Р Е Ш Е Н И Е   № 48

гр.Силистра, 30.05.2023 година

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд Силистра, в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева

ЧЛЕНОВЕ:           Павлина Георгиева – Железова

Маргарита Славова

 

при секретаря Анета Тодорова и с участието на прокурор Стефка Ганчева, като разгледа докладваното от съдия П. Георгиева-Железова КАД № 68 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК.

Касационното производство е образувано по жалба на

Производството е образувано по касационна жалба на Н.Т.Й. срещу Решение № 82 от 15.02.2023 г. постановено по адм. дело № 1239 / 2022 г. по описа на Районен съд – Силистра, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед № РД 04-73-101 от 22.07.2022 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра, издадена на основание чл. 34, ал. 1, във вр. с чл. 34, ал. 8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

В касационната жалба са изложени доводи за постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като от една страна се твърди, че още във фазата пред административния орган са останали неизяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, като в последствие пред районния съд този пропуск не е отстранен и съдът не е обсъдил всички наведени от въззиваемия факти и обстоятелства. Останал е неизяснен характерът на земята, наредена за изземване и дали действително се обработва от касатора Н.Й.. Моли се за отмяна на съдебния акт и потвърдената с него заповед. В условията на евентуалност се претендира делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Ответникът Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ - Силистра не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Силистра представя заключение за основателност на касационната жалба като счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е изяснен въпросът кой обработва подлежащата на изземване земя.

Касационната жалба е подадена от страна участник в производството пред първоинстанционния съд, за което обжалваното решение е неблагоприятно и подлежи на оспорване пред АС-Силистра съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

Разгледана по същество,касационната жалба е неоснователна поради следните съображения.     

Производството пред Силистренския районен съд е било образувано чрез оспорването на заповед № РД-04-73-101 / 22.07.2022 год. на директора на Областна дирекция „Земеделие" гр. Силистра, с която, на основание чл. 34, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ е наредено изземване на процесния имот, находящ се в землището на с. Сребърна, община Силистра, област Силистра -собственост на ДПФ с обща площ от 10,713 дка с начин на трайно ползване – стопански двор, от които - 4,660 дка пасище с храсти, люцерна, от държането на касатора.

Първостепенният съд е отхвърлил оспорването, като е  приел, че са налице кумулативните предпоставки за административно изземване на имота, включен в ДПФ, и същият се ползва без правно основание от жалбоподателя. Преценил е за неоснователни доводите за постановяване на оспорената заповед при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при нейното издаване. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е преценил, че издателят на акта е упражнил правомощие по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ за изземване на имот, който се ползва без правно основание.

Установените от въззивния съд факти, служещи за преценка на материалния закон, се заключат в следното: Директорът на ОД „Земеделие” - Силистра е наредил да се извърши проверка на земите от Държавния поземлен фонд /ДПФ/ - Заповед № РД 04-37- 1/20.05.2022 г. В изпълнение на тази заповед, назначената комисия му е съставила Констативен протокол № 3 от 30.05.2022 г. за състоянието и ползването на земите от ДПФ, намиращи се в землището на с. Сребърна към 30. 05. 2022 г. Комисията констатирала, че част от имот с идентификатор ***, а именно 4.660 дка - неправомерно се ползва от Н.Т.Й.. Принадлежността на този имот към ДПФ не се оспорва от жалбоподателя нито в производството пред административния орган, нито пред съда. С писмо от 11.07.2022 г. касаторът е уведомен за резултатите от проверката и му е предоставена възможност за възражения, както и да посочи доказателства. Същият не е подал възражения.

От правна страна - правнозначимите факти, за да се упражни правомощието на ответника да издаде оспорената заповед за изземване на принадлежащ на държавата имот, се заключават в следния фактически състав: процесната земя да е включена в ДПФ, същата да се заема, държи, ползва и каквато и да е друга форма на „държане“ по смисъла на вещното право (т.е. да се свои земя без намерение/анимус за придобиване като собствена). Процесното административно производство по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ е форма на управление на принадлежаща вещ от страна на собственика. В случая – държавата, чрез административния орган – Директора на ОДЗ-Силистра, разпорежда изземване на принадлежаща й вещ – недвижим имот от държането на лице, което ползва тази вещ правно основания. В този смисъл е без значение как точно касаторът ползва имота – дали го обработва ефективно, дали извлича конкретни материални или нематериални облаги. Аналогична е хипотезата по чл. 65 от Закона за общинската собственост. Достатъчно е да се установи ползване, заемане, държане на вещ - държавна собственост без правно основание като в процесната хипотеза законодателят е въвел и допълнителен елемент, който би могъл да промени съдържанието на правата и задълженията – заплащането на обезщетение - равняващо на трикратния размер на средната пазарна цена за ползване на имота. При това положение, управлението на земите в ДПФ, се регулира като не се изземва собствената земя, а се оставя да се ползва от лицето, което я е заело.

Следва да се отбележи известната непоследователност и необоснованост в тезата на касатора. Той твърди, че няма отношение към процесния имот – нито го обработва, нито го заема физически под някаква форма. В такъв случай няма и правен интерес да защитава ползването й,респ. държането й, респ. установената фактическа власт, което е в основата на института на принудително предаване на държането на вещта. В този случай, съгласно нормативната уредба на чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, земята се изземва без значение дали и как точно се обработва, като се изземва от всяко лице, което не докаже, че я ползва на правно основание. В процесния случай е установено, че процесната земя е собственост на държавата и че се заема без правно основание от касатора. След като последният няма отношение към земята, то би следвало за него да няма неблагоприятни последици при изпълнение на оспорената заповед.

Не са налице съществени нарушения на производствените правила, заявени от касатора. Това е така, тъй като възраженията във въззивното производство, по които според касатора съдът не е се е произнесъл, не са правно значими, поради което обективната истина в процеса е била изяснена. Правната значимост на фактите се определя от това дали те се включват във фактическия състав на определена правна норма (хипотеза плюс диспозиция). В случая, както е коментирано по-горе, законодателят не придава правна значимост на това как точно лицето, което е установило фактическа власт без валидно оригинерно или деривативно правно основание, осъществява това.

Установените по делото факти кореспондират с мотивите на първостепенния съд. Предвид изчерпателността на последните и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към тях.

Обобщавайки гореизложеното, касационната инстанция намира, че оспореното решение на Силистренския районен съд не страда от пороците наведени с касационната жалба. Решението е обосновано и правилно. Потвърденият административен акт е издаден от компетентен по територия, материя и степен орган – Директора на ОД „Земеделие”, съответства на материалния закон, чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, притежава предписаната от закона форма, в производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и целта на закона е спазена – добросъвестно стопанисване на земите от ДПФ.

Ето защо решението следва да бъде оставено в сила.

Ответникът не е бил представляван в съдебно производство и в тази връзка не са поискани и не са дължими разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Силистра

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82 от 15.02.2023 г. по гр.дело № 1239 / 2022 г. по описа на СРС.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТАЛ                    ЧЛЕНОВЕ:1/                       2/