за предмет система за почистване “ECO 2000SB” на стойност 3200 лева. Стоката е доставена на същата дата – 15.01.2023 г., а потребителят Т. С. на 26.01.2023 г. е изпратила по имейл до касатора Стандартен формуляр за упражняване правото на отказ, с който заявила, че се отказва от сключения договор. На 03.02.2023 г. потребителя изпратил стоката, но касаторът не бил открит на адреса. Впоследствие потребителят подал сигнал чрез „БНА Активни потребитили“, който е препратен до КЗП.

На 14.03.2023 г. е извършена проверка по документи и е предоставена възможност на касатора да изрази становище по направения отказ, които обстоятелства са оформени в констативен протокол. На 23.03.2023 г. е подадено становище от касатора, с който се отказва приемане на стоката. Последвало е съставяне на АУАН № 0024442/23.03.2023 г., с който е прието, че на 23.03.2023 г. „Еко стийм 17“ ЕООД е нарушил чл. 50 ЗЗП, тъй като е възпрепятствал правото на Т. С. да се откаже от договора. АУАН е съставен в присъствието на представител на касатора (В. Т.), за което е представено пълномощно. Впоследствие е издадено наказателно постановление № 002442/28.08.2023 г. от Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 233, ал. 2 ЗЗП на касатора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 50, т. 2 ЗЗП.

Въззивният съд е установил фактическата обстановка въз основа на писмените доказателства и показанията на разпитания свидетел. Направен е извод, че АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни органи, в кръга на предоставените им в закона правомощия и съдържат предвидените в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити. Отхвърлени са възраженията за неправилно посочване на датата на нарушението, тъй като съдът е приел, че на 23.03.2023 г. е налице изричен отказ от страна на касатора да удовлетвори упражненото право по чл. 50, ал. 1 ЗЗП, за което да приеме стоката и да върне заплатената цена. Прието е, че касаторът е надлежно представляван в административнонаказателното производство.

Въззивният съд е приел, че стоката не попада сред тези по чл. 57, т. 5 ЗЗП, като са изложени мотиви, че допълнителната възможност за употреба за борба с определени вируси не променя естеството и предназначението на стоката като парочистачка. Според съда не е доказано, че стоката е ползвана до степен, надхвърляща необходимото за установяване естеството, характеристиките и доброто функциониране на стоката. Прието е, че са неравноправни клаузите по т. 7.1 от Условия за продажба на „Еко стийм 17“ ЕООД, с които е ограничава правото по чл. 50 ЗЗП в случай на разопаковане и използване по предназначение. В тази връзка се посочва, че тази клауза е неравноправна, тъй като се въвежда нерегламентирано задължение и спазването му е поставено под условие, което не се съдържа по чл. 55, ал. 4 ЗЗП. Развити са мотиви, че нарушението не представлява маловажен случай.

Районният съд е счел, че жалбоподателят е осъществил визираното в НП административно нарушение и въз основа на това е потвърдено наказателното постановление, като единствено е преквалифицирал деянието от нарушение по чл. 50 ЗЗП в нарушение по чл. 50, т. 2 ЗЗП

Районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, изцяло се споделят изложените мотиви на районния съд, поради което същите не следва отново да бъдат преповтаряни. Въззивният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

Не се споделят възраженията, че В. Т. няма представителна власт да подписва и получава АУАН. По преписката е налично пълномощно с нотариална заверка на подписите, с което „Еко стийм 17“ ЕООД упълномощава В. Т. да извършва от името и за сметка на дружеството всякакви правни и фактически действия пред всички учреждения (държавни, общински, данъчни и други). В ЗАНН липсва изискване да е налице изрично упълномощаване за получаване и подписване на АУАН, поради което представеното пълномощно е достатъчно за наличието на представителство в административнонаказателното производство. В тази насока са и действията на пълномощникът, който е действал със знание за наличие на представителна власт, доколкото в АУАН са изложени възражения срещу него.

Неоснователни са възраженията, че по силата на чл. 8 и чл. 9 ЗЗД страните могат да уговорят приложението на чл. 57, т. 5 ЗЗП по отношение на процесната стока, за което е налице клаузата по т. 7.1 от Условия за продажба на „Еко стийм 17“ ЕООД. В случая не се спори, че е налице сключен договор от разстояние, за което стоката е получена на 15.01.2023 г. Не спори, че потребителят в срок (26.01.2023 г.) е упражнил регламентираното в чл. 50, ал. 1 ЗЗП право да се откаже от договора, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55 ЗЗП. Вярно, че чл. 9 ЗЗД предвижда свобода на договаряне, но автономията на волята на страните е ограничена от това, че не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В случая приложението на разпоредбата на чл. 57, т. 5 ЗЗП е свързана само и единствено от естеството и предназначението на стоката, а не от волята на страните, поради което уговорка за задължително прилагане на чл. 57, т. 5 ЗЗП противоречи повелителните норми, тъй като е неравноправна, доколкото е във вреда на потребителя и изключва неговите права, произтичащи от закон (чл. 50 ЗЗП), по отношение на търговеца – арг. чл. 143, ал. 2, т. 2 ЗЗП.

Неоснователни са възраженията за приложението на клаузата на т. 7.1 от Условия за продажба на „Еко стийм 17“ ЕООД, според която се изключва правото по чл. 50 ЗЗП в случай на разопаковане и използване по предназначение. Правилни са изводите на районния съд, че такава клауза неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 2 ЗЗП и като такава е нищожна и не поражда действие. Такава клауза ограничава правото на потребителя да се откаже от договора при нарушаване целостта на опаковката, което право е изрично регламентирано в чл. 50 ЗЗП. Отразеното в тази клауза, че при разпечатване/отваряне на опаковката на стоката, купувачът губи право за отказ от сделката, на основание чл. 57, т. 5 ЗЗП, е във вреда на потребителя, неотговаряща на изискването за добросъвестност и водеща до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора (в този смисъл Решение № 363 от 17.01.2019 г. по т. д. № 1900/2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. Отделение).

Вярно, че чл. 55, ал. 4 ЗЗП предвижда отговорност на потребителя за намалената стойност на стоките, причинена от изпробването им, различно от необходимото, за да установи естеството, характеристиките и доброто им функциониране. В случая по делото липсват каквито и да е доказателства за изпробване на стоката, включително същото да води намаляване на нейната стойност, както и това твърдяно изпробване да е различно от необходимото, за да установи естеството, характеристиките и доброто функциониране на стоката.

Противно на възраженията в жалбата, касационният съд намира за напълно обосновани изводите на въззивния съд за неприложението на чл. 57, т. 5 ЗЗП. В тази връзка са правилни изводите, че се касае за парочистачка, която по своето естество и предназначение е свързана с почистване на помещения. Вярно, че според приложения сертификат е възможна борба с определени вируси, но тази допълнителна възможност не променят посоченото естество и предназначение, свързани с почистването на помещения. В тази връзка нарушаването на целостта на опаковката и изпробването на стоката не би довело до нейното обезценяване или до невъзможност за ползване от друг потребител поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето.

Горното налга извод, че са правилни изводите на районния съд за осъществяване на състава на чл. 207, ал. 1 ЗЗП, според която на лице, което възпрепятства правото на потребител по чл. 50 ЗЗП да се откаже от сключения договор от разстояние или от договор извън търговския обект, се налага глоба в размер от 1000 до 3000 лв. или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. за всеки отделен случай.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че не са налице касационни основания по чл. 348 НПК за отмяна обжалваното решение.

Ответната страна не претендира разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 129/26.01.2024 г. по НАХД № 5397 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване и протест.