РАЗПОРЕЖДАНЕ

1234

Велико Търново, 25.03.2026 г.

Административния съд Велико Търново - VII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: ДИАНКА ДАБКОВА-ПАНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Дианка Дабкова-Пангелова частно административно дело292 по описа за 2026 година на Административен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250 от АПК.

Образувано е по жалба вх. № 1913/23.03.2026г. в АСВТ, подадена от М. Д. М.. Същата съдържа посочено ПО чл.250 от АПК и ИМ за обезщетение по ЗОДОВ. Искането по жалбата е АСВТ да преустанови незаконосъобразни действия на съдебни служители от РС-Горна Оряховица/ГОРС/ и самия председател, изразяващи се в отказ да бъдат регистрирани документи, подадени до съда от същото лице по електронен път и да се задължи съдебната администрация да регистрира тези документи.

Производството по ИМ е отделено от докладчика с Определение № 1190/23.03.2026г., а на основание чл.252, ал.2 от АПК същият задължи посочения в жалбата ответник незабавно да представи доклад за посочените обстоятелства и доказателства за това С вх. № 1989/25.03.2025г. в АСВТ е постъпил Отговор от името на ГОРС чрез председателя на същия, към който са приложени и писмени доказателства в е-образи. От доклада се установяват следните факти:

На 20.03.2026г. на официално обявен е-адрес на РС-Горна Оряховица/goryahovitsa-rs@justice.bg/ са постъпили документи от М. М., адресирани до съда. Става въпрос за Искова молба срещу Държавата по ЗОДОВ. Същите са изпратени от е-адрес на жалбоподателя М., идентичен с посочения и в настоящата жалба. Жалбоподателят твърди, че изявлението му до съда е подписано с квалифициран е-подпис/КЕП/. ИМ от 20.03.2026г. не е получила входящ номер, а е докладвана на председателя на ГОРС, който е поставил резолюция да се съобщи на лицето, че иницииращите документи следва да се подават през ЕПЕП или на хартия. Генерирано е обратно съобщение на дата 20.03.2026г. от съдебен деловодител, че документите не са регистрирани, а за регистриране на документи в е-форма следва да са подадени само чрез ЕПЕП, за да могат да се извършат необходимите проверки по чл.28 от Наредба №6 на ВСС.

От страна на ГОРС твърдят, че доколкото не е подадено чрез ЕПЕП, то проверка за подписването на ИМ с КЕП не може да бъде извършена, поради което документите не са регистрирани в ДС на РС, нито са администрирани. Основанието за извършваните действия/отказ за регистриране на ИМ/ е Заповед № 406/01.07.2024г. на председателя на РС-Горна Оряховица и изричното му разпореждане по конкретната ИМ от 20.03.2026г. Установи се, че понастоящем идентична ИМ по ЗОДОВ, подадена по е-майл на 24.03.2026г. в 16:35ч. е регистрирана във входящия регистър на съда.

Защитата на ответника по същество се изразява във възражение, че жалбата е нередовна, а евентуално недопустима, защото действията, извършени от съдебен деловодител и председателя на ГОРС не представляват административна дейност, а правораздавателна такава.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

АСВТ не прие възражението, че жалбата е нередовна. Намира, че има яснота какъв е видът на защитата, която се търси и срещу какви конкретни действия е насочена. Въз основа на заявените твърдения за факти съдът квалифицира производството по чл.250 и сл. от АПК, като търсене на защита срещу неоснователни действия, извършвани от администрацията на ГОРС. В случая обаче този ред на защита се оказва недопустим, предвид следното:

Изяснено е в теорията и съдебната практика, че производството по чл.250 от АПК е предвидено да даде защита срещу неоснователни действия на административен орган. Това се отнася само за фактически действия, а не правни актове и касае само дейността на органи на изпълнителната власт, с оглед дефиницията на §1 т.1 от ДР на АПК. При това действията следва да продължават при подаване на молбата за защита и произнасянето на съда. Дейността по образуването и движението на делата в съда, вклч. постановяване на краен съдебен акт е правораздавателна дейност. Това са прояви на съдебната власт, функционирането на която е регламентирано в специалния ЗСВ, съответните процесуални закони/ГПК, АПК и др./. В частност по отношение на съдебните служители дейноста им е разписана в Правилника за администрацията в съдилищата.

Поради това, дори да приемем, че като не регистрира подадените до съда документи/без санкцията на магистрат или ръководителя на съда / съответният съдебен служител извършва фактическо действие, то това категорично не е проява на административна дейност, като израз на изпълнителната власт в държавата. Не е административна дейност и тази на председателя на ГОРС, т.к. касае образуването или не на съдебно дело, което е негова преценка като магистрат, а не просто разпореждане към служителите.

По защитните доводи на ответника съдът намира за яснота да посочи следното:

ЗСВ не просто допуска, а насърчава комуникацията със съда по е-път. Процес, който бе ускорен от пандемията от КОВИД 19. За целта са променени процесуалните закони и бяха издадени съответните Наредби/№5 и №6/ на ВСС, посветени на техническите и функционални изисквания за процесуалните изявления в е-форма, както на съда, така и на страните. Според чл.102б, ал.1 от ГПК, съдилищата са длъжни да приемат процесуални действия в електронна форма. Същите следва да отговарят на изискванията, посочени в ал.2 на с.р., като едното е да са подписани с КЕП, а др. да отговарят на изискванията на Регламент ЕС 910/2014 и ЗЕДЕУУ. Промените в съответните процесуални закони, в частност ГПК предписват, че сезиращите съда изявления, извършени в е-форма, следва да са подписани с КЕП. Това се извежда от разпоредбата на чл.102ж, ал.2 от ГПК, която предписва, че е-изявления до съда следва да се подписват с КЕП, когато законът предвижда писмена форма за извършването им и наличие на подпис. За подаването на искова молба до съда това изискване е несъмнено/чл.127, ал.1 от ГПК/. Безспорно е и това, че на подаденото в е-форма сезиращо съда изявление следва да бъде извършена проверка от кого изхожда и дали е подписано с КЕП, но не само това. А когато има проблем подателят следва да бъде уведомен за установените технически нередовности.

Вън от съмнение законът допуска каналът за връзка със съда да не е само и единствено Единният портал за електронно правосъдие/ЕПЕП/. Понастоящем нито в ЗСВ, нито в ГПК се съдържа изрична забрана за това и изискване страните да комуникират със съда само чрез ЕПЕП. Макар този портал да е предпочитеният според чл.27, ал.1 от Наредба № 6/03.08.2017г. на ВСС, за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма. Разпоредбата на чл.27, ал.1, т.1 от Наредба №6 на ВСС гласи, че по изключение се допуска подаването на електронни документи, чрез електронна поща – до обявения адрес на електронна поща на съответния орган на съдебната власт, както е било в случая. Впрочем Заповед №406/01.07.2024г. допуска такова изключение, но не и за гражданите. Съдилищата са длъжни да приемат процесуални действия в електронна форма, а тълкуването застъпено от ответника възпрепятства този процес. Предвид това АСВТ не сподели виждането на ответника, основано на тълкуване на техническите изисквания към дължимите проверки, че единствената възможност едно лице да подаде е-документ, подписан с КЕП е чрез ЕПЕП. Може да предизвиква повече усилия, дори затруднения в работата на съда, но проверката дали документът е подписан с КЕП е възможна и извън ЕПЕП.

В случая документите не са подадени чрез ЕПЕП. По общите правила на поцесуалните закони, когато е-изявление не е подписано или такава провека не може да се извърши сезиращото съда изявление е нередовно и следва да се дадат указания на страната и срок да ги отстрани. В този ред на мисли защитата срещу порочни актове и действия на съдебната власт/магистрати или служители/, вклч. по повод нередовна ИМ например се осъществява по реда на приложимите процесуални закони, чрез инстанционен контрол.

Поради изложеното защитата по чл.250 от АПК е неприложима в случая, а наличието на друг ред за защита, както и липсата на административна дейност по същество, я прави и недопустима. Решаващият извод на настоящия съдебен състав е, че Жалбата се явява недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Следва ад се отбележи, че сединената с жалбата искова молба за обезщетение е отделена в самостоятелно производство.

Воден от изложените мотиви, на основание чл.253, ал.2 от АПК, съдът


РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба вх. № 1913/23.03.2026г. в АСВТ, подадена от М. Д. М. срещу отказ за администриране на документи потъпили в ГОРС на дата 20.03.2026г. по е-път, но извън ЕПЕП.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 292/2026г. по описа на Адм. Съд-Велико Търново.

Разпореждането подлежи на обжалване пред ВАС в 3-дневен срок от издаването му, на основание чл.254, ал.1 от АПК. Да се връчи препис на страните по е-път.

Съдия: