Производството е по чл. 176a, ал. 3 АПК.

Образувано е молба на Й. Ц. Й. от [населено място], [улица], чрез адв. В., с искане за изменение/допълване на Определение № 1054/12.03.2026г., в частта му, касаеща определянето на размера на разноските.

В молбата се сочи, че към момента на подаване на жалбата не е бил уведомен за издаването на административния акт и доказателства за противното не са представени. Получил е визата за проектиране след подаване на жалбата, а имено на 13.03.2026т. От самото уведомителното писмо изх. № 94ЙЙ-2815-1#6 от 10.03.2026г. на Главния архитект на Община Велико Търново е видно, че то е издадено след изтичане на срока за произнасяне по подаденото заявление. Върху връчената на жалбоподателя виза е нанесена дата 25.02.2026г., но без данни за регистрирането й в официална деловодна система, поради което напълно обосновано можело да се приеме, че е поставена след получаване на жалбата, за установяване на спазване на срока. Визата се изпращала на жалбоподателя след подаване на жалбата в съда, като от издаването й според посочената дата са изтекли почти две седмици. В законния едномесечен срок за произнасяне по заявлението жалбоподателят нито е уведомен за наличие на произнасяне, нито е снабден с поисканата виза.

В срока за изразяване на становище е постъпило такова вх. № 2068/27.03.2026г. от Главен архитект на Община Велико Търново за неоснователност на искането. Общината своевременно била предприела необходимите действия съгласно чл. 140а, ал. 2 от ЗУТ, като е изпратило писмо на експлоатационното дружество с копие до Й. Ц.. Отговорът на дружеството с приложено становище за присъединяване на обекта на клиента към електроразпределителната мрежа е постъпило на официалната електронна поща на Община Велико Търново на 16.02.2026г. становището е предоставена на заявителя с доказателства за връчването му по електронен път. След изтичане на съответния срок, указан в чл. 140а, ал. 6 от ЗУТ, на дата 25.02.2026г. е била издадена исканата виза за проектиране. Визата не е предоставена на заявителя непосредствено след изготвянето й, паради обработката на значителна по обем документация по ползването на платен отпуск за периода 27.02.2026г. – 06.03.2026г., както и възникнала необходимост относно ползването на непланиран болничен на служителя, отговарящ за изпращането за периода 04.03.2026г. – 06.03.2026г., за които обстоятелства представя копия на заповед за отпуск и болничен лист.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Велико Търново приема, че молбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, в срок и при направено в жалбата искане за присъждане на направените разноски. По същество е основателна, предвид следното:

Производството по адм. дело № 260/2026г. е било образувано по жалба на Й. Ц. Й. от [населено място], [улица], чрез адв. В., против мълчалив отказ на Главен архитект на О. В. Т. да издаде виза за проектиране и предоставяне на изходни данни от съответните експлоатационни дружества, необходими за проектиране и за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура по Заявление с рег. 94ЙЙ-2815-1/27.01.2026г.

Визата за проектиране е предоставена на заявителя с писмо с изх. № 94ЙЙ-2815-1#6/10.03.2026г., съгласно известие за доставяне.

С Определение № 1054/12.03.2026г. е оставена без разглеждане жалбата на Й. Ц. Й. от [населено място], [улица], чрез адв. В., против мълчалив отказ на Главен архитект на О. В. Т. да издаде виза за проектиране и предоставяне на изходни данни от съответните експлоатационни дружества, необходими за проектиране и за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура по Заявление с рег. 94ЙЙ-2815-1/27.01.2026г. и прекратено производството по адм. дело 260/2026г. по описа на Административен съд Велико Търново, тъй като видно от постъпилата административна преписка, на жалбоподателя с изх. № 94ЙЙ-2815-1#3/19.02.2026г. e изпратено становище за присъединяване на обект за потребление към електроразпределителната мрежа с приложение към него (ситуационен план) с изх. № ПУПРОК-1425/16.02.2026г., издадено от „Електроразпределение север“ АД и от Главен архитект при О. В. Т. е издадена на 25.02.2026г. виза за проектиране с изх. № 94ЙЙ-2815-1#6/10.03.2026г.

Въз основа на така установеното съдът прави следните правни изводи:

Молбата е допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК от страна, в чиято полза е постановен съдебния акт и на която съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК се дължат сторените по делото разноски.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на чл. 79. На практика, издаването на виза е след като е упражнено правото на жалба по съдебен ред и следва да бъде определено като акт с правни последици на оттегляне на оспорения акт по смисъла на чл. 156 от АПК, поради което при подадено в срок искане за присъждане на разноски и представени своевременно доказателства за сторени разноски, такива следва да бъдат присъдени. При липса на уведомяване и снабдяване на жалбоподателя с исканата виза преди подаване на жалбата, искането за присъждане на разноски е основателно. От самото уведомителното писмо изх. № 94ЙЙ-2815-1#6 от 10.03.2026г. на Главния архитект на Община Велико Търново е видно, че то е издадено след изтичане на срока за произнасяне по подаденото заявление рег. 94ЙЙ-2815-1/27.01.2026г.

По подадено Заявление с рег. 94ЙЙ-2815-1/27.01.2026г., визата за проектиране е предоставена на заявителя с писмо с изх. № 94ЙЙ-2815-1#6/10.03.2026г., независимо от твърдяното й издаване на 25.02.2026г. Неоснователно съдът намира становището на ответника, че визата не е предоставена на заявителя непосредствено след изготвянето й, паради обработката на значителна по обем документация по ползването на платен отпуск за периода 27.02.2026г. – 06.03.2026г., както и възникнала необходимост относно ползването на непланиран болничен на служителя, отговарящ за изпращането за периода 04.03.2026г. – 06.03.2026г. Ответникът носи отговорност за причинените на жалбоподателя разноски. Неотносима е представената Заповед № 329/23.02.2026г. за разрешен отпуск на главния архитект, тъй като тя касае период от 27.02.2026г. до 06.03.2026г., към който момент според твърденията Визата вече е издадена на 25.02.2026г. Болничния лист на служителя също е до 06.03.2026г., а визата за проектиране е предоставена за заявителя с писмо с изх. № 94ЙЙ-2815-1#6/10.03.2026г., съгласно известие за доставяне.

С оглед на изложените, доколкото ответникът е станал причина за образуване на съдебното производство, той следва да понесе отговорността за направените от жалбоподателя разноски за защита по делото. Същите са в размер на 5.11 евро за държавна такса и 1000евро за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.03.2026г., в който е отразено че същата е заплатена в брой. Поисканият адвокатски хонорар е прекомерно завишен, доколкото предвиденият в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа е 1000.00 лева (511. 29 евро).

При определяне на размера, съдът съобрази решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, в което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че следващият се размер на адвокатско възнаграждение, може да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждението, но без да обвързва съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Спорът не е с материален интерес, не се характеризира с фактическата и правна сложност. Действията на процесуалния представител се изчерпват само до изготвяне на жалба, без да е осъществено процесуално представителство в проведено открито съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, който размер трябва да бъде справедлив и обоснован.

С оглед на това на оспорващият следва да се присъдят разноски за внесена държавна такса от 5.11 евро и заплатено адвокатско възнаграждение, редуцирано до размер от 511.29 евро (1000 лева).

Настоящото определение подлежи на обжалване, по реда на обжалване на прекратителното определение.

Предвид горното и на основание чл. 176а, ал. 3 от АПК Административен съд Велико Търново, пети състав

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА Определение № 1054/12.03.2026г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА Община Велико Търново, [населено място], пл. Майка България № 2 да заплати на Й. Ц. Й., [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата 516.40 евро (петстотин и шестнадесет евро и четиридесет цента), представляващи заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.