Производството е по реда на чл.166 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. Д. Н., чрез адвокат Ничев срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM – 1412918 от 15.10.2025 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при СДВР, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“.

С жалбата е направено на основание чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената ЗППАМ. Сочи, че процесната Заповед е издадена в нарушение на административно производствените правила, противоречие с материално правни разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което иска отмяната ѝ.

По отношение искането за спиране твърди, че изпълнението на мярката преди влизане в сила на оспорения акт ще доведе до значителни и трудно поправими вреди за жалбоподателя, конкретизирайки, че не може да изпълнява трудовите си задължения както и да се грижи за семейството си.

Съдът, след като се запозна с молбата и приложените към нея писмени доказателства, намира същата за неоснователна по следните съображения:

Искане за спиране на изпълнението на допуснато по силата на закона предварително изпълнение може да бъде предявено само на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на това искане е наличието на висящ процес, образуван въз основа на допустимо оспорване на самия административен акт.

Искането е допустимо, като подадено в срок, от активно легитимирано лице, с правен интерес, съдържащ се в жалбата срещу ЗППАМ, т. е. във висящ процес по оспорване на заповедта.

Със заповед № GPAM – 1412918 от 15.10.2025 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при СДВР, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "з(гг)" от ЗДвП – който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

В заповедта е посочено, че на 15.10.2025 г. против С. Д. Н. е съставен АУАН с бланков №GA 4627864, за това, че на 15.10.2025 г., около 14: 40 ч., в област София община Столична , [улица]управлява лек автомобил [Марка] с рег. №***6, собственост на „Хаби България“ ЕООД като при проверката е установено, че автомобилът е с изтекъл срок на Разрешение за временно движение № 001646696 от 21.09.2025 г.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. з (гг) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: извън случаите по букви "а" - "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

Съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съгласно изричната законова разпоредба - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, преценката съдът прави само на базата на нови обстоятелства, такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт. В случая липсват доводи на жалбоподателя, липсват и предоставени на съда доказателства в тази насока.

Жалбоподателят следва да докаже, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта ще доведе до засягане на значим негов интерес, противопоставим по значимост на посочените в нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК, респ., да докаже реалната опасност от причиняването на значителни и/или трудно поправими вреди. В случаите на допуснато по силата на закона предварително изпълнение общественият интерес се презумира, като не следва да се проверява наличието му или неговата липса.

Наведените доводи от жалбоподателя не могат да се противопоставят на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, на публичния интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона. Тези причини са лични (житейски) и не опровергават, не надделяват над мотивите, дали основание на законодателя за допускане на предварителното изпълнение на този вид актове.

В случая отнемането на СУМПС е постановено като превантивна мярка, именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителните действия на субекта на правоотношението.

Налице е висока обществена значимост на безопасността на движение по пътищата, като в конкретния случай незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост. Фактът, че лицето ще бъде лишено от СУМПС за срок от 6 месеца не дава основание да се счита, че ще настъпят труднопоправими вреди за него или семейството му.

Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е основание за допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. Предпоставка за постановяване на неговото спиране е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на жалбоподателя в административния процес е да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед е основателно. Твърденията в искането за настъпването на вреди в срока на изпълнение на наложената ПАМ, не са подкрепени нито с конкретни обстоятелства, нито с каквито и да било писмени доказателства, поради което не водят до извод, че са налице предпоставките по чл. 166, ал.2, вр. чл.60 от АПК за спиране предварителното изпълнение на ЗППАМ. В този смисъл личният интерес на оспорващия е непротивопоставим на обществения такъв, свързан със здравето и сигурността на гражданите при движението им по пътищата. В случая отнемането на СУМПС е постановено като превантивна мярка с цел да бъдат защитени важни обществени интереси, в частност, правата и законните интереси на другите участници в движението по пътищата. Следва да се посочи, че всяко принудително изпълнение на административен акт, причинява неудобства и принципно може да засегне права и интереси, поради което е предвидена законовата възможност за защита от страна на гражданите и организациите.

При анализ на изложеното в молбата и наличните по делото доказателства, съдът не намира, че са налице обстоятелства, водещи до основанията, предполагащи спиране изпълнението на заповедта.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 1412918 от 15.10.2025 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при СДВР, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“, се явява неоснователно.

Предвид гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на предварителното изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM – 1412918 от 15.10.2025г., издадена от Началник сектор „ Пътна полиция“ при СДВР.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.