Р Е Ш Е Н И Е

№108 04.04.2023 г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският административен съд в публично заседание на тринадесети март през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

ПРОКУРОР: Минчо Николов

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №862 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.284 вр. с чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС, образувано по исковата молба на Г.В.М. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение в размер на 2 000лв от нарушение на чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС, за периода януари 2018г до март 2018г включително, изразяващо се в поставяне на ищеца при следните условия в ареста в град Стара Загора: настанен в осма килия, заедно с още четирима, въпреки наличните само четири легла. Липса на отопление, на свободен достъп до санитарен възел, като през нощта е липсвал изобщо достъп до обособения един общ за всички 16 килии на ареста. Килията е разполагала с един малък прозорец, покрит с ламарина на дупки, което е препятствало достъпа на дневна светлина и на въздух. Ищецът е бил лишен и от престой на открито, който се е провеждал в едно голямо затворено помещение.

Ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ представя справка, съдържаща следните данни: Ищецът постъпва на 10.01.2018г за изпълнение на Постановление на прокурор при РП Стара Загора за задържане под стража по ДП №26/28г по описа на Іво РУ ОД МВР Стара Загора, за деяние по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 от НК. Настанен е в килия №3, заедно с още две лица до 20.02.2018г, чиято площ е 11.20 кв.м. Помещението е оборудвано с четири легла като към 10.01.2018г заедно с ищеца са пребивавали още четири лица / справка на стр.60/, тоест общо петима. На 20.02.2018г е преместен в килия №8 с площ от 9.60кв.м., оборудвана с три легла като към тази дата е пребивавал с още три лица в различен период от време. Поетапно преминаващи лица също са били настанявани в килия №8. В килията е имало масичка и шкаф, както и химическа тоалетна. Леглата са оборудвани с дюшек, възглавница, одеяло и спално бельо. Липсват санитарни възли към килиите. Извеждат се задържаните до санитарен възел по тяхно желание, където имат и достъп до течаща вода, но не винаги е възможно да се удовлетвори веднага искането, поради натовареност на ареста и разделността между мъже и жени. Килиите имат прозорец, в който влиза въздух и светлина от буферен коридор и отвор над вратата на килията към арестния коридор. Осветлението в килията е изкуствено. Проветрението също е изкуствено, чрез аспираторна система и вентилатор. Престоя на открито е в стая с площ от 33 кв.м., в която има свеж въздух и естествена светлина, осигурявани от два броя големи четирикрилни прозорци, обезопасени с решетки. Хигиената на килиите се осигурява от самите задържани, които имат възможност да ги мият по три пъти на ден. За личната им хигиена е осигурено къпане по график, поне два пъти седмично, а през летния период по възможност и всеки ден. Дезинсекцията в ареста се извършвала от специализирана фирма. На 02.03.2018г задържаният е приведен в затвора в град Стара Загора.

