РЕШЕНИЕ

№ 1597

Варна, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVI състав, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия: КРАСИМИР КИПРОВ
   

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ административно дело № 20257050702169 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на К. Д. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], ап. *, срещу писмо с изх. № 93-22-1/05.09.2025 г. издаденото от Директора на Регионална здравна инспекция – Бургас, с което жалбоподателя К. К. е информиран, че РЗИ - Бургас прекратява разглеждането на неговото заявление с вх. № 93-22/01.09.2025 г. за достъп до обществена информация, предвид наличието на специален ред за търсене и получаване на желаната от него информация.

С жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, предвид липсата според жалбоподателя на забрана в ЗДОИ страна в административно производство да поиска достъп до обществена информация. Сочи се противоречие в мотивите на отказа – от една страна производството било прекратено, а от друга била предоставена възможност за запознаване с поисканите документи на място, което било в противоречие с чл. 26 от ЗДОИ. Неотносимо било позоваването от административния орган на Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, предвид че поисканата информацията касаела собственото дете на жалбоподателя, притежаващ родителските права. Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на оспореният отказ и даване на задължителни указания на административния орган за предоставяне на поисканата обществена информация. В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя.

Ответникът – Директорът на Регионална здравна инспекция – Бургас, в писмено становище отправя искане за отхвърляне на жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства , съдът намира за установено от фактическа страна следното :

От К. Д. К. е подадено до Регионална здравна инспекция – Бургас заявление за достъп до обществена информация , което е прието с рег. № 93-22/01.09.2025 г. год. Със същото е отправено искане да бъде предоставена информация до всички документи, справки, протоколи, доклади и вътрешна кореспонденция свързани с обработката на сигналите подадени от К. относно здравословното състояние, хранителния режим и медицинското обслужване на дъщеря му С. К. К.. Посочено е , че желае документите да му бъдат предоставени по електронен път на електронна поща.

След запознаване с искането, директорът на Регионална здравна инспекция – Бургас се произнася с писмо изх. № 93-22-1/05.09.2025 г., с което постановява прекратяване разглеждането на заявлението за достъп до обществена информация. Излага доводи, че съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ закона не се прилага, ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация, а съгласно чл.8, ал. 1 от ЗДОИ, извън приложението на закона подадат случаите на предоставяне на информация по реда на АПК. К. К. е придобил качеството на страна в административното производство, развиващо се по реда на глава VIII от АПК „Предложения и сигнали“ и му е предоставена възможност да се запознае и прегледа с административната преписка по реда на чл. 34 от АПК. Допълнително органът е посочил, че искането за предоставяне на информацията е недопустимо и поради противоречието му с разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, съгласно която закона не се прилага за достъп до лични данни.

След узнаване на писмото, К. подава на 15.09.2025 г. по електронен път жалба срещу него до АС- Варна.

При така установените обстоятелства , съдът намира от правна страна следното :

По допустимостта : Основанията за оставяне на заявлението за достъп до обществена информация без разглеждане, какъвто е постановеният с обжалваното писмо резултат, са уредени в чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ, като същите предполагат липса в заявлението на данните по чл. 25, ал. 1, т. 1, 2 и 4, т. е. когато заявлението не съдържа: трите имена или наименованието и седалището на заявителя ; описание на исканата информация ; адреса за кореспонденция със заявителя или съгласие за използване на профил в системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление. Органът не е установил заявлението да не отговаря на необходими реквизити по чл. 25 от ЗДОИ. Тази констатация сама по себе си налага извода , че постановеният краен правен резултат за прекратяване на разглеждането на Заявление с вх. № 93-22/01.09.2025 г. се намира в противоречие с разпоредбите на чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ от същият закон. Възприетото от органа становище обусловило решението му, а именно, че постъпилото заявление не попада в предметния обхват съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗДОИ, защото представлява искане за предоставяне на информация във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица, като и позоваването на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ регламентираща, че не се прилага за достъпа до лични данни по реда на ЗДОИ, е направено в нарушение на процесуалните правила по чл. 25, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗДОИ. Съобразно тези обстоятелства, съдът приема, че жалбата е насочена срещу изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация.

От датата 05.09.2025 г. на постановяване на обжалвания отказ и датата 15.09.2025 г. на постъпване на жалбата в Административен съд Варна е видно, че същата е подадена при спазване на 14-дневния срок за съдебно оспорване, съгласно чл.40, ал.1 от ЗДОИ във вр. с чл.149, ал.1 от АПК, поради което съдът приема съдебната жалба за процесуално допустима.

В хода на съдебното производство от ответника са представени преписките по подадените сигнали от К. К. в периода 23.04.2025 г. – 29.09.2025 г., по които е образувано административно производство по реда на глава VIII от АПК „Предложения и сигнали“. Наличните в тях материали сочат по същество на неоснователност на жалбата, предвид следното :

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган – директорът на „Регионална здравна инспекция“ Бургас д-р Г. П., задължен субект по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ.

Волеизявлението обективирано в оспореното писмо е достатъчно ясно и разбираемо за да позволи на жалбоподателя да упражни адекватно правото си на защита, съдържа изложение на фактически и правни основания, поради което съдът намира за спазена формата на оспореният отказ.

Жалбата не съдържа доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за несъответствие на оспорения отказ с целта на закона, а и такива не се установяват при извършената от съда служебна проверка.

Съгласно дефиницията на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, обществена е всяка информация свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Независимо, че в заявлението си, с което жалбоподателят сочи, че иска предоставяне на информация по реда на ЗДОИ, видно от съдържанието му, К. желае органът да му осигури пълен достъп до всички документи, справки, протоколи, доклади и вътрешна кореспонденция, свързани с обработката на сигналите подадени от него относно здравословното състояние, хранителния режим, и медицинското обслужване на дъщеря му С. К. К..

Така поисканата в случая информация не представлява обществена информация по смисъла на ЗДОИ. Със заявлението не се искат сведения, свързани с обществения живот в страната, въз основа на които жалбоподателят да има възможност да си състави собствено мнение относно дейността на задължен по закон субект, а се иска информация във връзка с конкретен частен случай, а именно по повод подадени от К. сигнали.

ЗДОИ регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация. Този закон обаче не е средство за получаване на всякаква информация от държавните органи, тъй като в чл. 4, ал.1 от ЗДОИ изрично е посочено, че той се прилага само тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Установява се от събраните по делото доказателства, че исканите документи са част от преписката образувана по сигнално производство, което се развива и решава по реда на глава VІІІ от АПК, като законодателят е предвидил специален ред по който засегнатите лица могат да получат информация във връзка с това производство. Всички документи представени и създадени по повод проверка по подаден сигнал са част от производството по установяване на фактите и вземане на решение по чл. 122 от АПК от компетентния административен орган, което следва да се съобщи на засегнатите лица (чл. 122, ал.1 и чл. 123, ал.2 от АПК). В случаите, когато заявителят иска информация за резултат от административно производство инициирано от него, защитата не е по реда на ЗДОИ предвид разпоредбата на чл. 8, т. 1 ЗДОИ предвиждаща изрично, че в тези случаи разпоредбите на този закон не се прилагат. К. има право да се запознае с административната преписка по реда на чл. 34 АПК по подадените от него сигнали.

Неоснователно е възражението, че органа неправилно се е позовал на ЗЗЛД, предвид че поисканата информацията касае собственото дете на жалбоподателя. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ "Лични данни" е понятието по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламента). Съответно, съгласно чл. 4, т. 1 от Регламента "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Съгласно чл. 4, т. 15 от Регламента "данни за здравословното състояние" означава лични данни, свързани с физическото или психическото здраве на физическо лице, включително предоставянето на здравни услуги, които дават информация за здравословното му състояние. С оглед цитираните правни норми, посканата със заявлението информация, доколкото представлява искане за предоставяне на лични данни за индивидуално определено лице и посредством нея то би могло да бъде идентифицирано, е здравна информация по смисъла на чл. 27, ал. 1 от ЗЗ.

С оглед изложеното, правилно е прието от орган, че здравословното състояние на конкретно лице, било то собствената дъщеря на жалбоподателя, представлява лични данни, както по смисъла на ЗДОИ, така и по смисъла на Закона за защита на личните данни. Личните данни са изключени от приложението на ЗДОИ с разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ЗДОИ. Същите не представляват обществена информация, тъй като не дават възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на задължения субект по ЗДОИ. Б. К. К. като баща на непълнолетното дете С. К. К. е имал право да се запознае с документите по подадените от него сигнали, но това не може да стане по реда на ЗДОИ, а по реда на чл. 34 АПК.

Следователно , достъпът до исканата със заявлението информация се подчинява на специален режим, в случая този по АПК изключващ по силата на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗДОИ приложението на общия Закона за достъп до обществена информация.

По изложените съображения , обективираният в оспореното писмо с рег. изх. № 93-22-1/05.09.2025 г. на директора на Регионална здравна инспекция – Бургас отказ за предоставяне на поисканата със заявление с рег. № вх. № 93-22/01.09.2025 г. на К. Д. К. информация е материално законосъобразен.

С оглед така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото, разноски се дължат на ответника, но такава претенция не е заявявана от него.

Предвид изложеното , съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К. Д. К. с [ЕГН] и адрес : Варна, [улица], ап. *, срещу издаденото от Директора на Регионална здравна инспекция – Бургас писмо с изх. № 93-22-1/05.09.2025 год.

Решението не подлежи на касационно оспорване съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.

 

 
   

 

 

Съдия:  
   
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