Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

Образувано е по жалба на адв. А.. чокойски, в качеството му на пълномощник на М. Т. М. от гр. В. Търново, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1739-000059/08.10.2025г. на началник сектор в РУ – В. Търново при ОД на МВР – В. Търново, с която заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, б. „бб“ от ЗДвП е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса, но за не повече от 3 месеца. Жалбоподателят счита, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, а твърдяното нарушение не е надлежно установено. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – началник сектор в РУ – В. Търново при ОД на МВР – В. Търново, не е взел становище по нея. В писмено становище на началник РУ – В. Търново при ОДМВР – В. Търново, инкорпорирано в съпроводителното писмо, с което административната преписка по оспорваната заповед е постъпила в съда, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалвания акт.

 

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ №25-1739-000059/08.10.2025г. на началник сектор в РУ – В. Търново при ОД на МВР – В. Търново е връчена на оспорващия на 08.10.2025г., което се установява от попълнената върху самата заповед разписка за връчването й, стр. 23 от делото. Жалбата, задвижила настоящото производство, е подадена директно до съда на 13.10.2025г. което се установява от поставения на нея вх. №4684/13.10.2025г. по описа на АС – В. Търново. Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспорваната Заповед за прилагане на ПАМ №25-1739-000059/08.10.2025г. на началник сектор в РУ – В. Търново при ОД на МВР – В. Търново на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, б. „бб“ от ЗДвП е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на М. М. до решаване на въпроса, но за не повече от 3 месеца.

 

Като мотиви за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че на 07.10.2025г., в 17,45 часа в гр. В. Търново жалбоподателят управлявал лек автомобил „КИА Каренс“ с рег. №[рег. номер], собственост на „Агрокрафт“ ЕООД, като при извършване на проверка от контролните органи отказва да предостави документите си за проверка, правни опит да напусне мястото на проверката и с действията си осуетява извършването на проверка.

Жалбоподателят оспорва издадената заповед с възражения, че не е допуснал нарушение на разпоредби на ЗДвП, поради което няма основание да му бъде налагана ПАМ. Отделно посочва, че процесният автомобил не е бил с техническа неизправност, както е посочено в заповедта.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорваната заповед е издадена от служител на длъжност „началник сектор“ в РУ – В. търново при ОД на МВР – В. Търново. Съгласно Заповед рег. №366з-3249 от 04.09.2025г. на директора на ОД на МВР-Велико Търново/стр. 32 и сл. от делото/, т. 1.5 от същата, оправомощени да прилагат ПАМ от вида на процесната са и служители на длъжност "началник сектор/група "Охранителна полиция" в РУ при ОДМВР – Велико Търново, за територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР – Велико Търново. В случая делегирането на правомощия е допустимо, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и направено редовно. С оглед на горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма и в него се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, противно на доводите на жалбоподателя за обратното. В самата заповед, при излагане на фактическите и правни основания за издаването й, административният орган се е позовал на фактическата обстановка, приета за установена в хода на административнонаказателното производство, образувано с издаването на АУАН №GA 4456105/07.10.2025г./стр. 22 от делото/, като е възпроизвел направените констатации в него.

Било е издадено и наказателно постановление №25-0350-000467/17.10.2025г., съгласно което на оспорващия за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок то 3 месеца; на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. първо от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

По този начин оспорваната заповед съдържа мотиви, посочени установените факти, както и правните основания за издаването на заповедта, поради което е налице дължимото съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които актът е благоприятен, следва да докажат съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването им. В конкретния случай са установени предпоставките за прилагането на наложената ПАМ, които се подкрепят от представените по делото писмени доказателства.

Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото не са изрично оспорени, а следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на акта за установяване на административно нарушение във вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН – съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл., чл. 40 – 43 от ЗАНН за съставянето му.

Съдът намира, че в случая правилно е приложен материалният закон, и са били налице предпоставките на сочената норма на чл. 171, т. 1, б. „з“, б. „бб“ от ЗДвП. Видно от съдържанието посочената разпоредба, тази ПАМ се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения на водач на пътно превозно средство, за което нарушение се следва наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за определен срок. В случая са налице и основанията за налагане на процесната ПАМ, тъй като от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е санкциониран посредством издаденото наказателно постановление за нарушения, за които се предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС“.

Съдът не обсъжда изрично дадените свидетелски показания, тъй като по същество те са интерпретация на възприемане на извършената проверка от участник в нея/полицейски служител/ и трето лице, външно за участвалите в процедурата/жителства на семейни начало с жалбоподателя/. Те биха имали значение в хода на производство по установяване вината на нарушителя, обстоятелствата, при които е извършено деянието, т.е. признаци от състава на соченото нарушение, които въпроси следва да се изяснят в хода на съдебното следствие при евентуално обжалване на издаденото наказателно постановление. В настоящото производство по оспорване на законосъобразността на акта за налагане на ПАМ този въпрос не следва да се пререшава.

В настоящото производство са надлежно установени обстоятелствата, визирани в хипотезата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП за издаване на превантивна ПАМ. Наложената принудителна административна мярка е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение. В случая административния орган е наложил мярката до решаване на въпроса за отговорността. С издаването на наказателното постановление този въпрос е решени ПАМ е преустановила своето действие.

С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта на закона и оспорването следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора няма правна възможност за присъждане на разноски на оспорващия.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-състав

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на М. Т. М. от гр. В. Търново, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1739-000059/08.10.2025г. на началник сектор в РУ – В. Търново при ОД на МВР – В. Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.