Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по депозирана в законния срок жалба от Л. Г. М. чрез адв. Грънчаров и адв. Димитрова – САК против Решение №13/27.06.2025 г. на Районен съд - Етрополе, с което е потвърдено наказателно постановление №25-0263- 000061 24.02.2025 г., издадено от Началник на РУ - Етрополе. Решението се обжалва като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. В тази връзка се излагат аргументи, че въззивният съд неправилно е анализирал фактическата обстановка, като е кредитирал само показанията на полицейските служители, което е довело до нарушаване правото на защита на касационния жалбоподател и достигане до неправилни и необосновани правни изводи. Сочи се, че е налице неправилно приложение на материалния закон или по-конкретно нормата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП „използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“ Твърди се, че конкретното поведение на водача вменено като нарушение известно като „дрифт“ не представлява използване на пътя не по предназначение.

На следващо, място в жалбата се навеждат доводи, че в текста на процесното наказателно постановление не е посочено да е установена „друга цел“ на използване на пътя.

По изложените съображения се отправя молба към съда да отмени решението на Районен съд – Етрополе, както и да отмени наказателното постановление. При такъв изход на спора се претендира присъждане на сторените разноски.

В проведеното по делото съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпила писмена защита касаторът поддържа подадената жалба и моли същата да бъде уважена по изложените в нея доводи.

Ответникът – Началник РУ- Етрополе в ОД на МВР - София, не изпраща процесуален представител. В представена писмена защита гл. юрисконсулт Иванова оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура прокурор Иванова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Административният съд, на основание чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, след като обсъди наведените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на касационна проверка е Решение № 13 от 27.06.2025 г. постановено по АНД № 015 по описа за 2025 г. на РС – Етрополе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0263-000061/ 24.02.2025 г. издадено от Началник РУ в ОДМВР - София, РУ –Етрополе. С последното Л. Г. М. е санкциониран за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, като на основание чл.175а, ал.1 предл. 3 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 3 000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

За да потвърди Наказателно постановление № 25-0263-000061/ 24.02.2025 г. съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 10.02.2025 г. в 9:50 ч. Л. Г. М. като водач на лек автомобил [Марка] модел „316i“ с рег. № [рег. номер], собственост на Д. П. Д. управлявал МПС в [населено място] с посока на движение от [улица]към [улица]. Водачът управлявал автомобила като спрял на знак Б-2 „СТОП“ на [улица], след което потеглил по [улица]в посока кафе „Старото“, като преднамерено извел управляваното от него МПС извън контрол чрез презавиване и форсиране, което довело до загуба на сцеплението на част от колелата. Водачът бил спрян за извършване на полицейска проверка от намиращия се на [улица]полицейски патрул, след като непосредствено било възприето неговото поведението по управление на МПС.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН серия GA № 1378738/10.02.2025 г. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП. АУАН бил предявен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения. Такива не са били депозирани и в законоустановения 7-дневен срок.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено НП № 25-0263-000061/ 24.02.2025 г. от началник РУ в ОДМВР- София, РУ –Етрополе, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, касационният жалбоподател е санкциониран на основание чл.175а ал.1 предл. 3 от ЗДвП, като му е наложена „глоба“ в размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

За да постанови решението си РС - Етрополе е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност и в срока по чл.34 от ЗАНН, като отговарят на законовите изисквания за форма и съдържание. Нарушението е описано точно и ясно, като са посочени всички елементи от състава му, както и съответстващата правна квалификация. Нарушителят е бил в състояние да възприеме фактическите и правните рамки на вмененото му във вина нарушение и адекватно да организира защитата си, което в действителност е и сторил. В тази връзка следва да се отбележи още, че съставеният АУАН е подписан и надлежно връчен, като е указано правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН, който не е подал възражение. Спазени са и изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.

След анализ на доказателствената съвкупност по делото, съдът е приел, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение, а именно: преднамереното движение с висока скорост вътре в завоя и изписването на окръжност, при която задната част на автомобила се е изнесла и се е завъртяла. Достигнал е до извод, че се касае за умишлено поведение от страна на жалбоподателя, довело до загубата на сцепление на задните гуми на автомобила, а оттам и до осъществяването на състава на процесното административно нарушение. Подобно поведение по пътната мрежа, отворена за движение, застрашава не само живота и здравето на намиращите се в автомобила лица, но и на останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

От събраните пред въззивната инстанция доказателства безспорно се установява извършеното нарушение. Изводите на съда в тази насока в мотивите на оспореното решение са обосновани и се споделят изцяло от настоящата инстанция, включително относно приложението на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.

Районният съд е обсъдил приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност, включително показанията на свидетелите Томов, Мирчев и Христова. Правилно съдът не е кредитирал показанията на двамата свидетели Георгиев и Ангелов в частта, в която същите сочат, че не са чули приятелят им и водач на автомобила Л. М. „да форсира двигател или да върти гуми“, тъй като противоречат на показанията на разпитаните полицейски свидетели, които са очевидци на случилото се и са незаинтересовани от изхода на делото. В заключение, правилно съдът е приел, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборят презумптивната доказателствена сила на АУАН, въведена изрично с разпоредбата на чл. 189, ал.2 ЗДвП, показанията на полицейските служители и приобщените писмени доказателства. С оглед спецификата на производството и на защитаваните обществени отношения при нарушения по ЗДвП е въведено изключение от общите правила за доказването в административно-наказателния процес, като доказателствената тежест е разместена - в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите в АУАН, които до доказване на противното се считат за верни.

Районният съд е събрал и оценил всички допустими, необходими и относими доказателства, съобразно действителното им съдържание и въз основа на тях е направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Неоснователно е възражението на касатора за непълнота на правната квалификация на извършеното нарушение. Касационният жалбоподател не е съобразил своето поведение със правилото на чл.104б т.2 от ЗДвП, която въвежда императивна забрана водачите на моторни превозни средство да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Настоящият съдебен състав счита, че деянието на касационния жалбоподател е в голяма степен обществено опасно, тъй като участниците в движението следва да съобразяват своето поведение с пътните знаци, да спазват разпоредбите в ЗДвП, а шофирането без да се спазва предназначението на пътя поставя в опасност живота и здравето на участниците в движението, като в резултат от посоченото нарушение се допускат пътно транспортни произшествия с жертви по пътищата.

Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по смисъла на чл. 218 от АПК намира, че в конкретиката на настоящия казус не са налице касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, в полза на ОД на МВР - София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13 от 27.06.2025 г., постановено по АНД № 20251830200015 по описа за 2025год. на Районен съд – Етрополе.

ОСЪЖДА Л. Г. М. [ЕГН], да заплати на ОД на МВР - София сумата от 100 /сто / лв.

Решението е окончателно.