С решение по адм.дело № 4749/2025 год. по описа на ВАС, Шесто отделение, съдът е обезсилил решение № 200 от 13.02.2025 год. по адм.дело № 39/2025 год. по описа на АССО и е върнал делото на настоящия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на Ф. К. В. от [населено място], срещу заповед № ЗД/Д-РК-123 от 22.11.2024 год. на директора на ДСП-[населено място], с която е наредено малолетното й дете Л. Я. да бъде настанена временно в семейството на Р. А. И. и С. К. И., професионално приемно семейство, при съобразяване задължителните указания в съдебния акт.

Настоящият състав, като съобрази данните по делото, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоначално жалбата на Ф. В. срещу заповедта на директора на ДСП-[населено място] е депозирана пред АС Перник и е образувана в адм.дело № 703/2024 год. по описа на съда. С нарочно определение № 44 от 07.01.2025 год. съдията-докладчик, като се е позовал на разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК и служебно изготвената справка от ГРАО, видно от която постоянният адрес на майката и бащата на детето е в [населено място], Софийска област, е прекратил призводството и е изпратил делото по компетентност на АССО.

Жалбата е образувана в адм.дело № 39/2025 по описа на АССО. С решение № 200 от 13.02.2025 год. по същото дело съдът е отхвърлил жалбата на Ф. К. В. срещу процесния акт. В съдебно-административното производство като страни са конституирани, както следва: жалбоподател Ф. К. В. от [населено място], ответник - директорът на ДСП-[населено място], и заинтересовани страни: детето Л. Я. чрез особен представител и бащата на детето И. Я., с постоянен адрес в [населено място], Софийска област.

Не са конституирани като заинтересовани страни Р. А. И. и С. К. И., професионално приемно семейство.

От представената от ответния орган молба вх. № 5467 от 09.09.2025 год. в изпълнение на нарочно съдебно разпореждане, както и след справка в НБДН се установи, че постоянният адрес на Р. И. и С. И. е в [населено място], [област].

Наред с изложеното, ответният орган в цитираната по-горе молба по делото е посочил, че с последваща негова заповед № ЗД-Д-РК-052 от 19.06.2025 год. настаняването на детето в професионалното семейство е прекратено и детето е временно настанено в семейство на роднини. Заповед № ЗД-Д-РК-052 от 19.06.2025 год. е връчена на жалбоподателката на 14.07.2025 год., не се твърди и няма данни същата да е обжалвана.

При това положение възниква въпросът за наличието на правен интерес у жалбоподателката от оспорването на заповед № ЗД/Д-РК-123 от 22.11.2024 год. на директора на ДСП-[населено място].

Преди да се занимае с допустимостта на съдебно-административното производство, обаче, съдът извършва преценка дали заведеното пред него дело му е подсъдно.

Установява се от данните по делото, че адресатите на акта са повече от един и са с различен постоянен адрес (майката, бащата и детето са с постоянен адрес в [населено място], Софийска област, а приемното семейство Р. И. и С. И. са с постоянен адрес [населено място], [област]), с оглед на което съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 133, ал. 2, изреч. вроро от АПК и делото следва да се разгледа от административния съд, в района на който е седалището на органа (директорът на ДСП-[населено място]) - АС Перник. Следователно, настоящият съд не е местно компетентен да събира доказателства и извършва преценка за процесуалната допустимост на подадената жалба. С оглед разпоредбата на чл. 135, ал. 6 от АПК Административен съд София-област, девети състав, намира, че следва да изпрати делото на тричленен състав на Върховния административен съд за определяне на подсъдността.

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 919/2025 год. по описа на Административен съд София-област.

ПОВДИГА препирня за подсъдност между Административен съд София-област и Административен съд Перник за определяне на компетентния съд, който да разгледа жалбата на Ф. К. В. от [населено място], област Софийска, срещу заповед № ЗД/Д-РК-123 от 22.11.2024 год. на директора на ДСП-[населено място].

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Върховен административен съд на Република България за определяне на подсъдността.

Определението не подлежи на обжалване.