Производството е по реда на глава XII от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Д. Н. Р., с [ЕГН], чрез пълномощника си адв. И. Л., против решение № 40 от 14.04.2025 г. постановено по анд № 257/2024 г. по описа на районен съд Костинброд, с което е потвърдено наказателно постановление № Ф-64/02.05.2023 г.

Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли съда да уважи касационната жалба и да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови съдебен акт, с който да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.

Ответникът по касационна жалба –директор на Областна дирекция по безопасност на храните – София област, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представен е писмен отговор, с който оспорва касационната жалба, с която се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд, като неоснователна, поради липсата на касационни основания. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение на РС- Костинброд като правилно. Претендира присъждането на съдебни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура София счита решението за правилно и като такова предлага да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл.210, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията по чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН. Като такава същата е допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на касационна проверка е решение№ 40 от 14.04.2025 г. постановено по анд № 257/2024 г. по описа на районен съд Костинброд, с което е потвърдено наказателно постановление № Ф-64/02.05.2023 г.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че: при извършена физическа проверка на място на 24.01.2023 г. на животновъден обект № *** , намиращ се в [населено място], собственост на Д. Н. Р. е установено, че в животновъдния обект няма поставен контейнер за съхранение на специфично рискови материали за ТСЕ от ЕПЖ, означен с надпис „СРМ“, с което е нарушена разпоредбата на чл. 4, ал.1 т. 8 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, във вр. с чл. 137, ал. 10 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД).

С обжалвания съдебен акт районния съд е потвърдил наказателното постановление като е приел че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на правилата по ЗАНН; посочено е ясно и точно извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, споделяйки изводите на административнонаказващия орган; обсъдил е неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН.

Решението е правилно, въпреки лаконично изведените мотиви за законосъобразност на процесното наказателно постановление.

Настоящата съдебна инстанция споделя, че са спазени административнопроизводствените правила, визирани в чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Касаторът е санкциониран за нарушение на чл. 4, ал.1 т. 8 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, във вр. с чл. 137, ал. 10 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). В чл. 137, ал. 10 от ЗВМД е посочено, че ветеринарномедицинските изисквания и мерките за биосигурност към животновъдните обекти се определят с наредби на министъра на земеделието, храните и горите. В НП е посочено кои конкретни мерки за биосигурност не са спазени от нарушителя, цитиран е и подзаконовият нормативен акт, който ги регламентира.

Съгласно чл. 4, ал.1 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти: Животновъдните обекти за отглеждане на селскостопански животни включват следните мерки за биосигурност:

Точка 8. Да има поставен контейнер/съд за съхранение на специфично рисковите материали за ТСЕ от ЕПЖ и ДПЖ съгласно т. 1 на Приложение V на Регламент (ЕО) 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (OB L 147, 31.5.2001 г.), който:

а) е надписан с буквите "СРМ";

б) (изм. – ДВ, бр. 44 от 2016 г.) се използва само за съхранение на специфично рискови материали, отделени при клане на животни, предназначени за лични нужди;

От показанията на свидетеля К. Р. и писмените доказателства се установява, че при извършена проверка на 24.01.2023г. в животновъден обект с рег. № 2255-0035, собственост на Д. Р. е установено, че: липсва поставен контейнер/съд за съхранение на специфично рисков материал /СРМ/ за трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по едри преживни животни /ЕПЖ/ с надпис, , СРМ", с което не е спазено изискването на чл. 4, ал. 1, т. 8 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.

Съдът намира, че с атакуваното наказателно постановление е дадена правилна правна квалификация на деянието, визираното нарушение е доказано по безспорен начин от събраните гласни и писмени доказателства, при липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, като обосновано е ангажирана отговорността на Рангелов на посоченото правно основание.

Доколкото субект на нарушението е физическо лице, съобразно текста на чл. 471а, ал. 1 от ЗВМД: Който възпрепятства ветеринарномедицински контролен орган при осъществяване на правомощията му или не осигури достъп в нарушение на чл. 15, параграф 1 на Регламент (EС) 2017/625, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 1500 до 3000 лв. Наложеното наказание е в установения от закона минимален размер предвидено за соченото нарушение в чл. 471а, ал. 1 от ЗВМД, която е приложимата санкционна разпоредба, относима за всички други нарушения на закона, при липса на конкретно предвидена санкция в закона за посоченото нарушение.

Настоящата съдебна инстанция намира, че липсват каквито и да е предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят не е с по-ниска обществена опасност.

С оглед изложените подробни съображения, съдът приема доводите изложени от касатора за неоснователни, съответно решението на районен съд, с което е потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед резултата от оспорването, претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На Областна дирекция по безопасност на храните София област следва да се присъди сумата от 130 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Административен съд - София област, ІV- касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40 от 14.04.2025 г. постановено по анд № 257/2024 г. по описа на районен съд Костинброд, с което е потвърдено наказателно постановление № Ф-64/02.05.2023 г..

ОСЪЖДА Д. Н. Р., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните София област сумата от 130 /сто и тридесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.