Производството е по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Образувано е по молба от ОДМВР-София, със седалище [населено място], [улица], представлявана от П. И., гл. юрисконсулт, с искане за допълване на решение № 685/16.05.2025 г. по к.а.н.д. № 192/2025 г. по описа на АССО в частта за разноските, като иска присъждане в полза на ОДМВР – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Твърди, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно с приложена по делото писмена защита.

Административен съд София - област, като съобрази данните по делото намира искането за изменение на решението в частта за разноските за процесуално допустимо, като подадено в срок и от надлежна страна. Разгледано по същество, същото е неоснователно.

Другата страна А. А. – касационен жалбоподател в производството, на когото е предоставена възможността да подаде писмен отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението, не е дала становище на искането.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК, приложима субсидиарно и в административния процес на основание чл. 144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. С разпоредбата на чл. 143 от АПК са определени правилата за дължимост на разноски, направени в производството пред съда, като във всички предвидени хипотези тежестта за понасяне на сторени по делото разноски е обусловена от резултата от оспорването.

С Решение № 685/16.05.2025 г. по к.а.н.д. № 192/2025 г. по описа на АССО е отхвърлена касационната жалбата на А. Л. А. срещу решение № 169/2024 г. по а.н.д. № 296/2024г. по описа на Елин Пелин.

По делото не е представен писмен отговор или становище, нито посочената писмена защита, а в производството по к.а.н.д. № 192/2025 г. по описа на АССО, в проведеното открито съдебно заседание на 16.04.2025 г. процесуалният представител на касатора, не се е явил. Поради което съдът счита, че съдебни разноски от страна на органа – ОД МВР София не са сторени и не следват да бъдат присъждани.

Съдебните разноски са разходите, които страните правят по воденето на делото и се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор. Разноски е общо понятие за разходи и включва три вида такива - държавни такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат (чл. 143 АПК и чл. 78 ГПК). Разноските са дължими не само когато са направени, но и когато са поискани своевременно. Дължат се и при определени условия, посочени в разпоредбата на чл. 143 от АПК.

Основанията да се иска допълване на постановения съдебен акт в частта относно разноските, са молителят да е заявил искането си за присъждане на разноските по делото по време на производството, такива да са били направени и изхода на делото да е в полза на направилия искането.

Ето защо, като не е направила своевременно искане за присъждане на разноски, а и не е сторила такива поради обстоятелството, че не е била представлявана от юрисконсулт или адвокат, включително и чрез представяне на писмени бележки, на ОД МВР- София не се следват съдебни разноски.

По тези съображения СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на ОДМВР-София, със седалище [населено място], [улица], представлявана от П. И., гл. юрисконсулт, за допълване на решение № 685/16.05.2025 г. по к.а.н.д. № 192/2025 г. по описа на АССО в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.