Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63г ЗАНН.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адвокат М. С. М., пълномощник на „ИНТЕР АГРО“ ЕООД, против Определение № 62/29.01.2026 г. по наказателен адм. характер дело № 564/2025 г. по описа на Районен съд Велико Търново, в частта му, с която е отхвърлено искането на адв. М. М. за изменение и допълнение на Решение № 3/07.01.2026г. в частта за разноските, присъдени в полза на „Интер Агро“ ЕООД, с управител М. С. М. на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лева, като неоснователно.

Счита, че не са обсъдени възраженията му, основаващи се на т. 2 от ТР № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС. Частният жалбоподател моли в оспорената част определението да бъде отменено и присъди на жалбоподателят направените пред първоинстанционния съд разноски в размер [рег. номер]., 800лв. по договор за правна защита и съдействие и 250 лв., заплатени по банков път за проведени повече от две открити съдебни заседания.

Ответникът по касационната жалба – зам. директор на РЗИ Велико Търново, заема писмено становище за неоснователност на частната жалба. Моли да се остави си сила Определение № 62/29.01.2026 г. по наказателен адм. характер дело № 564/2025 г.

Административен съд Велико Търново намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК против подлежащо на оспорване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното с нея разпореждане е валидно, допустимо и правилно.

Районен съд – Велико Търново е отхвърлил искането на адв. М. М. за изменение и допълнение на Решение № 3/07.01.2026г. в частта за разноските, присъдени в полза на „Интер Агро“ ЕООД, с управител М. С. М. на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лева, като неоснователно.

Правилни са изводите на районния съд, че в частта относно претендираното адвокатско възнаграждение. Дружеството „Интер Агро“ ЕООД е представлявано от адв. М. С. М., който е управител на дружеството и упълномощен адвокат. Точка 2 от ТР № 3/2013г., на което се позовава частния касатор третира органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, в който случай не се прилага забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Т. е. касае сделка между два отделни субекта – търговски дружества с един и същ представляващ управител. В настоящия случай М. С. М., като управител на търговското дружество „Интер Агро“ ЕООД, сключва договор за правна защита и съдействие с адвокат М. С. М.. При положение, че управителят на дружеството е лице с юридическо образование и правоспособност, за извършената от него работа на дружеството се следва юрисконсултско възнаграждение по чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, но такава претенция не е заявена от последното.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Административен съд Велико Търново, първи касационен състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 62/29.01.2026 г. по наказателен адм. характер дело № 564/2025 г. по описа на Районен съд Велико Търново, в частта му, с която е отхвърлено искането на адв. М. М. за изменение и допълнение на Решение № 3/07.01.2026г. в частта за разноските, присъдени в полза на „Интер Агро“ ЕООД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.