Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

 

Касационното производство е образувано по жалба, подадена от М. Г. К., [ЕГН], чрез пълномощник адв.П. Георгиева - САК, със съдебен адрес: [населено място], [жк], ., срещу Решение Per.№ 83/27.07.2025г постановено по ЧНД № 20251820200157/2025г. на Районен съд - Елин Пелин, с което отхвърлена жалбата на М. Г.К., [ЕГН] срещу Заповед за задържане на лице per. № 262зз-58/05.05.2025г., издадена от А. С. Д. - разузнавач при РУ - Елин Пелин.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Според касатора, неправилно е установена фактическата обстановка в обжалваното решение, като в нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд е събрал и изследвал доказателства във връзка с получен в РУ - Елин Пелин сигнал за съмнителни лица и автомобили в землището на [населено място], [община], област Софийска, във връзка с данни от незабавни ОИМ и във връзка с писмо от Окръжна прокуратура - София. Изтъква се, че в мотивите на обжалваното решение съдът не е посочил нито дата на изготвяне на писмото от Окръжна прокуратура-София, нито дата на постъпване на същото, още по-малко е посочено неговото съдържание. Счита, че неправилно от решаващия съд е коментирана и изготвена на 05.05.2025г. докладна записка, без посочване на лицето и длъжността на същото, изготвило докладната записка, както и без данни жалбоподателката да е запозната със съдържанието на докладна записка от 05.05.2025г. Намира, че така посочените доказателства обаче са неотносими към правилността и законосъобразността на обжалваната заповед за задържане.

Навеждат се доводи, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, с произтичащите от това правни последици, и поради това, че в мотивите на същото първоинстанционният съд изобщо не е изследвал наличието на предпоставките относно постановеното спрямо жалбоподателката задържане за срок от 24 часа от органите на МВР, както и наличието на задължителните реквизити на издадения административен акт.

Посочва се, че съдебната практика е категорична в разбирането си, че законността на постановеното задържане се преценява към момента на самото задържане, като при издаване на заповед за задържане същата следва да съдържа посочване по ясен и разбираем начин на фактическите и правни основания, обусловили издаването на акта. Подчертава, че в конкретния случай, в заповедта за задържане са посочени от административния орган единствено цифрово изписани правни норми, но липсва посочване на фактическите основания, които по ясен и разбираем за задържаното лице начин да позволят на същото да разбере причините, поради които административният орган е предприел задържането на лицето за срок до 24часа, както и че това от своя страна не позволява на жалбоподателката да разбере за какво точно е задържана и съответно правилно да организира защитата си.

Според М. К. необоснован и неправилен е и изводът на съда в обжалваното решение, че „фактическите основания за издаване на процесната заповед могат да бъдат извлечени както от документите, изготвени във връзка и повод издаването й, така и от материалите по досъдебното производство”. Сочи, че съдебната практика, включително и практиката на ЕСПЧ е категорична, че фактическите основания за задържане на лице за срок до 24часа от органите на МВР следва да бъдат посочени в издадената заповед за задържане и то по начин, позволяващ на задържаното лице да разбере причините за задържането си, но че в обжалваната заповед не са посочени никакви фактически основания за предприетото от административния орган задържане на жалбоподателката за срок до 24 часа, поради което и оспореният акт се явява издаден при липса на фактически основания, а като такъв и незаконосъобразен.

Твърди се, че е необоснован и неправилен е и изводът на съда в обжалваното решение, че „оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон”. М. К. счита, че решаващият съд е изложил общи и теоретични постановки относно приетото от него съответствие на оспорената заповед с материалния закон, без да обсъди в тази връзка посоченото от административния орган в оспорения акт, поради което и обжалваното решение е неправилно. Намира, че това е така, защото видно от текста на процесната заповед, че М. Г. К. е задържана за „установяване на съпричастност към извършело престъпление по чл. 281 от НК — ЗМ № 74/2025г. по описа на РУ - Елин Пелин” и че от така посоченото от административния орган в мотивите на оспорената заповед обаче по никакъв начин не става ясно, какво общо има Костова с това престъпление и въобще за какво престъпление става въпрос, дали изобщо се касае за престъпление, тъй като текстовете в НК, визиращи престъпленията, се съдържат в особената част, а има текстове в общата част, които не визират състави на престъпления.

Счита, че за лице с юридическо образование може да е ясно какво гласи текстът на чл.281 от НК, но за един обикновен гражданин, с неясно образование, посоченият член може нищо да не му говори и за него остава неясна описаната в заповедта причина за задържане. М. К. е категорична, че от това описание изобщо не става ясно какви конкретни действия е извършила , въобще какво престъпление се твърди да е извършила и къде е станало това, но че съдът напълно е игнорирал и не е обсъдил във връзка със законосъобразността на оспорената заповед каква информация за задържаното лице носи изписаната в заповедта за задържане абревиатура „ЗМ№ 74/2025г. по описа на РУ-Елин Пелин”, което прави обжалваната заповед незаконосъобразна. Изтъква се, че липсата на изложени конкретни факти и обстоятелства, които да представляват фактическо основание за издаване на заповедта, което да съответства на дадената правна квалификация, несъмнено опорочава от формална страна така издадената заповед.

М. К. твърди, че е трайна съдебната практика, че посочването на фактическите и правни основания, обуславящи издаването на акта, е задължителен негов реквизит съгласно императивните норми, съдържащи се в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, както и че отсъствието на този реквизит се квалифицира като нарушение на изискването за форма и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на акта. Намира, че в настоящия случай, видно от приложената по делото заповед за задържане е, че липсват задължителни реквизити при издаването й, с което е нарушено изискването за форма на административния акт и това прави заповедта за задържане незаконосъобразна .

За касатора необоснован, голословен и неправилен е изводът на съда в обжалваното решение, че принудителната административна мярка в конкретния случай е приложена спрямо жалбоподателката в съответствие с материално-правните изисквания на закона, поради което доводите в жалбата се явяват неоснователни.

По изложените съображения М. К. моли жалбата й срещу Решение Per.№ 83/27.07.2025г., постановено по ЧНД № 20251820200157/2025г. на Районен съд - Елин Пелин, да бъде уважена, като обжалваното решение бъде отменено - като неправилно и незаконосъобразно и касационната инстанция да постанови съдебен акт по съществото на спора, с който да уважи жалбата срещу заповедта за задържане и отмени същата като неправилна и незаконосъобразна.

Претендира да й бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата, по изложените в същата съображения.

В допълнително представени писмени бележки М. К. доразвива доводите си за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, както и за незаконосъобразност на заповедта за задържане.

Ответникът по касационната жалба - А.С. Д., на длъжност разузнавач в РУ – гр. Елин Пелин, в качеството му на издател на оспорваната заповед за задържане, оспорва касационната жалба и моли съда да отхвърли същата като неоснователна, тъй като заповедта за задържане е абсолютно законосъобразна. Аргументира се, че М. К. много добре знае във връзка с изясняване съпричастоността й към какво престъпление е била задържана. В заключение ответникът моли съда да остави в сила решението на районния съд.

Софийска окръжна прокуратура, представлявана от прокурор Ц. Иванова, предлага на касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение - като правилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен състав на Административен съд – София област, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

Предмет на обжалване е Решение рег.№83/27.07.2025г., постановено по частно наказателно дело №157/2025г. по описа на Районен съд – София област, с което решение е отхвърлена жалбата на жалбата на М.Г. К., [ЕГН] срещу Заповед за задържане на лице рег.№ 262зз-58/05.05.2025 г., издадена от А. С. Д. - разузнавач при РУ - Елин Пелин.

С въпросната Заповед за задържане на лице рег.№ 262зз-58/05.05.2025 г., издадена от А. С. Д. - разузнавач при РУ - Елин Пелин, е наредено на основание чл. 72, ал.1 от ЗМВР задържането на жалбоподателката М. Г.К., [ЕГН], за срок до 24 часа в помещението за временно задържане на РУ-Елин Пелин, за установяване на съпричастност към извършено престъпление по чл.281 от НК- ЗМ №74/2025 г. по описа на РУ-Елин Пелин.

Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея оплаквания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в производството пред РС – гр. Елин Пелин, съгласно чл. 210,ал. 1 от АПК, вр. с чл.72,ал. 4 от ЗМВР, срещу съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата срещу оспорения пред районния съд акт. Предвид горното, касационната жалба е редовна и процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата на М. К. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, с произтичащите от това правни последици. Аргументите на съда, за да направи този извод са следните :

Касационната инстанция намира проверяваното решение на районния съд за валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно прилагане на относимите материално-правни норми. Не се установяват твърдените от касатора касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК .

Процесната Заповед за задържане на лице е издадена от инспектор на длъжност "разузнавач" в при РУ – гр. Елин Пелин, представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и по силата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, имащ право да постановява задържане на лице за срок от 24 часа.

Заповедта за задържане на лице е издадена в изискуемата писмена форма и, съдържа определените в чл. 74, ал. 2, т. 1 – т. 6 от ЗМВР реквизити, включително посочване на правно основание за издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и фактическо описание на основанието за задържане, формулирано като наличието на данни за съпричастност към извършено престъпление по чл.281 от НК. Налице е препращане към акт, въз основа на който е образувано досъдебно производство №ЗМ№74/2025г. по описа на РУ – Елин Пелин. Ето защо съдът намира за неоснователно твърдението за незаконосъобразност на процесната заповед за задържане поради неспазване на императивните изисквания на чл.59,ал.2 от АПК във вр. с чл.72,ал.2,т.2 от ЗМВР – поради порок по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

Цитираното съдържание на заповедта позволява на задържаното лице да узнае какви са конкретните правни основания и фактическите обстоятелства, обуславящи задържането на лицето, които са именно данни, че то е съпричастно към конкретно посоченото престъпление с изрично посочено цифрово описание на изпълнителното деяние. Така мотивирана заповедта за задържане на лице обезпечава стандартите за мотивираност на административния акт и възможността на задържания да разбере причината за наложената мярка и да организира ефективно защитата си. Непосочването на детайлна информация по отношение престъплението от общ характер не е създало неяснота у лицето във връзка с данни за какво престъпление е задържането му.

Заповедта за задържане не е постановление за привличане или обвинителен акт за извършено престъпление, поради което изискванията на НПК за съдържанието на последните са неотносими в производството поналагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 72 от ЗМВР. Настоящият съдебен състав намира за несъстоятелни доводите на М. К., че била възпрепятствана да разбере за какво точно е задържана, тъй като не се оспорва обстоятелството, че тя е била задържана на местопрестъпление, както и че в последствие е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.281 от НК .

Несподелими от касационната инстанция са доводите на М.К., че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, защото е издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като неправилно е установена фактическата обстановка. Както вече бе посочено, в самата заповед за задържане изрично е посочено, че същата е издадена във връзка с образуваното по-късно досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер. Самото задържане на местопроизшествие на жалбоподателката обосновава извод, че същата е наясно за какво точно е била задържана и по никакъв начин, че е нарушено правото й на защита. Освен това, съдържанието на заповедта позволява на задържаното лице да узнае какви са конкретните правни основания и фактическите обстоятелства, обуславящи задържането на лицето, които са именно данни, че то е съпричастно с конкретно посоченото престъпление с изрично посочено цифрово описание на изпълнителното деяние и препращане към образуваното по- късно досъдебно производство за престъпление от общ характер. Така мотивирана заповедта за задържане на лице обезпечава стандартите за мотивираност на административния акт и възможността на задържания да разбере причината за наложената мярка и да организира ефективно защитата си. Непосочването на детайлна информация по отношение престъплението от общ характер не е създало неяснота у лицето във връзка с данни за какво престъпление е задържането му. Заповедта за задържане не е постановление за привличане или обвинителен акт за извършено престъпление, поради което изискванията на НПК за съдържанието на последните са неотносими в производството по налагане на ПАМ по реда на чл. 72 от ЗМВР.

Що се отнася до обстоятелството, че в мотивите на решението на районния съд е посочено, че приетото за установено от фактическа страна се доказва от приобщената докладна записка от 05.05.2025г., доколкото в мотивите съдът подробно е възпроизвел съдържанието на тази докладна записка и същата е част от преписката по издаване на оспорваната заповед, непосочването на имената и длъжността на изготвилия тази докладна записка не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила и не е порок по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, правещ тази заповед незаконосъобразна.

Опровергани от мотивите на обжалваното съдебно решение, постановено от РС – гр. Елин Пелин, са твърденията на М. К., че съдът изобщо не е изследвал наличието на материално- правните предпоставките относно постановеното спрямо жалбоподателката задържане за срок от 24часа от органите на МВР, както и наличието на задължителните реквизити за законосъобразност на издадения административен акт. Районният съд правилно и в достатъчна степен се е аргументирал , че разпоредбата на чл.72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл. 72, ал. 1, т. 1-7 ЗМВР, че от посоченото в оспорената заповед и от събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането на жалбоподателката М.Г. К. е било извършено във връзка с наличие на данни за съпричастността й към извършено престъпление по чл.281 от НК, както и че от доказателствената съвкупност се изяснява, че жалбодателката е била установена на местопроизшествието, при данни за съпричастност към извършено престъпление, поради което към момента на задържането полицейският орган е бил събрал данни за извършено престъпление от лицето, тоест че събраните по делото доказателства обосновават наличието на материално-правните предпоставки по чл.72, ал.1,т.1 ЗМВР, а именно - наличие на данни за съпричастност на задържаното лице към извършено престъпление. Следва изрично да бъде посочено, че по своята правна същност, мярката "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 – чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка – административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Възможността органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова, както и че за прилагането на мярката е необходимо да са налице данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, като необходимо е същите да са установени преди извършване на задържането. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е съпричастно към извършено противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следователно, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова и съгласно нормата на чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е съпричастно към извършено престъпление. В конкретния случай от доказателствата по делото е видно, че са съществували данни, според които М. К. е съпричастна към извършване на конкретно престъпление от Наказателния кодекс. Иначе казано, доказано е по несъмнен начин, че към момента на издаване на оспорваната заповед са налице достатъчно данни за съпричастност на М. К. към извършено престъпление по чл.281 от НК, което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 от ЗМВР, както и че не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Следователно, съдът е обсъдил наличието на законовите предпоставки за прилагане на процесната принудителна мярка и въз основа на събраните доказателства обосновано е счел, че административният орган правилно е приложил материалния закон,издавайки обжалваната заповед за задържане.

На следващо място, правилно и обосновано Районен съд – гр. Елин Пелин е приел, че обжалваната заповед за задържане съдържа, макар и кратко описани, и фактическите основания за задържането, а именно - налични данни за извършено престъпление по чл.281 от НК и че това фактическо твърдение е достатъчно конкретно и е пряко свързано с личността на задържаното лице, поради което изискуемия се стандарт е изпълнен от гледна точка възможността за обоснована преценка представлява ли задържането законно ограничаване на правото на свобода и съвместимо ли е с принципа за защита на лицата от произвол. Само по себе си намирането на Костова на предполагаемо местопрестъпление безапелационно опровергава защитната й теза за липсата на яснота относно фактите и обстоятелствата, квалифицирани от административния орган като данни за съпричастност на жалбоподателката към извършено престъпление от общ характер и представляващи изпълнение на материално-правните предпоставки за прилагане на конкретната принудителна административна мярка – задържане за срок до 24 часа.

С оглед приложените доказателства в преписката по издаване на оспорения акт съдът намира за несъстоятелни доводите на жалбоподателката, че обжалваната заповед не съдържа никакви фактически основания за предприетото от административния орган задържане на Мартина Костова и че оспорваният акт не е незаконосъобразен като такъв, издаден при липса на фактически основания за издаването му

Въз основа на изложените мотиви, настоящият касационен състав на Административен съд – София област намира, че не са налице наведените касационни оплаквания и оспореното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждане, а от страна на ответника не са претендирани.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221,ал.2 от АПК, Административен съд – София област, IV- ти касационен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение рег.№83/27.07.2025г., постановено по Частно наказателно дело №157/2025г. по описа на Районен съд – Елин Пелин, с което решение е отхвърлена жалбата на М. Г. К., [ЕГН] , срещу Заповед за задържане на лице рег.№ 262зз-58/05.05.2025 г., издадена от А. С. Д. - разузнавач при РУ - Елин Пелин.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане препис от същото .