Делото е образувано по жалба на проф. д-р Г. Н. Г. от [населено място], обл. В. Търново, срещу Заповед №4905/24.09.2025г. и Заповед №4906/24.09.2025г. на кмета на О. Г. О., с които на основание чл. 17, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ е дадено съгласие за сключване на окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост върху придаваемо място, частна общинска собственост към [УПИ], в кв 73 от плана на [населено място]. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорваните заповеди поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие на актовете с материалния закон, като се претендира тяхната отмяна.

С Определение №42/06.01.2026г. съдът на основание чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК е спрял производството по делото до приключване на производството по АД №974/2025г. по описа на АСВТ с влязъл в сила съдебен акт.

С Определение №1791/04.05.2026г. съдът на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК е възобновил производството по делото след приключване на производството по АД №974/2025г. по описа на АСВТ с влязъл в сила съдебен акт.

С молба с вх. №2847/30.04.2026г. по описа на съда е постъпило писмено становище, в което е посочено че се подава от жалбоподателката М. Н. Г.-Г., с което е поискан отвод на съдията докладчик, като са изложени съображения относно направеното искане. Основните доводи на оспорващата се състоят в обстоятелството, че настоящият състав се е произнесъл с влезлият в сила съдебен акт по АД №974/2025г. и по нейна преценка вече е формирал изводи, макар и частични, относно предмета и изхода на спора по делото.

В дадения от съда срок ответникът не е взел по направеното искане.

Настоящият състав като съобрази посочените в молбата на жалбоподателката обстоятелства, приема че е налице предходно произнасяне от същия съдебен състав по правен спор, съдържащ преценка на доказателства от съществено значение за настоящия правен спор, а именно – това по АД №974/2025г. Вярно е, че в това производство съставът на съда не е обсъждал изрично валидността и законосъобразността на оспорваните актове, чиято преценка е предмет на спора по настоящото дело, но се е произнесъл по отношение на допустимостта на предходното оспорване и правната възможност жалбоподателите, едни и същи лица и по двете съдебни производства, да оспорват актове на органите на местното самоуправление в рамките на процедурата по чл. 17 от ЗУТ.

При преценка на всички относими доказателства, може да се приеме, че спрямо релевантните за настоящия спор правни въпроси са формирани изводи в рамките на произнасянето по АД №974/2025г.

Отделно от това, в течение на това производство, настоящият състав се е произнасял и по други оспорвания на същите жалбоподатели както по АД №9/2026г., които дори и с различен предмет, отново опират до основния спорен момент за проведената процедура по чл. 17 от ЗУТ от О. Г. О. и качеството на оспорващите в нея. Настоящият състав е посочил изрично, че двамата жалбоподатели не са стара/участник в процедурата и не могат да оспорват актовете, с които тя приключва.

Ето защо съдът приема, че са налице основанията по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, приложим съгласно чл. 144 от АПК, като съдия Ч. следва да се отведе от разглеждане на делото.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТВЕЖДА се от разглеждане на АД №1034/2025г. по описа на АС – В. Търново съдия Г. Ч..

Делото да се докладва да председателя на АС – В. Търново за определяне на нов състав и съдия докладчик по реда на чл. 157, ал. 2 от АПК.