Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на В. А. Х. срещу Определение № 97 от 08.05.2025 г. по АНД № 37 /2025 г. по описа на РС - Ихтиман, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 63 от 30.03.2025 г. по АНД № 37/2025 г. по описа на РС – Ихтиман в частта за разноските.

Частният жалбоподател счита определението за неправилно като намира за погрешно прието от РС, че по делото не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Счита, че представения договор за правна помощ е достатъчно доказателство за извършеното плащане. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и претендира разноски по делото.

Редовно призован за датата на съдебното заседание В. А. Х., представляван от адвокат Иванова поддържа частната касационна жалба като претендира разноски по делото в настоящата инстанция.

В отговор на подадената частна касационна жалба от страна на АПИ за изложени съображения за неоснователност. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по частната касационна жалба АПИ, редовно призован за датата на съдебното заседание, не изпраща представител.

Софийска окръжна прокуратура не изпраща представител.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, и след извършена проверка за законосъобразност на обжалваното съдебно определение, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

За да отхвърли молбата за изменение на решение № 63 от 30.03.2025 г. по АНД № 37/25 г. по описа на РС – Ихтиман в частта за разноските, съдът е приел, че не са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение, поради което не е налице основание от страна на съда да ги присъди.

Съгласно ТР № 6/2013 г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК, само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. В договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, като удостоверява, че страната не само е договорила, но е и заплатила адвокатското възнаграждение в размер на 550 лева.

Настоящият касационен състав не споделя мотивите на РС, развити в обжалваното определение, тъй като в договора за правна помощ от 13.12.2024г., приложен по делото, страните са записали, че възнаграждението в размер на 550 лева е заплатено в брой в деня на сключването му.

Ето защо, съдът приема че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а на касационният жалбоподател следва да се присъди претендираното пред РС адвокатско възнаграждение.

В полза на В. А. Х. следва да се присъдят и направените в настоящото съдебно производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, които са своевременно поискани, като са представени доказателства за извършеното им плащане.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ Определение № 97 от 08.05.2025 г., постановено по АНД № 37 /2025 г. по описа на РС Ихтиман.

Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на В. А. Х. сумата от 1230 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции и заплатена държавна такса.

Определението е окончателно.