Производството е по реда на чл.208 - 228 от АПК, във вр.чл.63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на Л. К. П. - директор на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, против Решение № 40/08.04.2025 г. на Районен съд - Самоков, постановено по АНД № 20241870200540. Твърди се незаконосъобразност на оспорваното решение и се иска и потвърждаване на Наказателно постановление № 11-01-430/02.10.2024 г. издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция в неговата цялост, със законните последици от това. В с.з. процесуалния представител на касатора поддържа жалбата.

Ответника по оспорването, лично и с процесуалния си представител оспорва жалбата. Съображения са изложени и в писмен отговор.

Представителя на СОП изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд – София област след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по 211,ал.1 от АПК и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна:

Производството пред РС е образувано по редовна и допустима жалба на В. В. Г. против Наказателно постановление № 11-01-430 от 02.10.2024 г., издадено от Г. И. Й., на длъжност Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ).

За да отмени НП, състава на въззивния съд е приел, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като при издаване на обжалваното наказателно постановление са спазени процесуалните правила, но същото се явява материално незаконосъобразно, поради последвали законови промени. Затова наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да се отмени от съда, ведно с всички законови последствия. Като е сторил това РС Самоков е постановил правилно решение.

Въз основа на надлежно събрани и обсъдени доказателства съдът е направил правилни и законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Пред касационната инстанция не се представиха нови писмени доказателства от значение за предмета на спора, които да променят фактическите и правни изводи на районния съд.

Съобразявайки нормата на чл. 221,ал.2 изр. 2 от АПК в ред. /Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./, съдът в настоящия си състав изцяло споделя мотивите на РС и не е необходимо да ги преповтаря. Съображенията изложени пред РС са същите, които са изложени и пред настоящата инстанция и въззивния съд е отговорил мотивирано на всяко от тях.

Предвид горното, настоящия състав, при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Не са налице касационните основания по чл.348 от НПК, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно, на основание чл.221 ал.2 от АПК.

При този изход на делото в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените съдебно деловодни разноски в размер на 800лв. представляващи възнаграждение за адвокат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Административен съд - София област, касационен състав

РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 40/08.04.2025 г., постановено по АНД № 20241870200540 по описа на Районен съд – Самоков.

Осъжда Агенция за държавна финансова инспекция да заплати на В. В. Г. направените по делото разноски.

Решението е окончателно.