Производство по реда на чл. 205, ал.1 от АПК във вр. чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 195, ал.2 от АПК..

 

Делото е образувано по искова молба на АСКЛЕПИЙ ЕООД със съдебен адрес гр. София, бул. Гурко, № 62А, ет. 3, ап. 9 – Адвокатска къща Рила Консулт ЕООД против НЗОК гр. София, ул. Кричим № 1 за причинените имуществени вреди от бездействието на управителя на НЗОК за произнасяне по реда на чл. 195, ал.2 от АПК въпреки влязлото в сила на 16.4.2024г. Решение на АСВТ по адм.д. 783/2019г. в размер на 8 000 лева, представляващ частичен иск от обща главница от 118 077, 67 лева и частичен иск за законна лихва за забава от 1000 лева от лихва общ размер 44 409,91 лева.

 

Настоящата инстанция намира за допустим подадения иск, доколкото е подаден от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, след отмяна на мълчалив отказ на Управител на НЗОК с горепосоченото Решение на АСВТ и връщане на преписката за ново произнасяне съгласно мотивите на решението, към момента на подаване на исковата молба е налице бездействие на АО по чл. 195, ал.2 от АПК. От действието на отменения подзаконов административен акт Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК от 10.1.2008г. са настъпили посочените в исковата молба имуществени вреди, за което е била предявена искова молба, разгледана от АСВТ по адм.д. 191/24г. Настоящата искова молба е за същия размер причинени имуществени вреди, но от бездействието на Управителя на НЗОК за периода от 1.2.2008г. до 10.4.2009г.От съда се иска да уважи подадената искова молба в предявения частичен размер, която се явява доказана и основателна. Ищецът счита, че е доказал претърпените от него имуществени вреди от незаконосъобразния акт на Управител НЗОК съответното Указание. Претендират се разноски.

 

Ответник жалба НЗОК гр. София оспорва така подадения иск като недоказан тъй като претендираната сума по частичния иск представлява разлика между пределните цени на лекарствените продукти и предполагаемите пропуснати ползи, които видно от изслушаната СИЕ не могат да бъдат установени по размер. Претендира разноски в производството и прави възражение за прекомерност на разноските, направени от ответната страна. В подробна писмена защита развива доводите си за липсата на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ : незаконосъобразен акт/ бездействие, вреда, пряка причинно – следствена връзка между тях. В исковата молба се твърди се, че бездействието на АО по чл. 195, ал.2 от АПК, да се произнесе по направената имуществена претенция след отмяна на подзаконов нормативен акт, е правопораждащият факт за възникване на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Това становище обаче не намира според него нормативна опора, тъй като не създава за ищеца имуществено право. Освен това намира, че дори да са възникнали определени вреди в патримониума на ищеца, липсва пряка причинно- следствена връзка между бездействието и пропуснатите ползи. Отделно от това счита, че не е доказан размера на тези вреди, доколкото същите се явяват предполагаеми и са определени като разлика между цените по отмененото Указание и пределните цени по приложената нормативна уредба НУПРРПЛП. Тази методика, по която е работило вещото лице, почива на недоказано предположение, че при липса на Указание лекарствените продукти биха били реализирани именно на пределните цени. Това е така, доколкото пределните цени не са равнозначни на понятието продажни цени. В хода на производството намира, че е останало недоказано, че продуктите биха били продадени на тези максимални стойности, нито че биха били закупени при тях. С тези аргументи моли съдът да остави без уважение подадената искова молба.

 

Представителят на ВТОП заема становище за доказаност и основателност на исковата молба по изложените в нея аргументи, предлага съдът да се произнесе в горепосочения смисъл.

 

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните в хода на производството писмени доказателства и изслушана СИЕ, от фактическа страна намира за установено следното :

 

1. На 13.04.2007г. влиза в сила ЗЛПХМ като по силата на чл. 260, ал.1 от него, е издадена Наредба за условията, правилата и реда за регулиране, регистриране на цените на лекарствените продукти НУПРРРЦЛП, в сила от 1.2.2008г. отменена от 20.12.2011г. с ПМС № 340/14.12.2011г.

 

2. Асклепий" ЕООД е сключил договори с предмет - отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, както следва: Договор № 04-0536/28.03.2006 г., Договор № 04-0535/28.03.2006 г., Договор № 04-0537/28.03.2006 г. и Договор № 04-0342/11.02.2008 г., които са се прилагали до 31.05.2009 година.

Посочените четири договора са сключени на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 46, ал. 2 от Националния рамков договор за 2006 г. (отм.);. С тях ответното дружество се задължава да отпуска на здравноосигурени лица лекарства за домашно лечение на територията на страната, заплащани напълно или частично от НЗОК, включени в лекарствения списък на НЗОК.

 

3.. Управителят на НЗОК издава Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК с РД № 16-3/10.1.2008г, в което са определени пределни цени на изрично посочени лекарствени продукти – колона 7, колона 8 – частта, която се заплаща от НЗОК и колона 9 – частта, която се заплаща от ЗОЛ.

4. В изпълнение на издаденото от директора на НЗОК Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК №РД-16-3/10.01.2008 г., са сключени допълнителни споразумения към Договор № 04-0537/28.3.2006г. и Договор № 04-0535/28.3.2006г както и Договор за трета аптека № 04-0342/11.2.2008г. и допълнително споразумение към Договор № 04-0536/28.3.2006г. По – конкретно, било е договорено изпълнителят да продава лекарствата по цени, съгласно Приложение № 1, което Приложение съответства на Приложение № 2 от Указанието на Управител на НЗОК, съдържащо определени пределни цени на изрично посочени лекарствени средства - колона 7, колона 8 и колона 9.

 

5. С Решение №6826/6.06.2008г. по адм.д. 2762/2008г на ВАС, потвърдено с Решение № 4148/30.3.2009г. по адм.д. 2762/2008г. на ВАС е отменена колона 7 и колона 9 от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК с РД № 16-3/10.1.2008г. в сила от 1.2.2008г.

 

6. За периода от влизане в сила на Указанието 1.2.2008г. до момента на отмяната му 10.4.2009г. , ищецът по цитираните три договора и неговия праводател по четвъртия договор е продал лекарствени продукти на пациенти по цени, посочени в това Указание, в резултат на което разликата между цената на лекарствените средства, отпускани на пациентите съобразно Указанието и действително дължимата цена спрямо горепосочената Наредба по четирите процесни договора ищецът претендира да е в размер на 118 077,67 лева.

 

7. След отмяната на горепосочения подзаконов нормативен акт е подадено искане от ищеца с вх. № 11-03-4/20.6.2018г. с правно основание чл. 195, ал.2 от АПК, като бездействието е обжалвано пред АССГ на основание чл. 256 и сл. От АПК, като с Решение № 7266/4.12.2018г. АССГ е отменил като незаконосъобразно бездействието на Управител на НЗОК и е върнал преписката на органа за произнасяне, което е влязло в сила поради необжалване.

 

8. С Писмо изх. № 11-03-4/10.1.2019г. Управител на НЗОК е отказал да изплати обезщетение, дължимо по повод отменен незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, което е отменено с Решение № 269/4.06.2019г. постановено по адм.д. 199/2019г. на АСВТ, потвърдено с Решение № 15515/14.11.2019г. по адм.д. 8097/2019г. на ВАС и преписката е върната за постановяване на нов акт, съобразно мотивите на съдебното решение.

 

9. В определеният от съда срок за произнасяне от един месец от датата на влизане на Решението в сила т.е. от 14.12.2019г., Управител на НЗОК не се е произнесъл, поради което е налице мълчалив отказ, отменен с Решение № 314/23.11.2020г.по адм.д. 783/2019г. на АСВТ, потвърден с Решение 4915/16.04.2021г. по адм.д. 811/21г. по описа на ВАС и съответно влязло в сила на 16.04.2021г.

 

10. След влизане в сила на горното Решение от 16.04.2021г. до датата на подаване на исковата молба 18.04.2025г. няма произнасяне на Управител на НЗОК. От липсата на произнасяне на Управител на НЗОК дружеството твърди, че е претърпяло имуществени вреди, в размер на 118 077,67 лева, за периода от 1.02.2008г. до 10.4.2009г. и законна лихва от 44 409,91 лева. Именно това бездействие на органа за уреждане на вредните последици от отменен подзаконов акт по чл. 195, ал.2 от АПК според ищеца е първата предпоставка по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Горепосочените вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното бездействие, като аргументи се извеждат от ТР № 1/ 20.4.2023г. на ВКС по т.д. 1/2022г.

 

11. По искова молба на Асклепий ЕООД е образувано адм. д. 191/2014г. против НЗОК с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащането на обезщетение от касата за вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 15 000 лева, представляващи разликата между цената на лекарствените средства, които са отпускани на пациентите съгласно Указание за работа с лекарствен списък № РД-16-3/10.01.2008 г. и действително дължимата цена за тях съгласно Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (отм.) за периода от влизане в сила на указанието – 01.02.2008 г., до спиране на прилагането му на 31.05.2009 г., както и законната лихва от датата на причиняване на вредите до деня на завеждане на иска в размер на 3 000 лева и законната лихва след това до окончателното изплащане на сумите. В съдебно заседание на 12.12.2014 г. ищецът е поискал и съдът е допуснал изменение на иска само относно размера на същия, както следва: претендират се пропуснати ползи в размер на 134 657 лв., както и законната лихва от датата на причиняване на вредите до деня на завеждане на иска в размер на 41 463.96 лева и законната лихва след това до окончателното заплащане на сумите. С Решение № 477/5.12.2014г. по горепосоченото дело исковата претенция е била отхвърлена и Решението е оставено в сила с Решение 572/15.1.2018г. по адм. д. 1886:/2015г.на ВАС.Следователно със сила на пресъдено нещо е отхвърлена претенцията на ищеца за имуществени вреди, причинени от отменен подзаконов нормативен акт.

 

12. Дружеството е подало и иск със същото правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за причинени вреди от отменен мълчалив отказ на Управител на НЗОК и евентуален такъв от нарушение правото на ЕС, с правно основание чл. 2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ като с Решение № 345/22.12.2022г. по адм. д. 744/2021г. съдът е отхвърлил и двата иска, което решение е потвърдено с Решение № 9643/2.03.2024г. по адм.д. 3500/2023г. на ВАС. Следователно със сила на пресъдено нещо е отхвърлена претенцията за имуществени вреди от отменен като незаконосъобразен мълчалив отказ на Управител на НЗОК да се произнесе по реда на чл. 195, ал.2 от АПК , отменен с влязло в сила Решение № 314/23.11.2020г.по адм.д. 783/2019г. на АСВТ, потвърден с Решение 4915/16.04.2021г. по адм.д. 811/21г. по описа на ВАС и съответно влязло в сила на 16.04.2021г. тъй като претендираните вреди предхождат отменения мълчалив отказ, поради което не е налице причинно следствена връзка между незаконосъобразния акт/ действие на АО и причинените вреди. В същото Решение ВАС се е произнесъл и по евентуалния иск с правно основание чл.2а, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, касаещ нарушение на разпоредбите на чл. 49, ал.2 от ДФЕС във вр. с Решение на СЕС по съединени дела С-570/07 571/07 като е намерил същият за неоснователен, доколкото се касае за вътрешни отношения, поради което спорът не попада в приложното поле на ДФЕС.

 

13.В същото Решение изрично в т. 2 на стр. 4 е посочено какъв следва да бъде предявеният иск съобразно мотивите на Решение № 5/19.4.2019г. на КС по к.д. 12/2018г, ТР№1/ 20.4.2023г. на ВКС по т.д.1/2022г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 71/6.04.2020г. на ВКС по гр. д. 3804/2019г. ,както и от мотивите на съдебните решения по адм.д. 199/2019г. на АСВТ, адм.д. 8097/2019г. на ВАС, адм.д. 783/2019г. на АСВТ и адм.д. 811/21г. на ВАС, които са описани по- горе- чл.1, ал.1 от ЗОДОВ като се претендират вреди от неизпълнение на задължение, пряко произтичащо от закон. Такъв е и настоящият иск.

 

В хода на съдебното дирене са приети като доказателства всички описани по- горе писмени такива и е изслушана СИЕ, която съдът цени като обективна и безпристрастна. Задачите на същата са били да определи: 1. Какъв е размерът на разликата между определените в процесното Указание на директора на НЗОК в колона 7 на Приложение № 2 цени на лекарствените продукти и цената за търговец на дребно на същите продукти по силата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (отм.) за всички отпуснати лекарствени продукти в периода от 01.02.2008г. до 31.05.2009г. (вкл.) по Договор № 04-0535/28.03.2006г., Договор № 04-0537/28.03.2006г., Договор № 04- 0342/11,02.2008г.и Договор № 04- 0536/28.03.2006г.} които продукти са посочени по кодове в спецификациите по фактури и финансови отчети от процесния период. При определяне на цените на лекарствените продукти за търговец на дребно по силата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (отм.) да се съобразят договорените от НЗОК в периода 01.02.2008 г. - 31.05.2009 г. надценки с търговците на едро на лекарствените продукти, които са компонент от цената. 2.Да се изготви вариант на изчислението по т.1 за периода 01.02.2008г. до 10.04.2009г.;3. Какъв е размерът на дължимата законна лихва за забава върху изчислената сума на пропуснати ползи - разлика в цените на лекарствените продукти, съставляваща отговора на задачата по предходните две точки, за период от 16.04.2021 г. до деня на завеждане на исковата молба?;4.Водено ли е редовно счетоводството на ищеца в периода 01.02.2008 г. - 31.05.2009 г.?;5. По какви цени са отпускани на здравноосигурените лица лекарствените продукти, заплащани от бюджета на НЗОК в периода 01.02,2008 г. до 10.04.2009 г., както и в предходен период 01.01.2008 г. - 01.02.2008 г. - има ли разлика с определените от НЗОК пределни стойности, извършвани ли са намаления на цените на продуктите в стойност по - писка от определената от НЗОК в полза на пациентите. Отговорите на вещото лице ще бъдат обсъждани по съществото на спора.

 

 

При така установеното от фактическа страна , което е безспорно, съдът прави следните правни изводи:

 

Според разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК, гражданите и юридическите лица могат да търсят обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Съгласно чл.1 , ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и ЮЛ от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод извършване на административна дейност, както и в за вредите причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни актове. Предявеният иск е с правно основание чл. 203 и сл. От АПК във вр. С чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и касае обезщетение за вреди настъпили от неизпълнение на задължение, пряко произтичащо от закон- чл. 195, ал.2 от АПК който задължава Управителят на НЗОК в тримесечен срок от отмяната на издадения от него подзаконов нормативен акт да отмени последиците от действието му служебно, т.е. следва в горепосочения срок да се произнесе с друг акт, имащ действие по отношение на всички субекти, спрямо които е действал обявения за нищожен или унищожаем подзаконов нормативен акт, и с него се уредят: 1. Всички въпроси относно валидността на възникналите правоотношения 2. Да се извърши преценка на придобити, погасени или изменени права 3. Да се извърши преценка за вредите за нарушени имуществени или неимуществени права.

 

От страна на ответник жалба е направено възражение за недопустимост на предявения иск, което настоящата инстанция намира за неоснователно: С разпоредбата на чл. 204, ал.4 от АПК тъй като се претендират вреди от бездействие на органа да издаде нов акт, с който да уреди последиците от отмяната на подзаконовия нормативен акт чл. 195, ал.2 от АПК, настоящата инстанция следва да се произнесе по незаконосъобразността на бездействието – неизпълнение на нормативно установено задължение. С оглед на гореизложената фактическа обстановка се установява, че с влязло в сила Решение по адм. д. 8426/2018г на АССГ горепосоченото бездействие е било отменено като незаконосъобразно и същото е един от елементите на ФС за възникване на отговорност на ЮЛ по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

 

В подадения писмен отговор на ответник жалба се посочва, че искът е недопустим, на следните няколко основания:

 

1.Налице е произнасяне на съд по същата претенция между същите страни, - Решение по адм. д. 191/2014г., поради което е налице сила на пресъдено нещо и въпросът не може да се пререшава от настоящата инстанция

 

2.С решение по адм.д. 744/21г. на АСВТ между страните за претенция на същите имуществени вреди, но от отменен мълчалив отказ на Управител на НЗОК, съдът е приел, че в този случай същите не са пряка и непосредствена последица на неизпълнение на задължението на АО. Намира, че така постановеното Решение също за процесуална пречка за разглеждане от съда на настоящия иск за същата сума.

 

3. Недопустимост на претенцията от 1.2.2008г. до 10.4.2009г., тъй като за този период няма отменен подзаконов нормативен акт, а съгласно чл. 195, ал.1 от АПК същият се счита отменен с влизане в сила на съдебното решение, поради което действието на последното е само за напред. В този смисъл ТР № 2/27.06.2016г. по т.д. 2/2015г. на ОСС на ВАС.

 

Мотивите на съда по т.1 са следните: Както се посочи по- горе със сила на пресъдено нещо е отхвърлена претенцията на ищеца за имуществени вреди, причинени от отменен подзаконов нормативен акт видно от адм.д. 191/2014г., докато в настоящото производство претенцията е за имуществени вреди от бездействие на АО да уреди последиците от отменен подзаконов нормативен акт, следователно не е налице идентичност на двата спора.

 

По възражението по т.2 съдът намира следното : Както се посочи по- горе дружеството е подало и иск със същото правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за причинени вреди от отменен мълчалив отказ на Управител на НЗОК и евентуален такъв от нарушение правото на ЕС, с правно основание чл. 2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ като с Решение № 345/22.12.2022г. по адм. д. 744/2021г. съдът е отхвърлил и двата иска, което решение е потвърдено с Решение № 9643/2.03.2024г. по адм.д. 3500/2023г., Следователно със сила на пресъдено нещо е отхвърлена претенцията за имуществени вреди от отменен като незаконосъобразен мълчалив отказ на Управител на НЗОК да се произнесе по реда на чл. 195, ал.2 от АПК , тъй като претендираните вреди предхождат отменения мълчалив отказ, поради което не е налице причинно следствена връзка между незаконосъобразния акт/ действие на АО и причинените вреди поради което отново не е налице идентичност на казусите.

 

Съображенията на съда по т. 3 са следните: Освен това исковата молба, въз основа на която е образувано делото, е постъпила в съда след влизане в сила на измененията в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, обнародвани в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. Съгласно §6, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ, с който са приети измененията в чл.1, този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила. Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в редакцията ѝ към момента на подаване на исковата молба сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Следователно и възражението на ответника относно недопустимост на иска, основана на цитираното ТР № 2/2016 г. на ВАС се явява неоснователно, защото е видно, че със ЗИДЗОДОВ ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е допълнена именно с възможността да се претендира обезщетение за вреди, настъпили от действието на отменени подзаконови нормативни актове, като в този смисъл и в мотивите към законопроекта изрично е било посочено, че с допълнението се цели именно преодоляване на последиците от въпросното Тълкувателно решение на ВАС и промяната създава необходимите гаранции за защита от вреди в тези именно случаи, за които съгласно ТР не е било възможно търсене на отговорност чрез обезщетение на вреди. Както е имал възможност и ВАС да посочи в редица свои актове след постановената промяна в ЗОДОВ, исковете за вреди, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, се явяват допустими. Обстоятелството, че отмяната на незаконосъобразния подзаконов нормативен акт е занапред, съгласно нормата на чл.195, ал.1 от АПК, на която се позовава ответника, не означава, че последиците от действието му до този момент се заличават автоматично. Наистина се презумира законосъобразността му през този период. Въведените с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за отговорността на държавата и общините за вреди, включително и от действието на отменените като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови административни актове, обуславя допустимостта на иска за вреди в съответствие с чл.204, ал.1 от АПК и тази допустимост не се препятства от процесуалноправната норма на чл.195, ал.1 от АПК, защото с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се изисква причиняване на вреди „от действието“ на отменения като незаконосъобразен подзаконов акт, т.е. в периода преди да бъде отменен, която отмяна иначе има действие занапред, но правните последици, вкл. и вредите, възникнали от действието на подзаконовия нормативен акт, подлежат на служебно уреждане от компетентния орган съгласно чл.195, ал.2 от АПК, както и на уреждане, обезщетяване по съдебен ред именно с иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Служебното уреждане на последиците, вкл. и вредите от административния орган не препятстват допустимостта на иска за вреди пред съд в посочената хипотеза, след изчерпване на възможността по административен ред те да бъдат уредени. Допустимостта на исковете за вреди, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, както е посочвал ВАС в свои актове, произтича и от основния принцип предвиден в чл.7 от Конституцията, съгласно който държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове на нейните органи, без да се прави разграничение за вида им - индивидуални, общи или подзаконови. В тази насока относно допустимостта на така предявените искови претенции са напр. Определение № 7918/2020 г. по адм. дело № 3611/2020 г. и Определение №7155/2021 г. по адм. дело № 3236/2021 г. и двете на ВАС. В този смисъл е и Решение № 5/2019г. по к.д. 12/2018г. на КС, в което се посочва, че дори подзаконовият нормативен акт да бъде отменен от съда поради материалната му незаконосъобразност, правният ефект от отмяната се поражда само занапред съгласно чл. 195, ал.1 от АПК, като през време на действието му този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. Породените от такъв акт правни последици през периода на неговото действие се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизане в сила на съдебното решение. В тези последици се включват въпроси като: валидността на възникналите правоотношения, преценка за придобити, погасени или изменени права и преценка за вредите (имуществени и/или неимуществени) от нарушени права. По този начин правата на гражданите и юридическите лица винаги ще бъдат гарантирани, а интересите им – защитени. Освен това третото възражение за недопустимост, че към посочения период няма отменен подзаконов нормативен акт касае въпроса за основателността на иска, а не за неговата допустимост.

 

По основателността на предявения иск съдът намира следното: Държавата и общините отговарят обективно за всички вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински административни органи и това не е обвързано от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Отговорността е гаранционно- обезпечителна, в какъвто смисъл е т.6 от ТР №3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС и е специфично проявление на принципа за отговорност на работодателя по чл.49 от ЗЗД. Поради което правната квалификация е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, аналогичен текст с хипотезата на чл. 45 от ЗЗД при непозволено увреждане. Това има значение при тълкуване на ЗОДОВ по отношение обхвата на задължението за поправяне на причинените вреди, предвид §1 от ЗР на ЗОДОВ . За неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони.”.

 

За да възникне отговорност на държавата е необходимо да бъде осъществен фактически състав, който съдържа три кумулативни условия: 1/.Елемент на фактическия състав на отговорността е незаконосъобразност на административен акт, действието или бездействието на административния орган. Според ТР № 3/ 22.04.2004 г. по Т.Гр.Д. №3/ 2004 г., , ОСГК, което съгласно т.3 и т.4, е елемент на фактическия състав, като в конкретния случай е бездействие по изпълнение на нормативно установено задължение по чл. 195, ал.2 от АПК.

 

2/Вреди, които да са настъпили от незаконосъобразни актове, действия или бездействия, като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

 

3/Ищецът следва да докаже следващия елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличието на причинна връзка между вредите и административния акт, фактическото действието или бездействие. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава непосредствено, директно въздействие върху правната сфера на увредения. Не трябва да има опосредена връзка между вредата и отменения административен акт или бездействията и действията на администрацията. В решение №1258/2008г. на ВКС по гр.д.730/2006г.на ІV гр.д. е дадено определение какво следва да се разбира под „преки „ и непосредствени „вреди”. Причинната връзка между вредите и административната дейност не се предполага и трябва да се докаже от ищеца. Освен това следва да се спази изричното указание на законодателя, в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, че вредите от фактическите действия и бездействия трябва да са настъпили при или по повод изпълнение на административна дейност. От значение е връзката между незаконните фактически действия или бездействия на органа или длъжностното лице, и вредата. Наличието на тази причинна връзка е важна, защото при липсата на доказателства за наличието на такава, отговорността не може да бъде ангажирана. Отговорност се носи само за незаконосъобразното осъществяване на възложени функции на органите и длъжностните лица, а не изобщо за всички незаконни и увреждащи действия и бездействия на физически лица, заемащи държавна служба.

 

Съгласно чл. 195, ал.2 от АПК Управител на НЗОК, явяващ се издател на отменения подзаконов нормативен акт е задължен служебно да поправи последиците от неговото действие. При наличие на безусловно задължение, произтичащо от закона, бездействието за изпълнението му следва да се приеме като незаконно неизпълнение по смисъла на чл. 195, ал.2 от АПК. Или в обобщение задължението на този орган произтича пряко от посочената разпоредба на АПК и не е необходимо нарочно отправено искане. В хипотезата на чл. 256, ал.2 от АПК съдът следва да постанови решение с което да осъди ответника да извърши действието в този смисъл напр. , Решение № 14666 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4851/2019 г., Императивната норма на чл. 195, ал.2 от АПК, която е категорична, че поправянето на правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Това правно задължение е включено по изричен начин в компетентността на издалия унищожаемия нормативен акт орган и не може да се разглежда като негово право или като въпрос от оперативната му самостоятелност, а е задължение, произтичащо пряко от закона, и като такова, то е корелативно свързано с изискването на чл.6 от АПК административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В горепосоченото Решение по адм.д. 8426/2018г.по описа на АССГ , което има задължителна сила за настоящата инстанция, съдът е приел, че законовите условия за упражняване на защитата по чл. 256 от АПК са били налице т.е за упражняване на защита по чл. 256 от АПК в хипотезата на чл. 195, ал.2 от АПК следва да е възникнало задължение за уреждане последиците от незаконния акт, което задължение следва безусловно и пряко от закона и е вменено на компетентния административен орган – Управител на НЗОК, а неизпълнението му поражда правната необходимост и правен интерес от защита срещу неоснователно бездействие. При наличие на безусловно задължение, произтичащо от закона, бездействието за изпълнението му съдът приема като незаконно неизпълнение по смисъла на чл. 256 от АПК и че в хипотезата на чл. 256, ал.2 от АПК съдът следва да постанови решение, с което да осъди ответника да извърши действието, като определя срок за това. Съдебната практика в смисъл, че е недопустим редът по чл.256 от АПК, когато се налага опосредяване чрез извършване на някакво волеизявление или издаване на административен акт, защото изискването по чл.256 ал.1 от АПК е за бездействие по задължение, пряко произтичащо от нормативен акт, е неприложима. Първо, защото е формирана преди приемането на Тълкувателно решение № 2/27.6.2016г. по т.д. 2/2015г. на ВАС и второ, не касае нормативен акт, както е в случая, за който последиците от обявяването му за нищожен. В този смисъл постановеното Решение на АССГ установява незаконосъобразността на първия елемент от ФС на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 195, ал.2 от АПК, наличие на незаконосъобразно бездействие.

 

Вторият елемент от ФС за възникване на отговорността на държавата е дали, са настъпили вреди, което съответно се свързва и с последния елементи да съществува пряка ,причинно- следствена връзка между противоправното бездействие на АО и настъпилата вреда. Най-напред се търси отговор на въпроса дали вредите са причинени от противоправното деяние (действие или бездействие), при което се прилага теорията за еквивалентността (равноценното условие), т.е. ако деянието е conditio sine qua non за настъпилите вреди, налице е тази пряка причинно следствена връзка. На следващо място се поставя граница на отговорността за непозволено увреждане, като обезщетение се дължи само за преките вреди, които са адекватно причинени от противоправното деяние. Въз основа на опита и познанието за обективните характеристики на явленията се изолират онези резултати от увреждащото поведение, които са негова закономерна последица. Става въпрос за абстрактна преценка дали противоправното деяние по принцип е годно да причини дадени вреди. По този начин ПСВ се определя като „безусловна и конкретно на генетична и временна последователност“ между деянието и вредите. Това общо понятие за ПСВ е възприето в юриспруденцията по ЗОДОВ като напр. съгласно Решение № 2601 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12721/2011 г.: „Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт/ действие или бездействие, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.. Същата формулировка се открива в редица други решения на ВАС (напр. Решение № 2819 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9138/2010 г..; Решение № 1706 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9953/2010 г.).

 

В съдебната практика няма спор по въпроса, че и при договорната, и при деликтната отговорност възниква задължение за покриване както на претърпените загуби, така и на пропуснатите ползи, независимо че термините са изрично използвани само при договорната отговорност – чл. 82 ЗЗД. Доколкото обаче чл. 51, ал. 1 ЗЗД недвусмислено предвижда, че на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди от противоправното деяние, то обезщетението обхваща както претърпените загуби, така и пропуснатите ползи. Поради липсата на легално понятие за пропусната полза, в доктрината се приема, че същата „обхваща всички имуществени предимства, които в момента на вредоносното събитие не съществуват в имуществото на пострадалото лице, но които биха влезли в състава на имуществото му, ако не беше непозволеното увреждане т.е. това е неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора.. Съгласно § 1 на ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони. В Тълкувателно решение №3/2012г. по т.д.3/2012г. на ОСГТК на ВКС се посочва, че установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 от ЗЗД за обезщетяване - да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника. С други думи тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването“. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/2023г. по т.д. 3/2021г. по ОСГТК на ВКС, в което се посочва, че причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение.

 

След като дружеството-ищец е продавало лекарствата под предвидените надценки от горепосочената Наредба, определено същото е претърпяло вреди във формата на пропуснати ползи. Както се посочи по- горе вещото лице в приетата СИЕ е посочило Какъв е размерът на разликата между определените в процесното Указание на директора на НЗОК в колона 7 на Приложение № 2 цени на лекарствените продукти и цената за търговец на дребно на същите продукти по силата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (отм.) за всички отпуснати лекарствени продукти в периода от 01.02.2008г. до 31.05.2009г. (вкл.) по Договор № 04-0535/28.03.2006г., Договор № 04-0537/28.03.2006г., Договор № 04- 0342/11,02.2008г.и Договор № 04- 0536/28.03.2006г.} които продукти са посочени по кодове в спецификациите по фактури и финансови отчети от процесния период, като при определяне на цените на лекарствените продукти за търговец на дребно по силата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (отм.) се е съобразило с договорените от НЗОК в периода 01.02.2008 г. - 31.05.2009 г. надценки с търговците на едро на лекарствените продукти, които са компонент от цената и е изготвило вариант на изчислението по т.1 за периода 01.02.2008г. до 10.04.2009г.;при което разликата се явява 1 181 088,72 лева. стр.14 от делото. Методът използван от вещото лице е следния: същото е взело предвид финансовите документи при търговеца за продадените лекарства и след това общо е определило тази разлика в надценките. Настоящата инстанция обаче намира, че не са изпълнени задължителните указания в горепосочените Тълкувателни решения, доколкото, при този метод е определен максимален размер на надценката при действие на Указанието, и при действие на Наредбата на продадените от дружеството лекарства. В този смисъл основателно е възражението на ответника по иска, че не може механично да се пренасят посочените данни и да се приеме, че те доказват пропуснатите ползи, доколкото самият ищец не винаги прилага максималната надценка, допустима от закона и на второ място, не е ясно, дали при такива максимални цени клиентите биха закупили лекарствата си именно от този търговец. Правилно и почиващо на закона е неговото възражение, че липсва съвпадение между понятието продажна цена и такава, определена с максимална надценка, допустима от закона. Още повече, че за посочения период, всички останали аптеки на територията на държавата са спазвали също това Указание, поради което лекарствата при тях са били по- евтини от тези изчислени от вещото лице в табл. Стр.13 и стр.14 колона 4. Това води до извод, че дружеството въобще не би продало нито едно от тези лекарства поради високата му стойност. По изложените съображения съдът счита, че твърдяната имуществена вреда под формата на пропусната полза е само евентуална, а не е реално настъпила. Следва, че претендираното от ищеца обезщетение на имуществени вреди за пропуснати ползи не са от категорията на преките и непосредствени вреди, които подлежат на обезщетяване по чл. 4 от ЗОДОВ. В този смисъл съдът приема, че искът е недоказан по основание и не следва да обсъжда претенцията за неговия размер.

 

Настоящата инстанция намира, че не е налице и третият елемент от ФС на деликтната отговорност на държавата , визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото не е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между бездействието на ответника и настъпилите вреди. Това е така, доколкото както се посочи по- горе тези пропуснати ползи са пряк резултат от прилагането на подзаконовия нормативен акт, а не от отмененото бездействие на АО т.е. налице е опосредена, непряка връзка. Освен това вредите са настъпили преди отмяната на самото бездействие от АССГ, което означава, че същите не могат да бъдат негова последица.

 

По изложените съображения съдът намира, че като неоснователен и недоказан частичния иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а лихвата като акцесорно задължение следва статуса на главното задължение и също следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Съдът намира, че следва да направи още едно уточнение: Както се посочи по- горе , в Решение № 9643/2.09.2024г. по адм. д. 3500/2023г. на ВАС, последният се е позовал на Тълкувателно решение № 1 от 20.04.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГТК. В последното изрично е посочено, че в резултат на противоправното действие на приемане на противоконституционен закон и противоправното бездействие, изразяващо се в неуреждане на имуществените последици след обявяването на закона за противоконституционен, за частноправните субекти могат да настъпят вреди като пряка и непосредствена последица от противоправното деяние. Имущественото разместване, което е осъществено въз основа на законови разпоредби, обявени впоследствие за противоконституционни, без Народното събрание да уреди последиците от това в разумен срок, съставлява вреда за платилия правен субект. С оглед на това Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС счита, че правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици, e непозволено увреждане – чл. 49 ЗЗД. Отговорността на Държавата е деликтна, обективна, безвиновна, има гаранционно-обезпечителен характер и се реализира, без оглед обстоятелството виновно ли е било поведението на съответните длъжностни лица. Доколкото посоченият текст на чл.22, ал.4 от ЗКС е аналогичен на чл. 198, ал.2 от АПК, то следва да се приеме, че в този случай правното основание на такъв иск би бил чл. 49 от ЗЗД, а не иск по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди ,настъпили от бездействие на АО по чл. 195, ал.2 от АПК, поради което делото би било родово подсъдно на общите съдилища.

 

От страна на ответника не е направено възражение за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД във вр. с §1 от ДР на ЗОДОВ. Съгласно този текст, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а в чл. 114 от ЗЗД е посочено, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като давността не се прилага служебно по арг. От чл. 120 от ЗЗД. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В случая отменителното съдебно решение № 7266/4.12.2018г. АССГ е влязло в сила 2018г. поради което петгодишната давност е изтекла през м. декември 2023г.

Предвид всичко изложено и съдът намира, че следва да отхвърли предявените от ищеца искове изцяло, като при този изход на спора и с оглед направеното с отговора по исковата молба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника, то съобразно с нормата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, във връзка с чл.37 от ЗПП, вр. с чл.24 от НЗПП /в редакцията към момента на приключване на настоящото производство/ ще следва ищецът да бъде осъден да заплати такова на ответника в размер на 150 евро.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК оси състав на Административен съд Велико Търново

 

 

РЕШИ:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователен предявения от АСКЛЕПИЙ ЕООД със съдебен адрес гр. София, бул. Гурко, № 62А, ет. 3, ап. 9 – Адвокатска къща Рила Консулт ЕООД иск против НЗОК гр. София, ул. Кричим № 1 за причинените имуществени вреди от бездействието на управителя на НЗОК за произнасяне по реда на чл. 195, ал.2 от АПК въпреки влязлото в сила на 16.4.2024г. Решение на АСВТ по адм.д. 783/2019г. в размер на 8 000 лева, представляващ частичен иск от обща главница от 118 077, 67 лева и частичен иск за законна лихва за забава от 1000 лева от лихва общ размер 44 409,91 лева.

 

ОСЪЖДА АСКЛЕПИЙ ЕООД със съдебен адрес гр. София, бул. Гурко, № 62А, ет. 3, ап. 9 да заплати на НЗОК гр. София, ул. Кричим № 1 –разноски в производството в размер на 150- сто и петдесет- евро.

 

 

Решението, подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

Препис от Решението да се връчи на страните по реда на чл. 137 от АПК