Решение по Административно дело 38/2023г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 106 04 .04.2023 г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар: Стефка Христова

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело №38 по описа за 2023 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Д.Д.Д. с адрес ***, подадена чрез пълномощника й адвокат Л.Д., против Решение №1040-23-82 от 23.12.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна подадената от Д. жалба срещу Разпореждане № ********** от 28.09.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Стара Загора, като оспореното разпореждане е изцяло потвърдено.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението и на потвърденото с него разпореждане при наличие на всички основания по смисъла на чл. 146 от АПК. От съда се иска отмяна на обжалваното решение №1040-23-82 от 23.12.2022 г. и на потвърденото с него разпореждане.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно и своевременно призована, не се явява лично, като се представлява от пълномощника си по делото, който поддържа изцяло депозираната жалба. Излагат се аргументи, че независимо от правилото, съдържащо се в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, издадена на основание чл. 356 от Кодекса на труда /КТ/, не можело да се приеме, че липсата на подпис, положен от главен счетоводител при оформяне продължителността на положения от лицата трудов стаж при прекратяване на правоотношението им с работодателя следвало да води до незачитане на същия от компетентните административни органи – в случая от ръководител ПО при ТП на НОИ-Стара Загора. В тази връзка липсата на подпис на главен счетоводител в трудовата книжка не следвало да лишава лицата от правата им по Глава седемнадесета, Раздел II от КТ, т. е. на формално основание данните от трудовата книжка да не се приемат за годно доказателство по отношение положения от лицата трудов стаж. Претендира се договорено и заплатено в полза на пълномощника възнаграждение за един адвокат.

Ответникът по жалбата - директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява лично, като се представлява от процесуалния си представител – старши юрисконсулт Крумова, който оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се съображения, че изискванията за заверяване на трудовата книжка са императивни и в този смисъл следва да бъдат спазвани правилата за оформянето на трудовия стаж на лицата при прекратяване на правоотношенията им с работодателя. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност по отношение размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Със свое заявление вх. № 2112-23-325 от 10.06.2022 г. /л. 20-22/ Д.Д. е отправила искане до директора на ТП на НОИ - Стара Загора за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като към него е приложила 2 бр. трудови книжки – л. 42 и сл. По административната преписка е налично ЕР №91584 от 25.05.2022 г., издадено от II състав на ТЕЛК при „УМБАЛ проф. д-р Ст. Киркович“ АД, гр. Стара Загора, с което на Д. е определена 80% трайно намалена работоспособност, вид и степен на увреждане с дата на инвалидизация 25.05.2022 г. и срок на ТРН – 2 г. С разпореждане №********** от 28.09.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Стара Загора /л. 64/ на Д.Д. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер при осигурителен стаж до датата на инвалидизирането 5 г., 0 месеца и 0 дни. В хода на пенсионното производство са предприети действия по удостоверяване и зачитане на наличния за жалбоподателката осигурителен стаж въз основа както на данните, съдържащи се в представените пред административния орган удостоверителни документи, така и въз основа на данните, съдържащи се в Регистъра на осигурените лица. Извършена е проверка от контролните органи при ТП на НОИ – Стара Загора в осигурителя „Нитекс“ ООД, гр. Казанлък, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол №КП-5-23-01183023 от 18.08.2022 г. /л. 24-25/. Във връзка с отразения в трудова книжка като положен от Д. *** за периода от 02.06.1994 г. до 22.05.1996 г., заверен единствено с подпис на управител, жалбоподателката е представила декларация, в която заявява, че няма заверена осигурителна книжка и не може да представи удостоверение – образец УП-3, доколкото дружеството е с прекратена дейност. По повод необходимостта от проверка на осигурителния стаж за периода от 02.06.1994 г. до 22.05.1996 г. в „КМД“ ООД, гр. Казанлък е установено, че предвид липсата на пререгистрация на дружеството съгласно §4 от ДР на Закона за търговския регистър, липсата на вписване на нови обстоятелства в ТР след 30.09.1996 г., липсата на предадени разплащателни ведомости в сектор „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ-Стара Загора и не на последно място липсата на съхранени отрязъци от заверена осигурителна книжка в досието на Д. е налице фактическа невъзможност за удостоверяване на осигурителния стаж за визирания период.

С разпореждане №7511177697 от 28.09.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Стара Загора /л. 12-13/ отпуснатата на Д. в минимален размер лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е изменена на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО във връзка с чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, като същата е определена в действителен размер при зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране в размер на 25 г., 08 месеца и 12 дни, индивидуален коефициент от 0.4866 и съответно доход за изчисляване размера на пенсията от 580.01 лв. Видно от приложения по делото опис на осигурителен стаж /л. 58-59/ периодът от 02.06.1994 г. до 22.05.1996 г. не е зачетен от административния орган и съответно не е взет предвид при определяне размера на пенсията в действителен размер.

В законоустановения срок по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО срещу постановеното разпореждане е постъпила жалба от Д.Д. с вх. №1012-23-207 от 28.11.2022 г. /л. 15-16/, чрез която са оспорени правните и фактически съображения на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Поддържа се, че при постановяване на оспореното разпореждане са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото не е зачетен част от наличния за жалбоподателката осигурителен стаж. В тази връзка се твърди, че непредставянето от страна на осигурителите на необходимата по отношение осигурителния стаж информация не било основание същият да не бъде зачетен от административния орган.

За да потвърди оспореното разпореждане, директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е възприел изцяло мотивите, изложени в административния акт, като на база изложен подробен анализ на зачетения за жалбоподателката осигурителен стаж, мотивирано и съобразно събраните в хода на административното производство доказателства е формирал извод, че осигурителният стаж за периода от 02.06.1994 г. до 22.05.1996 г., през който същата е заемала длъжността „шивачка“ в „КМД“ ООД, гр. Казанлък, не следва да бъде зачитан поради неотстраними нередовности, свързани с липсата на формална удостоверителна сила на представения от жалбоподателката официален удостоверителен документ – трудова книжка. Положеният стаж не отговарял на изискванията на чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от НПОС във връзка с чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, доколкото заверката за посочения период била извършена чрез полагането само на един подпис – този на управителя на дружеството. Посочено е също, че поради обективни причини проверка на работодателя с цел удостоверяване на положения от Д. стаж не е извършена, а други доказателства, в т. ч. и предадени в архива на ТП на НОИ-Стара Загора разплащателни ведомости липсвали.

Решение №1040-23-82 от 23.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора е връчено лично на Д. на 06.01.2023 г., видно от приложената по делото обратна разписка /л. 11/, а жалбата срещу него е депозирана в ТП на НОИ-Стара Загора на 20.01.2023 г.

Представени и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното решение №1040-23-82 от 23.12.2022 г. и на потвърденото с него разпореждане №7511177697 от 28.09.2022 г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законовоустановения срок по чл.118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение №1040-23-82 от 23.12.2022 г. е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО административен орган - директор на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни съображения за неговото издаване.

Съдът не установи допуснати в хода на административното производство по издаване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото, както административният орган в лицето на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Стара Загора, така и решаващият орган в развилото се контролно-отменително производство по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО са изпълнили задължението си по чл. 35 и 36 от АПК, а именно: да съберат и обсъдят всички относими за спора обстоятелства, както и да изяснят всички факти от значение за случая в светлината на принципно прокламираното служебно начало и в рамките на законово предоставените им правомощия. От една страна, с оглед установените в хода на административното производство нередовности и съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от НПОС е предоставена възможност на жалбоподателката да представи необходимите документи по отношение надлежното удостоверяване на осигурителния й стаж и доход, а от друга, са инициирани служебни проверки във връзка с обективното установяване на релевантните факти и обстоятелства, необходими за правилното и законосъобразно произнасяне по подаденото заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В това отношение пенсионният орган е положил необходимите процесуални усилия, видно и от събраните писмени доказателства.

На практика спорът по делото е правен – за приложението на съответните материалноправни норми, респективно за правните изводи въз основа на събраните доказателства от гл. т. правилното зачитане, респективно незачитането на част от осигурителния стаж на жалбоподателката при определяне на действителния размер на отпуснатата й пенсия за инвалидност.

Съгласно чл. 72 от КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Съгласно чл. 74, ал. 1 от КСО осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - до датата на заявлението по чл. 94 от КСО, както следва: 1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на осигурителния стаж; 2. до 25-годишна възраст - една година; 3. до 30-годишна възраст - 3 години; 4. над 30-годишна възраст - 5 години. Съгласно чл. 74, ал. 2 от кодекса една трета от осигурителния стаж по ал. 1, т. 2, 3 и 4 трябва да е действителен. Съобразно ал. 3 на разпоредбата лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от НПОС пенсиите и добавките към тях се отпускат и изплащат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, към което се прилагат всички необходими оригинални документи освен документите, заверени копия от които се съхраняват в пенсионното досие на заявителя съгласно чл. 9, ал. 2 от наредбата. Редът за установяване на осигурителен стаж е разписан в чл. 40 от НПОС, като съгласно ал. 1 той се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец /удостоверение – образец УП-3/, като посочените документи се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато последните липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.

Между страните не се спори, че както към датата на отпускане на личната пенсия за инвалидност в минимален размер, така и към датата на изменение й на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО във връзка с чл. 10, ал. 2 от НПОС за жалбоподателката са били изпълнени условията на чл. 71 – 74 от КСО, т. е. за Д. е установена ТРН над 50%, вид и степен на увреждане, както и е налице изискуемият се към датата на инвалидизирането осигурителен стаж в размер на 5 години, от който една трета действителен такъв. Спорно е определянето на действителния размер на пенсията чрез нейното последващо изменение, доколкото административният орган не е зачел част от твърдения за положен от жалбоподателката стаж, а именно: за периода от 02.06.1994 г. до 22.05.1996 г., през който същата е заемала длъжността „шивачка“ в осигурителя „КМД“ ООД, гр. Казанлък.

Съдът приема, че към момента на постановяване на разпореждане №7511177697 от 28.09.2022 г., съобразно наличните по делото доказателства, събрани в хода на провелото се пред пенсионния орган административно производство, за жалбоподателката правилно е зачетен осигурителен стаж в размер на 25 години, 8 месеца и 12 дни от гл. т. спазването на административнопроизводствените правила, като са събрани всички допустими от процесуалния закон, относими към предмета на административната преписка и необходими за установяване на релевантните факти доказателства.

Във връзка с горното правилно също административният орган, а и директорът на ТП на НОИ - Стара Загора са отказали да зачетат претендирания за положен осигурителен стаж за периода от 02.06.1994 г. до 22.05.1996 г. при осигурителя „КМД“ ООД, гр. Казанлък, като изложените в тази насока правни съображения се споделят изцяло от съда с оглед липсата на нормативно определените предпоставки за формалното признаване на тези периоди по смисъла на чл. 40 от НПОС, а именно:

