Производството е по чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Т. С. Л. от с.Плаково № 288 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM - 2360310 / 01.04.2026г., издадена от младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция на РУ Велико Търново при ОД на МВР Велико Търново, с която временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В жалбата се твърди, че оспорения акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, тъй като липсват данни за поведение на водача, представляващо нарушение на ЗДвП. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на заповедта.

Предмет на настоящото съдебно производство e Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM - 2360310 / 01.04.2026г., издадена от младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция на РУ Велико Търново при ОД на МВР Велико Търново, с която временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

Т. С. Л. управлява лек автомобил Дачия с рег. № [рег. номер], собственост на Б. П. Б., в гр.Велико Търново, като е спрян за проверка от контролните органи, при която е установено, че моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред – прекратена е служебно регистрацията му поради смърт на собственика и липса на заявена промяна в данните в 6 месечен срок от това.

На водача е съставен акт за установяване на административно нарушение № 5066169 / 01.04.2026г. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и е наложена процесната принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя се представят нови доказателства – удостоверение за раждане, удостоверение за наследници и свидетелство за регистрация на автомобил.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, но в нарушение на материалния закон.

Разпоредбата на чл.171, т.1, б.з)гг) на ЗДвП, предвижда налагането на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство на управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство извън случаите по букви "а" – "ж"– до решаване на въпроса за отговорността му.

Между страните няма спор, че Т. С. Л. управлява автомобил с рег. № [рег. номер], следователно правилно същият е адресат на оспорената заповед.

Налице е и формалното основание за издаване на принудителната административна мярка – твърди се нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП – управление на нерегистриран автомобил, за което чл.175, ал.3 от ЗДвП предвижда налагане на две административни наказания – глоба в размер на 500лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.

Спорен между страните е въпросът за наличие на административно нарушение и по-скоро субективния елемент на нарушението.

Видно от представените с административната преписка писмени документи, които не са намерили отражение в административния акт, автомобил с рег. № [рег. номер] е с прекратена регистрация от 31.03.2026г. поради починал собственик на 22.09.2025г. Липсват представени доказателства наличие на правоприемство, уведомяване на собственика за прекратяването на регистрация на автомобила. От представените от жалбоподателя писмени доказателства е видно, че автомобилът е бил собственост на Б. П. Б., който е починал на 22.09.2025г. и негови наследници са М. И. Б. и И. Б. Б.. М. И. Б. е майка на Т. С. Л., съгласно акт за раждане. При тези доказателства не може да се приеме, че собственикът на автомобила и водачът му знаят, че именно на 31.03.2026г. този автомобил е с прекратена регистрация. Следователно от представените по делото документи не може да се установи наличието на знание у водача, че управлява автомобил без надлежна регистрация, респективно не се установява наличие на административно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Следователно липсва както нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, така и основание за налагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.з)гг) на ЗДвП.

По изложените съображения съдът намира оспорената заповед за издадена в нарушение на материалния закон, поради което и същата следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора основателно е искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски съобразно представен списък с разноските и доказателства за действителното им извършване.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM - 2360310 / 01.04.2026г., издадена от младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция на РУ Велико Търново при ОД на МВР Велико Търново, с която временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР Велико Търново да заплати на Т. С. Л. с [ЕГН] от с.Плаково № 288 сумата от 525,11 евро / петстотин двадесет и пет евро и единадесет евроцента/.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.