Производство по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 4, ал. 1 и 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на Средно училище „Вела Благоева“ гр. Велико Търново с ЕИК 104075713, действащо чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се, в неговата цялост, Ревиз ионен акт №1/03.12.2025г., издаден от органи по приходите при Община Велико Търново, потвърден с Решение № 1/04.02.2026 г. на кмета на Община Велико Търново, относно установените задължения за такса битови отпадъци за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2024г. главница в общ размер на 53 161,42лв./27 181,00 евро/ и лихви 15 861,73лв./8 109,97 евро/.

Жалбоподателят твърди, че издаденият ревизионен акт/РА/ е незаконосъобразен, тъй като СУ няма качеството на данъчно задължено лице според ЗМДТ. Върху имота не е предоставено управление по ред, определен в чл.22, ал.1 от действащата Наредбата за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, с решение на ОбС-т. Поради което за училището не е възникнало задължение за заплащане на такса битови отпадъци /ТБО/. Това задължение възниква с осъществяването на фактическия състав, предвиден в съответните материално-правни разпоредби на ЗМДТ, който в случая не е налице. Твърди, че АПОС няма правопораждащо действие. Настоява, че фактическото ползване на имота не може да се приравни на юридическо основание за управление и да определи училището като ДЗЛ. Фактическото ползване е неутрално и не може да се превърне в основание за възникване на публично задължение. Изтъква, че разпоредбите на чл.11, чл.62 и чл.64 от ЗМДТ не следвало да се разглеждат изолирано от режима на публичната общинска собственост, уреден в ЗОбС и принципите на данъчното право, в т.ч., че публичните вземания възникват единствено въз основа на закон. С тези съображения ПП на жалбоподателя моли съда да отмени оспорения РА.

В о.с.з. упълномощеният адвокат поддържа жалбата и пледира за нейната основателност. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – кметът на Община Велико Търново, действащ чрез упълномощения адвокат, оспорва жалбата, като неоснователна. Моли да се потвърди издадения РА, като законосъобразен и обоснован. Счита, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и съответства на материалния и процесуалния закон. Съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Посочва, че страните не спорят, че СУ „Вела Благоева“ е общинско училище, което е разположено в имот публична общинска собственост и имотите се ползват за нуждите на образователния процес. От всички събраните при ревизията доказателства, в т.ч. договори за доставка на ел. енергия, вода, топлоенергия, охрана, ремонти и др., може да ес направи извод, че СУ е ползвало, поддържало, ремонтирало и опазвало предоставената му собственост, като не е оспорвало заплащането на всички разходи във връзка с управлението на имота. Независимо от промените в Наредбата за управление на общински имоти, ПП изтъква, че всъщност няма издаден акт/заповед на кмета на общината/ за прекратяване на ползването. В съображение изтъква и това, че по бюджета на СУ са предвидени средства за заплащане на ТБО. По тези съображения ПП на ответника моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, като неосонвателна.

В о.с.з. ПП на ответника оспорва жалбата и пледира да бъде оставена без уважение. Претендира да бъдат възстановени на доверителя му сторените разноски, за което предсавя списък.

На основание чл. 170, ал. 1 и ал. 3 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, доказателствената тежест е указана върху ответника. Същият следва да ангажира доказателства за наличието на фактическо и правно основание за облагане на жалбоподателя с такса битови отпадъци за ревизираните данъчни периоди. В тази връзка ответния АО представи з.к. от ревизионната преписка, като няма оспорени оп реда на чл.193 от ГПК доказателства. В хода на съдебното следствие не са представени нови доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Между страните не е спорно, че Средно училище „Вела Благоева„ – гр. Велико Търново е общинско училище, а следователно е юридическо лице по смисъла на чл. 29, ал.1 от Закона за предоучилищното и училищното образование, във вр. с чл.38, ал.4 от с.з. Същото е финансирано от бюджета на Община Велико Търново и осъществява образователна дейност в имота, за който са определени задължения за ТБО. Става въпрос за имот с партиден №104075713002 с адрес гр. Велико Търново, ул. „Константин Паница“№1, представляващи земя и сгради на СОУ “В. Благоева“. Страните не спорят, че училището е разположено в имот-публична общинска собственост-парцел ІІ в кв. 350 по регулационния план на гр. Велико Търново, заедно с построените в него сгради, подробно описани в Акт за публична общинска собственост №6093/10.09.2015г. В същия е отбелязано в т. 9”Предоставени права за управление”, че имотът е предоставен за управление на директора на училището съгласно чл. 10, ал. 5 от НРПУПОИ (приет с Решение № 158 по протокол № 16 от 24.04.2008г. на Общински съвет Велико Търново.

Установява се от АП, че няма др. АОС след посочения, че за процесния период и имот Общински съвет – гр. В. Търново не е приемал изрично решение за предоставянето на управлението на имотите, публична общинска собственост на СОУ „Вела Благоева"- гр. В. Търново. Предходното такова Решение №1006/ 30.01.2014г. по протокол№ 60 на Общински съвет-гр. Велико Търново е отменено с Решение № 157/29.04.2015 г. по адм. дело № 229/2014 г. на АСВТ.

С предходен АУЗД по чл. 107, ал. 3 №306-1/03.07.2015г., за периода 01.01.2014г.-31.12.2014г., съгласно подадените декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ за същия имот с партиден №104075713002 са определени задължения за такса битови отпадъци в общ размер на задължението 4639,57лв. Същият е отменен с Решение № 240 от 01.07.2016г. по АХД №686/2015г. на АСВТ. Издаден е впоследствие Акт за прихващане и възстановяване относно ТБО за периода 2011 г. – 2013 г. за процесните имоти, като ВАС е отменил решението на АСВТ и е отхвърлил жалбата срещу АПВ, с Решение № 14410/28.11.2017г. по КАД № 9602/2016г. по описа на ВАС. На СУ „Вела Благоева“ е издаден Ревизионен акт № 6/29.12.2021г., потвърден с Решение № 6/11.03.2022г. на кмета на Община Велико Търново, с който са установени задължения на училището за такса битови отпадъци за периода 01.01.2016г. – 31.12.2020г. в размер на 15 600.98лв. и лихва върху така установената главница в размер на 5334,72лв. АСВТ е отхвърлил жалбата срещу РА, а неговото решение е оставено в сила от ВАС с Решение № 3708/06.04.2023г. по АД № 7577/2022г.

Въз основа на ЗВР № 1/06.06.2025г. е възложена ревизия на СУ за задължения за ТБО за данъчни периоди на 2021г.-2024г. Съставен е Ревизионен доклад №1/05.11.2025г. Възражението срещу РД е прието за неоснователно и е постановен оспорения понастоящем Ревизионен акт №1/03.12.2025г., издаден от органи по приходите при Община Велико Търново, потвърден с Решение № 1/04.02.2026 г. на кмета на Община Велико Търново, с който са установени задължения за такса битови отпадъци за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2024г. главница в общ размер на 27 181,00 евро и лихви 8 109,97 евро.

Ревизионният акт е връчен на 03.12.2025г. на директор на СУ „Вела Благоева“. Оспорен е по административен ред пред кмета на Община Велико Търново, който съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ има качеството на решаващ орган по чл.152 от ДОПК. С негово Решение № 1/04.02.2026г., в това му качество, РА е потвърден в цялост. Решението е връчено на 12.02.2026г. и на 25.02.2026г. РА е оспорен пред АСВТ, за което е образувано настоящото производство.

Видно от събраните писмени доказателства, които не са оспорени и не са противоречиви, страните не спорят по фактите, а по тяхната правна иннтерпретация. В тази връзка жалбоподателят не оспорва размера на ТБО и не ангажира СИЕкспертиза. Защитната му теза е съсредоточена върху това, че т.к. за периода липсва изрично решение на Об.С-т В. Търново за предоставяне управлението на недвижимите имоти, за които се дължи ТБО, на СУ „Вела Благоева”, то училището няма качеството на данъчно задължено лице за ТБО за същия имот. Това е основният спорен въпрос по делото.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от правоимащо лице, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, в рамките на предвидения в чл. 156, ал.1 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 и чл.9б от ЗМДТ преклузивен срок за обжалване. Отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. РА е преминал задължителния административен контрол по чл.152 от ДОПК. Поради това съдът прие жалбата за допустима.

Таксата за битови отпадъци/ТБО/ е една от местните такси, които съгласно чл. 6, ал. 1, б. "а" от ЗМДТ се събират от общините в размери, определени от общинския съвет при спазването на общите принципи, установени с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от този закон. Установяването, обезпечаването, събирането и обжалването им се извършва по реда на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, които служители имат правата и задълженията на органи по приходите и поименно се определят със заповед по чл.4,ал. 4 от ЗМДТ на кмета на общината. Съобразно нормата на чл. 4, ал. 5, изр. 1 от ЗМДТ, кметът на общината има правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи има правомощията на териториален директор на НАП (чл. 4, ал.5, изр. 2 от ЗМДТ). Установяването на задълженията за такса битови отпадъци в случая е служебно, въз основа на ревизия, като не е подавана декларация за намаление и задължението не е платено в срока. Ревизионното производство е проведено в срока по чл.109 от ДОПК.

В настоящото производство, съгласно чл. 160 ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на оспорвания акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Анализът на събраните в хода на производството доказателства дава основание на съда да направи извод, че оспорваният ревизионен акт е издаден от компетентентни органи по приходите. Съобразно Заповеди № РД 22-2047/10.10.2025г. и №РД 22-1304/25.06.2025г. на кмета на Община Велико Търново са определени служителите на общинска администрация, които имат правата и задълженията на органи по приходите, а следователно за установяване на задължения по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. В случая РА е издаден съвместно от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията, съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК, за задължения за ТБО и периода, посочени в ЗВР. Следователно оспорваният ревизионен акт е издаден от компетентентни органи, надлежно овластени за това.

Съдът счита, че оспорваният РА е издаден в съответната изискуема писмена форма за валидност, като съдържа фактически и правни основания за издаването му. В същия са изложени мотивите, въз основа на които административният орган е приел, че са налице визираните в закона основания да обложи жалбоподателя с ТБО. Не представляват процесуални нарушения, още по-малко съществени, изтъкнатите от оспорващия обстоятелства, че ответникът събрал неотносими доказателства и се позовавал на съдебни решения, за предходни периоди, които нямали сила на пресъдено нещо относно фактите от значения в случая. Съдът намира, че събраните доказателства за ползване на имота, макар и косвено са свързани с извода за неговото ползване и управление на имот общинска собственост от директора на училището. Предходните съдебни решения показват последователност и предвидимост в действията на администрацията при една и съща фактическа обстановка, макар действително да не се касае за трайни факти и да не е формирана СПН относно процесния период. Последното обстоятелство прави допустимо воденото понастоящем съдебно поризводство пред АСВТ.

Адм. съд-В. Търново в този си състав намери оспорвания Ревизионен акт за законосъобразен и обоснован от фактическа страна. Същият е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми, тъй като са налице материалноправните предпоставки за издаване на такъв акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци по отношение на СОУ “Вела Благоева“ – гр. Велико Търново за процесния период.

Таксата за битови отпадъци е фискално задължение, установено със закон и се дължи в предвидените в ЗМДТ случаи. Разпоредбата на чл. 64 от ЗМДТ е категорична,че ТБО се заплаща от лицата по чл. 11 от същия закон. От своя страна нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ посочва, че данъчнозадължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а съгласно чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление“. Иначе казано в тежест на административния орган е да установи,че жалбоподателят е данъчно задължено лице, че е сред субектите изрично и изчерпателно посочени в чл. 11 от ЗМДТ и като такъв дължи заплащане на такса битови отпадъци, за услугите по чл.66 от ЗМДТ, които са предоставени.

Между страните не се спори и се установява от доказателствата по делото, че недвижимият имот, находящ се в гр. Велико Търново с площ 30 305кв.м. и данъчна оценка 5 211 529.60лв., заедно с построените върху него сгради е публична общинска собственост. Редът за предоставяне за управление на имоти и вещи общинска собственост е предвиден в ЗОбС, като съгласно чл. 12 от него имотите и вещи – общинска собственост се предоставят бъзвъзмездно за управление на ЮЛ и звена на общинска бюджетна издръжка. СУ „Вела Благоева“ Велико Търново е юридическо лице, финансирано от бюджета на Община Велико Търново, като материална база, която фактически се ползва, включително земята, е със статут на публична общинска собственост по силата на чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закона за общинската собственост.

По силата на законовата делегация на разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от ЗОС редът за предоставяне на безвъзмездно управление на имотите и вещите, общинска собственост, се определя от Общинския съвет в Наредба по чл. 8, ал. 2 от същия закон. В изпълнение на това свое правомощие Общинският съвет на гр. Велико Търново е приел Наредба за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество/НРПУРОИ/, с Решения № 1435 и 1436 по Протокол № 55 от 25.04.2019 г. на Великотърновски общински съвет. В актуалната редакция на действащата Наредба, относима за процесния период има текст, чл.22, ал. 1, че публичната общинска собственост, предназначена за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, включително и имотите за здравни, културни, образователни и социални мероприятия от общинско значение, се предоставя с решение на общинския съвет за безвъзмездно ползване от съответните организации или юридически лица на бюджетна издръжка и се управлява от ръководителите на съответните организации. Безспорно е установено, че такова решение ОбС-т ВТ не е издавал, но и понастоящем жалбоподателят не спори, че средно училище „Вела Благоева“ – гр. Велико Търново, ползва фактически имотите за нуждите на училището със знанието и без противопоставяне от страна на Общината като собственик. При това не се оспорва и обстоятелството, че всички компоненти на услугата, срещу която се следва заплащане на ТБО са предоставяни в процесния период в района на училището. Безспорно е и това, че СУ „Вела Благоева“ е използвало и поддържало, ремонтирало и опазвало имота, общинска собственост. В тази връзка са представените по делото договори за охрана, проектиране, изработка, поддръжка, като ремонти и текущи разходи на училището. На основание чл. 24, ал. 4 от НРПУРОИ поддържането и ремонтите на имотите и вещите – общинска собственост, както и заплащането на консумативни разходи, данъци, такси и застрахователни вноски, се извършва от лицата, на които са предоставени за управление, като необходимите средства се превеждат ежегодно по бюджета им. По отношение разплащането на всички горепосочени разходи СУ „Вела Благоева“ не е оспорило възлагането на сградата за управление и е заплащало дължимите за това суми (енергия, вода, топлинна енергия). Всички тези действия по сключването на договори, откриването на партиди, заплащането на доставки, ремонти и охрана на общинско имущество представляват действия по управление на имота, съгласно чл.19, ал.2 от действащата Наредба .

Следва да се подчертае, че качеството на задължено лице за ТБО се определя от материалния данъчен закон, а не от решение на местния ОбС-т. Според чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ, за имоти държавна или общинска собственост ДЗЛ е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Данъчният закон не определя начина/нито форма/, по който имотът следва да бъде предоставен за управление и същият/начин/ според настоящия състав не е определящ за възникване на задължението. Този начин е предмет на уредба в др. нормативен акт/ЗОбС и НРПУРОИ/ и без значение за облагането са причините защо понастоящем ОбС-т В. Търново не е издал изрично решение за предостваяне на управлението на имота. При това обаче е безспорно, че през ревизирания период СУ е ползвало фактически имота за нуждите на образователната си дейност, т.е. дефакто имотът е предоставен за управление и директорът на училището е изпълнявал задълженията си да опазва и управлява общинската собственост. В по-старата практика на ВАС се приемаше, че вписването в АОС е ииндиция за предоставеното управлени на имота. Понасотящем ВАС приема, че издаденият акт за публична общинска собственост не е правопораждащ правото на собственост и условията на нейното ползване акт. Но настоящият състав намира, че фактическото ползване на имот със статут на ПОС за образователни нужди и реалното осъществяване на дейностите по чл.66 от ЗМДТ за предоставяне на услугите по сметосъбиране, третиране на битови отпадъци и почистване на териториите за обществено ползване са релевантните за спора факти. Съдът приема, че същите са се осъществили и поради това е възникнала фигурата на ДЗЛ за ТБО в лицето на СОУ „Вела Благоева”-ВТ. Налице е обект на облагане, субект на облагането и възникнало данъчно правоотношение. Фактическото ползване на имота не е „правно неутрално”, както твърди ПП на оспорващия. Напротив, доколкото се касае за ползване на имота и предоставяне на услугите по сметопочистване и сметоизвозване, т.е. доколкото става въпрос за услуга, а не за данъци, то фактическото ползване на имота и реалното предоставяне на услугата е част от фактическия състав, от който възниква задължението за ТБО. Поради това задълженията за ТБО са възникнали и са дължими, като не са налице основания за погасяването им чрез плащане, по давност или чрез опрощаване. Оспорващият не твърди и не се установява задълженията за процесния период да са неправилно определени по размер, както главницата, така и лихвите.

Предвид изложените мотиви съдът приема, че е доказано предоставянето за безвъзмездно управление на процесните имоти – публична общинска собственост на СУ „Вела Благоева“. Поради това съдът намира, че СУ „Вела Благоева“ е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, а размерът на публичното задължение не се оспорва. Предвид това процесният РА се явява законосъобразен, както по основание, така и по размер.

При този изход на делото, предвид своевременно направеното искане и липсата на възражение за прекомерност, на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 155,00евро, заплатено по банков път на 17.03.2026г.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1, предложение последно от ДОПК, във вр. с чл. 9б от ЗМДТ, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Средно училище „Вела Благоева“ – гр. Велико Търново, представлявано от директора, предявена срещу Ревизионен акт № 1/03.12.2025г., издаден от органи по приходите при Община - Велико Търново, потвърден с Решение № 1/04.02.2026г. на кмета на Община Велико Търново, с който са установени задължения на училището за такса битови отпадъци за периода 01.01.2021г. – 31.12.2024г. в размер на 27 181,00 евро главница/53 161,42 лева/ и лихва върху същата в размер на 8 109,97 евро/15 861,73/.

ОСЪЖДА Средно училище „Вела Благоева“ – гр. Велико Търново, представлявано от директора, да заплати на Община Велико Търново сумата 3 155,00 евро (три хиляда сто петдесет и пет евро) представляващи направените по делото разноски за адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд, като касационната жалба се подава чрез АСВТ.