Производството е по реда на чл.145 и сл.от АПК, вр.чл.124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по жалба на А. Г. П., чрез пълномощника адв. Г., срещу Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-05-96/29.05.2023 г., издадена от директора на РДГ – гр. Пазарджик, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, на основание чл. 90, ал.1, т.5, чл. 91, чл. 93, ал. 1 и чл. 94 от ЗДСл. и е прекратено служебното й правоотношение на длъжност „Главен счетоводител“ в Дирекция „Административно-правна и финансово-ресурсна“ с придобит ранг V-ти старши, на основание чл. 107, ал.1, т. 3, вр. чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл.

В жалбата е посочено, че Заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните разпоредби, и несъответствие с целта на закона. Допълнителни доводи за незаконосъобразността на административния акт се излагат в представени по делото писмени бележки по същество на спора. Претендира разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – директора на РДГ-Пазарджик, чрез процесуален представител оспорва жалбата, иска се отхвърлянето й и оставяне в сила на издадената Заповед. Допълнителни доводи навежда в представено писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 07/19.04.2010г. на директора на РДГ-Пазарджик, жалб. П. била назначена на длъжността главен счетоводител.

С влязло в сила Решение № 459/05.08.2016г., постановено по адм.дело № 322/2016г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик е отменена заповед № 120/25.03.2016г. на директора на РДГ-Пазарджик, с което на жалб. П. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“.

На 25.06.2020г. жалб. П. положила подпис върху длъжностната характеристика на длъжността главен счетоводител.

Със Заповеди № РД05-75/12.05.2021г. и № РД05-156/07.10.2021г. директора на РДГ-Пазарджик наредил да се изплатят на правоимащите служители, съгласно приложения списък суми за зимно униформено представително и теренно облекло и служебни чанти. Видно от посоченото в списъка, същият бил изготвен от св. М.- касиер- домакин, проверен от жалб. П., съгласуван със св. В.. Видно от посоченото в контролни листове № 698/12.05.2021г. и №1382/08.10.2021г. финансовия контрольор одобрил разчетения разход. Предвидените суми за работно облекло и чанти били преведени по банков път на посочените в списъка служители.

Със Заповед № РД05-50/31.03.2022г. директора на РДГ-Пазарджик наредил да се изплатят на правоимащите служители, съгласно приложения списък суми за лятно униформено представително и теренно облекло и служебни чанти. Видно от посоченото в списъка, същият бил изготвен от св. М.-касиер-домакин, проверен от жалб. П. и съгласуван с директора св. В.. Видно от посоченото в контролен лист №233/31.03.2022г. финансовия контрольор одобрил разчетения разход. Предвидените суми за работно облекло и чанти били преведени по банков път на посочените в списъка служители.

Със Заповед № РД05-143/26.08.2022г. директора на РДГ-Пазарджик наредил да се изплатят на правоимащите служители, съгласно приложения списък суми за зимно униформено представително и теренно облекло и служебни чанти. Видно от посоченото в списъка, същият бил изготвен от св. М.-касиер-домакин, проверен от жалб. П. и съгласуван с директора св. В..

Видно от посоченото в контролен лист №926/30.08.2023г. по Заповед № РД05-143/26.08.2022г. и контролен лист № 1206/19.10.2022г. финансовия контрольор одобрил разчетения разход. Предвидените суми за работно облекло и чанти били преведени по банков път на посочените в списъка служители.

Постъпилата от директора на РДГ жалба рег. № РДГ09-10696/28.11.2022г. била изпратена за разглеждане по компетентност от комисията по етика в ИАГ, като на 11.01.2023г. комисията по етика в РДГ-Пазарджик излязла с решение, в което посочила, че не са събрани достатъчно доказателства за образуване на преписка по жалбата.

Въз основа на постъпил доклад в РДГ-Пазарджик с peг. № РДГ09- 1337/10.02.2023 г. от св. В. и по повод получено писмо от ИАГ София с peг. № РДГ09-350/12.01.2023 г. (изх. № ИАГ - 1055 /12.01.2023 г. на ИАГ), относно установени по-съществени нарушения, пропуски и грешки в разходването на средствата, предназначени за работно облекло, със Заповед № РД05-58/23.03.2023 г. директорът на РДГ-Пазарджик определил комисия със задача да извърши проверка на процеса по изплащане на парични и средства за униформено представително и униформено теренно облекло на служителите в РДГ-Пазарджик, считано от влизане в сила на Наредба № 9 от 06.11.2020г. за определяне на вида, отличителните знаци, условията и реда за получаване, сроковете за износване на униформеното представително и униформеното теренно облекло, служителите в ИАГ, в нейните структури и в държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите / обн. в ДВ бр. 93/13.11.2020г./ - Наредбата, до края на 2022г.

Определените в Заповед №РД05-58/23.03.2023г. служители, изготвили доклад с peг. № РДГ09-3010/28.03.2023г. до директора на РДГ- Пазарджик, в който посочили, че е констатирано неправомерно изплащане на парични средства за служебни чанти в размер на 2850 лв. Към същият били приложени списъци на служителите в РДГ, които имат право на парични средства за униформено, теренно, представително лятно и зимно облекло. Във връзка с констатациите на доклада от жалб. П. били изискани писмени обяснения в двудневен срок на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСлС с писмо, връчено й лично на 28.03.2023г., които последната представила с вх. № РДГ09-3225/30.03.2023г.