Оспорва иска като неоснователен, тъй като не се установява ищецът да е поставен при условията, преминаващи неизбежната строгост на условията, предизвикваща страдание, което не представлява поставяне в положение на жертва по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС.
Представителя на Окръжна прокуратура дава становище за основателност на исковата молба за периода, в който ищецът е настанен в ареста в град Стара Загора. В конкретния случай ищецът е бил лишен от достатъчно жилищна площ, достъп до санитарен възел и течаща вода, както и от разходка на открито. Служебно е известно на представителя на Окръжна прокуратура, че в исковия период условията са тези, които са посочени в справката, тъй като е извършвал надзор за законност над Ареста в град Стара Загора. Само една килия е била оборудвана със санитарен възел, но това не са трета и осма. Помещението за разходка е просторно, но е закрито, макар и с големи прозорци, които се отварят .Предоставя на съда да определи размер на обезщетението по справедливост.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Състава на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е предвиден като специален спрямо общия по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и ангажира имуществената отговорност на държавата за вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията от нарушение на забраната по чл.3 от същия закон, идентична с тази по ЕКЗПЧ. Компенсаторното средство и конкретни разпоредби на ЗИНЗС в изпълнение на Пилотни решения на ЕСПЧ са въведени да осигурят прилагане на стандартите, вън от които се стига до положение на нарушаване на забраната по чл.3 от ЕКЗПЧ, така както са изведени от практиката на Европейския съд по правата на човека. Отговорността по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е подобна на тази по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ по липсата на субективния елемент вина – обективна е, а това сочи на ирелевантност на съображения като случайно събитие, реална невъзможност за спазване на минималните стандарти, защото са обстоятелства, изключващи вината, а тя не е елемент на фактическия състав. Отговорността по чл.248 ал.1 от ЗИНЗС е и по-строга, защото не съдържа условие дейността по изпълнение на наказанието да е незаконосъобразна /което не означава имплицитно и противоправна/, а вместо това въздига като характеристика нейната противоправност, поставяйки акцент върху създадения резултат – положение, несъвместимо със забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Поставянето на лицата в положение да бъдат жертва на забраната, определя възникването на обективната имуществена отговорност на ответника. Тази е причината, поради която в негова тежест на доказване – носи последиците на отговорността, да установи поставяне на ищеца в положение, което отговаря на неизбежната строгост, произтичаща от същността на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, съответно мярката задържане под стража. Това е главния съставомерен факт, който ответника следва да отрече, чрез доказване на условията, при които се изтърпява мярката задържане под стража в конкретния случай. В нашето законодателство са въведени норми, чието прилагане да гарантира не нарушаване на забраната, а доказването на условията, които им съответстват е в тежест на ответника, защото изключва извода за осъществяване на забранения резултат, предпоставящ отговорността. Този е смисъла и предназначението на обърната тежест на доказване, а именно ответника да установи, че е спазил стандартите за строгост на изпълнението на наказанието/мярката, при което липсва нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Сред нормите-гаранции за стандарта на строгост и приложими за случая са тези касателно минималните битови и хигиенни условия и в частност чл.43 ал.3 вр. с ал.4 от ЗИНЗС вр. с чл.20 ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС вр. с чл. 86 ал.1 т.1 от ЗИНЗС, а нарушаването на техните правила е примерно изброено като създаване на резултат, който противоречи на забраната тоест представлява основание за определяне на дейността по изпълнение на наказанието лишаване от свобода /мярката задържане под стража като противоправна, поради поставянето на задържаните в положение, което противоречи на основните естествени човешки права. Настоящия случай разкрива факти, имащи признаците на поставяне в унизителни условия, поради липса на достатъчно жилищна площ, на естествена светлина и въздух, на достъп до течаща вода и санитарен възел, който да е самостоятелен и непрепятстван, както и лишаването от престой на открито, а последното се свързва с физическо страдание от липса на движение. Наведените в исковата молба факти се потвърждават от справката, представена от ответника, както и от показанията на разпитания по делото свидетел. Ищецът е бил в Ареста в град Стара Загора в периода от 10.01.2018г. до 02.03.2018г, поради което претенцията за присъждане на обезщетение до края на месец март включително не е основателна. На 10.01.2018г е бил настанен в спално помещение, оборудвано с четири легла, но вътре са били петима задържани общо, като разпитания свидетел е спал и на земята. Площта на килия №3 от 11.20кв.м. предоставя площ за всеки от петимата задържани малко повече от 2 кв.м., а под три кв.м. жилищна площ е поставяне в ситуация на изтезание и представлява самостоятелно основание за ангажиране отговорността на държавата, чрез процесуалния й субституент – ответника ГД „ИН“. В килия №8, която е с площ от 9.60 кв.м е имало три легла, което означава, че за всеки един площта е почти 3.20кв.м., но ищецът е пребивавал с още три лица, което сочи на продължаване на нарушението от 10.01.2018г до 02.03.2018г. В съчетание с недостатъчната жилищна площ, ищецът едновременно е лишен от естествен въздух и светлина, но и от престой на открито. Само по себе си ползването на химическа тоалетна в присъствие на други лица е унизително и нечовешко отношение, което се е търпяло заедно с недостатъчната жилищна площ, липсата на престой на открито, като и на естествено осветление и проветрение. В тази връзка следва да се каже, че недостатъчното отопление е субективна оценка. В Ареста за посочения период или е имало отопление, достигащо определени температурни стойности или е нямало отопление, което да достига температура за нормално пребиваване в жилищно помещение. Данни за отопление конкретно ответника не предоставя, поради което и това условие ще следва да се приеме за не изпълнено.

Размера на обезщетението, което се следва за времето от 10.01.2018г до 02.03.2018г е по 9лв за всеки ден от посочения 50 – дневен период или за сумата от 450лв. Искът следва да се отхвърли за разликата до 2000лв и за времето от 02.03.2018г до 31.03.2018г като неоснователен.

На процесуалния представител на ищеца се дължи възнаграждение на адвокат на основание чл.286 ал.3 от ЗИНЗС и при условията на чл.38 ал.2 от ЗА, чието изпълнение преценява адвоката, който сключва договор за безплатна помощ и съдействие. Съгласно чл.8 ал.1 вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер при заявения материален интерес от 2000лв е равен на 800лв, от които се следва сумата от 180лв съразмерно на уважената част от 450лв / 450/2000х800=180лв/.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.284 от ЗИНЗС, Административен съд Стара Загора:

Р Е Ш И

ОСЪЖДА ГД „ИН“ да заплати на Г.В.М. ЕГН ********** сумата от 450лв /четиристотин и петдесет/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в периода от 10.01.2018г-01.03.2018г включително, от нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в настаняване на ищеца в Ареста в град Стара Загора в килия с недостатъчно жилищна площ, липса на естествена светлина и въздух, на отопление, на достъп до течаща вода и санитарен възел, както и от липсата на престой на открито, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 450лв до пълния предявен размер от 2 000лв, като неоснователен за периода от 02.03.2018г до 31.03.2018г.

ОСЪЖДА ГД „ ИН“ да заплати на адвокат К.Н.В.-Д. с личен номер 1800049360, член на АК Стара Загора, сумата от 180лв / сто и осемдесет/, представляваща възнаграждение за адвокат по чл.38 ал.2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от връчването му лично на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: