Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба подадена от Д. К. Д., чрез адв. Д. Х., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието с правно основание чл. 284, във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС, с която искова молба се претендират претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване чувство за малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Пловдив през исковите периоди /от 10.04.2019 г. до 15.06.2021 и от 01.09.2022 г. до 10.06.2024г./

Оплакванията са за липса на достатъчно жилищна площ, липса на санитарен възел на определените задължителни места, наличие на хлебарки, дървеници, гризачи и други, липса на адекватно лечение и подходяща храна за здравословното състояние на ищеца, излагане на риск за живота и здравето му, като тези вреди се оценяват на обща сума в размер на 10 000 лева,

от които сумата от 5 000 лева за престоя му в Затвора Пловдив от 10.04.2019 г. до 15.06.2021 г. ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 10.06.2024г. до окончателното й изплащане и

сумата от 5 000 лева за престоя му в Затвора – Пловдив от 01.09.2022 г. до датата на подаване на исковата молба - 10.06.2024г. ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба –до окончателното й изплащане.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник ГДИН чрез юрк. Тр.Ч. оспорва предявените искове. Посочва, че ищецът е търпял наказание лишаване от свобода за периода от 02.02.2023г. до 04.07.2024г. в Затвора – Пловдив след което е бил преместен в Затвора – Пазарджик.

Поддържа се, че в затвора на ищеца е осигуряван достъп до тоалетна и течаща вода като се отрича да е преживян психически и физически дискомфорт, възмущение, както и се отрича да е налице нечовешко и унизително третиране на лишения от свобода.

Заявява се възражение за погасителна давност.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

Административен съд – Пловдив, II отд., XXX състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Исковете са предявени от надлежна страна, доколкото за ищеца са налице данни да е бил действително лишен от свобода съгласно влязла в сила Присъда постановена по НОХД № 245/2023г. на Окръжен съд - Пловдив, което обстоятелство не се оспорва от ответника.

Исковете са предявени и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в град София, съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби.

В случая се претендира обезщетение за извършени нарушения от специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода Затвора-Пловдив, а съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвор следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материално-правна легитимация да отговаря по предявения иск.

По отношение на оплакванията за първия период от 10.04.2019 г. до 15.06.2021.

Видно от приетата като писмено доказателство справка вх. № 11672/04.07.2024г. от Началник Затвора – Пловдив ищецът е постъпил на 11.08.2020г. и е бил освободен на 07.07.2021г., респ. постъпил е отново в Затвора – Пловдив на 02.02.2023г. и към м. юли 2024г. е бил там.

Следователно, за периода от 10.04.2019г. до 11.08.2020. ищецът не е пребивавал в Затвора – Пловдив;

Видно от справката изготвена от [населено място] на л. 24 от делото ищецът е пребивавал на пост VI, стая № 15 и стая № 6. Размерите на стая № 15 са 28,18 кв.м без санитарния възел, който е отделно помещение, стаята разполага с два отваряеми прозореца с размери 0.99м x 1.15м и 0.45м. x 1.15m. Размерите на санитарния възел са 2.69 кв.м с един отваряем прозорец с размер 0.33 мx1.15м. Размерите на стая № 6 са 28,28 кв.м без санитарния възел, който е отделно помещение, стаята разполага с два отваряеми прозореца с размери 0.45м x 1.10м и 0.50м. x 1.10m. Размерите на санитарния възел са 2.48 кв.м с един отваряем прозорец с размер 0.35м x 1.10м.

За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90x180см, дюшек и постелъчен инвентар, шкафове с размери 45x50. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно график за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Във всеки санитарен възел всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Водата в Затвора – Пловдив е обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Отоплението се осъществява чрез централно-локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в съответното помещение като за целта получават съответните прибори, като могат да закупуват допълнителни от лавката на затвора или да им бъдат донасяни от близките съгласно списък на разрешението вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. Осветлението се осъществява от две луминисцентни тела, налични за всяко помещение.