Със Заповед №РД05-60/31.03.2023г. директора на РДГ-Пазарджик наредил на дисциплинарния съвет / ДС / при РДГ - Пазарджик да образува дисциплинарното производство, което да установи обстоятелството налице ли е неизпълнение на служебните задължения и/или неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация от страна на жалб. П..

Със заповед № РД05-61/31.03.2023 г., председателят на ДС образувал дисциплинарно дело ДД № 1/2023 г. и определил дата за провеждане на първото заседание на 03.04.2023 г. от 14:00 часа, както и дата за изслушване на жалб. П. на 04.04.2023г. от 14 часа, поканата за което получила лично на 03.04.2023г.

За проведеното на 03.04.2023г. заседание на ДС бил изготвен протокол №1/03.04.2023 г., в който било взето решение да бъдат изискани допълнителни писмени доказателства, подробно описани в същия.

На 04.04.2023г. било проведено второ заседание на ДС, на което членовете му се запознали с представените писмени доказателства, изискани в предходното заседание, като ги приобщили към дисциплинарното производство. За така проведеното заседание на съвета бил изготвен протокол № 2 от 04.04.2023г., в който били описани приобщените към дисциплинарното дело писмени доказателства.

На 04.04.2023 г. в 14:00 часа било проведено последващо заседание на ДС за изслушване на жалб. П.. Председателят на ДС запознал служителката със заповедта за назначаване на ДС, със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и със заповедта, с която е свикан дисциплинарния съвет. Жалб. П. декларирала, че е запозната с обстоятелството, че срещу нея има образувано дисциплинарно производство, на поставени други въпроси отказала да отговаря. След приключване на изслушването, ДС решил че не е необходимо събирането на други доказателства.

На 10.05.2023г. на жалб. П. били връчени 2 покани за изслушване по реда на чл.93, ал.1 от ЗДСл, последната с посочването, че е поканена да се яви на изслушване в първия работен ден след изтичане отпуска й за временна нетрудоспособност.

Въз основа на събраните доказателства, ДС достигнал до извода, че е налице основание за реализиране на дисциплинарна отговорност по отношение на служителя А. П., като взел предвид тежестта на нарушението, представляващо неизпълнение на вменени служебни задължения по смисъла на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл, в частност за разходване на парични средства за облекло, без да съществува валидно правно основание за това и в противоречие с разпоредбата на чл.5, т.3 във връзка с чл.11, ал.1 и ал.2 от Наредбата и настъпилите вследствие на нарушението последици за държавната служба и по-конкретно за бюджета на държавната служба, които последици, съветът преценил като много тежки, предложил на жалб. П. да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл.90, ал. 1, т.5 от ЗДСл - „уволнение“. ДС посочил, че при проведеното изслушване на служителя, отразено в протокол №3/04.04.2023Г. същият потвърдил дадените писмени обяснения, не представил и не сочил нови доказателства, относими към предмета на дисциплинарното производство.

В оспорената Заповед е посочено, че на 26.08.2022 г. А. П., на длъжност „главен счетоводител“ в РДГ- Пазарджик, в нарушение на изискванията на чл. 89, ал.2, т. 1 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДСл, е извършила дисциплинарно нарушение - виновно неизпълнение на служебните си задължения като чрез бездействието си не е упражнила контрол по спазването на финансовата и платежна дисциплина, съгласно т.III от длъжностната и характеристика и в нарушение на чл.5, т.3,във връзка с чл.11, ал.1 и ал.2 от Наредбата, е проверила и удостоверила с подписа си списъците, за полагащо се униформено теренно зимно облекло, които са неразделна част от заповед №РРД05-143/26.08.2022г. на директора на РДГ - Пазарджик, в следствие на което е допуснала на 12.09.2022г. да бъдат изплатени /съгласно банкова референция № BG2224400152/ неправомерно парични средства в размер на 1440 лв. от бюджета на РДГ — Пазарджик за служебни чанти, представляващи елемент от униформено теренно зимно облекло, на служители по трудово и служебно правоотношение, на директора и заместник - директора, без посочените служители да са имали право да получат такива средства.

В обжалваната Заповед ответника е посочил, че на 31.03.2022 г. жалб. П., на длъжност „главен счетоводител“ при РДГ - Пазарджик в нарушение изискванията на Закона за държавния служител – чл. 89, ал.2, т.1 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДСл, е извършила дисциплинарно нарушение - виновно неизпълнение на служебните си задължения като чрез бездействието си не е упражнила контрол по спазването на финансовата и платежна дисциплина, съгласно т. III от длъжностната й характеристика и в нарушение на чл.5, т.3 във връзка с чл. 11, ал. 1 и ал.2 от Наредбата, е проверила и удостоверила с подписа си списъците, за полагащо се униформено теренно лятно облекло, неразделна част от Заповед №РД05-50/31.03.2022 г на директора на РДГ - Пазарджик, в следствие на което е допуснала на 08.04.2022 г. да бъдат изплатени /съгласно банкова референция №BG2209500104/ неправомерно парични средства в, размер на 240 лв. от бюджета на РДГ - Пазарджик за служебни чанти, като елемент от униформено теренно лятно облекло, на служители по служебно правоотношение, на директора и заместник - директора, без посочените служители да са имали право да получат такива средства.

В обжалваната Заповед ответника е приел, че на 07.10.2021 г. жалб. П., в качеството си на „главен счетоводител“ при РДГ Пазарджик в нарушение на изискванията на ЗДСл - чл. 89, ал.2, т.1 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДСл, е извършила дисциплинарно нарушение - виновно неизпълнение на служебните си задължения, като чрез бездействието си не е упражнила контрол по спазването на финансовата и платежна дисциплина, съгласно т. III от длъжностната й характеристика и в нарушение на чл.5, т.3 във връзка с чл.11, ал.1 и ал.2 от Наредбата, е проверила н удостоверила с подписа си списъците, за полагащо се униформено теренно зимно облекло, които са неразделна част от заповед №РД05-05.156 от 07.10.2021 г. на директора на РДГ - Пазарджик, в следствие на което е допуснала /съгласно бюджетно платежно нареждане от 08.10.2021 г. /, на 13.10.2021г. да бъдат изплатени парични средства, в размер на 1140 лева от бюджета на РДГ-Пазарджик.

В оспорената Заповед е посочено, че на 12.05.2021 г. жалб. П., на длъжност „главен счетоводител“ при РДГ Пазарджик в нарушение на изискванията на Закона за държавния служител – чл. 89, ал.2, т. 1 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДСл, е извършила дисциплинарно нарушение - виновно неизпълнение на служебните си задължения като чрез бездействието си не е упражнила контрол по спазването на финансовата и платежна дисциплина съгласно т. III от длъжностната й характеристика и в нарушение на чл.11, ал.1 и ал.2 от Наредбата, е проверила и удостоверила с подписа си списъците, за полагащо се униформено теренно лятно облекло, които са неразделна част от заповед №РД05-75 от 12.05.2021 г. на директора на РДГ - Пазарджик, в следствие на което е допуснала на 14.05.2021 г. да бъдат изплатени неправомерно /съгласно бюджетно платежно нареждане/ парични средства в размер на 30 лв. от бюджета на РДГ - Пазарджик за служебна чанта, като елемент от униформено теренно лятно облекло, на служител по трудово правоотношение, без посоченият служител да е имал право да получи такива средства.

Неправомерното изплащане на описаните суми в т.1, т.2, т.3, т.4 от Заповедта било извършено чрез електронно банкиране към ОББ, посредством системата за двойния подпис, положен от гл. счетоводител на 12.09.2022 г., 08.04.2022 г., 13.10.2021г. и 14.05.2021 г., в разрез с преките задължения на жалб. П., уредени в длъжностната характеристика - раздел V, в резултат на което са настъпили вреди от неправилно извършени счетоводни записвания. Ответника посочил, че в качеството си на главен счетоводител на РДГ – Пазарджик, жалб. П. е била длъжна не само да положи подпис върху съответния счетоводен документ, свързан с плащанията, но и да съблюдава и следи за законосъобразността на всички одобрени и извършени плащания, съгласно задължението й уредено в т. V, т.9 от длъжностната характеристика.

Според ответника, съгласно чл.47, ал.5 от Вътрешните правила за финансово управление и вътрешен контрол в РДГ- Пазарджик, гл. счетоводител разпорежда на служител от счетоводството съставянето на платежен документ, като отново се проверява за допуснати грешки, пропуски или несъответствия преди да се инициира извършването на разхода чрез разплащателна система „СЕБРА“.

ДНО в преценката си за цялостното поведение на държавния служител приел, че в РДГ- Пазарджик са заведени множество вътрешни производства, вкл. и такива, касаещи нарушения на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, които сами по себе си представлявали отегчаващи обстоятелства относно цялостното поведение на жалб. П. при изпълнение на служебните й задължения в РДГ. Допълнителните производства, даващи заключение за цялостното поведение на служителя били предприети чрез действията от органа по назначаването, а именно: 1. С писма за изискани писмени обяснения по реда на чл. 93, ал.1 от ЗДСл с № РДГ09-7927 от 08.10.2021г.; писмо № РДГ09-1182 от 10.02.2022г., писмо РДГ09-3850 от 28.04.2022г., касаещи извършени и други нарушения за неизпълнение на служебните й задължения; 2. Постъпили други жалби/докладни записки от служители на дирекцията до Комисията по етика действаща към РДГ, относно етичното поведение на жалб.П. - жалба с peг. №РДГ09-10696 от 28.11.2022г.; докладна записка с peг. индекс № РДГ09-1316 от 10.02.2023г.; докладна записка с peг. индекс № РДГ09-2492 от 15.03.2023г., до директора на РДГ - Пазарджик, който сезирал компетентната Комисия по етика за разглеждането им. След разглеждане на постъпилите жалби комисията постановила решения, обективирани в писма с peг. индекс №РДГ09-10974 от 05.12.2022г.; №РДГ09-278/11.01.2023г. и РДГ09-3272 от 31.03.2023г.

Ответника посочил, че в приложените към ДД №1/2023г. формуляри за оценка на изпълнението на длъжността за 2022 г. и 2021 г. е видно, че поставените годишни оценки на изпълнението на длъжността, заемана от жалб. П. са „изпълнението отговаря не напълно на изискванията“, поради това, че не изпълнява заложените цели в работния план и длъжностната характеристика, както и с мотиви от оценяващия ръководител, че служителят не успява да изгради добри работни взаимоотношения с другите служители от РДГ и често създава предпоставки за конфликтни ситуации.

В обжалваната Заповед е посочено, че гореописаните деяния на жалб. П. на длъжност гл. счетоводител при РДГ-Пазарджик, представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл, което се подкрепя от всички събрани в производството писмени доказателства - проведеното изслушване по чл.93 ал. 1 от ЗДСл, обективирано с протокол №РДГ09 – 4879/29.05.2023 г., решение на ДС, постановено по ДД №1 по описа за 2023г., които според ответника обуславят извода, че деянието е извършено виновно на основание чл.90 ал.1, т.5 от ЗДСл във връзка с чл.91, чл.93, чл.96, ал.1 и чл.97, ал.1 от ЗДСл. По време на проведеното изслушване служителят попълнил и предоставил декларация по чл. 333 от КТ, в която декларирал че не страда от посочените в Наредба № 5 на МНЗ и не ползва закрила по смисъла на КТ.

