Производството по делото е образувано по жалба на адв. Сл. Л., в качеството му на пълномощник на А. А. А. от с. Писарево, обл. В. Търново, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП с №26-0308-000052/07.04.2026г. на началник група в РУ – Омуртаг при ОД на МВР – Търговище, с която на жалбоподателя на посоченото основание е наложено принудителна административна мярка/ПАМ/ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

С жалбата е направено искане за спиране на изпълнението на оспорваната заповед. Искането за спиране на изпълнението е мотивирано от оспорващия с твърдения, че липсата на СУМПС ще създаде значителни затруднения, свързани с необходимостта от пътуване за работа и транспорт на малко дете.

Съдът, като прецени данните по делото, във връзка с направеното искане на спиране на изпълнението, съобрази следното:

Оспорваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП с №26-0308-000052/07.04.2026г. на началник група в РУ – Омуртаг при ОД на МВР – Търговище е връчена на жалбоподателя на 8.04.2026г., което е видно от направеното отбелязване на самата заповед/вж. представеното към жалбата копие на заповедта, заверено от адв. Л. по реда на чл. 32 от ЗА, стр. 7 от делото/. Жалбата е подадена директно до АСВТ на 14.04.2026г.

Следователно срокът чл. 149, ал. 1 от АПК следва да се счита за спазен. Жалбата е редовна с оглед на разпоредбите на чл., чл. 150 и 151 от АПК и е процесуално допустима. По подаденото искане за спиране на изпълнението на заповедта, съдът следва да се произнесе с настоящото определение.

Искането за спиране е допустимо. Подадено е в срок, от активно легитимирано лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ, т. е. във висящ процес по оспорване на заповедта.

Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Налице е законова презумпция за съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК още при постановяване на заповедта за прилагане на ПАМ. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е оборима. Тъй като специалният закон не предвижда основания за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК.

Искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП зависи от преценката дали незабавното изпълнение на ПАМ може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да посочи и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

Изтъкнатите от жалбоподателя съображения, мотивиращи искането за спиране изпълнението на оспорваната заповед се свеждат до съображения, че поради спецификата на личните отношения в семейството на жалбоподателя – той работи като същевременно упражнява родителските права на малолетното си дете, което посещава детска градина в друго населено място и пътува ежедневно дотам, а липсата на възможност да шофира ще доведе до сериозно затруднение и дори невъзможност както той да работи, така и детето да посещава учебно заведение.

С оглед на така посочените в жалбата обстоятелства и събраните доказателства, настоящият състав намира, че в случая са налице предпоставките за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на оспорвания административен акт. От представените с жалбата писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е баща на малолетно дете/родено на 11.04.2021г./, [семейно положение] е, като родителските права по отношение на детето са предоставени на него. Оспорващият живее в с. Писарево, а детето посещава учебно заведение/Д. градина „Пчелица“/ в гр. Лясковец, като присъства редовно там от 14.11.2025г. Детето посещава учебното заведение като е транспортирано дотам от родителя си.

Естествено, придвижването на детето и жалбоподателя може да се извърши/уреди по начини, които не налагат последния да шофира, но следва да се посочи, че се касае за родител, упражняващ самостоятелно родителски права и полагащ грижи за малко дете, което редовно посещава учебно заведение извън населеното място, където живее. В случая целите, поставени с предварителното изпълнение на наложената ПАМ са явно несъразмерни спрямо тяхното отражение върху личностните контакти и начина на живот на жалбоподателя, поради което не се оправдават житейски и от смисъла на закона.

Поради това направеното искане следва да се уважени, като се постанови спиране на изпълнението на оспорваната заповед до приключване на производството по обжалването й.

Тъй като жалбата е подадена директно до АСВТ без да е спазен редът по чл. 152, ал. 1 от АПК, препис от жалбата следва да се изпрати на РУ – Омуртаг при ОД на МВР – Търговище за комплектоване на административната преписка по оспорваната заповед и изпращането й в съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Водим от горното и на основание чл. 152, ал. 4 от АПК и чл. 166, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП с №26-0308-000052/07.04.2026г. на началник група в РУ – Омуртаг при ОД на МВР – Търговище, до приключване на производството по обжалването й.

ПРЕПИС ОТ ЖАЛБАТА, ведно с приложените към нея доказателства, да се изпрати на РУ – Омуртаг при ОД на МВР – Търговище за комплектоване на административната преписка по оспорваната заповед и изпращането й в съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е постановено спиране на изпълнението на Заповед №26-0308-000052/07.04.2026г. на началник група в РУ – Омуртаг при ОД на МВР – Търговище, може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. В останалата му част определението е окончателно.