Съгласно легалното определение на трудовата книжка, дадено в чл. 347 от КТ, тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя. Именно в качеството й на официален удостоверителен документ тя се издава по определен ред и от съответен орган и има материална доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в нея. Тази доказателствена сила обвързва както съда, така и органите на НОИ, но само за удостоверяваните в нея факти. Съгласно разпоредба на чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ в трудовата книжка задължително се вписва продължителността на времето, което се признава за трудов стаж на работника или служителя. На основание чл. 356 от КТ с Постановление на Министерския съвет № 227 от 23.11.1993 г. е приета Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж. В чл. 6, ал. 1 на Наредбата е посочено, че при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит при работодателя се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя и се подпечатва с печата му. По аргумент на тази разпоредба всички вписвания в трудовата книжка, които не отговарят на посочените изисквания, нямат установената от закона доказателствена сила за периоди след 1993 г. В случая трудовото правоотношение на жалбоподателката с осигурителя „КМД“ ООД, гр. Казанлък, при когото предполагаемо е положила спорния стаж, е прекратено на 22.05.1996 г., т. е. при действието на визираната наредба, с оглед на което нейните разпоредби са били изцяло приложими при оформянето на трудовата книжка. Трудовата книжка на оспорващата обаче не е надлежно оформена съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1 от наредбата, тъй като придобитият стаж е вписан на ръка и най-вече липсва подпис на главния счетоводител. В тази връзка наредбата изисква императивно съблюдаване на описаните правила при оформяне на стаж в трудовата книжка след прекратяване на трудово правоотношение, като последицата от неспазването им е липсата на обвързваща доказателствена сила на документа. Засилените технически гаранции при попълване на трудовата книжка имат за цел удостоверяване на фактите от значение за установяване на трудовия /осигурителен/ стаж и при опорочаване на тази форма документът няма придадената му от закона удостоверителна сила на официален документ. След като трудовата книжка не е оформена при спазване на нормативно установените изисквания, не се ползва с официалната удостоверителна сила по чл. 347 от КТ, респективно не може да послужи за установяване на осигурителен стаж съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, поради което правилно пенсионният орган е отказал да зачете спорния осигурителен стаж въз основа на представения му документ.

При това положение, с оглед ненадлежното оформяне на трудовата книжка на оспорващата и още повече липсата на някой от другите документи, предвидени в чл. 40 от НПОС, правилно пенсионният орган е отказал да зачете осигурителен стаж за спорния период. В рамките на засиленото служебно начало административният орган е предприел всички необходими действия да удостовери въпросния осигурителен стаж, в т. ч. и чрез иницииране на проверка при осигурителя, като за действията си е уведомил своевременно жалбоподателката, която пък от своя страна изрично е посочила, че не може да представи документи, различни от трудовата книжка, с които да удостовери стажа си. В тази връзка следва да се отбележи, че дейността по отпускане на пенсиите и определяне на техния размер се извършва при обвързана компетентност, като административният орган е задължен да спазва стриктно материалните и процесуални правила, регламентиращи признаването и упражняването на правото на пенсия, в т. ч. относно доказателствата, с които се установява наличието на осигурителен стаж. При липса на редовни документи по чл. 40 от НПОС за лицето остава възможността да установи придобития осигурителен стаж по исков ред, съгласно Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. В рамките на пенсионното производство по КСО и по реда на настоящото съдебно производство по АПК обаче представената от Д. трудова книжка няма необходимата материална доказателствена стойност поради липсата на законоустановена форма.

С оглед установеното от фактическа страна и формираните правни изводи настоящият съдебен състав намира за правилен крайния извод на ответника, че Д.Д. не разполага с официален удостоверителен документ за стажа, положен в „КМД“ ООД, гр. Казанлък в периода от 02.06.1994 г. до 22.05.1996 г., като същият не може да бъде установен и от други документи, вкл. и от разплащателни ведомости. След като спорният осигурителен стаж не е установен с надлежно оформена трудова книжка или с издадени от осигурителя документи или налични при него други документи, то същият стаж не може да бъде зачетен при пенсиониране, поради което правилно не е взет предвид при извършеното изменение на размера на отпуснатата лична инвалидна пенсия поради общо заболяване.

Предвид горното разпореждане №********** от 28.09.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Стара Загора се явява законосъобразно като издадено от компетентен орган при спазване на изискваниятa за форма и съдържание на административните актове, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Отхвърляйки жалбата срещу този акт, директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е постановил правилно и обосновано решение, поради което същото следва да остане в сила, а подадената срещу него жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход от спора ответната страна има право на разноски. Същите са поискани своевременно от участвалия по делото процесуален представител, поради което в полза на ТП на НОИ - Стара Загора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.Д. с адрес ***, против Решение №1040-23-82 от 23.12.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна подадената от Д. жалба срещу Разпореждане №********** от 28.09.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Стара Загора, като оспореното разпореждане е изцяло потвърдено.

ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ТП на НОИ - гр. Стара Загора, бул. „Руски“ №44, сумата от 100.00 лв. /сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: