Производството е образувано по жалба на В.С.Б. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № 1306/20.04.2023 г. на кмета на Община Варна, с която жалбоподателя временно е отстранен от длъжността Главен архитект на Община Варна, на основание чл.100, ал.1 т.2 от Закона за държавния служител /ЗДС/.

С жалбата се иска отмяна на обжалваната заповед, като немотивирана и незаоконосъобразна. Релевирано е особено искане, на основание чл.166, ал.2 от АПК съдът да постанови спиране на изпълнението на обжалваната заповед, както и за отмяна на разпореждането, с което е допуснато предварилетното й изпълнение на основание чл.60, ал.1 от АПК.

По отношение искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът намира, че е надлежно сезиран от страна, която има правен интерес.

Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДС, обжалването на актовете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност не спира тяхното изпълнение. Съгласно Тълкувателно решение № 5/8.09.2009 г. на ОС на Върховния административен съд при допуснато по силата на специален закон предварително изпълнение на административен акт (какъвто е и процесния случай), приложим при съдебния контрол за законосъобразност на административния акт е чл. 166, ал. 2 АПК. Съгласно посочения текст при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Анализът на текста предпоставя обоснования извод, че в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или труднопоправима вреда. Следователно, приложимостта на текста предполага вероятност за причиняване на значителна или труднопоправима вреда преди всичко по отношение на жалбоподателя. В тази връзка, релевантни са единствено твърденията, че за времето през което е отстранен, жалбоподателят няма да получава заплатата си. Тази вреда, макар и не маловажна, в последствие подлежи на обезвреда по реда на чл.100, ал.4 от ЗДС, при положение, че се установи, че служителя е бил отстранен незаконно от работа. В този смисъл вредата не е труднопроправима. Останалите твърдения за евентуално спиране на инвестиционни проекти, намерения и т.н., водещи до спиране дейността на общината по издаване и процедиране на актове, които са в правомощията на главния архитект, са ирелевантни за спора, тъй като не касаят пряко жалбоподателя и евентуалните вреди няма да възникнат за него. Твърденията относно незаконосъобразността на настоящата заповед, наведени в допълнителна молба от 25.04.2023 г., поради липса на започнало дисциплинарно производство по отношение на Б., са относими към законосъобразността на заповедта, а не към допуснатото по закон предварително изпълнение.

Възраженията относно липсата на връчване на заповедта, касаят допустимостта на жалбата, досежно преценка на срока за обжалването на заповедта. Съдът намира, че след като липсват доказателства за връчване на заповедта, но въпреки това жалбоподателя е узнал за нея и е подал настоящата жалба, то последната е допустима, като подадена в законоустановения срок.

Горното дава основание на съда да приеме, че липсват данни, от които да се направи извод за възможност за настъпване значителни или труднопоправими за жалбоподателя вреди, които надхвърлят преследваната от законодателя с въвеждането на предварително изпълнение на актовете по този закон цел.

Придаването от законодателя на предварителна изпълнителна сила на невлязъл в сила индивидуален административен акт е винаги насочено към защита на значим обществен интерес и неминуемо оказва влияние върху правната сфера и икономическия интерес на адресата. За да е налице възможност за игнориране на предвидената в чл. 124, ал. 2 от ЗДС правна възможност е необходимо да се докаже от засегнатия субект, в случая жалбоподателя Б., частен интерес, който да е съизмерим с преследвания държавен и обществен такъв. Както беше посочено по-горе, към момента не са представени такива доказателства, още повече за нововъзникнали обстоятелства /след издаване на обжалваната заповед, каквото е изискването на чл.166, ал.2 от АПК/.

При съобразяване на горните факти и обстоятелства се налага извода за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 1306/20.04.2023 г. на кмета на Община Варна, с която жалбоподателя временно е отстранен от длъжността Главен архитект на Община Варна, на основание чл.100, ал.1 т.2 от Закона за държавния служител /ЗДС/.

Водим от горното, Варненският административен съд, ХХІV - ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.С.Б. ***, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 1306/20.04.2023 г. на кмета на Община Варна, с която жалбоподателя временно е отстранен от длъжността Главен архитект на Община Варна, на основание чл.100, ал.1 т.2 от Закона за държавния служител /ЗДС/.

КОНСТИТУИРА страните по адм.д. №895/2023 г. – жалбоподател В.С.Б. ***, ответник Кмета на Община Варна.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна в 14 - дневен срок от получаване на съобщението да представят писмен отговор по жалбата.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя да представи писмените доказателства, с които разполага и да формулира доказателствените си искания.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 19.06.2023 г. от 10,20 часа за когато да се призоват страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта с която искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е оставено без уважение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: