Производството е по чл. 166, ал. 3 от АПК.

Делото е образувано е по жалба, подадена от адв. Р. И. от ВТАК, като пълномощник на С. С. А. с [ЕГН], адрес с. Асеново, общ. Стражица, [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2413572/ 26.04.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор в Районно управление – Стражица към ОД на МВР – Велико Търново. С оспорената заповед на С. С. А., на основание чл. 171, т. 1, б. „з“) „гг“)) от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач“ до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС [номер]. Съгласно отразеното в заповедта, основанието за прилагане на ПАМ е извършено С. С. А. административно нарушение по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – управление на лек автомобил „Опел Астра Г ЦЦ“, собственост на Ю. А. И., който автомобил е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от дата 31.03.2026 година. С определение от дата 07.05.2026 г. жалбата е оставена без движение, като от подателя е изискано да представи заверен препис от оспорената ЗППАМ, което е извършено на 12.05.2026 година. Със същото определение от началника на РУ – Стражица е изискана административната преписка по издаване на заповедта, която е представена с придружително писмо вх. № 3083/ 12.05.2026 г. в деловодството на съда.

С жалбата, по която е образувано производството е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед на основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК. Същото е мотивирано с твърдения за настъпване на значителни и трудно поправими вреди, като се сочи, че предварителното изпълнение на процесната ЗППАМ, чрез временното отнемане на СУМПС ще постави жалбоподателя в невъзможност да извършва дейността в наетия от него бръснаро-фризьорски салон в гр. Стражица и да транспортира за медицински прегледи до гр. Горна Оряховица жената с която е във фактическо съжителство на съпружески начала и която е в напреднала бременност. Приложени са писмени доказателства – договор за наем на недвижим имот за търговски цели в гр. Стражица, разпечатка от ТРРЮЛНСЦ за актуално състояние на „Бербер кинг“ ЕООД с [ЕИК] към дата 30.04.2026 г. и медицинска бележка от „ДКЦ“ ЕООД – гр. Горна Оряховица. Същите, заедно с характеристично справка, съдържаща се в административната преписка установяват обстоятелствата, че жалбоподателят е едноличен собственик на капитала на „Бербер кинг“ ЕООД с [ЕИК] и че дружеството стопанисва търговски обект – фризьорски салон в гр. Стражица, където С. С. А. работи лично, че живее на съпружески начала с М. Г. Б., която е бременна в осмия месец.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи.

Искането за спиране е процесуално допустимо, като подадено в законоустановения срок, при предприето оспорване на заповедта, спиране изпълнението на която се иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата заповедта за налагане на принудителна административна мярка подлежи на оспорване, като обжалването не спира изпълнението. В тази хипотеза специална законова норма допуска предварително изпълнение на административния акт, без да е необходимо административният орган да обосновава някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК, за да постанови спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на посочените актове, съдът следва да установи наличието за молителя на основанията по чл. 166, ал. 2 от АПК.

В хипотезата на чл. 166, ал. 2 от АПК, основание за спиране на предварителното изпълнение на административния акт е възможността от настъпването на значителна или труднопоправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно, подкрепено с представени към жалбата доказателства. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или труднопоправими вреди, противопоставими на обществения интерес.

Настоящия състав намира, че твърдените от жалбоподателя бъдещи вреди от предварителното изпълнение на административния акт отговарят на характеристиките „значителни” или „труднопоправими”.

В случая жалбоподателят упражнява търговска дейност с негов личен труд, в търговски обект, находящ се в населено място различно от населеното място, в което лицето живее. При това положение незабавното отнемане на свидетелството за правоуправление има за последица фактическото лишаване на адресата на ЗППАМ от възможността да работи в обекта си или най-малкото значително затруднява тази възможност. Следователно, предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до невъзможност или силно намалена възможност жалбоподателят да упражнява трудовата дейност, която му осигурява доходи. Съобразно нормативно определения срок за прилагане на ПАМ „до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“ и ноторно известната продължителност на процедурата по издаване и съдебно обжалване на наказателните постановления за административни нарушения по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, изключително голяма е вероятността, коментираната обективна невъзможност или силно намалена такава, за извършване на дейността – източник на доходи, да е с продължителност именно 6 месеца. Горното от своя страна предполага като минимум сериозни притеснения на жалбоподателя, с обичайните в такива случаи негативни изживявания, а вероятно и преустановяване или намаляване обема на извършваната дейност със съответстващото на това отражение върху размера на доходите. Тоест установява се вероятното настъпване на неимуществени вреди за жалбоподателя, а също и на имуществени такива при възможни и то с висока степен на вероятност, промени в обема на извършваната от него дейност, която представлява източник на доход.

От друга страна етапът на бременност на жената, с която жалбоподателят живее на съпружески начала предполага необходимост от засилено медицинско наблюдение и евентуално спешно полагане на медицински грижи. Доколкото в гр. Стражица няма медицинско заведение, предлагащо такива, предоставянето им е свързано с пътуване до гр. Горна Оряховица или до гр. Велико Търново. При така описаната фактология съдът намира, че допуснатото предварително изпълнение на оспорената ПАМ, създава реална угроза от обективна невъзможност за нейния адресат своевременно да закара бременната си съпруга до някое от посочените населени места, със съответните последици от това.

Съобразно горното съдът намира, че са налице доказателства за настъпването на неблагоприятни имуществени последици за адресата на оспорения акт, които могат да бъдат квалифицирани освен като значителни и като трудно поправими в смисъла, вложен от законодателя. Силно занижена е вероятността финансовите увреди от намаляването обема или от прекратяването на търговската дейност поради обективна невъзможност за извършването й, като пряка последица от предварителното изпълнение, да бъдат компенсирани по обезщетителен ред. Предвид горното съдът намира, че макар и с имуществен характер, този вид вреди за оспорващото лице се характеризират като трудно поправими. От друга страна, некомпенсируеми поради характера си, са евентуалните неимуществени вреди, причинени от невъзможността за пълноценни медицински наблюдения и помощ при раждане на детето на жалбоподателя, а и тези произтичащи от невъзможността да упражнява пълноценно дейността, осигуряваща му средства за съществуване. При така изложеното съдът намира за доказани наличието на значителни и трудно поправими за жалбоподателя вреди, които по интензитет са противопоставими на заложения в закона обществен интерес.

По изложените съображения, настоящият състав намира искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт за основателно, като се установява възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за С. А. от това изпълнение, поради което искането следва да бъде уважено. Предварителното изпълнение на обжалваната ЗППАМ, издадена от мл. автоконтрольор в Районно управление – Стражица към ОД на МВР – Велико Търново, следва да бъде спряно, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по оспорването ѝ.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Спира допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2413572/ 26.04.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор в Районно управление – Стражица към ОД на МВР – Велико Търново, до приключване на съдебното производство по оспорването на заповедта.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от настоящото определение да се изпратят на страните. Преписът за жалбоподателя да се връчи чрез пълномощника му по делото адв. Р. И. от ВТАК.