Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба, подадена от Д. Г. Г. с [ЕГН], адрес ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1286221/ 14.02.2026 г., издадена от мл. автокотрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново. С посочената заповед на жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 1, б. „з“) „гг“)) от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач“ до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като е отнето СУМПС [номер].

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на заповедта, като от изложените в жалбата оплаквания се извеждат отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК - издаването й при допуснато съществено нарушение на административно производствени правила, в нарушение на материалноправните разпоредби на закона и при несъответствие с неговата цел. Конкретно се сочи, че в случая водачът, като собственик на автомобила без валидна застраховка ГО, не е бил уведомяван за прекратяването на регистрацията на МПС на това основание, което обаче не е било изследвано от административния орган. По този начин е било допуснато особено съществено нарушение на процесуални правила, което в крайна сметка е обусловило и издаването на акта в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, доколкото липсата на уведомяване на собственика за МПС или на други доказателства за узнаване от последния за такова прекратяване, изключва наличието на съставомерно деяние по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят изтъква, че в посочения смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно постановление № 2/ 05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3/ 2022 г. на ОСНК на ВКС и ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС. Съответно на това счита, че в случая липсва извършено нарушение по посочения текст, а от там и основание за прилагане на оспорената ПАМ. С тези доводи от съда се иска оспорената принудителна административна мярка да бъде отменена. В съдебно заседание оспорващото лице не се явява и не изпраща представител. В писмено становище, чрез пълномощника си по делото адв. Х. Х. И. заявява, че поддържа жалбата с направените искания, развива доводи за нейната основателност. Моли за присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – младши автокотрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. В представено писмено становище с вх. № 1590/ 09.03.2026 г. са развити подробни доводи за неоснователност на подадената жалба. Изложени са съображения за валидност, процесуална и материалноправна законосъобразност на оспорената заповед, и съответствие на същата с целта на закона. Акцентира се върху твърдението, че след законодателните промени от 07.09.2025 г., МВР няма ангажимент да уведомява собствениците на МПС при служебно прекратяване на регистрацията поради липса на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Като генерален довод се сочи, че знанието на собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията на превозното средство, е ирелевантно както за наличието на административно нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП или съответните текстове от Кодекса за застраховането, така за прилагането на принудителните административни мерки от вида на процесната. С тези аргументи ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, не претендира присъждане на разноски.

 

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1286221/ 14.02.2026 г., издадена от мл. автокотрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, спрямо Д. Г. Г. с [ЕГН] на основание чл. 171, т. 1, б. „з“) „гг“)) от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач“, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като е отнето СУМПС [номер]. Като фактическо основание за налагане на ПАМ, в заповедта е посочено, че на 14.02.2026 г., около 22:55 часа в гр. Велико Търново, по [улица]до номер 63, в посока към ул. „Козлуджа“, Д. Г. е управлявала собствения си лек автомобил „Опел Инсигния спорт турър“ с рег. № [рег. номер], който автомобил е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от дата 06.01.2026 година. Съгласно отразеното в заповедта и в АУАН серия GA № 3303167/ 14.02.2016 г., на който издателят се е позовал, по този начин водачът на МПС е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП, което е основание за прилагане на процесната принудителна административна мярка. Не е отразено дали жалбоподателката, като собственик на автомобила, е уведомена за обстоятелството, че регистрацията на МПС е прекратена на посоченото основание. Заповедта е връчена на Д. Г. на 14.02.2026 г., видно от отбелязването върху нея. Принудителната мярка е оспорена по съдебен ред с жалба, подадена чрез сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново, с вх. № 127500-4041/ 27.02.2025 г. в деловодството на ответната администрация.

В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, включително доказателства за компетентността на органа, наложил ПАМ, справка за регистрация на лек автомобил Опел Инсигния спорт турър“ с рег. № [рег. номер] и справка за нарушител - водач. Допълнително със становище вх. № 2298/ 07.04.2026 г. от жалбоподателката, чрез пълномощника й, е приложена полица за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ с „Гропама застраховане“ ЕАД, за посочения по-горе лек автомобил за периода 16.02.2026 г. – 05.02.2027 година.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт от лице с надлежна легитимация в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. От външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.

 

При извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка се установява, че обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е валиден административен акт, издаден от компетентен за това орган. Съгласно чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № 366з-3249/ 04.09.2025 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, издадена в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, компетентни да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП са и служителите в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново. Конкретно в т. 2.1 от заповедта като компетентни да налагат ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“ са посочени младшите автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново – за територията, обслужвана от ОД на МВР – Велко Търново. На никой етап от производството не е било спорно, че издателят на заповедта мл. автоконтрольор Й. Е. И. работи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, при което е в кръга на служителите, определени да налагат принудителни мерки от вида на процесната. Следователно обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на определените му правомощия.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително посочване на фактически и правни основания за издаване, което я прави мотвирана. В текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В разпоредителната част на същата като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „3“) „гг“)) от ЗДвП, с което е конкретизирана правната норма, която отговаря на описаната фактическа обстановка.

 

Независимо от горното, заповедта е процесуално и материално незаконосъобразна.

Нарушението, заради което е приложена процесната ПАМ спрямо Д. Г. е това, че е управлявал автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП считано от 06.01.2026 година. Цитираната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията след измененията с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., действаща към 06.01.2026 г., предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

След измененията на 143, ал. 10 от ЗДвП и на останалите норми, с които тази е систематично и смислово свързана, включително към датата на издаване на процесната ЗППАМ е отпаднало изискването в ЗДвП за уведомление на собственика на МПС от ОД на МВР. Такова уведомление дължи информационният център по чл. 574, ал. 10 от КЗ, считано от 01.08.2025 година. Нормата чл. 574, ал. 10 от КЗ предвижда, че информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. В тази връзка Информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които: регистрират превозните средства в Република България; осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата; осъществяват контрол върху лицата, извършващи периодичен преглед за техническата изправност на пътни превозни средства; осъществяват контрол върху обществения превоз на пътници и товари.

Според чл. 574, ал. 12 от КЗ, данните от Информационния център – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или „Злополука“ на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на превозното средство.

По делото няма доказателства, че към дата на издаване на процесната ЗППАМ такова уведомление от Информационния център за прекратяване на регистрацията е било изпратено. Същевременно, в тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже всички факти и обстоятелства, даващи основание за прилагането на процесната ПАМ. В тази връзка не е достатъчно извършването на справка от мл. автоконтрольор И. чрез РСОД и/или ОДЧ за установяване, че МПС не е регистрирано по надлежен ред и че същото е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Целта на закона не е произволното отнемане на СУМПС, а реалното съблюдаване на правилата за поведение и охраняване на сигурността и безопасността при движение по пътищата. Законодателят е предвидил процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства и едва при нейното изпълнение управлението на МПС със служебно прекратена регистрация може да се приравни на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС и да се приеме, че е налице фактическата хипотеза на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която попада в приложното поле на чл. 171, т. 1, б. з), гг) ЗДвП. Фактически обаче, в случая не е изпълнена процедурата на уведомяване. Съответно собственикът на автомобила е лишен от възможността да вземе мерки за предотвратяване на дерегистрацията, включително чрез подновяване на застрахователния договор по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ. В тази връзка следва да се отбележи, че такова подновяване е извършено незабавно от Д. Г., веднага след установения пропуск, като на 16.02.2026 г. /първият следващ работен ден/, е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите видно от Застрахователна полица № BG/26/126000579136 на „Гропама застраховане“ ЕАД. Извън другото, на основание чл. 143, ал. 10, изр. второ от ЗДвП това предполага служебно или по желание на собственика възстановяване на регистрацията на автомобила, каквото действително е извършено на 26.02.2026 г., видно от справката на л. 11 от делото. Последното от своя страна прави безпредметно отнемането на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати и продължаването на действието й би придобило санкционен характер, какъвто не би следвало да има.

Уведомяването е съществено процесуално изискване, тъй като без него у собственика, респективно водача, липсва знанието, че регистрацията на автомобила е прекратена, съответно липсва субективният елемент на административно нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, при което прилагането на ПАМ за преустановяване на такова нарушение граничи с произвол. Ето защо уведомяването е пряко и изрично предвидено в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, вр. чл. 574, ал. 11 от КЗ и процедурно уредено в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Законодателят е предвидил тристепенен механизъм, който предполага първична информираност на собственика по чл. 574, ал. 10 от КЗ и възможност за доброволно изпълнение, вторично информиране на компетентните структури на МВР по чл. 574, ал. 11 от КЗ и служебно прекратяване на регистрацията и едва след това административна намеса чрез прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Тоест, макар чл. 171 от ЗДвП да не фиксира изрично изискването за уведомяване, то произтича систематично от чл. 574 от КЗ, от принципите на АПК /чл. 4 – законност, чл. 6 – съразмерност и чл. 35 – изясняване на фактите и обстоятелствата/, и от изискването за гарантиране на правото на защита на субекта и правната сигурност.

Предвид горното настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган, извод за наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „3“) „гг“)) от ЗДвП по отношение на жалбоподателя. Преди постановяването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая.

 

По изложените мотиви съдът намира жалбата за основателна, което налага отмяната на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1286221/ 14.02.2026 г., издадена от мл. автокотрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.

 

При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 5,11 евро /с равностойност 10,00 лв./ – внесена държавна такса. Неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 евро. Независимо, че в представеното двустранно подписано пълномощно такова възнаграждение е договорено като плотимо в брой, липсват доказателства същото да е заплатено.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отменя по жалба на Д. Г. Г. с [ЕГН], адрес ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1286221/ 14.02.2026 г., издадена от мл. автокотрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.

 

Осъжда Областна дирекция на МВР - гр. Велико Търново с административен адрес гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7, да заплати на Д. Г. Г. с [ЕГН], адрес ***, разноски по делото в размер 5,11 евро /пет евро и единадесет евроцента/ с равностойност 10,00 /десет/ лева.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.