Производството е по чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 13, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН).

Постъпило е искане вх. № 1997/13.03.2026 г. от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, чрез адв. М. Е. и адв. М. Д., за спиране на предварителното изпълнение на Решение № 600-ОЗ/01.10.2025 г. на Комисията за финансов надзор (КФН). Искането е правно обосновано с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, чл. 13 във вр. чл. 1 от същия, чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), във вр. чл. 120 и чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България (КРБ). В искането се сочи, че допуснатото по силата на чл. 13, ал. 3 ЗКФН предварително изпълнение на обжалваното решение, което остро, дълготрайно (без фиксиран краен срок) и практически необратимо засяга основното право на жалбоподателя на собственост, защитено от КРБ и КЗПЧОС, подлежи на периодичен съдебен контрол по силата на задължителни правни стандарти, обективирани в Решението на ЕСПЧ от 23 май 2006 г. по жалба № 46343/99 – Ринер срещу Бъгария и др, както и е изведено в съдебна практика на Върховния административен съд, която се цитира. Твърди се, че поради обективираната в чл. 13, ал. 3 ЗКФН забрана за упражняване на съдебен контрол върху допуснатото по закон предварително изпълнение на актовете на КФН, е нарушено правото на жалбоподателя за справедлив съдебен процес в най-тежката му форма – лишаване от достъп до съд, като средство за защита на правото му на собственост. Иска се от съда да откаже прилагането на чл. 13, ал. 3 ЗКФН, като отмени допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решението на КФН от 01.10.2025 г., което противоречи на императивни, пряко приложими правни норми и принципи от по-висок юридически ранг.

С Разпореждане № 575/16.03.2026 г. искането е оставено без движение за отстраняване на констатирани нередовности, съобщение за което е изпратено на 17.03.2026 г. С молба вх. № 2058/16.03.2026 г. е представено надлежно пълномощно за подписалите искането адв. М. Е. и адв. М. Д., с което съдът констатира, че нередовностите са отстранени.

Като извърши преценка за допустимост на искането, съдът намира следно:

Производството по делото е образувано по жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД против Решение № 600-ОЗ/01.10.2025 г. на КФН, с което на основание чл. 13, ал. 1, т. 21 ЗКФН, чл. 588, ал. 4 и ал. 5, чл. 587, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 във вр. чл. 587, ал. 3, т. 6 и ал. 6, чл. 594, чл. 46, ал. 3 във връзка с Констативен протокол № Р-04—91/26.09.2025 г. и чл. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е забранено да сключва нови застрахователни договори, да удължава срока на сключени договори и да разширява покритието по тях при осъществяване на трансгранична застрахователна дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги по всички класове застраховки, като забраната се прилага до: 1. Изпълнение на критериите за оценка на пазарното поведение на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД в приемащите държави членки, както застрахователят е уведомен от КФН с писмо изх. № РГ-10-79-64/05.09.2025 г.; и 2. Привеждане на застрахователя в съответствие с изискванията към финансовото състояние за застрахователи с право на достъп до единния пазар, което да може да бъде удостоверено от комисията за финансов надзор пред съответните компетентни органи на приемащите държави членки, вземайки предвид резултатите от оценка на финансовото състояние на застрахователя, изготвена от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване.

С оспореното решение по отношение застрахователното дружество са приложени принудителни административни мерки в упражняване на правомощието на КФН по чл. 13, ал. 1, т. 21 ЗКФН, предвидени в чл. 587, ал. 3, т. 6 КЗ - забрана временно или постоянно за сключване на нови застрахователни или презастрахователни договори по всички или по отделни класове застраховки, удължаване срока на сключени договори и разширяване на покритието по тях.

В оспореното решение изрично е посочено, че на основание чл. 13, ал. 3 КФН решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му, като обжалването не спира изпълнението и чл. 166 АПК не се прилага.

По повод предходно направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решението на КФН, с Определение № 1929/30.10.2025 г. по адм. дело № 1118/2025 г. съдът е оставил това искане без разглеждане. Като необжалвано, определението е влязло в законна сила на 11.11.2025 г.

Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Следва, че преценката за наличието на нови обстоятелства, които обуславят спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт, когато от това би могло да произтече значителна или трудно поправима вреда за оспорващия, може да бъде извършена от съда само в случаите, когато законът не изключва изрично съдебния контрол върху допуснатото предварително изпълнение. В настоящия случай, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 КФН, индивидуалните административни актове на Комисията, каквото безспорно е оспореното понастоящем Решение № 600-ОЗ/01.10.2025 г., се мотивират и подлежат на обжалване пред Административен съд – София област, като подадената срещу тях жалба не спира изпълнението на индивидуалния административен акт, а при обжалването не е приложим чл. 166 АПК. Ясно е, че е допуснато ex lege предварително изпълнение на акта и едновременно с това е ограничена възможността то да бъде спряно при условията на чл. 166 АПК. От това следва, че при действащата нормативна уредба предварителното изпълнение на акта не може да бъде спряно от съда. Това обстоятелство обуславя недопустимост на искането на застрахователното дружество за спиране на предварителното изпълнение на акта на КФН и същото ще следва да се остави без разглеждане.

За да обоснове допустимостта на повторното си искане, жалбоподателят твърди, че не е фиксиран краен срок на приложените мерки, с оглед изменението в разпоредбата на чл. 587, ал. 6, т. 3 КЗ, обн. ДВ бр. 63/2025 г., в сила от 01.08.2025 г., като премахнатото темпорално ограничение, съществуващо в предходната редакция на нормата, позволявало на КФН да удължава ПАМ за неограничен период. С това жалбоподателят намира, че се засяга „остро, дълготрайно“ и „практически необратимо“ основното му право на собственост, защитено от КРБ и КЗПЧОС. Този аргумент на жалбоподателя е неоснователен, не води до извод за допустимост на искането му, нито обуславя твърдяната възможност на съда да не приложи националната правна норма, поради противоречието й с правото на Европейския съюз. С Решение № 600-ОЗ/01.10.2025 г. на КФН не е разпоредено продължаване на срока на приложената с Решение № 365-ОЗ/10.06.2025 г. на КФН ПАМ с правно основание чл. 587, ал. 3, т. 6 ЗКФН, в редакцията на разпоредбата към ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г., за срок от 3 месеца, считано от 01.07.2025 г. Този акт е предмет на самостоятелно оспорване от страна на застрахователното дружество, за което е образувано отделно производство пред Административен съд – София област по адм. дело № 655/2025 г., и нито неговата законосъобразност, нито допустимостта на искане за спиране на предварителното му изпълнение имат отношение към настоящото производство. Не е налице ограничение на правото на достъп до съд, в каквато посока също се навеждат доводи, подкрепящи тезата за допустимост на искането за спиране на принудителното изпълнение. Възможността за спиране на допуснатото предварително изпълнение не се отъждествява с правото на оспорване и защита пред съд, поради което и предвиденото в нормата на чл. 13, ал. 3, изр. 3-то ЗКФН ограничение на тази възможност, генерално не може да обоснове нарушение на чл. 47 ХОПЕС във вр. чл. 120, ал. 2 КРБ. Застрахователното дружество упражнява правото си на защита срещу твърдения от него за незаконосъобразен индивидуален административен акт именно в производството по настоящото дело. Несъответно на закона е и разбирането му, че не е налице времево ограничение на ПАМ – то е под условие, в зависимост от бъдещо несигурно събитие, осъществяването на което е в зависимост от действията на самото застрахователно дружество. Останалите аргументи на искателя касаят спора по същество, поради което не следва да се обсъждат.

Водим от изложеното, Административен съд – София област, VІ състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане вх. № 1997/13.03.2026 г. от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, чрез адв. М. Е. и адв. М. Д., за спиране на предварителното изпълнение на Решение № 600-ОЗ/01.10.2025 г. на Комисията за финансов надзор.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя по реда на чл. 138, ал. 3 вр. чл. 137, ал. 2 АПК.