Производството е образувано по повод подадена искова молба наименувана „жалба“ вх. № 5108/12.02.2026 г. от А. М. А., на основание ЗОДОВ, с искане да бъде възмезден за причинените/понесени от него вреди от образувани адм. дела № 6091/2024 г, 11922/24 г., 10721/25 г. , разгледани от 52-ри с-в на АССГ.

С разпореждане № 8503 от 04.03.2026 г. по адм.д. № 1817/2026г. АССГ е оставил без движение производството по делото, като е указал на А. А. да отстрани констатираните нередовности, в т.ч. и да уточни: кой е ответникът по иска му, като съобрази разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от АПК; да посочи от какво са причинени вредите, които претендира да му бъдат обезвъзмездени - от незаконосъобразен административен акт или от незаконосъобразни действия и/или бездействия.

С молба от 16.03.2026 г. ищецът е приложил квитанция за заплатена държавна такса, като е конкретизирал, че ответник по иска му е Административен съд София-град. Твърди причинени вреди вследствие отказ от правосъдие, нарушени човешки права за справедлив процес при разглеждане на редица административни дела, по които Андреев е бил страна.

С определение № 12009 от 26.03.2026г. по административно дело №1817/2026 г. по описа на АССГ делото е изпратено по подсъдност на Административен съд- София област с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, съгласно която: Когато искът е предявен пред съд, който е ответник по него, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. В конкретния случай ответник по иска, предявен от А. А., е Административен съд София-град, поради което не е компетентен да се произнесе по спора.

В кориците на делото на АССГ, изпратено по подсъдност на АССО, се съдържа т.нар. „конкретизация“ от А. Андреев, в която се сочи, че предмет на делото е „възмездяване на причинените понесени вреди от престъпните действия на АССГ“. От останалата част на съдържанието на „конкретизацията“ не може по никакъв начин да се разбере какви незаконосъобразни действия и бездействия на АССГ са причинили вреди на Андреев. Ищецът отново не сочи какви нарушения са допуснати (освен изброяването на номера на дела) и от това какви вреди са настъпили за него, както и каква е пряката причинна връзка между евентуалното нарушение и настъпилата за ищеца вреда.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, каквито в настоящото производство не са посочени.

С разпореждане № 8503 от 04.03.2026 г. по адм.д. № 1817/2026г. на АССГ са дадени указания на Андреев, а именно: да уточни кой е ответникът, като съобрази разпоредбата на чл.205, ал.1 АПК; да посочи от какво са причинени вредите, които претендира; ако претендира вреди от незаконосъобразен административен акт да посочи конкретно кой е актът и дали същият е отменен по надлежния ред; ако претендира, че вредите са причинени от конкретни фактически действия или бездействия на определено длъжностно лице, следва да изложи:

а.) конкретно кои са действията от които търпи вреди, в какво се състои тяхната незаконосъобразност и кое длъжностно лице ги е осъществило;

б.) кои са бездействията от които търпи вреди, в какво се състои тяхната незаконосъобразност и кое длъжностно лице е бездействало;

Да посочи периода от време / с начална и крайна дата/, през който са му били причинени вредите; Да посочи поотделно размера на имуществените и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял.

Същите не са изпълнени в срок.

Липсата на конкретизация за действията или бездействията от страна на ответника, както и връзката между нарушението и вредата, води до невъзможност съдът да дефинира спора и страните по него. При търсене на обезщетение за причинени вреди следва да е посочено всяка вреда в резултат на поведението на кого е, в какво се изразява деликтното поведение, както и наличието на причинна връзка между деликта и вредата, а в случая това не е направено, като с т.нар. „конкретизация“ по никакъв начин не се очертава предмета на спора. Недоволството на ищеца по отношение постановяване на актове от съдия в състава на АССГ автоматично не кореспондира с претенция за обезщетение за вреди от правораздавателна дейност на административен съд по смисъла на чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, съгласно който: административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Липсва посочване от страна на ищеца на причинените му вреди, а именно в какво се изразяват; уточняване от кой незаконосъобразен съдебен акт и/ или незаконосъобразни действия и/или произтичат твърдените вреди.

Ищецът не е конкретизирал изрично от кои незаконосъобразни действия и/или бездействия са му причинени вреди; не е конкретизирал нарушението, което намира, че е осъществено от страна на АССГ, като посочи изрично правната норма, която според ищеца е нарушена, както и не обосновал допуснато според него нарушение.

Оплакванията за отказ от правосъдие, нарушени човешки права, неподкрепени с обосновка и конкретни факти не обосновава задължително причиняване на вреди или ограничаване на права. Вредите се доказват отделно по общия исков ред и изискват причинно-следствена връзка с незаконен акт или действие.

В административния процес предметът на търсената защита се определя от отправеното искане (петитума) и твърденията в исковата молба. Той очертава границите, в които съдът е длъжен да се произнесе. Наличието на основание, а именно фактическите обстоятелства и правоотношенията, на които ищецът основава претенцията си и петитум/искане формират предмета на търсената защита. Неочертаването в конкретния случай, на предмета на търсената защита от страна на Андреев, лишава първо него от възможността за присъждане на исканото, от друга страна - липсата на очертан предмет ограничава съда в неговите правомощия, конкретно от неговата правораздавателна функция.

С оглед на тези съображения намирам, че ищецът, не е изложил по логичен и разбираем начин фактическите и правни основания, въпреки дадените му подробни и конкретни указания за това с разпореждане № 8503/04.03.2026г. на АССГ.

Изложеното дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че въпреки предоставената на ищеца процесуална възможност да приведе исковата си претенция в съответствие с изискванията на закона и невъзможността му да дефинира ясна фактическа обстановка, от която по несъмнен начин да бъде определен предмета на спора, същият не е изпълнил дадените му с разпореждане № 8503/04.03.2026г. на АССГ указания.

В този смисъл следва да се приеме, че ищецът не е отстранил в пълен обем констатираните с цитираното по – горе разпореждане нередовности на исковата молба, поради което и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 204, ал. 5 от АПК, същата следва да му бъде върната, а производството по делото прекратено.

По изложените съображения и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 204, ал. 5 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба наименувана „жалба“ вх. № 5108/12.02.2026 г. от А. М. А., на основание ЗОДОВ, с искане да бъде възмезден за причинените/понесени от него вреди от образувани адм. дела № 6091/2024 г, 11922/24 г., 10721/25 г. , разгледани от 52-ри с-в на АССГ

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 402/2026 година, по описа на Административен съд София област.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в седмодневен срок от съобщаването му.