Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по депозирана в законния срок жалба от „СМАРТ ОРГАНИК“ АД, [ЕИК], подадена чрез адв. С. Б., със съдебен адрес: [населено място], [жк], [улица], против Решение № 84 от 19.06.2025 г. постановено по АНД № 20241890200369/2024 г. по описа на РС – Сливница. С обжалваното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № 23-2400203 от 21.06.2024 г., издадено от К. Й. В. - директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ към Главна дирекция „Инспекция по труда“, с което на дружеството касационен жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лв. за нарушение по чл. 5, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), вр. чл. 6 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2).

Касационният жалбоподател намира за неправилно приетото от РС, че именно „Смарт Органик“ АД следва да носи административно-наказателната отговорност за осигуряване на комплексни ЗБУТ на всички работещи и подизпълнители на строителния обект при извършване на СМР. Посочва, че счита за неправилен извода на съда, че „Смарт Органик“ АД следва да носи административно-наказателна отговорност като работодател по смисъла на пар.1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ. На следващо място касаторът намира за недоказан извода на съда, че „Смарт Органик“ АД в качеството си на Възложител на строителния обект не е изпълнил задължението си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в това число и да изисква от съответните лица да контролират спазването на всички мерки за отстраняване, ограничаване или намаляване на опасностите за живота и здравето на работещите. Счита, че РС не е проверил изцяло законността на обжалваното наказателно постановление. Посочва, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ във връзка с чл. 6 от Наредба 2 от 22.03.2004 г. във връзка е чл. 5, ал.2 от ЗЗБУТ и чл. 6 от Наредба №2 от 22.03.2004 г.

Касаторът твърди, че РС в решението си, правилно е констатирал, че Възложителят е осигурил всички необходими лица, които да контролират за спазването на ЗБУТ, но неправилно е приел, че независимо от това, Възложителят винаги е отговорно лице за спазване на правилата, разписани по ЗБУТ. Решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Моли съда да го отмени, като постанови ново решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. Алтернативно моли да бъде върнато делото за ново разглеждане от въззивния съд. На последно място моли съда да намали размера на наложената „имуществена санкция“ до нейния минимален размер. Моли да му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Бабачев, който поддържа касационната жалба по изложените в нея аргументи.

Ответникът – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област се представлява от юрк. Димова, която оспорва касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно, във връзка с което моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прокурорът от Софийска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на РС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Административен съд София област, касационен състав, като обсъди посочените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, и след като извърши служебно проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол е решение № 84 от 19.06.2025 г. постановено по АНД № 20241890200369/2024 г. по описа на РС – Сливница, с което съдът е потвърдил Наказателно постановление № 23-2400203 от 21.06.2024 г., издадено от К. Й. В. - директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ към Главна дирекция „Инспекция по труда“. С посоченото НП на „Смарт Органик“ АД на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лв. за нарушение по чл. 5, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), във вр. чл. 6 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2). На основание събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства въззивната инстанция е приела за установено, че на 11.04.2024 г. след постъпил сигнал от 112 за смъртна злополука с Н. Б. А., [ЕГН], на строителен обект „Производствена и складова сграда за био хранителни продукти в имот с УПИ ***, кв. 7 от peг. план на [населено място], [община], [област], се установило че „Смарт Органик“ АД, в качеството му на възложител на горецитирания строителен обект, не е изпълнил задължението си, в процеса на строителството на обекта да изисква, а съответните контролни органи да контролират спазването на правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд от участниците в строителния процес в т.ч. от строителя и подизпълнителите, независимо от това, че в процеса на договаряне са определени един или повече координатори за изпълнение на задачите по чл.7 и 11 от Наредба № 2 /обн. ДВ бр.37/2004 г./за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, а именно: не са предприети мерки за отстраняване, ограничаване или намаляване на опасностите за живота и здравето на работещите, като не са осигурени комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълнявания от него строеж, в съответствие с Наредба № 2/обн. ДВ бр.37/2004 г./ за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, а именно: отворът на асансьорната шахта на кота +6,81м в строящата се сграда, който създава опасност от падане от височина, не е обезопасен чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване, вследствие на което Н. Б. А., който на 11.04.2024г. към 15:50 ч. снема размери на отвори на врати за ролетни щори на горецитирания обект, самоволно без свидетели се отклонява към необезопасения отвор на шахта за товарен асансьор на второ ниво и пада от кота +6,81м, като се наранява смъртоносно.

С посочената фактическа и правна обосновка АНО е приел, че жалбоподателят е нарушил чл. 5, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), вр. чл. 6 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

За установеното е съставен АУАН № 23-2400203 от 26.04.2024 г., който е връчен на представител на дружеството. Въз основа на него е издадено и атакуваното пред въззивната инстанция наказателно постановление № 23-2400203.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че преценени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото обосновават извод, че при съставяне на АУАН респ. при издаването на НП, не са констатирани съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП - спазена е компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални документа. Спазени са и изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта - АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. По същество на извършеното нарушение – безспорно е доказано нарушение на трудовото законодателство.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че „Смарт органик“ не следва да носи административно наказателна отговорност в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ. Правилен е извода на РС, че легалната дефиниция на понятието „работодател“ се съдържа в § 1, т. 1 ДР на КТ, а именно всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В § 1, т. 2 ДР на Закона за здравословните и безопасни условия на труд законодателят е дал отделно определение на понятието „работодател“, съгласно което това е понятието, определено в § 1, т. 1 от допълнителни разпоредби на КТ, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Същевременно съгласно § 1, т. 10 ДР на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.

Неоснователни са релевираните в касационната жалба оплаквания относно неправилното приложение на материалния закон. АНО правилно и законосъобразно е квалифицирал извършеното деяние от дружеството - жалбодател като административно нарушение по чл. 5, ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд/ЗЗБУТ/ и чл. 6 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, санкционирано на основание чл.413, ал.2 от КТ.

Съгласно предвидените в § 1 от Наредба №2 дефиниции: т.1. "Възложител" е всяко физическо или юридическо лице, за което се изготвя и изпълнява инвестиционният проект и има качеството на възложител по смисъла на ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид, че законодателят е уредил обществените отношения, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в специален закон, а именно в Закона за здравословни и безопасни условия на труд / ЗЗБУТ/. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗЗБУТ в процеса на проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на обектите възложителят е отговорен и изисква, а съответните контролни органи контролират спазването на правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд от проектанта и от строителя. Задълженията на възложителя, какъвто безспорно е „Смарт Органик" АД, в процеса на проектиране и строителство, са доразвити в Наредба №2. Това, че възложителят е имал сключен договор, както и че е имало определено лице-координатор по ЗЗБУТ, безспорно дружеството е изпълнило задължението си по чл.5, ал.1 т.2 от Наредба №2, то това не го освобождава от административнонаказателна отговорност. Дружеството следва да изисква спазване и осигуряване на такива, както и да следи за тях.

Относно възраженията в жалбата за вменената отговорност на санкционираното дружество, аргумент в полза на правилността на обжалваното НП са разпоредбите на Директива на съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване на безопасността и здравето на работниците на работното място (89/391/ЕИО), в чл. 5 на която, изрично е зададено като цел за постигане възлагането на отговорност на работодателя за осигуряване на безопасни и здравословни условия на работниците и когато се привличат външни служби или лица, като изрично се посочва, че това не го освобождава от отговорностите му в тази област.

Определената имуществена санкция с НП е в размер, който съответства на тежестта на нарушение, наказанието е под средния размер и с оглед настъпилите последици с летален изход, настоящият състав намира определения от АНО размер на санкцията за справедлив.

Съобразявайки нормата на чл. 221,ал.2 изр. 2 от АПК в ред. /Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./, съдът в настоящия си състав изцяло споделя мотивите на РС и не намира за необходимо да ги преповтаря.

Предвид горното, настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Не са налице касационните основания по чл. 348 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила като правилно, на основание чл. 221 ал. 2 от АПК.

Предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника и на основание чл. 63д от ЗАНН в полза на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв., определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.)

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд София област, I – ви касационен състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 84 от 19.06.2025 г. постановено по АНД № 369/2024 г. на Районен съд - Сливница.

ОСЪЖДА „Смарт Органик“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н Витоша, [жк] [улица]да заплати на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ сумата в размер на 130 (сто и тридесет) лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.