Производството е по реда на чл. 166, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по молба с вх. № 5668/18.09.2025 г. от Община Сливница, представлявана от кмета В. С. чрез пълномощника му адв. Кирилова, за спиране на предварително изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-0800/161 от 13.06.2025 год. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), с който във вр. с установени нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП) във вр. със сключен Договор № 23/321/01132 от 19.11.2012 год. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 досежно възлагане на обществена поръчка с предмет "Изграждане на Нова спортна зала към спортен комплекс "Сливнишки герой" и осигуряване на достъпна среда за хора с увреждания" е установено, че за община Сливница е възникнало публично държавно вземане, представляващо недължимо платена финансова помощ по цитирания по-горе договор в размер на 863 990,81 лв. без ДДС и 172 798,16 лв. ДДС. На община Сливница е даден 14-дневен срок от връчване на решението за превеждане на дължимата сума по посочени в акта банкови сметки.

В молбата се сочи, че допуснатото със законова разпоредба предварително изпълнение на акта ще причини на адресата му – община Сливница тежки вреди. В тази връзка се твърди, че към момента община Сливница ефективно изпълнява 12 броя проекти (изрично посочени), които следва да приключат до 30.03.2026 г. и по които се извършват текущи плащания, като налагането на запор върху банковите й сметки, ще доведе до значително затруднение осъществяването на проектите, поради липса на достатъчно финансови средства. Ето защо, се отправя искане към съда да спре изпълнението на процесния АУПДВ.

Настоящото искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на АУПДВ е второ по ред. С Определение № 1042/28.07.2025 г. Административен съд – София – област, 9 състав, е оставил без уважение предходното искане по чл. 166, ал. 2 от АПК, заявено с жалбата срещу (АУПДВ) № 01-0800/161 от 13.06.2025 год. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Определение № 1042/28.07.2025 г. е влязло в сила на 07.08.2025 г.

На основание чл. 166, ал. 1 от АПК, оспорването спира изпълнението на административния акт. Съгласно алинея втора на същия член, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Съгласно ал. 4 на чл. 166 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Според чл. 60, ал. 1 АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

Разпоредбата на чл.27, ал.8 от ЗПЗП предвижда, че обжалването на издадените от изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им. Следователно, специалният закон, който разпорежда предварително изпълнение на акта, не предвижда изрична забрана за съдебен контрол на това изпълнение. Съгласно Тълкувателно решение № 5/8.09.2009 г. на ОС на Върховния административен съд, разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране изпълнението на административния акт е обща разпоредба за съдебен контрол, приложима по отношение на всички актове, с които е допуснато по силата на отделни закони предварително изпълнение на административен акт, когато законът не предвижда изрична забрана за съдебен контрол (какъвто е настоящият случай).

С оглед на гореизложеното съдът намира искането за спиране на предварителното изпълнение на акта за допустимо, съобразно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК. Искането е подадено от легитимирано лице – адресат на оспорвания акт, като разгледано по същество, същото е неоснователно.

При разглеждане на представеното пред съда искане за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, допуснато по силата на закона, следва да се извърши преценка дали са налице условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. В последната разпоредба е предвидено, че съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест е възложена на жалбоподателя, който следва да установи едновременното наличие на тези предпоставки. Следователно, приложимостта на текста предполага вероятност за причиняване на значителна или трудно поправима вреда преди всичко по отношение на жалбоподателя, която следва да бъде доказана от същия в производството.

В конкретиката на настоящия казус не са представени никакви доказателства от жалбоподателя, още по-малко нови, които да установяват посочените в цитираната норма предпоставки. Единствените аргументи в новото искане за спиране по чл. 166 от АПК се изчерпват с твърдението, че жалбоподателят изпълнява редица проекти, по които следва да се осъществяват текущи периодични плащания. В случая тези твърдения на жалбоподателя не представляват нови обстоятелства, а освен това не се сочат никакви други факти и обстоятелства свързани с дейността и икономическото състояние на жалбоподателя, който освен разходи, безспорно реализира и съответни приходи. Не се представят никакви конкретни доказателства, че същият ще понесе значителни финансови загуби във връзка с допуснатото изпълнение на процесния акт.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че при несъгласие с постановено съдебно решение (определение) правилният процесуален път е оспорване на последното, а не подаване на ново искане при идентична фактическа обстановка и аналогични възражения.

При горните изводи съдът намира за недоказано, че предварителното изпълнение на АУПДВ № 01-0800/161 от 13.06.2025 год. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е от естество да причини на жалбоподателя такива вреди, които по степен на важност да са от категорията на изброените в чл. 166, ал. 2 от АПК, а именно да са значителни или трудно поправими, и сами по себе си да са противопоставими на обществените интереси и цели.

По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК Административен съд София-област

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Община Сливница за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-0800/161 от 13.06.2025 год. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред ВАС.

Преписи от определението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпратят на страните.