Каза се по-горе, че за периода от 10.04.2019г. до 11.08.2020. ищецът не е пребивавал в Затвора – Пловдив;

Видно отново от справката на л. 24 за периода от 11.08.2020г. до 14.08.2020г. – няма данни в кое помещение е бил настанен ищеца / 4 дни/;

От 14.08.2020г. до 20.08.2020г. ищецът е настанен в стая № 15 с 8 лишени от свобода поради което се установява, че не е спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м. /7 дни/;

От 28.08.2020г. до 03.09.2020г. ищецът е настанен в стая № 6 с 9 лишени от свобода поради което се установява, че не е спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м; / 7 дни/

От 04.09.2020г. до 10.09.2020г. ищецът е настанен в стая № 6 с 8 лишени от свобода поради което се установява, че не е спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м /7 дни/;

От 09.11.2020г. до 14.01.2021г. ищецът е настанен в стая № 6 с 8 лишени от свобода поради което се установява, че не е спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м /67 дни/

От 04.06.2021г. до 13.06.2021г. ищецът е настанен в стая № 6 с 8 лишени от свобода поради което се установява, че не е спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м /10 дни/

Следователно, общият брой дни на пребиваване без да е спазено изискването за минимална жилищна площ и без да са налични данни за такава жилищни площ възлиза на общо 102 календарни дни за целия исков период по този предявени иск.

За останалите календарни дни в рамките на исковия период е спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м в помещенията в които ищецът е бил настанен.

По отношение оплакванията за втория период от 01.09.2022 г. до датата на подаване на исковата молба - 10.06.2024г. от становище изготвено от инспектор СДВР Д.Балъкчие л.31 до л. 33 вкл. от делото ищецът е бил настанен на пост III, помещение № 22, чийто размери са 26,50 кв.м, квадратура на санитарния възел е 4.05 кв.м. В спалното помещение има два отваряеми прозореца с размер 1.20x1.20 и 1.20x1.20, размерът на прозореца в санитарния възел е 0.60X0.72. За този период ищецът е бил настанен и в помещение № 26 което е с площ от 27,80 кв.м, квадратура на санитарния възел е 3,76 кв.м. В спалното помещение има два отваряеми прозореца с размер 0.92x1.17; 1.1X1.10, размерът на прозореца в санитарния възел е 0.50x0.50.

И за този период е доказано, че на всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно график за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Във всеки санитарен възел всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Водата в Затвора – Пловдив е обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Отоплението се осъществява чрез централно-локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в съответното помещение като за целта получават съответните прибори, като могат да закупуват допълнителни от лавката на затвора или да им бъдат донасяни от близките съгласно списък на разрешението вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си;

Следователно, от така приетата като доказателство справка изготвена от испектор Балъкчиев за ищеца е установено, че за периода от 01.09.2022г. до 02.02.2023г. – не е бил в Затвора – Пловдив;

За периода от 02.02.2023г. до 21.02.2023г. – няма данни в кое помещение ищецът е бил настанен /20 дни/;

За периода от 01.04.2024г. до 11.04.2024г. ищецът е бил настанен в помещение № 26 със 7 лишени от свобода като не е спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м /11 дни/;

Следователно, общият брой дни на пребиваване без да е спазено изискването за минимална жилищна площ и без да са налични данни за такава жилищни площ възлиза на общо 31 календарни дни за целия исков период по този предявени иск.

За останалите календарни дни в рамките на исковия период е спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м в помещенията в които ищецът е бил настанен.

Видно от приобщеното становище на НС „ФЛКР“ К.С. на л. 36 от делото и за двата искови периода е установено, че банята за лишените от свобода е обща, пода е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи, ползва се от лишените от свобода по утвърден график, в банята има обособена съблекалня за преобличане и не се налага лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Лишените от свобода имат право да притежават нагреватели, с които да си топлят вода. Прането на дрехи става в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране на близките. За исковите периоди е имало налична професионална пералня, която е функционирала и лишените от свобода са имали достъп до нея по утвърден график. От началото на 2023г. пералнята е била в продължителен ремонт като са били осигурени 3 броя по-малки перални машини, с по-малък капацитет на килограми за пране. В пералното помещение има сушилня за дрехи и гладачен каландър. Прането се е осъществявало чрез подаването на молби от лишените от свобода според нуждите им през месеца. В хода на производството по делото не се представиха доказателства ищецът да е отправял искания или молби във връзка с ползването на пералнята. Утвърдена е Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумати в местата за лишаване от свобода за 1 месец като на всеки лишен от свобода се предоставят сапун – тоалетен за къпане и миене, обикновен сапун за пране, перилен препарат – прах за пране, препарат за миене на ръце.

Видно от графиците за разпределение времето на лишените от свобода, график за ползване на библиотеката към Затвора – Пловдив, работно време с клиенти на „Магазин лишени от свобода“ към ДП ФЗД – ТП Пловдив, седмичен график на служебна пералня на Затвора – Пловдив всички лишени от свобода, включително и ищецът са имали възможност за престой на открито, както и са имали възможност за задоволяване на социално-битови и културни нужди

ГДИН сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в Затвора - Пловдив, в подкрепа на което са приложени Протокол за извършена ДДД обработка и за двата искови периода, видно от които е била извършена цялостна дезинсекция на общи помещения – килии, вишки, дюшеци, кухня, стени, бани, шкафчета, коридори, без установени наличия на вредители. Обработката е механична и биоцидна като е била срещу хлебарки, бълхи, дървеници, мишки и плъхове.

По делото е приобщена медицинска документация за ищеца от която не се установява конкретно заболяване и поставена диагноза, нито предписани лекарства или специален хранителен режим.

По делото е приобщен график за амбулаторни прегледи в МЦ Затвора – Пловдив на д-р Р.Д.. Не се установява ищецът да е отправял искания за нужда от медицинска помощ, нито пък са налични данни за влошено здравословно състояние и липса на оказана адекватна медицинска помощ.

От показанията на св. М. е установено, че е бил с ищеца на ІІІ пост от месец февруари 2023 година до юни-юли 2024 година поради което и показанията му са откъслечни и касаят периодът предмет на втория иск. Показанията на този свидетел не могат да се кредитират в цялост тъй като са опровергани от приетите по делото писмени доказателства – свидетелят заявява, че нямало пералня в затвора, а такава се установи, че е функционирала до 2023г., а след това е имало 3 перални с по-малък капацитет, които са били на разположение на лишените от свобода Свидетелят си спомня, че ищецът имал нужда от лекар, но не посочва за какво е имал нужда и какво е било видимото му състоянието, нито кога е било това, нито пък дори ищецът заявява в исковата молба твърдение за нужда конкретна медицинска помощ, която не му е била оказана, включително и за дентална такава. Показанията на свидетеля не се кредитират относно наличието на хлебарки и дървеници, тъй като са опровергани от приетите по делото като доказателство протоколи за обработка ДДД, а и поради липсата на оплаквания от страна на ищеца през време на престоя му в Затвора – Пловдив относно наличието на инсекти. Показанията на свидетелят се кредитират в частта им за липса на достатъчно жилищна площ за помещения в които ищецът е бил настанен и за които се установи по делото, че не отговарят на минималните изисквания от 4 кв.м.

По делото е разпитан като св. Н. А. който си спомня, че за исковите периоди е бил в Затвора – Пловдив с ищеца, но не може да каже точно време. Този свидетел си спомня, че в стая № 22 е имало около 9-10 души поради което и показанията в тази им част се кредитират относно установения факт по делото за пренаселеност, тъй като кореспондират с останалите писмени доказателства. Аналогично показанията на този свидетел не се кредитират в частта им относно липсата на пералня, наличието на дървеници и хлебарки, лоши битови условия, липсата на медицинска помощ, тъй като са изолирани от останалите доказателства и не се подкрепят от тях.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък възпроизвежда дословно така визираното в чл.3 от ЕКПЧОС основно човешко право. Според нормата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, в редакцията ѝ в сила от 07.02.2017 г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените в чл.3, ал.2 от ЗИНЗС неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, причинени от действия, бездействия, или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и независимо от факта дали в съответното законодателство са били въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата. Тълкуването на разпоредбата на чл. 43, ал.2 ЗИНЗС, относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода в насока даденото в редица Решения на ЕСПЧ, като напр. делото „А. срещу България“, както и „Н. и др. срещу България“, за това, че независимо, че желателният стандарт, а в България и вече нормативно установен такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията, а недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл.3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане, като например: липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането (дело Torreggiani and Others). От това, според ЕСПЧ, следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест и на страните са дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

По отношение на първия предявен иск за сумата от 5000 лева за периода от 10.04.2019 г. до 15.06.2021 г. се установи, че за 102 календарни дни е нарушено изискването на чл. 3 ЗИНЗС за минимална жилищна площ от 4 кв.м, а по отношение на втория предявен иск за периода от 01.09.2022г. до 10.06.2024г. с цена на иска 5000 лева се установи, че за период от 31 календарни дни е нарушено изискването на чл. 3 ЗИНЗС за минимална жилищна площ от 4 кв.м. Тези нарушения са създали предпоставки за увреждане на психическото здраве на ищеца, както и за уронване на човешкото му достойнство. Липсата на достатъчно жилищна площ води до извод за унизително и недостойно отношение към лишените от свобода. При това положение и съгласно правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС следва да се приеме, че ищецът е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Тук е мястото да се посочи, че отговорността на Държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че Държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с липса на достатъчно жилищна площ, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Така, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на сумата от 899,64 лева за първия исков период от 10.04.2019г. до 15.06.2021г. и сумата от 273,42 лева за втория исков период от 01.09.2022г. до 10.06.2024г. ведно със законните лихви за забава върху тези суми.

Останалите оплаквания за нарушения от страна на ответника на правата на ищеца през време на престоя му в Затвора – Пловдив и за двата искови периода останаха недоказани поради което и за тях не се следва обезщетение.

Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковите периоди (които са в рамките на 2020 г. – 2023 г.) би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение.

Ето защо, според този съд, при положение, че се установи, че и за двата искови периода е налице единствено установена липса на достатъчно жилищна площ в помещенията, в които е пребивавал ищецът в Затвора Пловдив, посоченият размер от 899,64 лева и 273,42 лева най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част искът за сумата над 899,64 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен, респ. за сумата над 273,42 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Самото осъждане има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване с характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

Неоснователно е възражението за погасяване по давност на дължимите обезщетения тъй като давността започва да тече от момента на прекратяване на неоснователното бездействие на затворническата администрация довело до нарушаване изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м. поради което и не се констатира присъдените вземания да са погасени по давност.

С оглед изхода на спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски за заплатена държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 187,68 лева по съразмерност на уважената част на исковете на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата;

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на Д. К. Д. с [ЕГН] понастоящем в Затвора – Пазарджик сумата от 899,64 лева, която представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС – липса на достатъчно жилищна площ за периода от 10.04.2019г. до 15.06.2021г. по време на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Затвора – Пловдив ведно със ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 10.06.2024г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 899,64 лева до пълния претендиран размер от 5 000 лева за периода от 10.04.2019г. до 15.06.2021г. на престой в Затвора – Пловдив като неоснователна и недоказана;

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на Д. К. Д. с [ЕГН] понастоящем в Затвора – Пазарджик сумата от 273,42 лева, която представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС – липса на достатъчно жилищна площ за периода от 01.09.2022г. до 10.06.2024г. по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив ведно със ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 10.06.2024г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 273.42 лева до пълния претендиран размер от 5 000 лева за периода от 01.09.2022г. до 10.06.2024г. на престой в Затвора – Пловдив като неоснователна и недоказана

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на Д. К. Д. сумата от 10 лева разноски по делото за платена държавна такса;

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на адв. Д. П. Х. от АК – Пловдив с [ЛНЧ] със служебен адрес: гр. Пловдив, [улица], ет.1, офис 4 сумата от 187,68 лева, която представлява адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата съразмерно на уважената част на предявените искове.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.