Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Е. С.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Решение № 37/27.02.2023 г. по АНД № 866/2022 г. по описа на Районен съд – С..

Твърди се, че наказателното постановление и решението, с което то се потвърждава, са неправилни и незаконосъобразни поради обстоятелството, че по делото е представено постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 24.06.2022 г. по досъдебно производство № 263/2022 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР - П., по което е повдигнато обвинение на управителя М. П.Ш.за дейността на дружеството и на основание чл. 33 от ЗАНН е поискано прекратяване поради наличие на образувано наказателно производство от общ характер. Районният съд е приел, че липсва идентичност на субекта. Дори и да се приеме противното, че има идентичност на субекта, то спрямо него няма приключило наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт, доколкото е наложено наказание на юридическо лице за конкретно престъпление, чието извършване все още не е установено, тъй като е предмет на неприключило наказателно производство и не съответствало на Рамково решение 2005/212/ПВР и на чл. 49 от ХОПЕС. Позовава се решение от 10.11.2022 г. по дело С-203/21 на СЕС, с което Районният съд следвало да се съобрази. Моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него решение.

В съдебно заседание касаторът „Е. С.“ ЕООД, редовно уведомен, не се представлява. Депозирана е молба, с която поддържа изложеното в жалбата и моли по формулирани въпроси да бъде отправено преюдициално искане до СЕС. В писмени бележки се излагат твърдения за недоказаност от страна на митническите органи на приетата от същите нова митническа стойност. Тази стойност не е била платена от дружеството, нито представлява подлежаща на плащане цена. Това била цената, на която дружеството, което продава на касатора стоките, ги е закупило, т.е. тази цена не отговаряла на определението на чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. Не била изследвана приложимата митническа стойност. При неправилно определяне на нова митническа стойност на стоката се следвало и неправилно определяне на суми за досъбиране на мито, ДДС и лихва за забава. Позовава се на практика на СЕС. Допълва, че при липсата на данни за данъчна или митническа измама и наличието на административен акт, който вменява на дружеството същия размер на дължими митни сборове, какъвто е размерът на административната санкция, то било налице непропорционалност, което като противоречие на европейското право прави санкцията наложена незаконосъобразна.

Ответникът Директор на Териториална дирекция /ТД/ Митница П., редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, като сочи, че получените отговори от Службата за митническа и гранична защита на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ представляват официални документи, изготвени от лица в кръга на служебните им задължения по установените форма и ред съгласно Спогодбата между правителството на Република Б.  и правителството на САЩ, поради което представляват годни доказателства и обвързват митническите органи, а именно – че фактите, предмет на удостоверителното волеизявление, са такива, каквито се твърдят. Деянието било доказано по безспорен начин. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения, че не е нарушен принципът ne bis in idem и че не следва да намери приложение решение по дело С-203/21 на СЕС, са изложени в писмен отговор. Твърди, че било недопустимо искането за отправяне на преюдициално запитване.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно уведомена, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

1. Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

2. С решението си Районен съд – С.е потвърдил Наказателно постановление № BG2022/3000-462/НП от 10.11.2022 г., издадено от Директор на ТД Митница П., В ЧАСТТА по т.1, с която на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закон за митниците /ЗМ/ на „Е. С.“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на общо 7 779,21 лева, и е осъдено дружеството да заплати на Агенция „Митници“ сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

С цитираното наказателно постановление на „Е. С.“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на общо 7 779,21 лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания – мито и ДДС, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ /т. 1 от НП/ и не се присъжда равностойността на стоката на основание чл. 234 ал. 4 от ЗМ /т. 2 НП/, тъй като същата липсва и размерът на избегнатите публични държавни вземания /7 779,21 лева / не надхвърля 35 на сто от митническата стойност на стоката /9 189,64 лева/, като горното се касае за „употребяван пътн. автомобил, бензин, катастрофирал, марка: Toyota, модел: Тасома, тип: Pkw; първа регистрация – 01/01/2018; цвят черен; р. обем 3500, мощност: 278.0 КС/DIN; бр. места – 5; двигател няма данни шаси: *** с МД с МРН ***

За да постанови оспореното решение Районен съд - С.е приел, че не са налице основания за отмяна на НП. Не били допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното административнонаказателно производство, които водят до нарушаване правото на защита на дружеството. Посочено е, че актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен, а НП – издадено, от компетентни органи. АУАН и НП съдържали необходимите реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Районният съд е формирал извод за доказаност на вмененото на дружеството административно нарушение по чл. 234, ал.1, т. 1 от ЗМ, преценявайки представените по делото официални документи, изпратени от американските митнически власти по линията на международното сътрудничество, като е посочил, че наложената „имуществена санкция“ е правилно и законосъобразно определена в минималния предвиден от закона размер.

3. Районен съд – С.е потвърдил НП /т. 1/, който извод не се споделя от настоящата съдебна инстанция.

3.1. Следва да се посочи, че административнонаказателното производство е строго формално и не може да се основава на предположения. Ангажирането на административнонаказателна отговорност на определено лице може да се осъществи единствено и само ако административнонаказващият орган установи с допустимите, необходими и относими доказателства и доказателствени средства наличието на всички елементи, както от обективна, така и от субективна страна на нарушението. Доколкото процесният случай касае юридическо лице, се приема, че отговорността е обективна, безвиновна, и не се изследва субективната страна на деянието, като последното следва да бъде доказано по безспорен и категоричен начин.

3.2. С оспореното НП на дружеството касатор се вменява избягване заплащането на мито и ДДС в пълен размер по отношение на внесен от същото от САЩ на територията на Република Б.  автомобил. Административнонаказващият орган не е кредитирал представените при вноса документи от страна на жалбоподателя, в това число и договор за покупко – продажба на процесната стока /bill of sale/, сключен между „Е. С.“ ЕООД и предходния й собственик /BID`N`DRIVE INC/, като е направил извод за деклариране на нереалната стойност по сделката. Административнонаказващият орган е приел за релевантна последната продажна цена на автомобила с продавач COPART, т.е. това била установената действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територията на Съюза и същата следвало да послужи за определянето на новата митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. Този извод е споделен и от Районния съд.

3.3. В действителност изпратените от службите на САЩ справки са официални документи, но единственият категоричен извод, който може да се направи от тях, е на каква сума предходен собственик на стоката я е закупил. Дали същата стойност е реално платената по сделката между BID`N`DRIVE INC и „Е. С.“ ЕООД цена или подлежащата на плащане такава не би могло да се заключи единствено и само от декларираните от изпращача обстоятелства. До такъв извод не се стига и от събраните в съдебното производство гласни доказателства. Разпитаният в хода на съдебното дирене митнически служител потвърждава, че новата митническа стойност е определена съобразно декларираното от износителя като цена на сделката и въз основа на доказателства, удостоверяващи на каква цена износителят е закупил автомобила на търг от предходния му собственик. Новата митническа стойност е определена съобразно документите, представени от американските власти, но сред тях, следва да се отбележи, че не фигурират данни за стойността, на която предходният собственик BID`N`DRIVE INC е придобил автомобила. Отделно, по делото липсват каквито и да е било доказателства, вкл. и данни, за преминаването на собствеността на процесния автомобил в патримониума на BID`N`DRIVE INC и каква е връзката на това дружество с продавача COPART и участник в търга /ILKO. Bulgaria/, за да се приеме, че цената по сключената от последните сделка е релевантна при определяне митническата стойност на автомобила, предмет на осъществения от дружеството касатор внос.

Тази стойност, на която едно лице е придобило автомобила преди собственик на същото да стане оспорващото дружество, не може да се възприеме за договорна стойност по процесната сделка. Последната има двустранен характер и е реализирана между „Е. С.“ ЕООД като вносител и купувач на процесния автомобил и дружеството продавач. Следва да се има предвид и, че документи, касаещи сделка по придобиване собствеността на автомобила от износителя/продавача, не обвързват дружеството касатор предвид факта, че то се явява трето неучастващо лице по отношение на тази сделка, сключена преди това от износителя/продавача, и в тази връзка в настоящия случай не могат да служат като източник за определяне действителната договорна стойност по процесната сделка.

От факта, че цената, на която продавачът е придобил собствеността на автомобила, която стойност всъщност е недоказана, би могла да бъде по-висока от тази, на която по договор за покупко-продажба я продава на „Е. С.“ ЕООД, не би могло да се обуслови извод, че всъщност първата цена, по-високата, е действителната и договорената цена по процесната сделка.

3.4. Административнонаказващият орган не е положил всички необходими усилия да установи каква е действително платената или подлежаща на плащане цена за стоката. Предвид, че плащането е уговорено в пари, то същото не може да бъде осъществено абстрактно, а доказателства за реалното му извършване не са събрани. Липсват доказателства, че „Е. С.“ ЕООД е платило на продавача и износител на автомобила тази по-висока стойност, на която се твърди от органа, че е осъществена сделката. При това не може да се формира извод, че именно това е стойността, която „Е. С.“ ЕООД е било длъжно да декларира пред митническите органи и че въз основа на тази стойност следва да бъде определено дължимото мито и ДДС. Такъв извод не може да се направи и от представените от официалните власти на САЩ писмени доказателства. В действителност в същите се съдържа и информация относно стойността, на която изпращачът на свой ред декларира, че изнася стоката /в случая дори е по-ниска от приетата 16 170 USD, тъй като е посочена 15 300 USD/, но последното е действие на частноправен субект и по никакъв начин представените от него данни не могат да опровергаят или да имат приоритет пред тези, представени от дружеството касатор. Извод за доказаност на нарушението не може да се направи и въз основа на така посоченото от Районния съд Становище на митническите органи, тъй като то представлява анализ относно възприетата от същите тези органи митническа стойност и не може да служи като доказателство за реалност на същата.

3.5. Следва да се посочи, че в настоящото производство не следва да се анализират какви са възможностите за определяне на митническа стойност, различна от декларираната, при наличие на обосновани съмнения от страна на митническите органи за нейната реалност, доколкото същото не касае оспорване на акта за определяне на нова митническа стойност, а касае ревизия на относимите за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството обстоятелства. Липсват каквито и да било доказателства, че посочената от митническите органи стойност е договорената между страните по сделката такава, платена или пък подлежаща на плащане. Формира се извод, че не се доказва по безспорен и категоричен начин, че „Е. С.“ ЕООД е избегнало заплащането на публични държавни вземания и то точно в определения от административнонаказващия орган размер.

Доколкото направените от Районен съд – С.изводи не съответстват на фактическата обстановка и е налице основанието на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, то съдът намира, че постановеното съдебно решение и потвърденото с него НП следва да бъдат отменени.

4. По отношение искането на оспорващото дружество за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз настоящата инстанция намира, че същото следва да бъде оставено без уважение по изложените по-долу съображения:

Съгласно чл. 267 от ДФЕС Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: тълкуването на същия договор и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. В Препоръките си до националните юрисдикции относно отправяне на преюдициалните запитвания Съдът на Европейския съюз припомня, че по силата на чл. 51, пар. 1, разпоредбите на хартата се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на съюза, въпреки че хипотезите на такова прилагане могат да бъдат различни, от преюдициалното запитване трябва ясно и недвусмислено да личи че по делото, разглеждано в главното производство, е приложима норма от правото на съюза, различна от хартата. Тъй като Съдът няма компетентност да се произнесе по преюдициално запитване, когато правното положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, разпоредбите на Хартата, на които евентуално се позовава запитващата юрисдикция, сами по себе си не могат да обосноват тази компетентност.

В случая от оспорващото дружество се иска отправяне на преюдициално запитване до СЕС, основано единствено на тълкуване на чл. 48 от Хартата на основните права на ЕС, не и тълкуване на друга конкретна норма от правото на ЕС. Допълнително посочените от касатора Рамково Решение 2006/783/ПВР и Директива 2014/42/ЕС са визирани общо, без обективиране на определени норми от тях, по отношение които да се иска тълкуване от СЕС. Наред с това цитираните актове са неотносими към настоящия казус. С обжалвания пред Районния съд санкционен акт на касатора не е била постановена конфискация на облаги, средства или имущество от престъпления/административни нарушения, нито е постановено обезпечаването на имущество с оглед на евентуална последваща конфискация. С процесното НП на дружеството касатор единствено е било наложено административно наказание „имуществена санкция“, което обаче не представлява мярка за конфискация.

Освен това следва да бъде отчетено, че съдебната практика и теория възприема разбирането, че наказателната отговорност поглъща административно наказателната. Съотношението на двете отговорности е изяснено с разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, в които изрично е възприето разбирането, че когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, то административнонаказателно производство не се образува, а в случите на констатиране на признаци на извършено престъпление АНП следва да се прекрати и материалите да се изпратят на съответния прокурор.

В допълнение следва да бъде посочено, че недоказаността на фактите, за което бяха изложени подробни съображения по-горе, обуславя извод за неизяснена фактическа обстановка, а оттам – това би довело до недопустимост на отправеното преюдициално запитване, в която посока е и практиката на ВАС.

5. Въпреки изхода от спора разноски в полза на касатора не се дължат, тъй като такива не са поискани.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Е. С.“ ЕООД, ЕИК *********, за оправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следния въпрос: „Следва ли чл. 48 от Хартата на основните права на СЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която националният съд може да наложи на юридическо лице наказателна санкция за действия, за които е отговорно физическо лице, овластено да формира волята на това юридическо лице, или да го представлява и за което действие срещу физическото лице е започнало наказателно преследване за престъпление, включващо в състава си действието, за което е наложена наказателната санкция на юридическото лице“.

ОТМЕНЯ Решение № 37/27.02.2023 г. по АНД № 866/2022 г. по описа на Районен съд – С.И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG2022/3000-462/НП от 10.11.2022 г., издадено от Директор на Териториална дирекция Митница П., В ЧАСТТА по т. 1, с която на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закон за митниците на „Е. С.“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на общо 7 779,21 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:
Членове: