Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалбата на Ц. П. С. от [населено място], [улица], ап. 2, чрез адв. И. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GRAM-2457113/12.01.2026 г., издадена от младши инспектор към РУ Дряново при ОДМВР – Габрово, с която на основание чл. 171, т. 1, б. 3)ГГ) от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 6 месеца. Като фактическо основание, послужило за издаване на заповедта е посочено, че Ц. П. С. на ПП 1-5/Е85, км. 126 +900 в посока на движение от [населено място] към [населено място] управлява товарен автомобил Р. К. с рег. № [рег. номер], собственост на „Ситем“ ООД, като в качеството си на юридическо лице, собственик на горепосочената фирма управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 02.12.2025 година. Същото е установено след извършена справка от ОДЧ при РУ Дряново. За същата фактическа обстановка е издаден и АУАН, сер. № 5101303 от 12.01.2026 г.

В жалбата се излагат съображения за валидност и незаконосъобразност на оспорения акт като издаден от лице без материална, времева и местна компетентност при липса на мотиви, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Намира обстоятелствената част за неясна и неразбираема, липсва какъвто и да било умисъл за извършване на твърдяното нарушение, заповедта е с невъзможен предмет, както и е налице малозначителност. С тези съображения се иска обявяването на заповедта за нищожна, респ. отмяната й като незаконосъобразна.

 

Ответникът по жалбата - младши инспектор към РУ Дряново при ОДМВР – Габрово, не взема становище по жалбата.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1330556/13.09.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Г. О. при ОД на МВР Велико Търново, на П. Е. Х. е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца.

В мотивите на заповедта е посочено, че мярката се налага за това, че Ц. П. С. на ПП 1-5/Е85, км. 126 +900 в посока на движение от [населено място] към [населено място] управлява товарен автомобил Р. К. с рег. № [рег. номер], собственост на „Ситем“ ООД, като в качеството си на юридическо лице, собственик на горепосочената фирма управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 02.12.2025 година. Същото е установено след извършена справка от ОДЧ при РУ Дряново. За същата фактическа обстановка е издаден и АУАН, сер. № 5101303 от 12.01.2026 г. Според издателя на ЗППАМ с тези си действия жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.

В снето писмено обяснение Ц. П. С. заявява, че не е уведомен от Гаранционния фонд, застрахователната компания или МВР за прекратената регистрация.

С мотивирана резолюция № 26-0258-[рег. номер] от 27.01.2026г. Началник РУ Габрово при ОД на МВР Габрово е прекратено наказателното производство по преписка рег. № 258Р-584/15.01.2026г. по описа на РУ Дряново за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

ЗППАМ е връчена на жалбоподателя на 12.01.2026 г. Недоволен от нея, Х. я е оспорил с жалба, подадена чрез органа на 22.01.2026 г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

 

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима. С Определение № 217/16.02.2026г. делото е изпратено по подсъдност от Административен съд-Габрово.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със служебно известната на съда Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Със Заповед № 364з-2761/26.09.2025 г. директорът на ОД на МВР – Габрово на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т.3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Габрово да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, сред които в т. 2.2 е и издателят на процесната ЗППАМ. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Несъстоятелни са наведените в жалбата доводи за нищожност на ЗППАМ поради нарушение на принципа на безпристрастност по чл. 10, ал. 2 от АПК от издателя й. Не е налице нарушение поради това, че издателят на Заповед ППАМ е и актосъставител на АУАН, въз основа на който е издадена тя. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН, на НК, нито на НПК. Със съставяне на АУАН започва административнонаказателното производство срещу нарушителя, което се води по реда на ЗАНН. Заповедта за прилагане на ПАМ е производство, което се развива по реда на АПК. При издаване на Заповед за прилагане на ПАМ не следва да се прилага чл. 37, ал. 3 от ЗАНН, която разпоредба въвежда длъжностните лица, които имат право да съставят актове по ЗАНН и ограничения по отношение на лицата, които не могат съставят такива актове. Тази разпоредба не може да се прилага по аналогия, след като в приложимият закон – АПК, задължението за безпристрастно упражняване на служебните задължения е произтичало от разпоредбата чл. 10, ал. 2 от същия закон според която не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. Полицейския служител е участник в административното производство и за него важат всички изисквания по смисъла на АПК, в това число цитираният чл. 10, ал. 2 от АПК. Липсват доказателства, от които да се приеме, че полицейският служител е познавал жалбоподателя или е имал специално отношение към него и това е причина да му вменяват закононарушение, довело до налагане на оспорената ЗППАМ. Ето защо, съда не приема за основателни наведените доводи за нищожност на оспорения акт в тази връзка.

Заповедта е в изискуемата писмена форма, но същата е немотивирана. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед. В чл. 59, ал. 2 от АПК е дадено какво следва да съдържа административния акт, когато се издава в писмена форма, като т. 4 изисква в него да са посочени фактически и правни основания за издаването на акта. Доколкото принудителните административни мерки по 171, т. 1, б. 3) са обвързани с извършването на нарушение, то в ЗППАМ следва да бъде надлежно посочено кога, къде и какво е извършено. В конкретния случай, видно от съдържанието на заповедта, в същата по никакъв начин не е посочена датата на извършване на описаното нарушение, което означава липсата на съществен реквизит. Следва да се посочи, че описаните в заповедта факти представляват фактическото основание за издаването й и юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. Обхватът на съдебния контрол по АПК е очертан предварително от съдържащите се в акта, предмет на оспорване, фактически и правни твърдения, сред които в конкретния случай не фигурират такива, свързани с времето на нарушението. Задълженията на съда се изчерпват с преценка досежно правилността на изложената в административния акт обосновка и не предполагат по-нататъшен анализ. Противното би било приравнимо на недопустимо дописване мотивите на органа.

 

Освен това, видно от съставения акт, въз основа на който е издадена тази заповед, е посочено във втората част на изречението, в обстоятелствената част е посочено, че жалбоподателят „в качеството си на юридическо лице, собственик на горепосочената фирма, управлява МПС“. ЗДвП се отнася за водачите участници в движението, които са физически лица. Тази неяснота в административното производство относно факти, които следва стриктно да бъдат тълкувани, също води до незаконосъобразност, тъй като не е ясна волята на издателя на акта.

 

По изложените съображения обжалваната ЗППАМ следва да се отмени като незаконосъобразна.

 

При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените и доказани по делото разноски в размер на 305.15 евро, от които 5.15евро – внесена държавна такса и 300 евро адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.01.2026г. (л. 19 от делото), с отбелязване, че сумата е заплатена в брой.

 

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Ц. П. С. от [населено място], [улица], ап. 2, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GRAM-2457113/12.01.2026г., издадена от младши инспектор към РУ Дряново при ОД на МВР – Габрово.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово да заплати на Ц. П. С. от [населено място], [улица], ап. 2, [ЕГН], разноски по делото в размер на 305.15 евро (триста и пет евро и петнадесет цента).

РЕШЕНИЕТО e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.