В обжалваната Заповед е прието, че описаните деяния от жалб. П. представляват от една страна дисциплинарно нарушение на чл.89, ал.2, т.1 във връзка с чл.21 от ЗДСл и от друга страна неизпълнение на вменените й задължения в длъжностната характеристика за заеманата длъжност, както следва: 1/римско III - Да организира финансовата дейност, вътрешния финансов, контрол на дирекцията. Да ръководи, организира и осъществява предварителен, текущ и последваш вътрешен финансов контрол по спазването на финансовата и платежна дисциплина, правилното оформяне на първичните и официалните счетоводни документи. Да осъществява точното прилагане на нормативите актове, регламентиращи дейността на управлението по отношение на финансите, бюджета, счетоводната отчетност ; 2/римско V, т. 2 - Да отговаря за законосъобразното и целесъобразно извършване на разходите и други плащания, т.4 от римско V - осъществява и контролира счетоводната отчетност в РДГ - Пазарджик, т.8 от римско V - ръководи и организира счетоводната отчетност; 3/римско VII, т.1 - отговаря за състоянието на финансовата дисциплина и недопускане на условия за разхищение и злоупотреби и т.6 - отговаря за организацията на работа на старшия счетоводител и касиер-домакина от длъжностната характеристика.

Въз основа гореизложеното е издадена оспорената в настоящото производство Заповед.

За изясняване на обстоятелства от съществено значение за делото са назначени и приети, като неоспорени от страните заключения на ССчЕ, които съдът кредитира изцяло като обосновани и компетентни, от които е видно, че въз основа Заповед № РД-05-156/07.10.2021г. на директора на РДГ-Пазарджик на 52 служители / изброени табл. 1 от ССчЕ/ са изплатени общо парични средства за чанти в размер на 1260 лева. На 50 служители на РДГ-Пазарджик, поименно изброени в табл.2 от ССчЕ са изплатени общо 1410 лева за чанти, съгласно Заповед № РД05-50/31.03.2022г. на директора на РДГ. На 52 служители на РДГ-Пазарджик, поименно изброени в табл.3 от ССчЕ са изплатени общо 1470 лева за чанти, съгласно Заповед № РД05-143/26.08.2022г. на директора на РДГ. На 52 служители на РДГ поименно изброени в табл. 4 от ССчЕ са изплатени общо 1260 лева за чанти, съгласно Заповед № РД05-75/12.05.2021г. на директора на РДГ. Съгласно Заповед № РД-05-156/07.10.2021г. са изплатени повторни суми за чанти на лица, на които вече са били изплатени такива в съответствие със Заповед № РД05-75/12.05.2021г., в размер на 1140 лева, поименно посочени в експертизата. Съгласно Заповед № РД05-50/31.03.2022г. са изплатени суми за чанти в общ размер на 240 лева на 8 лица, които са неправоимащи. Съгласно Заповед № РД05-143/26.08.2022г. са изплатени суми за чанти в общ размер на 240 лева на 8 неправоимащи служителя. Съгласно Заповед №05-143/26.08.2022г. са изплатени повторни суми за чанти на 42 неправоимащи служители на РДГ, в размер на 1170 лева. В допълнително изготвен списък към последната Заповед е включено и лицето Х. И., като сумата от 360 лева му е изплатена на 26.10.2022г. Общо изплатените в повече суми, съгласно Заповед № 05-143/26.08.2022г. възлизат на 1440 лева. Съгласно Заповед № РД05-129/12.10.2020г. на директора на РДГ на Х. И. на 30.01.2021г. е изплатена сума в размер на 50 лева, като на същото повторно е изплатена сума за „служебна чанта“, съгласно Заповед № РД05-75/12.05.2021г. Общо изплатените в повече суми по Заповед № РД05-75/12.05.2021г. възлизат на 30 лева. Посочено е, че съгласно чл. 22 от Наредба № 9 от 06.11.2020г. униформеното теренно облекло за служителите по чл. 19, ал. 2, т. 1 и 2, директорите на ДП по чл. 163 от ЗГ, както и директорите на териториалните поделения на ДП по чл. 163 от ЗГ, по вид, елементи и брой е, както следва: 1.зимно униформено теренно облекло: а) мембранна полушуба с подвижна топла подплата - един брой; б) мембранен панталон - два броя; в) термобельо - два комплекта; г) риза (блуза) с дълъг ръкав - два броя; д)шапка - един брой; е) мембранни обувки всесезонни - един чифт; 2. лятно униформено теренно облекло: 2. а) мембранно яке - един брой; б) елек - един брой; в)панталон - два броя; г) риза (блуза) с къс ръкав - един брой; д) риза (блуза) с дълъг ръкав - един брой; е) шапка-един брой; ж)обувки един чифт; служебна чанта един брой (за лицата по чл. 188 от ЗГ). Съгласно Приложение № 2 към чл. 11 ал. 1 от Наредба № 9 от 06.11.2020г, срокът за износване на „служебна чанта“ за служителите по чл. 2, ал. 2, т. 2, 3 и 4 е 2 години, а за служителите по чл. 2, ал. 2, т. 1 е 1 година. Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗГ държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства и общините-собственици на гори, назначават служители за предотвратяване и установяване на нарушения в горските територии тяхна собственост, както и в такива, предоставени им за управление. (2) Опазването на горските територии- собственост на физически лица, на юридически лица или на техни обединения извън посочените в ал.1, може да се извършва от лица, наети от собственика или въз основа на договор. (3) Кметовете на общини могат да назначават лица за предотвратяване и установяване на нарушения в горските територии, попадащи в землището на съответната община. Съгласно чл. 44 на Заповед № РД05-29 от 13.02.2023г и РД05-68/26.04.2023г, за утвърждаване на Вътрешни правила за финансово управление и вътрешен контрол в РДГ - Пазарджик е въведена системата за „двоен подпис“, като един от елементите на компонента контролни дейности в РДГ-Пазарджик всички документи свързани с поемане на задължение и извършване на разход се подписват от директора и главният счетоводител. Главният счетоводител разпорежда на служител от счетоводството, съставянето на платежен документ, като отново проверява за допуснати грешки, пропуски или несъответствия, преди да се инициира разхода по СЕБРА. Главният счетоводител подписва платежното нареждане и го предоставя за подпис на директора за извършването на разхода. В РДГ- Пазарджик е осъществен предварителен контрол преди да се наредят парични средства във връзка с изплащането на средства за работно облекло. Съгласно чл. 46 от Заповед № РД05-29 от 13.02.2023г., за утвърждаване на Вътрешни правила за финансово управление и вътрешен контрол в РДГ- Пазарджик, предварителният контрол се осъществява от финансов контрольор, чрез проверка на документите, които главният счетоводител му предоставя напълно окомплектовани. Финансовият контрольор проверява законосъобразността, наличието на средства, компетентността на лицето, заявило разхода, правилността на изчислените количества и суми и се произнася съгласно Вътрешни правила за предварителен контрол. Окомплектованите документи след предварителния контрол се предоставят на директора за подпис. Директора връща всички документи на главният счетоводител за инициирането на разхода по СЕБРА. В конкретният случай са издадени Заповеди от директора на РДГ - Пазарджик за изплащане на правоимащите служители на РДГ - Пазарджик парични средства за работно облекло. Към Заповедта е приложен изготвен и утвърден списък на служителите, съдържащ брой, вид облекло, единична цена и обща стойност. Заповедта е връчена на главният счетоводител, касиер-домакин и финансов контрольор за сведение и изпълнение. Поименният списък е подписан от изготвилия го касиер-домакин, главен счетоводител проверил и съгласувал – зам. директор и утвърден от директора на РДГ Пазарджик. Издадени са контролни листове за предварителен контрол, подписани от финансов контрольор за поемане на задължението и извършване на разхода. По данни от РДГ - Пазарджик, към момента на изготвяне на експертизата неправомерно изплатените суми на работниците и служителите не са възстановени.

В показанията си пред съда, които съдът възприема като правдиви и логични св. В. сочи, че е заемал длъжността зам.директор на РДГ – Пазарджик и по времето, в което не е имало директор е осъществявал общ контрол. Когато му е бил представен от главния счетоводител списъкът за теренни облекла, неговите задължения като общ контрол включвали да провери дали съдържат всички реквизити, дали по заповедите са начислени определените суми и има ли липси в списъчния състав на персонала. Оперативното и другото счетоводство се извършвало от касиер-домакин и главен счетоводител. Не разполагал с картоните и съпътстващите документи, свързани със сроковете за доизносване на облеклата. С жалб. П. работели от 2012-2013 г. Според св. В. тя не успяла да се сработи с колектива. Процесната Заповед е издадена на база одитен доклад, в който било отразено, че са налице неправомерно платени средства. Св. В. посочва, че главният счетоводител съгласува списъците, и осъществява контрол, след което той се подписвал на съответната заповед за предоставяне на парични средства за облекло и чанти. Когато е бил ВРИД директор, задълженията и отговорностите му били за длъжността директор. Всички документи, които са му били поднасяни за подпис от счетоводство, експерт или друг колега е било с подпис кой го е изготвил и когато става дума за счетоводството, кой го е съгласувал. Св. В. полагал подписа си последен – за утвърждаване, за изплащане на парични суми, по фактури и др. Не се спомня ако главният счетоводител не е подписал, той да е подписал заповед. Само в случай, че главният счетоводител отсъства, съответните документи са се подписвали от старши счетоводител, който изпълнявал функциите на главен счетоводител и едва след това и той ги е подписвал. За нарушенията, свързани с неправомерното изплащане на работно облекло узнал след връчване на одитния доклад, през м. март - м. април 2022 г. През 2022 г. когато директора В. се върнал на работа, го запознал с одитния доклад, докладвали му и финансовият контрольор, юристите и всички колеги. По мнение на свидетеля, не е получавал неправомерно суми. Не е запознат поради какви причини неправомерно изплатените суми не са възстановени към бюджета на РДГ. Главният счетоводител бил подчинен на директор дирекция „АПФР“, а при негово отсъствие, на зам.-директора.

Св. М. работела в РДГ- Пазарджик като касиер-домакин, и заедно с жалб. П. в периода от м. февруари 2018 г. до м. декември 2022 г. Св. М. изготвяла списъците за работно облекло на правоимащите служители, в зависимост дали получавали лятно или зимно облекло, на база заповед, която издавал директора на РДГ. Всеки служител имал картон, където се отбелязвал срокът на получаване и срокът на износване на облеклото. По тези картони засичала дали са минали една или две години и включвала или не съответния служител в списъка за получаване на облекло. Този списък задължително се проверявал от гл. счетоводител, съгласувал се със зам.директор, след което директорът го утвърждавал. Плащането се проверявало от финансовия контрольор, заедно с необходимите документи и списъци, който поемал предварителния контрол и проверка на списъците, след което финансовият контрольор предоставял списъците на директора за утвърждаване и се подготвяли съответните документи за плащането на униформеното облекло. Финансовият контрольор проверявал изготвения от касиера списък, както и картоните на служителите, приложени към него. Съдът кредитира показанията на св. М. като обективни и логични.

В показанията си пред съда св. Б. сочи, че познава жалбоподателката, от съвместната им работа от 2016 г. в РДГ – Пазарджик, когато бил зам.директор, а от началото и до средата на 2021 г. бил директор на РДГ Пазарджик. Преди да се поемели определени разходи, те трябвало да бъдат одобрени от финансовия контрольор, след което документите се представяли на касиера и гл. счетоводител. След оформянето им се предоставяли на финансовия контрольор, за одобряване на разхода и едва след това му се представяли. Гл. счетоводител не можел да извърши плащане, ако не е извършена предварителна проверка от финансовия контрольор. Гл. счетоводител можел да въведе платежни в банковия акаунт, като св. Б. с електронния си подпис нареждал плащането. При правените оценки на жалб. П. е поставяна най-високата - „Единица“. Имало е случаи, когато са били начислявани погрешно повече пари за клас например, като винаги средствата били възстановявани доброволно. Когато е съгласувал и утвърждавал списъците, изпълнявайки общ контрол, не е констатирал разминавания или нарушения в тях. Според св. Б., ако на служителя Х. И. е налице неправомерното изплащане на суми, отговорността е на финансовия контрольор, тъй като всички документи преди да отидат за изплащане в касата, минават през него и същият проверява на основание на каква заповед и за какво време са начислени средствата, след което отива при касиера за изплащане. Когато се изплати, отива отново при финансовия контрольор да одобри разхода. Св. Б. сочи, че ако на някого му е направило впечатление или открие такова разминаване, би следвало да го уведоми и той не бих подписал. Платежните нареждания се изготвяли от счетоводителя, който осъществявал проверка и контрол, след което се проверявали от финансовият контрольор. Финансовият контрольор контролирал главния счетоводител да спазва правилата за всички плащания, нареждания и документи. Св. Б. разчитал на финансовия контрольор за достоверността и законосъобразността на всеки един документ. В случай, че му е бил представен документ, който не отговаря на изискванията, но е подписан от гл. счетоводител и одобрен от финансовия контрольор, го е подписвал, доколкото няма компетентност за финансов контрол. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, като непротиворечиви и подкрепени от събраните по делото доказателства.

При така установените факти, съдът намира, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно чл.121, ал.1 от ЗДСл, депозирана в преклузивния 14-дневен срок, от процесуално легитимирано с правен интерес лице. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Оспорената Заповед е издадена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл, който регламентира че служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт. Съгласно цитираната разпоредба служебното правоотношение се прекратява с акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Тъй като това е специална законова разпоредба, регламентираща формата за валидност на акта за прекратяване на служебно правоотношение, доколкото тя се отклонява от общата разпоредба на чл.59 АПК за формата на индивидуалния административен акт, по правилото на чл.2, ал.1 in fine АПК има надделяващ приоритет и я дерогира. Обжалваната в настоящото производство Заповед е издадена в предписаната от чл. 108, ал.1 ЗДСл писмена форма.

При налагане на дисциплинарното наказание е спазена и предвидената в закона процедура, като са изпълнени всички процесуални изисквания, гарантиращи законосъобразно провеждане на процедурата по налагане на административно наказание „уволнение“. Преди налагане на наказанието, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, е взето становището на назначения Дисциплинарен съвет. Липсват нарушения, свързани с формиране на състава на дисциплинарния съвет. Проведени са заседания на ДС, на което са обсъдени относимите доказателства и е формирано решение по чл. 96, ал. 3 от ЗДСл за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Становището на ДС, ведно с всички доказателства е докладвано на дисциплинарно наказващия орган.

Оспорената Заповед е издадена и в определения в чл.94, ал.1 от ЗДСл двумесечен срок от откриване на нарушението. Нарушението следва да се счита за открито към датата, когато всички материали по дисциплинарната преписка, заедно с решението на ДС, бъдат предоставени на административния орган и от този момент ДНО е задължен да направи преценката за това извършено ли е дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания да материализира волята си в административен акт за налагане на дисциплинарно наказание. По преписката са налице конкретни данни за момента, в който ДНО е бил уведомен за решението на ДС, а именно писмо вх. № РДГ09-3513/07.04.2023г. Именно на тази дата органът по назначаването е получил пълна и точна информация за установеното дисциплинарно нарушение и неговия извършител. При това положение до издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на 29.05.2023 г. двумесечния срок по чл.94, ал.1 от ЗДСл не е изтекъл.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, съгласно която ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства, което е сторено, видно от съставения за това протокол рег. № РДГ09-4879/29.05.2023г.

Дисциплинарната отговорност се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение, което изисква по несъмнен начин да е установено от фактическа страна деянието (действие или бездействие), от обективна страна да е доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), от субективна страна да е налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Само и единствено при установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на наказаното лице. Достигането до извод за законосъобразност на наложеното наказание предполага даване на надлежно описание на нарушението с всички негови съставомерни признаци.

За да е законосъобразна една заповед за налагане на дисциплинарно наказание е необходимо да е доказано твърдяното дисциплинарно наказание и наложеното дисциплинарно наказание да е в съответствие с чл. 91, ал. 1 ЗДСл. За да бъде обаче едно деяние дисциплинарно нарушение е необходимо деянието да е извършено от служителя виновно - чл. 89, ал. 1 ЗДСл. Вината е субективното отношение на дееца към деянието, с което се осъществява дисциплинарното нарушение. Тя може да бъде под формата на умисъл - пряк или евентуален, или под формата на непредпазливост - небрежност или самонадеяност. Ответника в процесната заповед е приел, че служителката е извършила нарушенията виновно, но без да изложи мотиви по отношение формата на вина. Всяка от формите на проявление на вината има свое собствено съдържание, т.е. отразява различно интелектуално и волево състояние на дееца. А без мотиви за виновно поведение на държавния служител не е налице елемент от фактическия състав на дисциплинарното нарушение - чл. 89, ал. 1 ЗДСл, защото само виновното осъществяване на дисциплинарните нарушения по чл. 89, ал. 2 от ЗДСл са основание за налагане на дисциплинарно наказание. Липсата на мотиви за виновното поведение на жалбоподателя прави оспорената заповед незаконосъобразна. Формата на вината има пряко отношение към вида и размера на наказанието - чл. 91, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В обжалваната заповед, както и в решението на ДС не е посочена формата на вина.

Също така съдът намира, че е налице нарушение на изискването за мотивиране на оспорената заповед. Съобразно разпоредбите на чл. 91 от ЗДСл, преценката относно вида и размера на наложеното наказание е от компетентността на ДНО, като същата следва да бъде съобразена с тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и с цялостното служебно поведение на държавния служител. Тази обосновка следва да бъде изложена в акта за налагане на дисциплинарно наказание и в случаи от вида на разглеждания представлява задължителна част от мотивите му, доколкото отразява дейността по индивидуализиране на дисциплинарната санкция. В оспорената Заповед като мотиви за предприемане налагането на дисциплинарното наказание е посочено други извършени нарушения и неизпълнение на служебните задължения, за които видно от представените по делото доказателства жалб. П. не е била санкционирана с влязъл в сила акт. Постъпилите жалби, упоменати в Заповедта касаят евентуални нарушения на Кодекса за етично поведение на държавните служители, но по делото не са налице данни по тези жалби/докладни записки да е налице влязло в сила решение, с което на жалб. П. да е наложено съответното наказание, няма данни по отношение на същата да е била ангажирана дисциплинарна отговорност за друго, извършено от нея дисциплинарно нарушение, независимо от обстоятелството, че в оценките за изпълнението на длъжността е посочено „изпълнението отговаря не напълно на изискването“. Следва да се отбележи, че междуличностовите конфликти не могат да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. По отношение настъпилите последици за държавната служба в решението на ДС и оспорената Заповед е посочено, че те са много тежки, без да е посочено какво се има предвид и въз основа на кои обстоятелства ДНО е достигнал до този извод, дали се касае до разходване на държавни средства в големи размери, периодично, или други данни, които да обусловят този извод на ДНО. Не е отчетено, че предварителният контрол се осъществява от финансов контрольор, чрез проверка на документите, които главният счетоводител му предоставя. Финансовият контрольор проверява законосъобразността, наличието на средства, компетентността на лицето, заявило разхода, правилността на изчислените количества и суми и се произнася съгласно утвърдените Вътрешни правила за предварителен контрол. Окомплектованите документи след предварителния контрол се предоставят на директора за подпис. Директора връща всички документи на главният счетоводител за инициирането на разхода по СЕБРА. В конкретният случай са издадени Заповеди от директора на РДГ Пазарджик за изплащане на правоимащите служители на РДГ Пазарджик парични средства за работно облекло. Към Заповедта е приложен изготвен и утвърден списък на служителите, съдържащ брой, вид облекло, единична цена и обща стойност. Заповедта е връчена на главният счетоводител, касиер-домакин и финансов контрольор за сведение и изпълнение. Поименният списък е подписан от изготвилия го касиер-домакин, главен счетоводител проверил и съгласувал - заместник директор и утвърден от директора на РДГ Пазарджик. Издадени са контролни листове за предварителен контрол, подписани от финансов контрольор за поемане на задължението и извършване на разхода. Т.е. съставените списъци на служителите, на които следва да се изплатят суми за облекло и чанти, съответно разхода за това е бил предмет на проверка и одобрение и от финансовия контрольор. Всички тези обстоятелства са били известни на ДНО и въпреки това не е счел за нужно да ги обсъди при индивидуализация на дисциплинарното наказание, което навежда съда на извода за тенденциозност на проведеното дисциплинарно производство.

От наказващия орган се претендират четири деяния, съставляващи дисциплинарни нарушения – „неизпълнение на служебни задължения“, като принципно всяко едно от тези нарушения би могло да представлява самостоятелно и достатъчно основание за налагането на дисциплинарно наказание "уволнение", но също така и основание за налагане на по-леко дисциплинарно наказание, предвид вида и характера на самото нарушение, като на жалбоподателя е наложено само едно дисциплинарно наказание. От съдържанието на Заповедта не става ясно за кое конкретно дисциплинарно нарушение ДНО е наложил наказанието „уволнение“ или е приел, че всяко от деянията представлява самостоятелно основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Мотиви в тази насока не се съдържат и в останалите намиращи се в преписката документи. Липсата на мотиви относно тежестта на отделните дисциплинарни нарушения и останалите посочени в чл. 91 от ЗДСл обстоятелства, от една страна ограничава правото на защита на наказаното лице, а от друга осуетява възможността за съдебен контрол за законосъобразност, на дейността по индивидуализиране на наказанието. Нарушението е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Дисциплинарната власт е проявление на йерархическата власт, която даденият орган има в съответствие с принципа на йерархичност /субординация/, въз основа на който, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за администрацията е изградена държавната администрация и изпълнението на държавната служба - чл. 18 от ЗДСл. Тази йерархична подчиненост или субординация предпоставя и принципа на целесъобразност и на следващото се от това свободно усмотрение за дисциплинарното наказание. Дисциплинарните наказания, за разлика от престъпленията, не са numerus clausus. Те са посочени от законодателя само като общо съдържание, като във всеки конкретен случай, дисциплинарно - наказващият орган трябва да докаже, че конкретното деяние осъществява фактическия състав на някое или някои от посочените видове дисциплинарни нарушения. За да е упражнил законосъобразно правомощието си да наложи дисциплинарно наказание, органът трябва не само да е посочил точно твърдяните дисциплинарни нарушения и да ги е доказал, но трябва и определеното от него наказание да е в съответствие с изискванията на чл. 91 от ЗДСл. Изискванията към дисциплинарното нарушение и към дисциплинарното наказание са кумулативни. Несъответствието, на което и да е от тях, с изискванията на закона прави заповедта за налагане на дисциплинарното наказание незаконосъобразна.

Предвид горното съдът намира, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните права, които възпрепятстват проверката за съответствие на оспорения акт с материалния закон. По изложените съображения, съдът приема, че жалбата е основателна и Заповед № РД-05-96/29.05.2023 г., издадена от директора на РДГ – гр. Пазарджик, с която на жалб. П. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, на основание чл. 90, ал.1, т.5, чл. 91, чл. 93, ал. 1 и чл. 94 от ЗДСл. и е прекратено служебното й правоотношение на длъжност „Главен счетоводител“ в Дирекция „Административно-правна и финансово-ресурсна“ с придобит ранг V-ти старши следва да бъде отменена.

Относно претенцията за присъждане на обезщетение за времето, през което оспорващият е останал без работа поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение, съдът намира следното: Искането е с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл, съгласно който държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца, а когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Изречение последно определя и начина на определяне на обезщетението: брутната заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Моментът на признаване на уволнението за незаконно е моментът на влизане в сила на съдебното решение по делото. Следователно, към датата на постановяване на съдебно решение по оспорването на заповедта не може да се определи размерът на брутната заплата, тъй като същата следва да се определи към последващ постановяването на решението момент – датата на влизането му в сила. Поради това и на основание чл. 206, ал. 1 АПК, тъй като разглеждането му ще затрудни производството по оспорване на административния акт, следва да се постанови разделяне на съдебното производство по предявения от жалбоподателя иск за обезщетение за времето, през което същият е останал без работа, като жалбата, заедно с препис от настоящото решение и препис от Заповед № РД-05-96/29.05.2023 г., издадена от директора на РДГ – гр. Пазарджик, се докладва на председателя на съда за образуване на отделно производство.

Искането на жалбоподателя да бъде възстановен на заеманата от него длъжност е недопустимо, поради следното: Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗДСл при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Възстановяването на заеманата длъжност не може да се осъществи само по силата на влязло в сила съдебно решение за евентуална отмяна на прекратяването, а е в зависимост и от волята на лицето - явяването му да заеме длъжността в законоустановения срок. Само след осъществяване на посочените кумулативно предвидени предпоставки по чл. 122, ал. 1 ЗДСл настъпва предвиденият правен резултат в разглежданата норма – възстановяване на заеманата длъжност, който административният орган е задължен да признае. Следователно съдът не е оправомощен да се произнесе за възстановяване на заеманата длъжност от оспорващия, поради което искането е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а съдебното производство по делото в тази му част бъде прекратено.

С оглед изхода на спора, и своевременно направеното искане в тази насока, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски, съгласно представения списък – 2200 лева адвокатски хонорар / при липса на възражение за прекомерност/, държавна такса в размер на 10 лева и депозит за вещо лице – 400 лева.

Така мотивиран, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на А. Г. П., чрез пълномощника адв. Г., Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-05-96/29.05.2023 г., издадена от директора на РДГ – гр. Пазарджик, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, на основание чл. 90, ал.1, т.5, чл. 91, чл. 93, ал. 1 и чл. 94 от ЗДСл и е прекратено служебното й правоотношение на длъжност „Главен счетоводител“ в Дирекция „Административно-правна и финансово-ресурсна“ с придобит ранг V-ти старши, на основание чл. 107, ал.1, т. 3, вр. чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Пазарджик, да заплати на А. Г. П. сумата от 2610 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на А. Г. П. да бъде възстановена на заеманата длъжност, за която е прекратено служебното й правоотношение със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-05-96/29.05.2023 г., издадена от директора на РДГ – гр. Пазарджик и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по делото в тази му част.

РАЗДЕЛЯ производството по делото, като съединеният с оспорването иск за изплащане на обезщетение за времето, през което чрез Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-05-96/29.05.2023 г., издадена от директора на РДГ – гр. Пазарджик не е била на служба, поради прекратяване на служебното правоотношение, да се докладва на председателя на Административен съд – гр. Пазарджик за образуване на отделно съдебно производство, с прилагане на преписи от жалбата, настоящото решение и Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-05-96/29.05.2023 г., издадена от директора на РДГ – гр. Пазарджик. Решението в тази му част, с характер на определение, не подлежи на обжалване.

РЕШЕНИЕТО в останалата му част подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.