Производството е по реда на чл.166, ал.4 от АПК.

Делото е образувано по жалба на И. Д. Д. о град Горна Оряховица, чрез адвокат Р. А. от ВТАК, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №[Наименование] – 1468461 от 08.04.2026 година на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, с която му е наложена ПАМ по чл.171, т.1, буква „з“, „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. С жалбата е направено и искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта.

Искането е допустимо. Допустимостта се обуславя от обстоятелството, че е оспорена заповедта, чието предварително изпълнение законът разпорежда по отношение на адресата на правните и последици, като жалбата срещу тази заповед съдът приема за редовна.

В чл. 166, ал. 4 от АПК е предвидена възможност съдът, по искане на оспорващия, да спре предварителното изпълнение на административен акт, допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Предпоставка за разглеждането на искането е допустимостта на самото оспорване на ИАА и наличието на специален закон, по силата на който се елиминира суспензивния ефект на оспорването /чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от АПК/. Основателността на искането се обуславя от възможността предварителното изпълнение на акта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима, респ. непоправима вреда. Процесуалното изискване, което законът поставя, за да се уважи искането, е то да се основава на нови обстоятелства, тоест на обстоятелства, които са станали известни или са възникнали след издаването на акта, и които обосновават причиняването на съответната вреда.

В разглеждания случай по силата на специалния закон – чл.172, ал.6 от ЗДвП заповедта за прилагането на принудителната административна мярка е предварително изпълнима, като законът не забранява съдебния контрол на тези административни актове.

Настоящата инстанция преценява искането за основателно.

Искането се аргументира с обстоятелството, че към момента на подаване на жалбата вредните последици от нарушението са отстранени, процесният автомобил е надлежно регистриран, видно от приложените нови доказателства, като мярката ще причини опасност от загуба на доходи на жалбоподателя и невъзможността да се грижи за болната си майка. Приложени са експертно решение на ТЕЛК Втори състав при МБАЛ Павликени, нотариален акт и удостоверение.

Предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на специален закон, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК.

Съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно.

В конкретният случай вредните последици от нарушението, по повод на което е издадена оспорената ЗППАМ, са отстранени, доколкото е представено свидетелство за регистрация, част I за процесният автомобил, видно от което е, че той е регистриран надлежно на 14.04.2026 година. На второ място, действително от представените доказателства – Решение №902020 от 81 заседание, проведено на 28.07.2023 година от ТЕЛК Павликени се установява, че майката на жалбоподателя е освидетелствана , като има ТНР от 52% без чужда помощ, при което логично възниква житейска необходимост жалбоподателят да полага грижи за нея.

При тези данни съдът приема, че липсата на възможността на лицето да се придвижва чрез автомобила си с оглед осъществяването на помощ на болната си майка води до обективна възможност да бъдат причинени неимуществени вреди на самия жалбоподател, както и на лице от семейството му.

Следва искането да се уважи.

Предвид изложеното, Административен съд – Велико Търново, шести състав

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № №[Наименование] – 1468461 от 08.04.2026 година на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.