Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на А. Д. Г. от [населено място], срещу Решение №440/15.12.2025г. по АНД №1239/2025г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №25-1739-000609/29.08.2025г. на началник РУ – В. Търново при ОД на МВР – В. Търново, с което на касатора за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ на основание чл. 183, ал. 3, т. 6/отм., ДВ бр. 64/2025г., в сила от 07.09.2025г./ от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 30 лв., като на основание чл. 6, ал. 1, т. 16 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на министъра на вътрешните работи са отнети 10 контролни точки.

Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради съществени процесуални нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по жалбата – началник РУ – В. Търново при ОД на МВР – В. Търново, не се явява, не се представлява и не взема становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на подадената жалба и предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С Решение №440/15.12.2025г. по АНД №1239/2025г. състав на Великотърновския районен съд е потвърдил Наказателно постановление №25-1739-000609/29.08.2025г. на началник РУ – В. Търново при ОД на МВР – В. Търново, с което на А. Г. за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 3, т. 6/отм., ДВ бр. 64/2025г., в сила от 07.09.2025г./ от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 30 лв., като на основание чл. 6, ал. 1, т. 16 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на министъра на вътрешните работи са отнети 10 контролни точки.

За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният състав е счел, че извършеното не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а след отмяната на разпоредбата на чл. 183, ал. 3, т. 6/обн. ДВ бр. 64/2025г., в сила от 07.09.2025г./ е налице нова редакция на чл. 183, ал. 2 ,т. 6 от ЗДвП/обн. ДВ бр. 64/2025г., в сила от 07.09.2025г./ която предвижда за същото нарушение завишен размер на санкцията от 50 лв.

Направен е окончателен извод за законосъобразност на обжалваното НП.

Така постановеното решение е правилно.

 

При разглеждането на делото съдът е приел за установена фактическата обстановка, която е изведена въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства. От обективна страна по делото е прието, че на 11.08.2025г. в 11,51 часа на първокласен път I-5, км. 98, в посока към гр. В. Търново, касаторът управлявал лек автомобил „Тойота корола“ с рег. №[рег. номер], като извършил маневра „изпреварване“, при несъобразяване на това си действие с наличната пътна маркировка тип „М2“ – двойна, непрекъсната линия.

При така установеното от фактическа страна административнонаказващият орган и въззивния състав са приели, че е извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което се следва да се наложи санкцията по чл. 183, ал. 3/отм./ от ЗДвП, в приложимата към момента на извършване на нарушението редакция.

Възраженията на касатора се свеждат до съображения, че твърдяното нарушение не е безспорно установено, тъй като не са представени по делото записи от камери нито в патрулният автомобил на служителите та ОДМВР, извършили проверката, нито т. нар. „боди камери“. Тези оплаквания съдът намира за неоснователни. На първо място следва да се посочи, че няма нормативно установено отнапред доказателствена стойност на което и да е доказателствено средство, която да е с по-голяма степен на достоверност или тежест спрямо останалите, визирани в закона способи за събиране и проверка на доказателствата. Няма нормативен акт, който да определя, че видеозаписи на технически носител са винаги достоверни, респ. се ползват с по-голяма степен на достоверност от другите видове доказателствени средства – разпит на свидетели, писмени доказателства и т.н.

На второ място не е налице и законоустановено задължение за извършване и представяне на материали от записващи устройства при извършване на проверка по ЗДвП. По делото са били събрани доказателства, че в хода на проверката на касатора не са извършвани такива и съответно няма как да бъдат новосъздадени и представени. По делото не са събрани доказателства, вкл. и по искане на касатора, които да опровергават гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, а само и единствено несъгласието на касатора с посоченото в тях не е достатъчно основание за да не ги възприема и цени въззивната инстанция.

Не може да се направи аналагония с процедурата по реализиране на админиспративнонаказателна отговорност посредством издаване на електронен фиш, където нарушението се установява без наличието на контролен орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, приложима съгласно препрещащата норма на чл. 63в от ЗАНН касацонния съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като съгласно ал. 2 на ч. 218 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, което обуславя оставянето му в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №440/15.12.2025г. по АНД №1239/2025г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №25-1739-000609/29.08.2025г. на началник РУ – В. Търново при ОД на МВР – В. Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.