Производството по делото е образувано по жалба на адв. Л. К. Б. от САК, като пълномощник на Б. Г. Б. от гр. Велико Търново. Жалбоподателят заявява, че обжалва мълчалив отказ на „Фреш кредит“ ООД с [ЕИК], в качеството му на администратор на лични данни, по искане от 15.12.2025 г., подадено от Б. Б., чрез пълномощник адв. Б., за предоставяне на документи и информация. В искането са посочени документи, свързани с договор за потребителски кредит с №0024050, общи условия и анекси към него, погасителен план и извършени плащания, както и образувани във връзка с този договор съдебни и изпълнителни дела.

С определение №953/05.03.2026г. съдът е приел, че подадената жалба е процесуално недопустима за разглеждане по същество, поради я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото.

С Определение №4507/23.04.2026г. по АД №3863/2026г. състав на ВАС е отменил това определение на АСВТ и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

На настоящия състав е служебно известно, че с Определение №11385/21.10.2025г. по АД №1643/2025г. по описа на Административен съд – Варна, е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския със следните въпроси:

1. Разпоредбите на член 8 от ХОПЕС, член 12, параграф 1 и параграф 5, член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58, 60 - 63 от същия регламент и с решения на СЕС по дела С-487/21 и С-307/22, трябва ли да се разбират в смисъл, че в контекста на приключили отношения между заемодател и заемател по договор за паричен заем, правото на субекта на данните да получи копие от личните данни, които са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране) за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, предполага задължение на администратора при всяко искане да предоставя и пълно копие от договора за заем, във връзка с който е дадено съгласието за обработване на данните?

2. Правото на преносимост по чл. 20, параграф 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че включва и правото на субекта да получи пълно хартиено копие от договорите за заем, при сключването на които е предоставял свои лични данни, при положение че договорите са приключени и събраните/обработени въз основа на тях данни се съхраняват от администратора единствено за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари?

3. Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви а), в) и г) от ОРЗД и правата по член 15, параграфи 1 и 3 и по член 20, параграф 1 от ОРЗД - на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари — се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?

4. В случай че задължението за предоставяне на пълно копие на договора за заем не е абсолютно (не се предполага), данните се обработват само под формата на съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, и субектът на данни твърди, че без пълното копие на договора не може да разбере контекста и въздействието от обработването, при какви обективни критерии и условия националният съд следва да извърши преценка дали администраторът има задължение да предостави пълно копие на договор за заем?

5. В обхвата на защитата по член 79 от ОРЗД и член 8 от ХОПЕС, преценката на администратора — че договорът за заем има клаузи, които остават извън обхвата на правото по член 15, параграфи 1 и 3, както и че искането е прекомерно и повтарящо се, подлежи ли на съдебен контрол и по какви обективни критерии/условия следва да се осъществи този контрол от националния съд?

По отправеното преюдициално запитване е образувано дело С-676/2025г. на Съда на Европейския съюз.

Съгласно чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК, съдът спира производството по делото при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. В разглеждания случай спорът е относно обема на правата на субектите на данни по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679. Отправените въпроси от АС – Варна касаят случаи на ограничена обработка на данни – когато конкретната цел, за която са събрани лични данни на определен субект – сключване и действие на договор за кредит, вече не е налице и данните продължават да се обработват за други нормативно предвидени задължения на администратора на лични данни, докато в конкретния случай няма спор между страните, че се касае за обработка на личните данни на жалбоподателя в пълен обем - както за изпълнение на нормативно въведени задължения на администратора на лични данни, така и преди всичко по повод и за целта на сключен между страните в производството договор. При това образуваното пред СЕС дело касае обработка на лични данни, които се съхраняват архивирани, за целите на изпълнение на мерките срещу изпиране на пари. С оглед на така изложеното произнасянето на Съда на ЕС по дело С-676/2025 на СЕС е преюдициално и е от значение за изхода на спора по настоящото производство.

Ето защо производството по делото следва да бъде спряно до приключване на производството по дело С-676/2025 на СЕС.

Водим от горното и на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по АД №170/2026г. до приключване на дело С-676/2025 г. на Съда на Европейския съюз.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.