РЕШЕНИЕ
№ 6555
Варна, 22.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XVIII състав, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
| Съдия: | МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА |
При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА административно дело № 20267050700643 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 ЗЗдр, вр. чл. 144 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Териториално поделение – Варна на НОИ, представлявано от Директора Д. А., против: 1. Експертно решение /ЕР/ № 90041/98 от 07.01.2026г. на специализиран състав по Вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ на НЕЛК, с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 90847/17.02.2025г.; и 2. ЕР № 90097/98 от 09.01.2026г., на същия специализиран състав на НЕЛК, с което е отменено същото ЕР на ТЕЛК - № 90847/17.02.2025г. В жалбата се моли двете решения да бъдат прогласени за нищожни, като постановени без основание, а в условията на евентуалност да бъдат отменени като незаконосъобразни. В депозирано писмено становище с.д. № 5686/19.03.2026 г. и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител гл.ю.к. Г. жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване. Излага се, че по едно и също експертно решение на ТЕЛК са постановени три нови такива на НЕЛК, като при издаването на вторите две, предходните не са били оттеглени, отменени или изменени, поради което са налице три произнасяния по същество, което прави вторите две решения нищожни. Сочи се, че с издадените три последователни решения НОИ е в невъзможност да разбере волята на НЕЛК, респ. да съобрази разпореденото с тях. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. От ответника – НЕЛК–ССВХНССЗ, в депозирани чрез процесуален представител – ю.к. Д. писмени становища, жалбата се оспорва като неоснователна. Излага се, че по повод жалба от председателя на МК по чл.98, ал.4 от КСО към ТП на НОИ-Варна срещу ЕР № 90847 от заседание 33/17.02.2025 г. на ТЕЛК, е образувано административно производство, приключило с издаване на ЕР на НЕЛК № 93405/19.12.2025г., с което ЕР на ТЕЛК е отменено по оценката и е определен по-нисък процент трайна неработоспособност, а именно 32 % на освидетелстваното лице С. К.. Доколкото в последствие е установена грешка и непълнота, която може да бъде отстранена съгласно изискванията на чл.113, ал.1 от ЗЗдр, е постановено ЕР № 90041/07.01.2026 г., с което НЕЛК е отменил същото експертно решение на ТЕЛК, а производството е върнато за ново произнасяне, след съобразяване с актуална Кардиологична консултация и ЕхоКг. В последствие, третото ЕР № 90097/09.01.2026 г. е издадено с оглед на установена техническа грешка в т.10 и мотивите на предходното експертно решение, за което е получено и писмо от НЕЛК. Счита се, че с издаването на оспореното решение се възстановява висящността на административното производство по освидетелстване на лицето от страна на ТЕЛК, поради което не е налице годен за оспорване административен акт. В тази връзка се твърди недопустимост на оспорването поради отсъствие на правен интерес от обжалване на ЕР на НЕЛК и се моли прекратяване на производството. Във второто писмено становище алтернативно се сочи, че жалбата е изцяло неоснователна, тъй като не е налице нарушение на процедурата, обуславяща отмяната на двете ЕР; същите са издадени от компетентен орган, в изискуемата форма и при правилно приложение на материалния закон. На изложените основания се отправя искане за отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите лица – НЗОК, Агенция за хора с увреждания-София, РДСП-Варна, С. З. К. и „Мадридинк“ ООД, редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по съществото на спора. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и възражения, намира следното от фактическа страна: -С ЕР № 90847 от заседание № 33/17.02.2025 г. на ТЕЛК /л.10 от делото/ на освидетелстваното лице С. З. К. са определени 52 % трайно намалена работоспособност /ТНР/. -След подадена жалба срещу това решение от Председателя на МК по чл.98, ал.4 от КСО към ТП-Варна на НОИ /л.1 от МД на К./, с ЕР № 93405/19.12.2025г. /л.8 от делото/ НЕЛК–Специализиран състав ВХНССЗ е отменил същото в частта за оценката, като е определил 32 % ТНР. -С последващо ЕР № 90041/07.01.2026г. /л.16/, същият Специализиран състав на НЕЛК отново се е произнесъл по ЕР № 90847/17.02.2025г. на ТЕЛК, като в мотивите е записано: „Отменя ЕР на ТЕЛК по оценката и издава ново решение“, а в диспозитива е отразено, че ЕР се отменя и се връща на ТЕЛК за постановяване на ново решение след извършване на допълнителни изследвания на освидетелстваното лице. -С оглед противоречието между мотиви и диспозитив в ЕР на НЕЛК от 07.01.2026г., от МК при ТП-Варна на НОИ след получаване на решението на 08.01.2026г., с писмо от същата дата /л.58/ е изискано становище от НЕЛК. -С последващо ЕР № 90097/09.01.2026г. /л.12/, същият Специализиран състав на НЕЛК отново се е произнесъл по ЕР № 90847/17.02.2025г. на ТЕЛК, като е отменил същото и е върнал на ТЕЛК за ново освидетелстване, съобразно дадените указания. В хода на съденото производство с Определение № 12.03.2026г., с което на страните е указана доказателствената тежест, на ответника е дадена възможност освен да направи всичките си доказателствени искания, да изрази становище по жалбата и в същия срок да заяви дали е упражнил правото си на отзив по чл. 91 АПК по отношение на едното или на двете оспорени решения, като съответно представи доказателства за това. В изпълнение на дадените указания от ответната страна е депозирано писмено становище с.д. № 5216/13.03.2026г., в което не се отговаря пряко на поставения въпрос, но се твърди, че ЕР 90041/07.01.2026г. е издадено при условията на чл.113, ал.1 от ЗЗдр, а последващото ЕР № 90097/09.01.2026г. е постановено във връзка с установена техническа грешка в т.10 от мотивите, след полученото писмо от МК при ТП-Варна на НОИ от 08.01.2026г. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата отговаря на изискванията на закона, подадена е от лице с правен интерес, пред компетентния съд и в законоустановения срок. Първото ЕР е постановено на 07.01.2026г., а жалбата е подадена на 19.01.2026г., като освен това основното твърдение в жалбата е за нищожност на двете ЕР, при което оспорването не е обвързано със срок. Не се споделя възражението на ответника за липса на правен интерес на ТП-Варна на НОИ да оспорва двете ЕР на НЕЛК. От една страна оспорващия е заинтересована страна по силата на закона /чл.112а от ЗЗДр/, разполагаща с право на жалба /чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗДр/. От друга страна, самите възражения се свеждат основно до това, че възстановяване висящността на производството по освидетелстване на лицето не е извършено по предвидения в закона ред, поради което и именно това обстоятелство ще е предмет на проверка то съда. Предвид горното, съдът намира, че е сезиран с допустима жалба. Разгледана по същество същата се явява и основателна, по следните съображения: В случая, с оспореното ЕР 90041/07.01.2026г. ответникът сам, по своя инициатива е преразгледал въпросът относно оценката на ТНР на освидетелстваното лице, след като вече се е произнесъл по този въпрос с ЕР № 93405/19.12.2025г., с което по повод подадена жалбата от МК при ТП-Варна на НОИ, като е определил 32% ТНР на С. К., т.е. решил е спорт по същество. Необосновано ответната страна твърди, че ЕР № 90041/07.01.2026г. е постановено при условията на чл.113, ал.1 от ЗЗдр. Съгласно цитираната разпоредба органите на медицинската експертиза могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти в тримесечен срок от постановяването им. Тази норма в случая е неприложима, тъй като с ЕР № 93405/19.12.2025г. органът вече се е бил произнесъл по същество по ЕР на по-долустоящия орган ТЕЛК и на практика с ЕР 90041/07.01.2026г., като преразглежда решеният вече спор, всъщност отменя своето ЕР от 19.12.2025г. Тази хипотеза е възможна при условията на чл.113, ал.2 от ЗЗдр, регламентиращ, че ръководителят на НЕЛК може да разпореди преразглеждане на неправилни или противоречиви решения на нейните състави в тримесечен срок от издаването им. В случая обаче нито се твърди, нито са представени доказателства за изпълнение на тази процедура – постановено разпореждане на ръководителя на НЕЛК, с изложени мотиви, обуславящи необходимост от преразглеждане на въпроса. Извън тази изрично предвидена в закона възможност, преразглеждането на акта е допустимо само при условията на чл.91, ал.1 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. Т.е. за валидното упражняване на правото на отзив от административния орган, издател на един административен акт /в случая от НЕЛК/ следва да са налице в условията на кумулативност всички предпостави. В конкретния случай е налице единствено първата такава – невлязъл в сила административен акт, доколкото няма данни /в т.ч. и в МД на К./ ЕР № 93405/19.12.2025г. да е било съобщено на останалите заинтересовани лица. Липсват обаче другите две основни предпоставки за надлежно упражняване на правото на отзив, а именно: от заинтересувано лице не е налице подадена редовна жалба и правото на отзив да е упражнено в 14-дневния преклузивен срок. Въпреки изрично дадените от съда указания от ответната страна не се твърди и не се представят доказателства за валидно упражнено право на отзив по реда на чл.91, ал.1 от АПК. Оттеглянето или изменението на акта от органа, който го е постановил /какъвто на практика е процесния случай/ е правен способ за самоконтрол на административния орган, въведен от законодателя в изпълнение на принципа за бързина и процесуална икономия /чл.11 от АПК/, но той е приложим само при горните предпоставки, основната от които е подадена редовна жалба. Тъй като в този случай изобщо липсва жалба от лице по чл. 112, ал. 1 от ЗЗдр, за органа издал ЕР № 90041/07.01.2026г. – Специализиран състав на НЕЛК, не е възникнало изобщо правото на отзив, съотв. той не е разполагал с правомощието да преразгледа своя предходен акт и да го измени в определена негова част чрез постановяване на новото ЕР № 90041/07.01.2026г. Процедирайки в нарушение на правилата, установени в чл.91, ал. 1 от АПК и при липса на предпоставките, установени в нормата, НЕЛК–ССВХНССЗ се е произнесъл повторно недопустимо, независимо от това дали срокът за жалбата е бил изтекъл или не. Ето защо съдът намира, че ЕР № 90041/07.01.2026г., с което е изменено ЕР № 90041/07.01.2026г., е невалидно постановено и се явява нищожно, при липса на установените предпоставки в чл.91, ал.1 от АПК. Същото е нищожно и поради друг порок, пълно противоречие между мотиви и диспозитив. В мотивите е посочено, че ЕР на ТЕЛК се отменя в частта за оценката и въпросът се решава по същество, а в диспозитива е разпоредено връщане на ТЕЛК. Последното води до противоречие и неяснота на волята на органа, което води до невъзможност за неговото изпълнение и обуславя недействителност. Казаното до тук е относимо в пълна степен и само по себе си обуславя нищожност и на последващото ЕР 90097 от 09.01.2026г., доколкото се твърди, че е постановено във връзка с констатирана грешка в ЕР № 90041/07.01.2026г. Оспорените две ЕР на НЕЛК са постановени без първото такова по ЕР на ТЕЛК да е било оттеглено, отменено или изменено по предвидения в закона ред. Т.е. налице са три произнасяния по същество, което води до извод за нищожност на вторите две ЕР на НЕЛК от 07.01.2026г. и от 09.01.2026г. В допълнение следва да се посочи, че се преценява като неоснователно и твърдението на ответника за произнасяне с ЕР от 09.01.2026г. поради констатирана фактическа грешка. Действително, нормата на чл.53 от за Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМРКМЕ/ регламентира възможността технически грешки и непълноти в решенията на ТЕЛК и НЕЛК да се поправят с ново решение. Доколкото липсва легална дефиниция в посочения нормативен акт на понятието „техническа грешка“, в случая е приложима нормата на чл.62, ал.2 от АПК. Съобразно цитираната разпоредба поправката на техническа грешка или на очевидна фактическа грешка има за цел да поправи грешно изписване на индивидуализиращи белези, грешки при пресмятане, формални грешки без да се коригира волята на административния орган. Това се грешки, които не засягат същността на волеизявлението, но предизвикват неяснота в акта, която за улеснение следва да се поправи. Поправката не следва да засяга фактическите изводи и волята на административния орган. В процесната хипотеза от една страна изобщо не е посочено, че с издаване на третото по ред решение от НЕЛК по едно и също ЕР на ТЕЛК, се цели поправка на фактическа грешка, а от друга твърдяната поправка не касае фактическа грешка по смисъла на горецитираната разпоредба, а засяга фактическите изводи и волята на административния орган. Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата, с която е сезиран се явява основателна. Оспорените две ЕР на НЕЛК са засегнати от най-тежкия порок, водещ до тяхната недействителност – нищожност, която следва да се обяви от съда, без да се обсъждат същите по същество. Предвид този изход на спора основателна се явява своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски, които съобразно списък по чл. 80 от ГПК се претендират общо в размер на 127.82 евро: - 25.56 евро платена държавна такса и 102.26 евро ю.к. възнаграждение. Претендираното ю.к. възнаграждение и минималното такова по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, поради което направеното от ответната страна в молбата от 13.03.2026г. възражение в тази насока е неоснователно. Воден от горното, съдът Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА: 1. на Експертно решение /ЕР/ № 90041/98 от 07.01.2026г. на специализиран състав по Вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ на НЕЛК, с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 90847/17.02.2025г.; и 2. на ЕР № 90097/98 от 09.01.2026г., на същия специализиран състав на НЕЛК, с което е отменено същото ЕР на ТЕЛК - № 90847/17.02.2025г., по жалба на Териториално поделение – Варна на НОИ ОСЪЖДА НЕЛК - София да заплати на Териториално поделение – Варна на НОИ, съдебно-деловодни разноски общо в размер на 127.82 евро /сто двадесет и седем евро и 82 е.ц./. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |