О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер		година	17.11.2023	град	Кърджали
Кърджалийският		административен съд			състав
На	17.11.	година			2023
в	закрито	заседание и в следния състав:
Председател:				ВИКТОР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от				съдията Виктор Атанасов
административно дело		номер	433	по описа за	2023	година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.151 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

С молба Вх.№3082 от 17.11.2023 год. на АдмС – Кърджали, пълномощникът на жалбоподателя С.Б.А. от *** – адвокат Д.П. от АК-***, е направил искане за допълване и поправка на протокола от проведеното на 09.11.2023 год. открито съдебно заседание по делото. Твърди се, че на три места в протокола не били записани точните изявления на адвокат Д.П., поради което моли да се допусне допълване и поправка на протокола, като в същия се изложат точните изявления на адвокат П.

За да се произнесе по така депозираната молба, съдът съобрази и взе предвид следното:

Разпоредбата на чл.151 от ГПК, приложима и в съдебно-административното производство по силата на чл.144 от АПК, урежда процедурата за поправка и допълване на съдебния протокол, която процедура цели отстраняването на допуснати в протокола грешки, които се свеждат до неточно отразяване на извършените в съдебното заседание процесуални действия. По силата на тази разпоредба - чл.151, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, поправка или допълване на съдебен протокол може да се иска от всеки участник в процеса, в едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните.

Искането за поправка на протокола е направено в срока по чл.151, ал.1 от ГПК – протоколът от проведеното на 09.11.2023 год. съдебно заседание по делото, за времето от 14:30 часа до 15:37 часа, е обявен на интернет страницата на съда на 10.11.2023 год. и по този въпрос няма спор, а молбата за поправката и допълването му е подадена на 17.11.2023 година.

Независимо от горното, съдът намира, че искането следва да бъде оставено без разглеждане, без да се провежда процедурата по  чл.151, ал.4 от ГПК, като съображенията за това са следните:

Производството по чл.151 от ГПК не е самоцелно. Същото е уредено с цел отстраняване на неточно отразяване на извършените в съдебно заседание процесуални действия от съда и от страните, като неточното отразяване на конкретно действие следва да рефлектира върху спорното право, респ. върху постановения краен съдебен акт.

Доколкото в протокола от откритото съдебно заседание, проведено на 09.11.2023 год. пред АдмС - Кърджали, са отразени определени процесуални действия – даване ход на делото, разпитите на допуснатите двама свидетели и даването на ход по същество, както са детайлно отразени становищата на страните по така подадената жалба, а освен това, в протокола са описани всички направени от процесуалния представител на жалбоподателя доказателствени искания, от които става пределно ясно, как същият е искал „да конкретизира жалбата“, както е отразено и изложеното от страните в хода по същество. Предвид това, основание за допускане на допълване и поправка на изготвения протокол ще бъде налице, ако е допусната грешка, респективно пропуск да бъдат вписани определени действия и този пропуск страната сочи като такъв с пряко значение за постановяване на правилен краен съдебен акт, но такова твърдение категорично не се съдържа в молбата. Освен това, следва да се посочи, че в ГПК не е посочено изискване при разпит на вещо лице или на свидетел/и да се отразяват поставените към тях въпроси от съда и от страните. В случая обаче, в протокола са отразени детайлно както въпросите, така и отговорите на двамата допуснати до разпит в съдебно заседание свидетели. Обстоятелството, че в протокола не са отразени двата въпроса на пълномощника на жалбоподателя, които съдът е счел за неотносими по спора, не съставлява пропуск, който да е основание за допълване на този протокол. По същия начин, не съставлява такова основание и изявлението на пълномощника на жалбоподателя, за което в молбата се твърди, че не било отразено в протокола, а именно - че „не би могла да задава въпроси, които не са били допуснати при разпита на първия свидетел“.

В тази връзка следва да се има предвид, че в нормата на чл.150, ал.1 от ГПК законодателят подробно е посочил изискванията за съдържанието на протокола от съдебно заседание. От съдържанието на тази разпоредба е видно, че по отношение на изявленията, исканията и изказванията на страните и другите участници по делото, съдът няма задължение дословно да възпроизведе съдържанието им в протокола. Законът го задължава само да възпроизведе същността им, като се има предвид изискването на чл.150, ал.2 от ГПК, че протоколът се съставя под диктовката на председателя на съдебния състав, който определя и съдържанието му, като вписва само съществените по негова преценка изявления, които са от значение за делото и имат правен смисъл или казано по друг начин, в протокола се вписват под диктовката на председателя на съдебния състав тези процесуални действия на съда и страните, които имат значение за решаване на спорния въпрос и постановяване на крайния съдебен акт. Законът не поставя изискване, записът в протокола да е дословно изписване на думите на страните, а следва да се предаде тяхната същност и смисъл. Изявленията, исканията и становищата на страните и участниците в производството, както и тези на председателя на състава, се вписват в протокола по начин, който позволява да се определи насоката и същностното им съдържание. Видно от съдържанието на молбата, молителят всъщност иска протоколът от проведеното съдебно заседание на 09.11.2023 год. да бъде допълнен с негови изявления, т.е. с изявления на процесуалния му представител, които не са от значение за решаване на спорния въпрос и за постановяване на крайния съдебен акт.

Освен това, поправката на протокола следва да бъде в полза на страната, която счита, че неточно или неправилно отразеното в него, би могло да се отрази на изясняване на фактическата обстановка по спора, а от там и на крайното решение. В случая, след като е провел съдебното заседание на 09.11.2023 год. и е изслушал становищата, възраженията и изложенията на страните в хода по същество, съдът вече е постановил, още на датата 13.11.2023 год., крайния съдебен акт, т.е. съдебният акт е постановен на четвъртия ден след проведеното открито съдебно заседание и на седмия ден, считано от датата на образуване на производството – 06.11.2023 год., съобразно изискването на чл.459, ал.7 от Изборния кодекс, т.к. в случая става дума за обжалване, по реда на чл.459 от Изборния кодекс, на решение на общинска избирателна комисия за избор на кмет на кметство. Следователно, в случая дори и протоколът от проведеното на 09.11.2023 год. открито съдебно заседание по делото да се допълни с посочените в молбата изявления на процесуалния представител на жалбоподателя, това няма да има отношение към крайния акт, който е постановен четири дни след заседанието. Освен това, в настоящия случай, в така подадената молба не се съдържат твърдения или доводи, че исканото допълване на протокола има някакво отношение към постановения краен съдебен акт. В случай, че страната не е съгласна с изводите на съда и постановения въз основа на тях съдебен акт, за същата е налице възможност да изрази възраженията и доводите си чрез депозиране на жалба против същия, до Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването на акта, съобразно разпоредбата на чл.459, ал.8 от Изборния кодекс.

Следва да се посочи също така, че страната не може да въведе редовно като предмет на производството по чл.151 от ГПК своето разбиране за необходимото съдържание на протокола, тъй като такава дискреция не й е предоставена от процесуалния закон. В този смисъл е и установената съдебна практика на ВКС/Определение №10 от 17.01.2019 г. на ВКС по т.д. №2043/2018 г., I т.о. и Определение №179 от 1.06.2016 г. на ВКС по гр. д. №493/2016 г., III г.о./.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че искането за поправка и допълване на протокола от проведеното на 09.11.2023 год. открито съдебно заседание по делото е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.

Разпоредбата на чл.151 от ГПК, която намира приложение по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, не предвижда обжалване на съдебен акт, постановен по отношение на искане за поправка или допълване на протокол от съдебно заседание, независимо дали същото е разгледано по същество или е оставено без разглеждане/В т.см. - Определение №680 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. дело №328/2015 г., 5-членен с-в; Определение №2648 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. дело №12514/2017 г., 7-членен с-в; Определение №2091 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. дело №430/2011 г.; Определение №10831 от 16.10.2015 г. на ВАС по адм. дело №4328/2014 г.; Определение №173 от 23.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. дело №1023/2015 г./.

Ето защо, поради изложените съображения и на основание чл.151, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, Административният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането/молбата/ с Вх.№3082/17.11.2023 год., подадена от адвокат Д.А.П. от АК-*** – пълномощник на С.Б.А. от ***, за поправка на протокола от проведеното на 09.11.2023 год. открито съдебно заседание по административно дело №433/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на молителя.

С Ъ Д И Я: