Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Делото е образувано по жалба на директора на РДГ – Велико Търново, чрез гл. юрисконсулт А. Ц. срещу Решение № 56/18.02.2026 г. по АНД № 1322/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с която е отменено НП № 2510500261 от 09.09.2025г. на директора на РДГ – Велико Търново, с което на Ю. В. В., за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, на основание чл. 266, ал. 2, пр. 7 от Закона за горите е наложена „глоба“ в размер на 500лв.; на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите е определено да заплати парична равностойност на предмета на нарушението в размер на 145.20лв. и РДГ Велико Търново осъдена да заплати на Ю. В. В. сумата 255.65 евро.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Според касатора неправилно РС е приел, че при издаването на НП, АНО е допуснал съществено нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като не е установил фактически обстоятелствата, свързани с произхода на дървесината и дървесината не е придобита от Ю. В.. Дори процедурата за издаване на разрешения за отсичане на дървета в зависимост от статута на мястото, в което се намират, да се регламентира в различни нормативни актове, то изискването за съпровождане при транспортиране, респ. съхранение на отсечената дървесина с превозен билет се регламентирало от ЗГ. В случая не следвало да се приложи ЗОСИ. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация – Ю. В. В., чрез адв. Х. К., оспорва жалбата в представени по делото писмено становище вх. № 2663/24.04.2026г. Счита, че съдът е стигнал до обосновани правни изводи. От друга страна, разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ не предвиждала присъждане на равностойността на предмета на административното нарушение. Такава възможност не е предвидена и в чл. 20 и чл. 21 от ЗАНН. Нарушена е разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, доколкото не е установена датата на извършване на нарушението. Нарушен намира и чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като НП от 09.09.2025г. е издадено повече от една година след съставянето на АУАН от 31.07.2024г. Не доказана намира и субективната страна на нарушението. Моли решението на РС – Велико Търново да бъде оставено в сила. Прави позоваване на чл. 28 от ЗАНН. Претендира разноски.

Представителят на ВТОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изразява становище, че макар да не споделя голяма част от аргументите на съда, счита решението за правилно като краен резултат. По тези съображения предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателствени средства въззивният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:

На 31.07.2024г. служители на РДГ - гр. В. Търново, съвместно със служители на РУП – гр. В. Търново, извършили проверка пред порталната врата на двора на частен имот в с. Миндя, [улица], собственост на Ю. В.. При нея било констатирано, че се съхраняват 3 /три/ пространствени куб. метра дърва за горене от дървесен вид цер, глог, круша и джанка, непридружени с превозен билет. Проверяващите изискали от лицето, което присъствало по време на проверката пред имота, документи за въпросната дървесина. Пред служителите Ю. В. заявила, че не може да представи съответните документи, доказващи произхода на дървесината, тъй като такива не й били предоставени от доставчика на дървесината П. К.. Същият се явил на място и заявил, че е добил дървесината от изоставени земеделски земи, негова собственост, за което имал разрешителни от общинските власти. На датата на проверката 31.07.2024г. служителите на РДГ – гр. В. Търново съставили констативен протокол серия В №011523 и на Ю. В. АУАН серия В № 008769, с оглед констатираното нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 по Закона за горите, тъй като не притежавала документи, удостоверяващи законния произход на дървесината, вкл. превозен билет. Проверката на ВТРП е приключена с постановление за отказ да се образува досъдебно производство.

С обжалваното решение районният съд е отменил НП, като е приел, че при издаването на наказателното постановление, административно наказващият орган е допуснал съществено нарушение на нормата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, която му вменява задължение да извършва собствена проверка на акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, да извършва и разследване на спорните обстоятелства. При изпълнение на това вменено му от закона задължение, наказващият орган би следвало да установи фактическите обстоятелства, свързани с произхода на дървесината и да обоснове извод за неприложимост на Закона за горите за санкциониране на конкретното деяние, съответно - за липса на материална компетентност на Директора на РДГ. Въззиваемата страна, върху която е възложена тежестта да установи наличието на фактическите, материалноправните и процесуалните предпоставки за издаване на обжалваното наказателно постановление, не ангажира в хода на процеса доказателства, които да разкриват различна от твърдяната от жалбоподателя и доставчика на дървата за огрев фактическа обстановка. В тежест на АНО е да докаже с допустимите от закона доказателства и доказателствени средства в какво точно се изразило самото нарушение, съответно нарушителя и неговата вина. Наложено е административно наказание, без да е осъществен съставът на претендираното административно нарушение. Още към приключване на прокурорската преписка с отказ за образуване на ДП и изпращането на преписката на директора на РДГ - гр. В. Търново събраният доказателствен материал е бил достатъчен да се прецени, че в случая не се касае за съхраняването на дърва, добити чрез сеч в "горска територия" по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗГ, т. е. в "гора" по смисъла на чл. 2, ал. 1, ал. 1 от ЗГ или в друга територия, от изрично изброените в алинея втора от същия член. Събраните в хода на прокурорската преписка писмени доказателства и обяснения, непротиворечиви относно съществените елементи на изпълнителното деяние, доказват, че произходът на дървесината е от сеч на отделни дървета, намиращи се в селскостопански земи, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество. С изричните разпоредби на чл. 2, ал. 3, т. 3 от ЗГ и чл. 2, ал. 3 от ЗОСИ, ползването и опазването на този вид дървета е изключено от предметния обхват на ЗГ и се извършва по реда на ЗОСИ. Не е установено по безспорен начин, че В. е съхранявала тези дърва за огрев. Отменил е и съпътстващата санкция, а именно заплащане на 145.20 лева, която сума представлява паричната равностойност на предмета на твърдяното нарушение, тъй като цитираната разпоредба на чл. 273, ал. 1 от ЗГ не предвижда присъждане на равностойност на предмета на административно нарушение. Такава възможност не е предвидена и в чл. 20 и чл. 21 от ЗАНН.

 

Настоящият касационнен състав намира касационната жалба за неоснователна, макар и не по всички изложени в решението Районен съд фактически и правни изводи.

Правилен настоящата инстанция намира изводът, че не е установен фактическият състав на нарушението по безспорен начин - В. да е съхранявала процесните дърва за огрев. В акта за установяване на нарушението и придружаващия го официален документ - констативен протокол от 31.07.2024 г. не се установява процесната дървесина да е намерена вътре в имота на В.. Съгласно свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели и представения снимков материал е видно, че процесната дървесина е била по време на проверката налична на улицата – пространството пред дворната врата на В.. Доставчикът потвърждава, че не му е заплатена, като уговорката била това да стане след като представи документ за произход, а след проверката не е искал от В. да я заплаща. Всички тези обстоятелства, преценени съвкупно, водят до единствено обоснования извод за липса на закупуване и започване на полагане грижи, чрез прибирането и в дома, предприемане на действия за ограничаване на достъпа на трети страни до материалното имущество, което Ю. В. да е възприемала като свое, т.е. липсва и несъмнено намерението това имущество да се съхранява до потребяването му. Правилен е изводът на РС, че конкретното деяние не представлява съхраняване (съдържанието на който не е детерминирано от продължителността на осъществяването на фактическа власт върху материалното имущество) по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ЗГ. При липса на осъществен състав, без значение е дали дървесина е добита от горска територия по смисъла на чл. 2 от Закона за горите или приложим е бил редът по Закона за опазване на селскостопанското имущество.

Неоснователно съдът намира твърдението в касационната жалба, че дървесината е станала собственост на Ю. В. на база нейните обяснения, че е закупила дървата за 90лв., а показанията на св. П. К., че сумата не е заплатена, не следва да бъдат кредитирани, тъй като е лице, което продава дърва на цялото село и е заинтересован от изхода на делото.

Правилно според настоящата касационна инстанция е отменено като незаконосъобразно НП и в частта относно присъждането в полза на държавата на равностойността на вещите - предмет на нарушението. При липса на доказано съхранение, няма как дървата да бъдат оставените за отговорно пазене на лицето. Посочената в НП разпоредба на чл. 273, ал. 1 от ЗГ урежда отнемането в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им, на вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението. Не е предвидена възможност за присъждане на равностойността на предмета на нарушението.

По изложените съображения съдът намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид своевременното искане на ответника по касация за присъждане на разноски, на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН в полза на Ю. В. В., [ЕГН] от с. Миндя, общ. В. Търново, [улица] следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 евро, равняващи се на 391.17 лева. Съгласно представения на л. 32 от делото договор за правна защита и съдействие от 14.04.2026г., същите са платени в брой към момента на подписване на договора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 56/18.02.2026 г. по АНД № 1322/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново да заплати на Ю. В. В., [ЕГН] от с. Миндя, общ. В. Търново, [улица] разноски в размер на 200 евро, равняващи се на 391.17 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.