Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от С. К. С., чрез адв. Дишовски-САК със съдебен адрес: [населено място], [улица], етаж 6, офис 613 срещу Решение на Районен съд –Сливница № 55 от 08.04.2025 г. по АНД № 656/2023 г. по описа на съда за 2023г. Решението се обжалва като необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява, изпраща представител адв. Дишовски, който поддържа жалбата. Моли съда да отмени решението на РС, както и да отмени наказателното постановление. Претендира разноски на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Началник Районно управление - Сливница при Областна дирекция на МВР - София, не се представлява и не изразява становище.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура изразява становище, че първоинстанционното съдебно решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Административен съд София - област, ІІ - ри Касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на касационна проверка е Решение № 55 от 08.04.2025 г. постановено по АНД № 656 по описа за 2023г. на Районен съд - Сливница, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0344-000208/07.07.2023г. издадено от началник група в ОДМВР София, РУ - Сливница. С потвърденото от районния съд наказателно постановление на касационния жалбоподател за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Отнети са му и контролни точки.

Административнонаказателната отговорност на С. К. С. е ангажирана за това, че на 27.05.2023 г. в 22:40 часа в [населено място], на [улица], като водач на лек автомобил марка „Мазда”, модел „6“, с per. № [рег. номер], с посока от [населено място] към [населено място], управлява л. а. Мазда 6, с per. № [рег. номер], собственост на Б. С., [ЕГН], като при проверката лицето отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № ARNA-0160, издаден талон за изследване № 081734 до ФСМП Сливница, където пред медицинско лице отказва да даде кръвна проба за изследване, с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. На основание Наредба № 1з-2539 на МВР на касационния жалбоподател са отнети и 15 контролни точки. Нарушението е квалифицирано по чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното решение, настоящият състав на Административен съд София - област намира, че Районен съд-Сливница е постановил валиден и допустим съдебен акт.

Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, касационната инстанция счита следното:

Районният съд е приел, че в административнонаказателното производство по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на атакуваното наказателно постановление на това основание. Извел е, че правилна се явява посочената за нарушена в НП норма на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. РС е намерил, че административните нарушения, за които е ангажирана отговорността на касационния жалбоподател са доказани с всички признаци от състава на ангажираната отговорност. Обсъдил е обстойно наведените в жалбата възражения. Така мотивиран, районният съд е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав споделя изцяло съображенията на районния съд за материална законосъобразност и обоснованост на оспореното пред него НП, които не намира за нужно да преповтаря и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

От анализа на доказателствата по делото касационният състав установява, че районният съд правилно е извел, че при съставянето на АУАН и издаването на Наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Правилно районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от териториални и материално компетентни органи. Отразените в тях факти и обстоятелства са верни, същите са подкрепени с надлежни и достатъчно писмени и гласни доказателства, направените въз основа на тях изводи за авторството на нарушението в лицето на касационния жалбоподател, както и за субективната и обективната страна на самото нарушение са верни. Спазени са формата и реда при издаването им, респ. съставянето им, като правилно РС е констатирал, че същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство или да изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние, като проявлението, на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението. В настоящия случай жалбоподателят е отказал и двата начина на проверка на установяването на концентрацията на алкохол в кръвта.

Съдът следва да посочи и това, че независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана отговорността на водача С. К. С.. Предвид изложеното, като е потвърдил НП районен съд - Сливница е постановил правилно съдебно решение.

Настоящата инстанция приема за доказано по несъмнен начин от събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, че на описаните в оспореното НП дата, място и час С. С. е управлявал МПС, като е отказал да бъде тестван с техническо средство, както и че не е дал кръвна проба. Последното се установява от съставените официални документи, вкл. и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 815919, който на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Установените в съставения АУАН от 27.05.2023 г. факти не са оборени от касатора нито в производството пред районния съд, нито пред касационната инстанция.

Това са единствените правнорелевантни факти, които трябва да бъдат установени от първостепенния съд и са установени по безспорен начин - отказът на нарушителя да бъде тестван с техническо средство и да даде кръвна проба.

Както бе посочено по-горе, нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП урежда двете хипотези алтернативно, а не кумулативно, поради което само отказът на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство е достатъчен за налагане на съответното наказание.

Предвид гореизложеното, при извършената проверка по чл. 218 от АПК съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Не са налице касационните основания по чл. 348 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила като правилно.

С оглед изхода на спора разноски се дължат на ответника, но такива не са претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 218, ал. 1 и 2, чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд София - област, ІІ - ри Касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55 от 08.04.2025 г. по АНД № 656/2023 г. по описа на Районен съд - Сливница.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.