Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН

Касаторът Д. Н. Р., [ЕГН], действащ лично и чрез процесуалния си представител адв И. Л., обжалва Решение№ 39 от 10.04.2025г., постановено по административно наказателно дело № 258/2024г. по описа на Районен съд Костинброд.

Счита, че Решение №39 от 10.04.2025г., постановено по административно наказателно дело №258/2023г. по описа на PC - Костинброд, е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като същото е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което е налице касационно основание за отмяната му.

Твърди,че описаната фактическа обстановка в издадения Акт за установяване на административно нарушение№605/25.01.2023г. както и в процесното Наказателно постановление не отговаря на действителната обстановка. Изтъква, че свидетелските показания на разпитаните в хода на производството свидетели и актосъставители К. Р. и А. А. неправилно са кредитирани от съда при постановяване на обжалваното решение. Подчертава, че към доказателствения материал е приложена Заповед РД11-133/23.01.2023г., съгласно която на основание чл.5,ал.1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ, във връзка с постъпило писмо на зам. министъра на земеделието доц. К. Н., ДВМ, и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ е наредено да се извърши проверка на изброени животновъдни обекта, а в т. II от заповедта е посочено при проверката да бъдат обхванати ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти за отглеждане на селскостопански животни и изискванията, свързани с идентификацията на животните. Намира, че изначално сформираната комисия не дава правна рамка и съответните правомощия на делегираните органи съобразно кой нормативен акт да бъдат извършени проверките и че заповедта следва да притежава реквизитите на индивидуален административен акт и да съдържа фактическа обстановка, какви нарушения да бъдат обследвани и да е посочено съгласно кой нормативен акт.

Според касатора, в хода на съдебното производство е установено, че Д. Р. не е присъствал на твърдяната проверка на 24.01.2023г. на животновъден обект № 2255-0035, а единственото, което са направили проверяващите е след „проверката“ да му връчат документи, които Д. Р. да подпише. За Д. Р. изцяло неправилни са констатациите на съда, че Н. Н. е присъствала на проверката., тъй като в показанията, дадени в открито съдебно заседание, проведено на 26.03.2025г., св. Николаева посочва, че докторите са били помолени проверките да се извършат поред, за да може собствениците на животновъдните обекти да присъстват на проверките и да показват кое къде се намира на проверяващите. „При което докторите отидоха при говедата и започнаха да си ги проверяват без да присъства собственика. Мина при мен проверката, отчетоха конете. След това отидохме на другия обект при говедата. Вече беше минала проверката. Докторът даде само да подпише собственика констативен протокол без да го запознае, без абсолютно нищо." и че проверка, в пълния смисъл на думата, не е била осъществявана.

Навежда доводи, че съдът неправилно е констатирал, че служителите са установили, че в проверявания животновъден обект няма обособено място или контейнер за временно съхранение на трупове от умрели животни. Изтъква, че свидетелят Николаева ясно в съдебна зала е посочила, че в обекта има поставени контейнери за съхранение на трупове от умрели животни, които са оградени по начин, непозволяващ достъп на други животни или на хора., че тези контейнери са с възможност редовно да се почистват и дезинфекцират и че проверяващите на са били в помещението, където са тези контейнери за временно съхранение на трупове на умрели животни.

Поддържа твърдението, че изложените обстоятелства от административно-наказващият орган са неправилни, недопустими и в пълно противоречие с действителната фактическа обстановка. Акцентира върху обстоятелството, че до този момент са му извършвани многократни проверки от страна на ОДБХ, но до момента и никога не било установено такова административно нарушение.

Сочи, че легалната дефиниция на административно нарушение е дадена в чл.6 от ЗАНН - деяние/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред., както и че за да е съставомерно извършеното нарушение трябва да е категорично установено , а изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани на общо основание.

Касаторът подчертава, че е категорично е установено, че Д. Р. не е присъствал при извършване на проверката, съответно изложените твърдения от наказващите лица за извършено нарушение са неправилни и необосновани., както и че неприсъствието на собственика на проверявания животновъден обект изцяло ограничава правата на лицето, на което е издадено наказателното постановление и наложено глоба.

Твърди, че решението на районния съд е неправилно и поради това, че съдът не е отчел и факта, че в наказателното постановление не е направено изложение защо нарушението не следва да бъде разглеждано по реда на чл.28 от ЗАНН, както и че липсват мотиви за неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН.

Д. Р. счита, че неправилно съдът е стигнал до заключението, че са спазени законовите изисквания за правилна форма и основание законово определени в чл. 57 от ЗАНН.

Поддържа твърденията си, че събраната по административната преписка доказателствена съвкупност не позволява да се направи извода, че действията от страна на Рангелов са причината за възникване на нарушението, тъй като от събраните по административната преписка писмени доказателства не се съдържат данни за обстоятелства довели виновно поведение, нито се навеждат такива, а и не са и обследвани от съдебния състав фактите и обстоятелствената относно наличие или липса на виновно поведение.

В касационната жалба се навеждат доводи и че изложената фактическа обстановка в жалбата не кореспондира с фактическата обстановка изписана в процесното наказателно постановление, както и че нито са описани, нито са приложени доказателства към административния акт, които да сочат твърдяната вина за извършеното нарушение.

Подчертава, че съгласно чл. 471а от Закона за ветеринарномедицинската дейност се санкционират нарушения по ЗВМД, а не по подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредба№ 44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти и че изначално правната квалификация е неправилна, което категорично води до незаконосъобразност на издадения акт.

Касаторът навежда доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и поради това, че никъде в него не е описано дали е първо или второ нарушение, характера на нарушението, поради което не се индивидуализира наказанието спрямо размера. Счита, че няма никакви мотиви в тази насока, което прави по категоричен начин незаконосъобразно наложеното наказание, респективно и процесното наказателно постановление.

Д. Р. счита, че категорично се установява, че процесното Наказателно постановление е издадено в пълно противоречие на правната норма на чл.57,ал.1, т. 5 от ЗАНН, а именно - един от основните правни реквизити, които следва да има едно наказателно постановление е описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Според касатора, описаните такива реквизити в даденото наказателното постановление са неверни и противоречат на истинската фактическа обстановка.

Изтъква, че неспазването на изискването по чл.57,ал. 1, т. 5 от ЗАНН ограничава правото му на защита от една страна, а от друга страна - възпрепятства съдебната проверка за законосъобразност, при която съдът следва да установи дали фактически установеното и посочено действие или бездействие противоречи на предписаното от съответната законова норма правило за поведение. Касаторът е категоричен , че допуснатото нарушение на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН е съществено и опорочава издаденото наказателно постановление до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, тъй като изискванията на цитираната разпоредба са императивни и законът не допуска възможност за саниране на нередовностите в тази насока, каквато възможност.

В касационната жалба се навеждат доводи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като в него изцяло липсва описателна част, която да кореспондира с правните норми, послужили за налагане на глобата и съответстващи на фактите, както и че в изложението на наказателното постановление е цитиран законът, което не съставлява фактическа обстановка и конкретно извършено деяние.

Касаторът счита, че е допуснат и друг съществен пропуск в упоменаване на фактическата обстановка, която да съответства на правната норма по реда, на която е издадено и квалифицирано нарушението,което прави наказателното постановление за незаконосъобразно на основание чл.57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Сочи, че в хода на тълкуване на правното основание се определя от законодателя поведението на нарушителя да е виновно, а в случая на процесното наказателно постановление не е обследвана вината.

Изтъква, че позоваването на неправилни правни норми при съставянето на административен акт води до неговата незаконосъобразност по категоричен начин.

Д. Н. Р. оспорва истинността на съдържанието на съставения Констативен протокол, послужил за издаването на акт за установяване на административно нарушение и процесното наказателно постановление и счита цялостната процедура незаконосъобразна. Намира, че свидетелстващият документ за процесното нарушение е издаден в пълно противоречие с материално правните норми и че не са спазени изискванията за попълване на документа, както и не са снети показания на свидетели, които да удостоверят по категоричен начин истинността на механизма на проверката, описана в процесния акт и наказателно постановление.

С тези доводи Д. Р. иска от касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени - като неправилно - Решение № 39 от 10.04.2025г., постановено по АНД №258/ 2023г. по описа на PC - Костинброд и да постанови друго, с което да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно .

Ответникът Директорът на областна дирекция по безопасност на храните – София област оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съда да остави същата без уважение, с произтичащите от това правни последици. Аргументира се, че по делото е налице една безспорна фактическа обстановка, която фактическа обстановка съдът е възприел въз основа на задълбочен и обективен анализ на доказателствения материал, събран в хода ва производството. Ответникът е категоричен, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че правилно е определен субектът на нарушението, както и че индивидуализирането на нарушението е в степен, позволяваща му да разбере в какво точно е обвинен и срещу какво да се защитава. Подчертава, че въпросното административно нарушение е описано и установено с неговите обективни и субективни признаци и че при тези обстоятелства е безспорно, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл.471а,ал.1 от ЗВМД.

Посочва, че в случая не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като както в акта за административно нарушение, така и в наказателното постановление са посочени дата и мястото, на които е извършено визираното административно нарушение, правилно са посочени нормативните разпоредби, представляващи правна квалификация на това нарушение, ясно и конкретно са посочени нарушените законови норми, като административно наказващият орган правилно е приложил материалния закон.

Изтъква още, че в самото наказателно постановление са изложени мотиви от административно – наказващия орган , свързани с липсата на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.

В заключение ответникът моли касационната инстанция да постанови решение, с което да остави касационната жалба без уважение – като неоснователна, да потвърди решението на районния съд – като правилно, както и да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Софийска окръжна прокуратура, представлявана от прокурор Иванова, взема предлага на касационната инстанция да остави жалбата без уважение – като неоснователна, и да потвърди решението на районния съд – като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав на Административен съд-София област, като съобрази доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

Предмет на обжалване е Решение№39/10.04.2025г., постановено по АНД№258/2025г.по описа на Районен съд-Костинброд, с което решаващият съд е потвърдил изцяло като законосъобразно Наказателно постановление №Ф-65/02.05.2023г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните - София област, с което на Д. Н. Р., [ЕГН], е наложено административно наказание - глоба в размер [рег. номер]. на основание чл.471а, ал.1 от ЗВМД във вр. с чл.4, ал.1,т.9 от Наредба№44/20.04.2006г.

За да постанови решението си, районният съд ,анализирайки събраните в хода на производството доказателства, е приел, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, че са спазени императивните процесуални правила, че както АУАН, така и наказателното постановление съдържат изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл.40,42,43,ал.5 от ЗАНН и съответно чл.57 и чл.58, ал.1 от ЗАНН. Мотивирал се, че е налице пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление, като в изискуемата се от закона конкретика административните органи а очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които е извършено конкретното нарушение. Счел е, че в хода на административно-наказателното производство е образувано и проведено в рамките на срока, регламентиран в чл.34 от ЗАНН.

Районен съд – Костинброд е приел, че е налице пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта и възприетата от административна- наказващия орган цифрова квалификация, като нарушението е описани с всички съставомерни признаци. Съдът е намери за безспорно установено по делото, че в посочения обект няма особено място или контейнер за временно съхранение на трупове на умрели животни. Посочил е, че правилно административно-наказващият орган е прел, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-София област при извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл.210,ал.1 от АПК, приложим по силата на чл. 63в, от ЗАНН. С оглед на изложеното съдът счита, че подадената жалба е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а атакуваното решение - за правилно, постановено при правилно прилагане на материалния закон. Аргументите на съда за този извод са следните:

Противно на твърдяното от касатора настоящият касационен състав на Административен съд- София област счита обжалваното решение за правилно, обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон тоест не са налице касационни основания обуславящи отмяната на Решение №39/10.04.2025г.,постановено по НАХД№258/2023г. по описа на РС – Костинброд.

Опровергани по безапелационен начин от събраните доказателства са доводите на Д. Р., че описаната в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление не отговарят на действителната обстановка. От страна на жалбоподателя не са представи доказателства, които да дават основание да се приеме за установено от фактическа страна нещо различно от това, прието от административно-наказващият орган. След като не е ангажирал доказателства посредством които да бъде установена различна фактическа обстановка от установената и обективирана от административния орган в АУАН и в наказателното постановление голословното и декларативно твърдение, че тази фактическа обстановка не отговаря на действителната е крайно недостатъчно, за де се приеме, че решението на въззивния съд е неправилно, а обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

Изцяло ирелевантни към предмета на спора са доводите относно законосъобразността на заповедта, с която е възложено извършването на проверка в конкретно посочени животновъдни обекти, сред които и такъв на Д. Р..

Не е основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно обстоятелството, че по време на проверката, при която е установено процесното административно нарушение не е присъствал Д. Р.. От приобщения като доказателство по делото констативен протокол№1/24.01.2023г./л.25-34 от делото / е видно, че жалбоподателят Д. Р. е присъствал на проверката, подписал е констативния протокол и собственоръчно е вписал, че има възражение и че ще го представи в 7- дневен срок. Следователно ,установява се по несъмнен начин, че Д. Р. е присъствал на проверката, че е запознат със съставения констативен протокол и този протокол му е бил връчен, както и че изрично е посочил че има възражение и ще го представи в съответния срок. Категорично не може да бъде споделена тезата на касатора, че не му е връчен констативния протокол, че не е присъствал на проверката и че по този начин било нарушено правото му на защита.

Настоящият касационен състав на Административен съд – София област изцяло споделя мотивите, изложени от въззивния съд относно изпълнението на законовите изисквания на чл.42 от ЗАНН, съответно чл.57 и чл.58 от ЗАНН за задължителните реквизити на АУАН и наказателното постановление поради което и по аргумент от чл.221,ал.2 от АПК не счита за необходимо да ги преповтаря. Опровергано от изложеното в акт и в наказателното постановление е и твърдението, че липсва точно и ясно описание на нарушението, дата и място, на които същото е извършено и описание на обстоятелствата, при които е извършено конкретното нарушение. Невярно е и твърдението, че липсва изцяло описателната част на наказателното постановление, която да кореспондира с правните норми, послужили за налагане на административното наказание и съответстващи на фактите. Административно–наказващият орган правилно е квалифицирал процесното административно нарушение, посочвайки относимите и приложими материални правно норми.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал. 4 от ЗАНН, касационният жалбоподател следва да заплати на ОБДХ София област юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

На основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Административен съд София – област, IV- ти касационен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение№39/10.04.2025г., постановено по АНД№258/2025г.по описа на Районен съд-Костинброд

ОСЪЖДА Д. Н. Р. , [ЕГН], да заплати на „Областна дирекция по безопасност на храните“ – София област разноски по делото в размер на 80лв./Осемдесет лева/.

Решението е окончателно.