Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от председателя на Сметната палата на Република България, чрез пълномощник гл. юрисконсулт Ю. Б., срещу Решение № 458/ 23.12.2025 г. по АНД № 946/ 2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е отменено Наказателно постановление № ЗОП-30#2/ 28.05.2024 г., издадено от изпълняващ правомощията на председател на Сметната палата. С отмененото от районния съд наказателно постановление, на И. Г. М. с [ЕГН], адрес [населено място], бул. „България“ № 156, ет. 4, ап. 19, в качеството му на началник на Национален военен университет – [населено място] и възложител на обществени поръчки, за нарушение по чл. 21, ал. 15 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, вр. с чл. 21, ал. 16, т. 2, чл. 17, ал. 1, чл. 20, ал. 3, т. 2 и чл. 195 от същия закон, и на основание чл. 247, ал. 1, предл. пето, вр. с чл. 257 от ЗОП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 410,00 лева.

 

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН. Развива подробни доводи за неправилност на изводите на въззивния съд относно липсата на административно нарушение, доколкото в конкретния случай се касае за обществени поръчки със сходен предмет, при които има систематична връзка между тях – за нуждите на учебния процес и подготовката на курсантите. Намира за неправилни и взаимно противоречиви съображенията на съда, относно възможността за самостоятелно ползване на вещите – предмет на отделните обществени поръчки, акцентира и върху обстоятелството, че на възложителя е станала известна едновременно необходимостта от доставката на тези вещи. В тази връзка изразява несъгласие интерпретацията на съда показанията на някои от разпитаните свидетели, като счита, че показанията на други свидетели не са били обсъдени. Развива и доводи за доказаност на санкционираното административно нарушение. От настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение на районния съд, и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди наказателното постановление, издадено от председателя на Сметната палата. Касаторът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 71,58 евро, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В представени писмени бележки, чрез пълномощника си заявява, че поддържа жалбата с направените в нея искания, излага допълнителни съображения за основателността й.

Ответникът И. Г. М. оспорва жалбата като неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена и обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че районният съд правилно е изяснил фактическата обстановка, обусловила и съответните законосъобразни правни изводи относно приложението на материалния закон. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:

 

Касационната жалба е подадена по куриерска служба, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд.

С докладни записки от 08.11.2021 г. от Н. Д. – ръководител на проект „Първи етап от изграждане на самостоятелна лаборатория в НВУ „В. Левски“ до възложителя, заявителят е направил предложение, да бъдат стартирани процедури по закупуване на управляем телескоп и астрономически купол за нуждите на военния университет. В докладната записка е посочена прогнозна стойност на управляемия телескоп 34 900 лв. с ДДС и на астрономическия купол – 35 600 лв. с ДДС, приложени са технически изисквания на които следва да отговарят. На основание докладните записки, със Заповед РД-02-1356/ 23.11.2021 г. и Заповед РД-02-1357/ 23.11.2021 г., началникът на НВУ „В. Левски“, в качеството му на публичен възложител по чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, е заповядал да се проведат процедури за директно възлагане на обществена поръчка по реда и условията на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП, с предмет съответно: „Доставка на управляемия телескоп“ на стойност 29 084,00 лв. без ДДС и „Доставка на автоматизиран астрономическия купол“ на стойност 29 667,00 лв. без ДДС. Назначени са и комисии за извършване на пазарно проучване за определяне на прогнозната стойност и избор на изпълнител за директно възлагане на обществените поръчки. С доклад peг. № 6310 от 25.11.2021 г., комисията, назначена със Заповед РД-02-1356/ 23.11.2021 г. е предложила на възложителя изпълнението на поръчката да бъде извършено от „Андромеда“ ООД –[населено място], с предложена цена 34 900 лв. с ДДС, от което дружество впоследствие е закупен, доставен и монтиран управляем телескоп със стойка и водещо устройство тип CGX - [рег. номер]. С доклад peг. № 6311 от 25.11.2021 г., комисията, назначена със Заповед РД-02-1357/ 23.11.2021 г. е предложила на възложителя изпълнението на поръчката да бъде извършено от „Андромеда“ ООД –[населено място], с предложена цена 35 600 лв. с ДДС, от което дружество впоследствие е закупен, доставен и монтиран автоматизиран астрономически купол тип Scope Dome 4 м.

Със заповеди от 27.03.2023 г. на заместник-председател на Сметната палата на Република България, с последващи изменения, на одитен екип е възложено извършване на одит за съответствие при управлението на публичните средства и дейности на Национален военен университет „В. Левски“ - Велико Търново, за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 година. Във връзка с извършената проверка на разходи за придобиване на други дълготрайни материални активи - извършени плащания, доставка и монтаж на посочените управляем телескоп и автоматизиран астрономически купол, е съставен Констативен протокол от 17.10.2023 година. Въз основа на резултатите от извършената проверка от одитния екип, на И. Г. М., в качеството му на Началник на Национален военен университет „В. Левски“ - Велико Търново - публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, вр. чл. 25, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на НВУ, вр. чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование, е съставен АУАН № ЗОП-30/ 18.03.2024 г., за това, че на 23.11.2021 г. е разделил на части обществена поръчка за доставка на управляем телескоп и доставка на автоматизиран астрономически купол, за изграждане на самостоятелна обсерватория в НВУ „В. Левски“, с което е приложил ред за възлагане за по-ниски стойности. Прието е наличие на нарушение на чл. 21, ал. 15, вр. с ал. 16, т. 2, вр. чл. 17, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, т. 1, вр. чл. 195 от ЗОП. АУАН е връчен лично на соченото за нарушител лице, на датата на съставянето му, в същия не са вписани възражения, такива не са подадени и в срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на посочения АУАН от председателя на Сметната палата на Република България е издадено НП № ЗОП-30#2/ 28.05.2024 г., с което на И. Г. М., за нарушение на чл. 21, ал. 15, вр. с ал. 16, т. 2 от ЗОП, и на основание чл. 247, ал. 1, предл. пето от ЗОП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 410,00 лева. Наказателното постановление е връчено на адресата му на дата 11.06.2024 г. и е обжалвано от него в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

В производството по делото на районния съд са приобщени документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка и допълнително представени такива от АНО. Извършен е разпит на свидетелите К. Т. /актосъставител/, Р. Г., Х. Х. М.-Х. и Н. Д.. Въз основа на така установеното от фактическа страна, районният съд е намерил подадената пред него жалба за основателна, като е формирал извод за незаконосъобразност на НП, поради липса на претендираното съставомерно деяние. Така мотивиран, районният съд е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.

 

Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.

 

При постановяване на същото не са допуснати нарушения на процесуални правила. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на решението да е била нарушена тайната на съвещанието.

 

Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.

 

Административнонаказващият орган се е позовал на разпоредбите на чл. 21, ал. 15 и ал. 16, т. 2 от ЗОП и е приел, че предметът на двете възложени доставки / на управляем телескоп и на автоматизиран астрономически купол/ са систематично и функционално свързани, като възлагането има една обща цел – реализиране на научно-изследователски проект за изграждане на самостоятелна обсерватория в НВУ „В. Левски“. Възложителят е разделил на части обществената поръчка, с което е приложил ред за възлагане за по-ниски стойности /чрез директно възлагане/, вместо да приложи изискващият се по-тежък ред за възлагане /чрез „събиране на оферти с обява“, включително с обособени позиции/, в нарушение на забраната на чл. 21, ал. 15 от ЗОП. За да отмени наказателното постановление ВТРС е приел, че не е налице нарушение на процедурата за възлагане на обществени поръчки по реда на от ЗОП, тъй като доставените артикули по обществената поръчка са от различен вид, т.е. същите нямат идентичен или сходен предмет. За да обоснове този извод съдът се е позовал на обстоятелството, че по процесните две обществени поръчки са доставени различни артикули, които са включени в различни раздели, групи, класове, категории и подкатегории по номенклатурата от Общия терминологичен речник (CPV), а именно телескопът попада в Група 386: оптически инструменти, а куполът в Група 442: конструктивни продукти. Въззивният съд е отбелязал и че съгласно наличната документация и показанията на свидетеля Н. Д. /ръководител на проекта НВУ/ процесните управляем телескоп и астрономически купол представляват самостоятелни артикули, които могат да се използват както заедно /с взаимно допълване/, така и напълно самостоятелно. Няма абсолютна необходимост от наличието на единия артикул, за да бъде ползван другия артикул. Същите нямат сходно предназначение и не удовлетворяват сходни потребности на възложителя, поради което и не могат да се определят като систематично свързани помежду си. На последно място съдът е отбелязал, че в мотивировката на индивидуализацията на административното наказание са обсъждани разходи за доставки на военно оборудване - военни палатки и снаряжение /индивидуална и помощна екипировка/, което внася неяснота относно дейността на АНО по чл. 27, ал. 1 от ЗАНН.

Настоящият състав намира изводите на районния съд, обусловили отмяната на наказателното постановление за правилни. Понятието предмет на обществената поръчка не е дефинирано изрично от законодателя /който в чл. 3, ал. 1 от ЗОП е регламентирал обектите на обществените поръчки/, поради което и с оглед на чл. 36, ал. 1 във вр. с чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 833/ 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, съдържанието на понятието „предмет“ е значението на думата в общоупотребимия български език. Съгласно Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2008, с. 729, предмет – в релевантното значение, е това, върху което е насочена някаква дейност. В тази връзка и по арг. от чл. 27 от ППЗОП следва да се посочи, че потребностите на възложителя обуславят предмета на поръчката, а различните потребности обуславят възлагането на различни обществени поръчки. Липсва също така и законово определение на понятието „идентичен“ и „сходен предмет на обществената поръчка“, поради което съдържанието на тези понятия също е съответното значение на думата в общоупотребимия български език. Значението на думата идентичен е „Който е еднакъв, тъждествен“, като нейни синоними са същият, еднакъв, съответен, буквален и други. Думата сходен означава „Който е близък, без да е еднакъв“, като синоними на това прилагателно име са подобен, аналогичен, сроден, близък, приблизителен, приличен и други.

В контекста на изложеното по-горе съдът намира за неоснователно становището на АНО, че двете обществени поръчки имат сходен предмет. В тази връзка следва да се посочи, че настоящата инстанция не споделя изводите на ВТРС за липсата на такова сходство, основани на различните кодове на номенклатурите на двете поръчки от Общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки (CPV). Общият терминологичен речник представлява йерархично структурирана номенклатура, разделена на раздели, групи, класове, категории и подкатегории като няма правна норма, която да установява кои нейни структурни единици обосновават сходство в предмета. Преценката за това трябва да се прави винаги индивидуално, на базата на предмета на поръчките. В случая обаче, общото между двете поръчки е само, че същите са предназначени за реализиране на научно-изследователски проект за изграждане на самостоятелна обсерватория в НВУ „В. Левски“. Потребността от определено оборудване, необходимо за реализацията на този проект обаче, все още не значи сходен предмет на обществената поръчка. Съгласно наличната документация на обществените поръчки и показанията на свидетеля Долчинков /който е експерт в тази област/, предназначението на управляемия телескоп със стойка и водещо устройство, е извършване на наблюдение на космически и астрономически обекти, включително и военни сателитни обекти, следене на изкуствени спътници и т.н. Подвижният астрономически купол е предназначен за разполагане в него на съответното оборудване за наблюдение и изследвания, което може да е телескоп, но също и други уреди и апаратура, напр. цифров фотоапарат, лазерно устройство за измерване на разстояние от естествени или изкуствени спътници до Земята, устройства за прихващане на други спътници. И куполът и телескопът могат да бъдат използвани и да функционират самостоятелно и могат да се допълват и надграждат с допълнителни устройства и софтуери. Предвид цитираното предназначение на двата артикула, което е и общоизвестно, същите не представляват стоки със сходно предназначение, съответно не може да бъде прието, че удовлетворяват сходни потребности на възложителя. Фактът, че е възможно общото им и допълващо се използване в евентуално създадена обсерватория не налага друг извод. Предлаганото от АНО тълкуване би следвало да отнесе към обществена поръчка с един предмет и всички останали устройства, които се използват за оборудване на обсерваторията, вкл. мебели, компютърни конфигурации, друг вид техника и т.н., а също и евентуално необходимите за изграждането ѝ СМР, което очевидно не е разумът на закона.

Съобразно горното, констатацията на АНО за допуснато от ответника по касационната жалба нарушение на чл. 21, ал. 15, вр. ал. 16, т. 2 от ЗОП, е неправилна. Като е достигнал до същия извод и е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, ВТРС правилно е приложил закона.

 

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от пороците, визирани в жалбата на председателя на Сметната палата на Република България, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

При този изход на делото разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани. Разноски не следва да се присъждат и на ответника по касационната жалба, доколкото такива не са претендирани, а и няма данни да са сторени.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Оставя в сила Решение № 458/ 23.12.2025 г., постановено по АНД № 946/ 2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.